О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 231
гр. Бургас, 21.01.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесет и първи януари
две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №125 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №836/16.01.2020г.,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР,
представлявана от главен комисар Николай Николов – директор, чрез юрисконсулт
Татяна Стойкова, с която се
обжалва Решение №3359 от 03.12.2019г., постановено по гр.д.
№6237/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, да заплати на И.С.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от
2 471. 03 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 3 ст./ -
главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 264. 26 часа в периода от 01.04.2016 г. до
30.06.2019 г., получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 848 часа
в дневен, ведно с мораторна лихва в размер на 297. 11 лв. /двеста деветдесет и
седем лева и 11 ст./ за периода от падежа – последният ден на месеца, следващ
съответното изтекло тримесечие, до 31.07.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 31.07.2019 г., до
окончателното й изплащане, ведно със сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/
за направените по делото разноски.
Осъден е И.С.Д. с ЕГН **********, адрес:
***, да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към Министерството на вътрешните работи, адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, сумата от 12. 55 лв. /дванадесет лева и 55 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъдена е Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към Министерството на вътрешните работи,
адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 348. 84 лв. /триста четиридесет и осем лева и 84 ст./, от
които 148. 84 лв. за държавна такса и 200 лева за разноски за експертиза
Във въззивната жалба се навеждат
оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи
(ЗМВР).
На първо място се оспорва като
неправилен изводът на първоинстанционния съд относно приложението на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за процесния исков
период.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е
приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е
неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Сочи се, че приложението на
общите правила по
ЗДСл (и съответно
КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с
чл.187, ал.9 от ЗМВР 2014г., който делегира на министъра
на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,
че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице
предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд
(чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Счита се,
че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна
записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика.
Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода,
на който основава решението си, че при преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане
като извънреден труд. Представена е писмена правна консултация на проф. Васил
Мръчков. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към
дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на
дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима
за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към
материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в
случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова
продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на
смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните
актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от
трите групи – положен по график в
рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по
заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по
извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от
положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да
се отхвърли изцяло. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, в случай, че същото надвишава
минималните размери, определени в Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства. Към въззивната жалба е приложена писмена правна консултация от
проф. Васил Мръчков.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от И.С.Д., чрез адвокат Г.С. - БАК, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на
първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е правилно, законосъобразно,
съобразено със събраните по делото доказателства. Претендира се потвърждаване
на обжалваното решение. Претендират се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски. Иска се от съда да не приема представената правна консултация от
проф. Васил Мръчков като доказателство по делото.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК следва да
бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №125 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.