РЕШЕНИЕ

 

                                      Гр.София, 30.03. 2021 г.

 

                                        В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,

в закрито заседание на тридесети март

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ МАРКОВА 

                                      ЧЛЕНОВЕ:   ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я  МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

При секретаря

И прокурора                                                                           сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 3154 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.

          Образувано е по жалба, подадена от „П.к.“ ЕООД /длъжник по изп.производство/ срещу постановление от 18.04.2019 г.на ЧСИ  М.Б., рег.№ 838, район на действие СГС, за приемане на разноски по изп.дело № 201483804096922 за охрана на недвижим имот-масивна жилищна сграда, с идентификатор : 68134. 1945.1094.1, находяща се в гр.София, район „Витоша“, в.з. „Национален киноцентър“, ул.“*****.

          В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че постановлението на ЧСИ е неправилно защото с влязло в сила решение № 2952/22.04.2019 г. на СГС по ч.гр.д.№ 4837 по описа за 2019 г. на Първи брачен състав, образувано по жалби на жалбоподателя и по настоящето дело, назначаването на пазач било обявено за незаконосъобразно.

          Иска се обжалваното постановление на ЧСИ да бъде отменено в обжалваната му част, както и от списъка на взискателите, посочени в същото постановление, да бъде изключен „М.Плод.Б“ ЕООД, тъй като по отношение на него от данните по изп.дело се установявало, че е извършил цесия на вземането си в полза на „Т.“ ЕООД, което също било включено във въпросния списък.

          От взискателя – „Т.“ ЕООД е постъпило становище по жалбата, в което се сочи, че същата е неоснователна. Счита, че независимо, че със съдебно решение било отменено назначаването от ЧСИ на едно трето лице – Т.А.за пазач на недвижимия имот, разноските за охрана се дължали за периода до датата на предаване на имота във владение на длъжника и следвало да бъдат приети, защото действието по назначаване на пазач, обективирано в протокола за опис на недвижимия имот от 31.01.2019 г. било произвело правен ефект. Пазачът бил управлявал имота с грижата на добър стопанин и го бил предал в същото състояние, в което го е приел.

          Останалите взискатели ТД на НАП, НАП, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕТ „Д.-С.С.“, М.Д.Д., „М.Плод.Б“ ЕООД, Столична община, дирекция „Общински приходи“, не изразяват становище по жалбата.

          От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че длъжникът бил надлежно уведомен за описа на недвижимия имот и за насрочената публична продан. Давана била нееднократна възможност на длъжника да изпълни задълженията си доброволно. Сочи, че взискателя „М.Плод.Б“ ЕООД бил присъединен на 11.01.2019 г. /л.447/ с молба от 24.01.2019 г. /л.457/. Последният бил поискал опис на имота като длъжникът също бил уведомен за това. Счита, че е изпълнил задълженията си по чл.486 ГПК. Назначаването на трето лице за пазач било обусловено от това, че длъжника по никакъв начин не съдействал; налице били предпоставките на чл.486, ал.2 ГПК. Назначаването на пазач целяло да гарантира законосъобразно протичане и на последващата описа публична продан. С неявяването си въпреки надлежното уведомяване, длъжника недвусмислено бил дал повод да се разбере, че има намерение да шиканира процеса. С оглед стойността на описания имот и запазването му, както и задължението да се спазва грижата на добрия стопанин, пазачът сключил договор за физическа охрана, които разноски претендирал и били приети с обжалваното постановление за разноски.

          По допустимостта на жалбата:

          За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен чрез пълномощника си на 25.04. 2019 г.

Жалбата е подадена на 02.05. 2019 г.

          Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

          По основателността на жалбата:

Изпълнително дело № 20148380409692 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано по молба на „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2014 г., издаден от СРС, 82 състав по гр. д. № 23553/2014 г. Впоследствие по делото са присъединени взискателите ТД на НАП, НАП, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕТ „Д.-С.С.“, М.Д.Д., „М.Плод.Б“ ЕООД, Столична община, дирекция „Общински приходи“.

С влязло в сила решение № 2952 от 22.04.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 4837 по описа за 2019 г., СГС, ГО, Първи въззивен брачен състав по жалбата, подадена от длъжника - „П.к.“ ЕООД в производство по чл.435 и следв. ГПК:  ОТМЕНЯ действие на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, по изп. д. № 20148380409692, обективирано в Протокол за опис на недвижими имущества от 31.01.2019 г. /л. 503 - 505 по изп. д./, изразяващо се в определяне на трето лице -  Т.Б.А.,  за пазач на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда с идентификатор № 68134.1945.1094.1, находяща се в гр. София, район „Витоша“, в.з. „Национален киноцентър“, ул. „*****,  като незаконосъобразно.

