О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил,
07.08.2020г.
Кюстендилският окръжен
съд, в закрито съдебно заседание, проведено на осми август две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното
от съдия Савова в. ч. гр. д. № 324 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.
Образувано е по
частната жалба на М.К.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, действаща
чрез пълномощника адв. Веска Волева от САК, насочена против разпореждане от
04.05.2020 г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№546/2020 г. по описа на
съда, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения
отрицателен установителен иск срещу ответниците.
Постановеното от ДнРС
разпореждане се обжалва с доводи за неговата неправилност, породена от
незаконосъобразността му. Частната жалбоподателка релевира следните възражения:
На първо място твърди, че въпросът за
съществуването или несъществуването на вземането няма нищо общо с правния
интерес и с допустимостта на иска, а същият има значение единствено за
основателността на исковата претенция, с оглед на което се преценява от съда
при постановяване на окончателния съдебен акт. Цитира съдебна практика,
намерила отражение в Решение №30 от 03.06.2019 г. по т.д.№207/2018 г. на ВКС,
където е прието, че измежду общите абсолютни положителни процесуални
предпоставки за допустимост на предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане са наличието на активна процесуална легитимация и правен
интерес. Изтъква, че извънсъдебната покана, както и всяко друго изявление от
лицето, твърдящо че е кредитор, с което изявление претендира едно свое вземане
срещу лицето, което го оспорва, е винаги повод за предявяване на отрицателен
установителен иск от последното. Акцентира, че след като кредиторът е избрал да
отправи изявление, той вече е дал повод на длъжника да оспори вземането му,
респ. да поиска от съда да установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи
удовлетворяване на това вземане. Цитира решение №113 от 24. 01 2017 г. по
гр.д.№6146/2015 г. на ВКС, където е прието, че правният интерес от търсенето на
съдебна защита произтича от наличието на правен спор. акцентира, че правният
интерес се извежда единствено от твърденията на ищеца, като същият се преценява
от съда към момента на предявяване на иска и само въз основа на изложеното от
ищеца в исковата молба. Изтъква, че в Решение №166 от 03.01.2017 г. по
гр.д.№209/2016 г. ВКС е приел, че „съответствието на действителното фактическо
и правно положение с твърденията на ищеца е въпрос по същество на спора, но
няма отношение към редовността на исковата молба и към преценката за наличие на
правен интерес от търсената с иска защита“. По същество моли за отмяна на
обжалваното разпореждане и връщане делото на ДнРС за продължаване на
производствените действия по предявения отрицателен установителен иск.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК първия ответник – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, действаща чрез
пълномощника ю.к. Радина Иванова Сибирска, е депозирала отговор по частната
жалба. Изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Поддържа, че е налице абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за предявяването на установителния иск, а именно
влязъл в сила друг съдебен акт – определение по гр.д.№832/2012 г. на РС –
Дупница, като същото пресича възможността за предявяване на друг иск между
същите страни и по повод същия предмет. Счита, че не следва да бъдат
кредитирани твърденията на ищцата, че съществуването или несъществуването на едно вземане няма общо с правния интерес и
допустимостта на иска. Сочи, че доколкото договорът за цесия, с който е
цедирано процесното вземане, е впоследствие частично развален досежно същото,
то Агенцията няма никакви имуществени претенции спрямо ищцата.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор по частната жалба и от втория ответник, чрез ю.к. Петко
Палазов, чрез който се моли за оставяне на жалбата без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда.
Кюстендилският окръжен
съд, като взе предвид материалите по делото, доводите в частната жалба и отговорите
към същата, и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е
подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против
подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, поради
което е допустима.
Разгледана по същество,
настоящата инстанция намира частната жалбата за основателна, по следните
съображения:
Производството по
гр.д.№546/2020 г. по описа на РС – Дупница е образувано по подадена искова
молба от М.К.М., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Веска Волева, със
съдебен адрес:***, срещу „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1335,
ж.к. Люлин - 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д., и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България" КЧТ, ЕИК **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, бл. 14, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и
чл.49 от ЗЗД. Искането е за установяване по отношение на ответниците, че ищцата
не дължи суми по договор за потребителски кредит Cash-04318998/10.03.2009 г., и
за осъждането им да й заплатят обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие на неоснователно претендиране на заплащане на суми по посочения
договор и причинени й по този начин страх и стрес.
В уточнителна молба вх.
№ 3911/24.04.2020 г. ищцата сочи, че към датата на депозиране на исковата молба
– 28.12.2018 г., ответниците са претендирали заплащането на суми по посочения
договор, което обуславя правния интерес от предявения срещу тях отрицателен
установителен иск.
В постъпилите писмени
отговори и двамата ответници изрично са заявили, че нямат никакви имуществени
претенции спрямо ищцата относно задължение, произтичащо от договор за
потребителски кредит Cash-04318998/10.03.2009 г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД и впоследствие прехвърлено с договор за цесия от 14.09.2018
г. на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В отговорите и двамата
ответници сочат, че на 21.12.2018 г. договорът за цесия е развален по отношение
на процесното задължение.
При тези доводи, РС –
Дупница е постановил обжалваното разпореждане, с което е прекратил
производството по депозирания отрицателен установителен иск, приемайки, че не е
налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за търсената защита –
правен интерес от предявяване на иска. Аргументирал е своя извод с
обстоятелството, че при предявен отрицателен установителен иск ищецът следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то произтича. Приел е, че ищецът не е доказал
твърденията, с които обосновава правния си интерес, доколкото в уточнителната
си молба той не е обосновал защо счита, че към датата на депозиране на исковата
молба – 28.12.2018 г., ответниците са поддържали претенциите си, след като още
на 21.12.2018 г. договорът за цесия е развален по отношение на процесното
задължение.
При така установеното
от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Установителните искове,
уредени по в чл. 124, ал. 1 ГПК, са форма на защита на субективни материални
права, като с тях, титулярът на правото може да иска по съдебен ред да се
установи съществуването или несъществуването му със силата на пресъдено нещо. В
чл. 124, ал. 1 ГПК изрично е предвидено наличието на интерес от установяването,
като процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове -
положителни или отрицателни.
Съгласно разпоредбата
на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение, когато има интерес от това.
За предявяването на
установителен иск наличието на правен интерес е положителна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи
служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до
неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява
според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в
исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли
правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен
интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна
възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е
конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията
на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от
предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като
при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а
съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да
следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира,
че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без
да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава
или не претендираното от него и отричано от ищеца право /виж Определение № 144
от 13.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4846/2019 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Жива Декова/.
В случая, районният съд
установявайки, че твърдението на ищеца, че ответниците претендират изпълнение
по посочения договор за кредит, е оспорено от тях, е указал на ищеца да изложи
конкретни факти, от които произтичат твърденията му, обосноваващи правния
интерес от иска. С депозираната от ищеца уточнителна молба е посочено, че „към
датата на депозиране на исковата молба – 28.12.2018 г., ответниците са
претендирали сумата от 620.30 лева“. С оглед наличното оспорване от страна на
ответниците на факта, че същите претендират от ищеца сумата по процесния
договор за кредит и събраните в процеса доказателства, установяващи че договора
за целия е прекратен по отношение на процесното вземане и същото не се
претендира от тях, районният съд правилно е приел, че липсва правен интерес от
предявяване на процесния иск, за наличието на който, съдът е длъжен да следи не
само при предявяване на иска, но и при всяко положение на делото. В определение №95 от 22.02.2018 г. . по
ч.гр.д. №510/2018 г.на IV ГО на ВКС ,
Върховният касационен съд е приел, че страната, която претендира извънсъдебно
дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за
несъществуване на претендираното вземане. Приел е също така, че „при действието
на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като
ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При
такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен
титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за
предявяването на иска“. В цитираното определение също така е прието, че
„Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване
на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба“. Съпоставяйки настоящия
правен спор с изложените от ВКС доводи в цитираното определение се установява,
че ищцата изначало не е имала правен интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск за несъществуване на процесното вземане, доколкото същата е
обосновала своя правен интерес с изпращането на покана за доброволно изпълнение
и получени текстови съобщение на мобилния й номер.
По изложените
съображения, настоящия състав на въззивната инстанция намира обжалваното
разпореждане за правилно и ще го потвърди. Доколкото цената на установителния
иск / в т.ч. и посочена такава от ищцовата страна/ е под 5000лв.,то настоящият
съдебен акт на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното,
Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
от 04.05.2020 г., постановено по гр.дело №546/2020 г.на РС – Дупница- по отношение прекратяване на производството по предявения от М.К.М.,
ЕГН **********, отрицателен установителен иск срещу ответниците по делото
„Агенция за събиране на вземанията“ЕАД и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” чрез клон България.
Настоящото определение
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.