          За да стори това, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ГПК, която изрично сочи, че управлението върху имота се предава на трето лице, само ако длъжникът не го стопанисва добре или пречи на огледа от трети лица. При проверката на съставения от съдебния изпълнител протокол за опис съдът не е установил да са удостоверени обстоятелства, представляващи предпоставки за назначаване на пазач на имота, а именно лошо стопанисване на имота или възпрепятстване на огледи от страна на длъжника. В кориците на изпълнителното дело не са констатирани данни за наличието на тези предпоставки, удостоверени от съдебния изпълнител в протокол или друг негов акт. Назначаването на Т.А.е било направено при извършване описа на имота, т. е. преди да имат възможност трети лица да искат огледи, поради което и съдът е приел, че не е установено длъжникът да е препятствал огледите. По делото липсвали доказателства, от които да бъде формиран извод, че имотите не са стопанисвани добре от длъжника, поради което и това основание имотът да бъде оставен във владение на трето лице не е било установено по делото. Съдът е констатирал, че с жалба, с която е сезиран, е представен Договор за охрана и денонощно наблюдение на процесния имот, сключен между длъжника по изпълнителното дело и „СОТ – сигнално-охранителна техника“ ЕООД за месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв. СГС, ГО, Първи въззивен брачен състав е приел, че посоченото в мотивите на съдебния изпълнител основание имотите да бъдат оставени във владение на трето лице, а именно незаявяване на желание лично от страна на длъжника да бъде пазач на имота, е неоснователно с оглед цитираната по-горе приложима нормативна уредба.

Жалбата на длъжника, в частта ѝ, с която се обжалват действията на ЧСИ по определяне на трето лице за пазач на имота, е приета за основателна и като такава е била уважена.

          Всичко гореизложено сочи на неоснователност на довода на взискателя „Т.“ ЕООД, че извършеното от ЧСИ и обективирано в протокола за опис на недвижим имот от 31.01.2019 г. действие по назначаване на пазач на вещта е произвело правен ефект. Ефектът на горецитираното съдебно решение е, че това действие на ЧСИ е отменено като незаконосъобразно.

          Мотивите на ЧСИ, депозирани и в настоящето производство,  са били разгледани от СГС, ГО, Първи въззивен брачен състав и както е видно от гореизложеното, не са били споделени от съда.

          С обжалваното постановление от 18.04.2019 г. ЧСИ е приел разноските по изп.дело в общ размер на 15 320 лв., от които 14 720 лв.- разноски за охрана, които са предмет на жалбата, с която е сезиран настоящия състав.

          Софийски градски съд,  Гражданско отделение II- В въззивен състав, приема следното по спора:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.

В конкретния случай съдът счита, че в тежест на длъжника не следва да бъдат възложени разноските, извършени от взискател по прието с влязло в сила съдебно решение, незаконосъобразно действие на ЧСИ М.Б.. Аргумент в подкрепа на тази теза се съдържа в разпоредбата на чл.79, ал.1,т.2 ГПК, която изключва отговорността за разноски на длъжника в случаите, в които изпълнителните действия са отменени от съда. Така и в т.т.2 и 5 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС като в тази връзка са и т. 6 и т. 11 от ТР № 2/26.02.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Що се касае до искането на жалбоподателя от списъка на взискателите, посочени в обжалваното постановление, да бъде изключен „М.Плод.Б“ ЕООД, съдът намира, че в хипотезата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, не може да се разглеждат действията на ЧСИ във връзка с присъединяването на кредитори. Още повече, че в случая обжалваното постановление е такова за разноски, а не по присъединяване на кредитори. Затова и същото ще следва да бъде оставено без уважение.

          По разноските:

          Жалбоподателят разноски не претендира и такива не му се присъждат.

          На взискателя разноски с оглед поддържаната от него позиция, не му се следват.

               Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                 Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯ постановление от 18.04.2019 г.на ЧСИ  М.Б., рег.№ 838, район на действие СГС, за приемане на разноски по изп.дело № 201483804096922 за охрана на недвижим имот-масивна жилищна сграда, с идентификатор : 68134. 1945.1094.1, находяща се в гр.София, район „Витоша“, в.з. „Национален киноцентър“, ул.“*****.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П.к.“ ЕООД от списъка на взискателите, посочени в постановлението от 18.04.2019 г., да бъде изключен „М.П.Б“ ЕООД.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:            ЧЛЕНОВЕ: