Решение по дело №1463/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Г.Д.В., ЛНЧ **********, гражданин на Русия, срещу Решение № 9502/02.06.2023 г. на Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е постановен отказ за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон, както и поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че оспореното решение противоречи на материалноправните норми на Закона за убежището и бежанците. Твърди се, че преследването, както и рискът за личната сигурност на едно лице не са абстрактни категории. Те се преценяват в контекста на конкретната ситуация, в конкретната държава на произход, изследване на настоящата ситуация с правата на човека в Руската Федерация. Сочи се, че административният орган не е преценил ситуацията, с оглед преследването, на което са подложени лица смятани за противопоставящи се на инвазията в Украйна. В жалбата се сочи, че остава неизяснено на основата на какви критерии и на какви източници на информация административният орган е формирал заключението си, че за жалбоподателя не съществува опасност при завръщане в Руската Федерация. Счита, че в този смисъл обжалваното решение е и немотивирано, и като такова е постановено при съществено нарушение на административно производствените правила и на чл. 75 от ЗУБ. В жалбата се отправя искане оспореното решение № 9502/02.06.2023 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет да бъде отменено, със законните последици от това.

В открито съдебно заседание проведено в присъствието на назначен заклет преводач по реда на чл. 14, ал. 2 от АПК жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и отправя искане отказът да бъде отменен.

Ответникът - Зам.-председател на Държавната агенция за бежанците при МС, редовно призован не се явява, не се представлява. С молба и писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че липсата на доказани конкретни данни, потвърждаващи твърденията на жалбоподателя обуславят извод, че опасенията му от преследване са неоснователни и конкретно за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран, в случай, че се завърне в страната си на произход. Изложено е, че няма основания да бъде прието, че от страна на официалните власти в Руската Федерация се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента.

Представителят на Варненска Окръжна прокуратура, дава заключение, че жалбата е неоснователна. Излагат се съображения, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Не са събрани доказателства жалбоподателят да е подложен на реален риск от посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Административното производство е започнало по молба вх. № РД 09-2521/29.07.2022 г. /л. 108 от адм. д. №5779/2023 г./ от Г.Д.В., гражданин на Руска федерация, за предоставяне на международна закрила.

При подаване на молбата В. е попълнил регистрационен лист с лични данни /л. 103 от адм. д. №5779/2023 г./, Декларация за съгласие за събиране информация и от други органи /л. 95 от адм. д. №5779/2023 г./, информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила /л. 106-107 от адм. д. №5779/2023 г./, както и е декларирал, че се е запознал с указанията за предоставяне на международна закрила /л. 96-100 от адм. д. №5779/2023 г./. Изготвена е дактилоскопна карта на лицето /л. 102 от адм. д. №5779/2023 г./. Впоследствие е подадена молба-декларация /л. 89 и л. 91 от адм. д. №5779/2023 г./ да му бъде разрешено пребиваването за негова сметка на адрес в гр. Варна, Местност „Боровец – юг“ 2, като е декларирал наличието на достатъчно лични средства.

С кандидата за статут на бежанец или хуманитарен статут е проведено интервю на 27.10.2022 г. /л. 43-46 от адм. д. №5779/2023 г./, в присъствието на преводач, при което сочи, че майка му е украинка, а баща му е от Беларус и са го записали като руснак. Посочил е, че към момента не може да се определи като руснак и при среща с роднини от Украйна и Беларус е установил, че е от тяхната култура. През месец октомври 2021г. е заминал легално за Полша, където е получил виза, слез което е заминал за Чехия, при което отново се е върнал в Полша. Сочи, че след това е заминал за Германия, през което време бившата му съпруга е заминала за Турция и той я е последвал. От Турция пристига в България легално на 21.05.2022 г., като е имал двегодишна виза като собственик на имот. Посочил е, че за първи път е дошъл в България през 2003 г. Не е бил арестуван или осъждан, определя се като християнин. Разведен е, има три деца, големият му син работи и живее в Прага, а малкият му син и дъщеря му живеят в Черна гора. Учил е във военноинженерна школа в Санкт Петербург 5 г., като е отслужил редовната си военна служба като офицер-лейтенант. Посочил е, че не може да бъде в Русия, поради психологическо напрежение, породено от гражданската му позиция. Имал е фирма в Русия, но са се опитвали да му я отнемат, правили са му ежеседмични проверки. Последвал е развод със съпругата му. Заявил е, че е идвал полковник от полицията и му е казвал, че се интересуват от бизнеса му в Екатерининбург. През 2010 г. е прехвърлил бизнеса на свои роднини. Регистрирал се е в социалните мрежи, от където е започнал да отразява своето мнение към войната в Украйна и управлението на Русия. През 2010 г. е започнал да преподава в университет за 4 г., като едновременно е започнал да пише книги и стихотворения. През 2012 г. на едно изложение в Санкт Петербург е представил своя книга, като са дошли двама души, които са му задавали въпроси относно книгите. Казали са му че пише странни стихотворения. Иска да остане в България, има имоти, за което е представил документи за собственост. В края на ноември 2021 г. е получил/чрез роднини/ призовка да се яви на 03.12.2021 г. във Военното окръжие, като е бил уведомен, че ще бъде извикан в запас за три месеца. Смята, че са щели да го изпратят в първите редици да воюва срещу Украйна.

С Решение № 9502/02.06.2023г. на Заместник-председателя на държавната агенция за бежанците при Министерски съвет молбата за предоставяне на международна закрила на Г.Д.В., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е била отхвърлена, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от ЗУБ.

В мотивите на решението е прието, че Г.Д. Василевич е роден на *** г. в гр. Уфа, Русия, гражданин на Руската Федерация, руснак по народност, православен християнин, разведен с ЛНЧ: **********, като личните данни са установени въз основа на представения руски национален паспорт. Напуснал е легално Русия през м. 10.2021 г., като е заминал за Полша, след което е заминал легално за Чехия при големият му син, след което отново се е върнал в Полша, и след това за Германия. Бившата му съпруга е заминала за Турция, при което В. я е последвал и от там е пристигнал легално в България. Мотивира молбата си за закрила с психическото напрежение, което изпитвал в страната му на произход, а така също и с опитите да му бъде отнет бизнеса, а така също посочва, че в края на 2021 г. е бил извикан запас за три месеца. Прието е, че твърденията за несъгласие с разпространената корупция в Русия и опита да му бъде отнет бизнеса, са проблеми от криминален характер и като такива не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Допълнително е изложено, че проблемите датират от периода 2010-2013 г., като след този период няма данни да е имало опасност за живота му. Направен е извод, че проблемите са определени като криминални и поради своята отдалеченост във времето не следва да са относими към възможността чужденецът да бъде признат за бежанец. Независимо от опита на В. да обоснове политическо преследване спрямо него в Русия, анализът на бежанската му история показва, че такова не е осъществено спрямо него. Прието е, че от доказателствата по преписката не се доказва да е имало преследване спрямо него, като се позовават на заявеното от него, че никога не е бил арестуван, задържан или съден по каквато й да е причина, както и не е било оказвано физическо насилие. Направен е анализ, че ако В. действително е имал проблеми от политически характер или е бил преследван от страна на официалните власти, той много по-рано би напуснал Русия и би подал молба за международна закрила в страни, които е посетил – Полша, Чехия, Германия или България. Предвид наличието на подадена такава едва след като руската армия нахлува в Украйна е прието, че В. е намерил удобен момент да представи собствена бежанска история.

Твърдението че, че в края на 2021 г. е бил извикан запас за три месеца, е прието, че не обосновава заключение за наличие на основание визирано в чл.8, ал.1 ЗУБ. Пояснено е, че изпращането на повиквателни за запас е нормална практика в голяма част от страните по света и не следва да се приеме, като индикиращо заплаха за живота на кандидата. Направен е извод, че чужденецът не обосновава опасения от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 ЗУБ, като не се установява заявените твърдения и притеснения за живота и сигурността на руския гражданин в страната му на произход да са относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставяне на закрила по смисъла на чл.8 ЗУБ.

Прието е, че за руския гражданин не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 ЗУБ. От фактическата обстановка е направен извод, че молителят не е бил принуден да отпътува от родината си поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Прието е, че срещу него не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. Посочено е, че е напуснал страната си легално – с валиден паспорт, въз основа на който е пребивавал в Република България. Заместник-председателят на ДАБ при МС се е позовал на справка от 10.04.2023 г. на Дирекция Международна дейност” на ДАБ-МС, според която не се установяват и разширенията, дадени в Тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/12 по тълкуването на чл. 15, б. „в” от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Направен е извод, че макар Русия да изпитва проблеми с утвърждаване върховенството на закона и налагане на демократични порядки, страната не е в състояние на въоръжен конфликт. Прието е, че не следва единствено на основание присъствието си на територията на държавата си на произход, чужденецът би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. Изложено е, че не са налице предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 ЗУБ.

Г.Д.В. е представил Справка за наличието/отсъствието/ на съдимост и/или факта за наказателно преследване или за прекратяване на наказателно преследване/л. 47 от адм. д. №5779/2023 г./, Военна книжка/л. 58 от /л. 47 от адм. д. №5779/2023 г./, Удостоверение за разтрогване на брак/л. 84 от /л. 47 от адм. д. №5779/2023 г./, Публикации в Интернет от В./л. 117-155 от адм. д. №5779/2023 г./.

Представена е справка от Дирекция „Международна дейност“ на Държавна агенция за бежанците при МС с вх. № ЦУ-361/10.04.2023 г. / л. 15-33 от адм. преписка/.

Според Справката съгласно Федерален закон на Руската федерация от 28.03.1998 г. за военна повинност и военна служба, изпълнението на военна служба се извършва за руски граждани – чрез повиквателна, за граждани, които нямат националност /гражданство/ на чужда държава или разрешение за пребиваване или друг документ, потвърждаващ правото на постоянно пребиваване на гражданина на територията на чужда държава – доброволно/съгласно договора, за лица които имат гражданство на чужда държава или разрешение за пребиваване или друг документ, потвърждаващ правото им на постоянно пребиваване на територията на чуждата държава и за чуждестранните граждани – назначение с договор на военни длъжности, които са по заместване на войници, матроси, сержанти или старшини във въоръжените сили на Руската федерация или във военно формирование. Разпоредбата на чл.23 от Федералния закон за военната служба и военната служба постановява, че следните категории граждани не подлежат на наборна военна служба – лица, които са признати за негодни или годни с ограничения за военна служба по здравословни причини, лица, които изпълняват или са завършили военна служба в Руската федерация, лица, които изпълняват или са преминали алтернативна гражданска служба, лица, които са отбили военна служба в друга държава. Допълнително е посочено, че право на освобождаване от призовка за изпълнение на военна повинност имат и руски граждани, които имат научна степен класирана в Държавната класификационна система, са синове/братя на военнослужещи, отбили наборна военна служба и загинали при изпълнение на военната служба и на граждани, които при повикване от запаса за преквалификация са загинали при изпълнение на военната служба по време на преподготовка на резерва, граждани, починали в резултат на нараняване или заболяване. Руската армия използва наборната служба през годините с цел да гарантира, че има военно-обучени резерви, ако се наложи мобилизация при голяма война. Посочено е, че на 28.05.2022 г. руският президент В. П. подписва закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, което означава, че лица, навършили 40-годишна възраст, вече също могат да служат. С премахването на горната възрастова граница от 40 години, не оставя максимална възраст за изпълнение на военна повинност. Уточнено е, че според специалисти това решение е било взето във връзка с нарастващите жертви при инвазията на Русия в Украйна. В т.3 от Справката е посочено, че след обявяването на частична мобилизация на 21.09.2022 г. Руската Дума е предприела законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Държавната дума на пленарна сесия приема на второ и трето четене поправки в Наказателния кодекс на Руската федерация, с които се предлага засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. По-конкретно се увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода” за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. Посочено е според адвокат М. Б., че според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани. Адв.Б. допълва, че „стотици и стотици” войници са се свързали с неговия екип за съвет как да избегнат възможността да бъдат изпратени в Украйна. Сред тях попадат 12 национални гвардейци от южния руски град Краснодар, които са уволнени, след като отказват да отидат в Украйна. „Командирите се опитват да заплашват войниците си със затвор, ако не са съгласни да се бият, но ние им казваме, че могат просто да откажат.” е допълнил адв. Б.. Допълва, че не е запознат за случаи на наказателни дела срещу войници, отказали да се сражават. Според него няма правни основания за завеждане на наказателно дело, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия. Поради тази причина много войници са предпочели да бъдат уволнени или преместени, вместо да участват във военни действия. Позовавайки се на руски военни закони, адв. Б. твърди, че ще бъде по-трудно за войниците да откажат да се сражават, ако Русия обяви пълномащабна война, тъй като по време на война правилата са съвсем различни и при такава хипотеза отказът би означавал много по-строги наказания, включително затвор. Пояснява, че настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници законен път да откажат участие, но някои от тях се оплакват, че това същевременно води до липса на адекватни грижи за тях.

В т. 4 от Справката е посочено, че на наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително и в Украйна. На 31.03.2022 г. руският президент В. П. подписва указ, разпореждащ набирането на 134 500 нови наборници в армията като част от годишния пролетен набор на Русия, но Министерството на отбраната уточнява, че повиквателните нямат нищо общо с конфликта в Украйна. Руският министър на отбраната С. Ш.е заявил, че нито един от повиканите няма да бъде изпратен в „горещи точки”. Годишният пролетен военен набор, който тече от 01.04.-15.07, ще засегне руснаци от мъжки пол на възраст между 18-27 г., се казва в указа на П., а Шойгу е допълнил, че повиканите ще бъдат изпращани в назначените им бази в края на май 2022 г. В официално съобщение, публикувано на уебсайта на Министерството на отбраната, посочено, че новобранците няма да бъдат изпращани в горещи точки. Въпросът за участието на наборници в конфликта е изключително чувствителен, откакто на 09.03.2022 г. Министерството на отбраната е признало, че някои наборници са били изпратени в Украйна, след като преди това П. е отричал по различни поводи, заявявайки, че на фронта са били изпратени само професионални войници и офицери. Говорителят на П. по същото време казва, че президентът е наредил на военната прокуратура да разследва и да накаже длъжностните лица, отговорни за неспазване на инструкциите му за изключване на наборници от участие в конфликта в Украйна. В края на август 2022 г. руските власти издават заповед за увеличаване целевия размер на армията със 137 000 души, но анализаторите считат, че В. П. няма да използва широкомащабна военна кампания или да обяви военно положение. Мъжете на възраст от 18 до 27 г. трябва да служат в армията за срок от една година, но тези наборници не се изпращат в Украйна. Посочено е, че руските управляващи избягват обявяването на военно положение, с намерението да се поддържа чувството за нормалност в руските градове. Професионални и договорни войници се сражават заедно с членове на частни охранителни и военни компании, както и с мъже, вербувани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики в района на Донбас в Източна Украйна. Посочено е, че вместо да набират войски чрез обща мобилизация, руските наборни служби изглежда засилват усилията си за привличане на професионални войници. Към момента изглежда, че призовки получават руснаци, които са служили в армията и имат боен опит. В т.5 от Справката е посочено, че от началото на инвазията на Русия на територията на Украйна, руското правителство все още не е постановило обща мобилизация на населението. Г-н Андрей Колесников, старши научен сътрудник във фондацията „Карнеги” е изразил мнение, че властите може да имат опасения, че една обща мобилизация ще антагонизира големи сегменти от руското население, които иначе подкрепят „специалната операция“. Руснаците може да подкрепят конфликта, но всъщност не искат да се сражават”. „Няма скрита мобилизация в смисъл на принудително призоваване за участие в бойни действия в Украйна”, е казал О. И.– старши анализатор в Международната кризисна група. На 07.12.2022 г. руският президент В. П. е заявил, че не вижда необходимост от втора вълна на мобилизацията в подкрепа на руските сили в Украйна, но предупреждава, че деветмесечната инвазия на Русия може да се превърне в дълъг процес. Посочено е, че Кремъл е отказал да потвърди или да отрече слуховете за втора мобилизация в началото на 2023 г.

В т. 8 от Справката е посочено, че що се касае до политическите опоненти на руския управляващ режим, то в доклад на британския Home Office е посочено, че в Русия някои опозиционни партии са одобрени от Кремъл /т.нар. „системна” опозиция/, а други не са /”несистемна” опозиция/. Опонентите на официалния режим, както и системни, така и на несистемни партии, могат да привлекат неблагоприятно внимание от страна на държавата, като представители на „несистемните” опозиционни партии и лица, заемащи по-високо йерархично ниво, са изложени на по-голям риск. Руските власти атакуват опозиционни политици и активисти с цел да им попречат да се кандидатират за изборни длъжности и/или да подкрепят други кандидати да направят това. Посочено е, че блогъри/потребители на социални медии, лицата публикуващи съдържание в социални медии, което се счита за критично към правителството, властите или армията, могат да бъдат атакувани или затворени, като рискът от наказателно преследване е най-голям на изток от планината Урал. Посочено е за протестиращите, че провеждането на публични демонстрации, които не са политически чувствителни, може да бъде разрешено. Законите в Русия предвиждат свобода на събранията, но местните власти ограничават това право. Неуспехът да се получи официално разрешение за провеждане на протест води до това демонстрацията да бъде разглеждана като незаконна от служителите на реда, които рутинно разпръскват подобни протести. Посочено е, че някои правителствени институции в Русия продължават да насърчават правата на човека и се намесват при наличие на определени жалби за злоупотреби, въпреки съществуващите съмнения относно ефективността на тези институции. Президентският съвет за гражданско общество и права на човека е консултативен орган към президента, който има за задача да наблюдава системни проблеми в законодателството и отделни случаи на човешки права, да разработва предложения за представяне на вниманието на президента и правителството и да наблюдава тяхното изпълнение. Експертите отбелязват, че ръководителят на съвета и високопоставен член на управляващата партия „Единна Русия” – г-н Ф. е работил в тясно сътрудничество с правителствените органи и често е повтарял тяхната оценка относно известни случаи на човешки права. Върховният комисар по правата на човека – Т. М. е разглеждана като фигура с много ограничена автономия. Посочено е, че в Русия има регионални омбудсмани във всички региони с отговорности, подобни на тези на М., като тяхната ефективност варира значително, а местните власти често подкопават тяхната независимост.

Ответникът е представил справка /л. 25-34 от делото/ от Дирекция „Международна дейност” относно актуалната ситуация в Руската федерация №ЦУ-829/15.06.2023 година, според която информацията от т.1 до т.8 е идентична с информацията от Справка от 10.04.2023 г. Новост е т.9 от Справка от 15.06.2023 г., според която властите в Русия продължават да злоупотребяват с широкото определение за екстремизъм, според което гражданите могат да бъдат подложени на определени наказания за определени видове мирни протести, принадлежност към определени религиозни деноминации и дори определени публикации в социалните медии. Посочено е, че Руското Министерство на правосъдието разширява списъка с екстремистки материали и включва 5215 книги, видеоклипове, уебсайтове, страници в социални медии, музикални композиции и други елементи. В Русия цензурата и автоцензурата в телевизията, печатните медии и в интернет са разпространени, особено по отношение на гледни точки, критични към правителството или негови политики. Посочено е, че Правителството пряко и непряко цензурира медиите, голяма част от които публикуват съдържание онлайн, а автоцензурата в независимите медии също съществува. Руските официални власти продължават да ограничават свободата на печата и медиите, като над 80 % от медиите в страната са финансирани от правителството или проправителствени актьори, а приятелски настроени към правителството олигарси притежават повечето други осведомителни агенции, на които е позволено да определят какво публикуват в официални или неформални условия и в граници, определени от правителството. Посочено е, че има съобщения, според които руските официални власти предприемат мерки спрямо лица, които произвеждат и/или публикуват съдържание, което не се харесва на правителството. Един от примерите в тази насока е извършено от властите претърсване в къщите на Р. Б. – главен редактор на „Проект”, М. Р.– заместник-редактор и М. Ж. – журналистка в същия ден, в който изданието възнамерява да публикува разследване за корупция от министъра на вътрешните работи В. К., сина му и други членове на семейството му. През 2021 г. са били въведени няколко закона за ограничаване на споделянето на съдържание в интернет и същите са използвани за налагане на глоби на протестиращи, които публикуват политически материали онлайн. Правителството следи използването и съдържанието на интернет, а Новосибирск и Сибир като цяло са сред регионите, където съществува по-голяма вероятност администраторите на социални медии и обикновените потребители да се сблъскат със злоупотреби и други мерки, наложени от страна на властите.

По делото са приобщени Актуално състояние към 12.07.2023 г. на „Автоматика” ЕООД/л. 41/ с управител и едноличен собственик на капитала – Г.Д.В. и Актуално състояние/л. 42/ към 12.07.2023 г. на „ИСК Авангард” ЕООД с управител Г.Д.В.. И двете дружества са със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Аспарухово”, местност „Боровец – юг 2”.

На л.61 от адм. д. №5779/2023 г. е представена Повиквателна Серия КК №70, изпратена до лейтенант Г.Д. В., с която е поканен да се яви на 03.12.2021 г. в 09.00 ч. в районен/градски военен комитет в гр. Кореновск, относно въпроси за военната регистрация. Посочено е, че трябва да носи паспорт, военна книжка, дадената повиквателна.

В производството пред съда е представено правно становище от адв. С. С. М., представляващ интересите на жалбоподателя, в което е посочено, че на 24.06.2019 г. В. се е обърнал към него за правна помощ, защото е станал жертва на измамни атаки от група хора. Посочено е, че в процеса на предоставяне на правната помощ В. се е сблъсквал с тенденциозността на правоохранителната система и проточилото се с години наказателно правонарушение не е намерило своето законно и справедливо разрешение, след което лицето е спряло да се бори за откраднатото си имущество. Изложено е, че през 2023 г. В. се е свързал с адв. М. за правна консултация, свързана с потенциална правна оценка на редица негови действия в Интернет пространството и публичното пространство. Конкретно поставянето на информация в социалната мрежа „Вконтакте” през последните няколко години на редица публикации и призиви към неопределен кръг лица, в условията на неограничен достъп от трети страни и организации. В. е информирал адв. М. за публикации на хартиен източник, с поставянето им в публични библиотеки, съдържащи критика към сегашното правителство и осъждане на СВО /Специална военна операция/. Посочено е, че целта на консултацията е била да се получи информация за правната оценка на тези факти от правоприлагащите органи на Руската Федерация. Адв. М. е анализирал източниците на наказателното и административното право на Руската Федерация, като е стигнал до извода, че информацията описана и представена от В. за неговата обществено-политическа дейност, може да съдържа няколко елемента на престъпления и административни нарушения. Адв. М. е изброил няколко разпоредби от действащото на Руската Федерация законодателство, които могат според него да бъдат приложени към В., ако той се появи на територията на Русия. На първо място е посочен чл.319 Обида на представител на властта, според който публичната обида на представител на властта при изпълнение на неговите задължения или във връзка с тяхното изпълнение се наказва – с глоба в размер до 40 000 рубли или в размер на заплатата или на всеки друг доход на осъденото лице за период до три месеца, или със задължителна работа за срок до триста и шестдесет часа, или с поправителен труд за срок до една година. На второ място е посочена разпоредбата на чл.280.03 Публични действия, насочени към дискредитиране на използването на въоръжените сили на Руската Федерация за защита на интересите на Руската Федерация и нейните граждани, поддържане на международния мир и сигурност, упражняване на своите правомощия от държавни органи на Руската Федерация, подпомагане на доброволчески формирования, организация или лица при изпълнение на задачите, възложени на въоръжените сили на Руската Федерация. На трето място е цитирана разпоредбата на чл.280.04 Публични призиви за действия срещу сигурността на държавата, а на четвърто чл.20.3.4 Призив за въвеждане на ограничителни мерки срещу Руската Федерация, граждани на Руската Федерация или руски юридически лица. На пето място е посочена разпоредбата на чл.20.3.3 Публични действия, насочени към дискредитиране на използването на Въоръжените или на Руската Федерация за защита на интересите на Руската Федерация и нейните граждани, поддържане на международния мир и сигурност или упражняване на техните правомощия от държавни органи на Руската Федерация за тези цели, подпомагане на доброволчески формирования, организации или лица при изпълнение на задачите, възложени на Въоръжените сили на РФ. Заключението на адв. М. е, че не препоръчва на Г.В. да се появява на територията на РФ, тъй като със своите обществено-политически възгледи и публична демонстрация на принизяване на авторитета на сегашното правителство на Русия, той ще бъде подведен под отговорност и ще бъде наказан съгласно законите на РФ.

В производството пред съда на л. 93-95 е представено Споразумение за предоставяне на правна помощ №14.06/2019 от 24.06.2019 г., според което адв. М. се задължава да представя интересите на Г.В., като изпълнява правна помощ, консултации по въпроси на наказателни дела, анализ на документи, представени от упълномощителя по наказателните дела, участие в разпити, заявления на жалби и петиции. Уточнено е, че стадият на наказателното дело е предварително разследване. В т.4.1 е предвидено, че споразумението действа до изпълнение на обстоятелства, предвидени в т.1.1 от същото.

В производството пред съда на л. 97-99 е представен Договор №28-02/2019 от 28.02.2019 г. за оказване на правни услуги, с който Дружество с ограничена отговорност „Център за корпоративно право и медиация” се задължава от името и за сметка на В. да извършва консултантски услуги по придобиване на акции на Затворено акционерно дружество „Новоросийски опитно-експериментален завод”, по прехвърляне на права върху посочените акции, представяне на интересите на В. в Арбитражния съд на Краснодарския край, подготовка и подаване на заявления, оттегляния, петиции и други необходими за съдебния процес документи, други услуги от правно естество, необходими за защита на интересите на В..

С представена пред съда Декларация/л. 108/ от управителя на „ДИН Варна” ЕООД се удостоверява, че жалбоподателят е работил в дружеството, като озеленител за периода от 28.11.2022 г. до 29.01.2023 г. Посочено е, че предвид изискването на Министерство на труда на Република България дружеството се нуждае от потвърждение на правото на В. да работи в страната. Представен е Трудов договор №18/20.02.2023 г./л. 109/ според който жалбоподателят е назначен на длъжност озеленител в „ДИН Варна” ЕООД за периода от 20.02.2023 г. до 28.04.2023 г. Представен е Трудов договор №15/25.11.2022 г./л. 110/, според който жалбоподателят е назначен в „ДИН Варна” ЕООД на длъжност озеленяване за периода до 28.01.2023 г.

Представена е извадка от Федерален закон №538-FZ от 30.12.2020 г. „За изменение на чл. 128.1 от Наказателния кодекс на Руската Федерация”/л. 113/, според който за клевета в Интернет ще бъде съдено. Посочено е, че е въведена наказателна отговорност за клевета, извършена публично с използване на информационни и телекомуникационни мрежи, включително Интернет, както и срещу няколко лица, включително и лица с неустановена самоличност. За това е предвидено максимално наказание лишаване от свобода до 2 години. Като по-леко наказание се предлага принудителен труд за срок до 2 г. или арест за срок до 2 месеца, 4 месеца или лишаване от свобода до 3 г.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

Приобщена по делото е и повиквателна за синът на В.,– Ф. Д.Г..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Решението е връчено на 08.06.2023 г. и е обжалвано по съдебен ред с жалба вх. № УП21503/13.06.2023 г., подадена в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл. 52 от ЗУБ, Председателят на ДАБ може да делегира правомощията си по чл. 48, ал. 1, т. 1-4 и 6 и във връзка с дейностите по чл. 53, т. 12, с изключение на правомощието да отнема международна закрила, на заместник-председателите на ДАБ.

Със заповед № 03-15/03.05.2022 г./л. 12 от адм. д. №5779/2023 г./ на председателя на ДАБ, на основание чл. 52 от ЗУБ, на заместник-председателя на ДАБ са делегирани правомощията по чл. 48, ал. 1, т. 1-4 от ЗУБ, с изключение на правомощията да отнема международна и временна закрила

С оглед така представената заповед и цитираните правни норми, обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. изложение на фактическите и правните основания за издаването му, поради което е валиден акт и позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът намира, че при издаването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до нарушение правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспорения акт на това основание. Решението е съобщено надлежно на адресата на език, който той владее, като всички процесуални действия в административното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Действително, обжалваното решение е издадено след предвидения в нормата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, 6-месечен срок от образуване на производството, но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Също така, решението е издадено на 02.06.2023 г., след като производството е било образувано на 29.07.2022 г., и не е бил изтекъл предвидения в чл. 75, ал. 5 от ЗУБ, максимален срок за произнасяне по молбата за международна закрила, който е 21 месеца, от датата на нейното подаване.

Съобразно нормата на чл. 73 от ЗУБ, първо е извършена преценка за предоставяне на статут на бежанец и след като е прието, че не са налице основанията за това е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.

Правилно административният орган е приел, че в случая не са налице основанията по чл. 8 от ЗУБ, за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Съгласно чл. 8, ал. 5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1-3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Съгласно ал. 6 на чл. 8 от ЗУБ опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон.

В случая, обосновано може да се приеме, че жалбоподателят се позовава именно на нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, като видно от проведеното интервю, към момента в който е напуснал страната не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело(процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално, като първоначално е отпътувал за Полша, после е заминал за Чехия при големия му син, след това отново се е върнал в Полша, след което е заминал за Германия. През този период бившата му съпруга заминала за Турция, при което В. я е последвал, след което е пристигнал легално в България.

Една от причините, на която се позовава жалбоподателя е, че има различна гражданска позиция и не е съгласен с официалната политика, опитвали са се да му отнемат фирмата, като твърди, че веднъж седмично в продължение на няколко години са му правили проверки от местни чиновници, с цел да му отнемат бизнеса. Посочва, че е бил акционер в завод. При опит да се обърне към Министерство на вътрешните работи и към следствения комитет, са му отговорили, че не виждат проблеми. За тези свои твърдения В. не представя доказателства, както пред административния орган, така и пред съда. Твърденията му не се подкрепят и от представеното Споразумение №14.06/2019 от 24.06.2019 г. за предоставяне на правна помощ/л. 93/, от което единствено се установява, че е с предмет предоставяне от адв. М. на В. правна помощ – консултации по въпроси на наказателни дела, анализ на документи, представени от В. по наказателни дела, участие в разпити, заявления, жалби и петиции. Посочено е в Споразумението, че стадий на наказателно дело е предварително разследване, но няма номер на дело, досъдебно производство, съдебен акт, от които да се установи безспорно, че срещу него е водено производство, съответно да се направи извод, че е бил преследван, заради причините изложени в интервюто. В представеното Споразумение липсва необходимата конкретика. От така представеното споразумение не става ясно дали действително В. е имал нужда от правна помощ, защото първо в споразумението липсват данни да е сключено за конкретно производство/дело, второ не са представени доказателства, че действително в последствие е било водено такова производство относно „преследване“ срещу жалбоподателя. В допълнение на тези изводи е факта, че според т.4.1 от Споразумението, същото действа до изпълнение на обстоятелства, предвидени в т.1.1 от същото, но такива не са представени. От твърденията при провеждане на интервюто, че веднъж в седмицата са му били правени проверки от чиновници, не са представени доказателства – протоколи, констатации, краен акт, с който е приключила проверката, кой орган я е извършил. Твърдението че „непрекъснато ми се завеждаха различни административни дела по различни поводи” не е подкрепено с доказателства –административен акт или друг акт на съответния орган, или административнонаказателно и/или друго производство. Употребения израз „непрекъснато” навежда на мисълта, че многократно, за дълъг период от време, са били образувани много на брой административни дела срещу дружеството на В.. Обосновано може да се предположи, че следва да има останали някакви доказателства поне едно, каквито не са представени, с което остават недоказани твърденията му за преследване, че в родината му искат да му отнемат бизнеса. Жалбоподателят не представя доказателства, както че са му били извършвани многократни проверки, така също и че са били образувани множество административни дела срещу дружеството. Относно твърдението, че непрекъснато са били образувани различни административни дела, не са представени доказателства, както че има установени нарушения срещу него, така също и че няма „не виждат проблеми” от Министерство на вътрешните работи и към следствения комитет. При провеждане на интервюто, В. посочва, че „около офисът ми постоянно дежуреше кола и аз и моите служители бяхме убедени, че става въпрос за някаква криминална структура”. В случая под криминална структура не става ясно какво се има предвид. Липсата на доказателства, че чиновници, съответно държавата е искала да му „отнеме” бизнеса, хипотетично може да се предположи, че това са икономически структури/конкуренти, но съдът не би могъл да предполага доколкото липсват доказателства в тази насока. Твърди, че този „тормоз” е започнал през 2010 г. и е продължил няколко години, като е изложил твърдения, които не са подкрепени с доказателства. Интервюто е наситено с факти, събития, едновременно с това в жалбата, както и в производството пред съда са изложени също множество факти, но липсва основния елемент на фактическия състав, за да бъде прието, че следва да се предостави убежище на бежанец и хуманитарен статут на В. – доказателства, че е бил преследван, поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея – чл. 8, ал. 1 ЗУБ.

Представеното от адв. М. правно становище в производството пред съда, не внася яснота относно твърденията на жалбоподателя, че са били водени множество административни дела срещу него. В становището адв. М. е посочил, че В. се е обърнал към него за правна помощ, защото е станал жертва на измамни атаки от група хора. Не става ясно кои са тези хора – държавни органи, икономически структури или др. Посочено е, че в процеса на предоставяне на правната помощ В. се е сблъсквал с тенденциозността на правоохранителната система и проточилото се с години наказателно правонарушение не е намерило своето законно и справедливо разрешение. Говори се за правоохранителната система и проточило се с години наказателно правонарушение, което безсъмнено означава, че следва да има образувано производство пред съд – административно, наказателно, гражданско, каквито доказателства липсват. Не се доказва и факта за продължителността на наказателното правонарушение. Предвид проточилото се с години наказателно правонарушение, което не е намерило законно и справедливо разрешение, В. е спрял да се бори за откраднатото имущество, посочва адв. М.. Така изложените факти, без абсолютно никаква конкретика за образувано административно/съдебно производство, лишават съда от възможността да провери достоверността им, съответно остават недоказани. В становището са цитирани разпоредби от Наказателния кодекс на Руската Федерация, според които разпоредби, по мнение на адв. М. не препоръчва на В. да се появява на територията на Руската Федерация, защото със своите обществено-политически възгледи и публични демонстрации на принизяване на авторитета на сегашното правителство на Русия, ще бъде подведен под отговорност и ще бъде наказан съгласно законите на Руската Федерация. Следва да се отбележи, че това е субективно твърдение, което не почива на факти и доказателства, съответно не може да бъде прието като достоверно за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя.

В производството жалбоподателят твърди, че е бил преследван, заради своите политически публикации в Интернет и възгледи, опитите да му отнемат бизнеса, като липсват каквито и да било доказателства за тези твърдения. Представените в съдебно заседание публикации за Наказателно преследване от 14.04 на л.114-130 не става ясно от коя дата и година са, кой е източникът им, който ги е публикувал, което е относимо за достоверността на същите.

Следва да се отбележи, че като причина за предоставяне на международна закрила при провеждане на интервюто е изложено от В., че не е съгласен с официалната политика, опитите да му отнемат фирмата, проверки от местни чиновници, липсата на защита от Министерство на вътрешните работи към следствения комитет. По време на интервюто е изложил, че чрез роднини е получил повиквателна да се яви на 03.12.2021 г. във Военното окръжие и че смята, че са щели да го изпратят в първите редици да воюва срещу негови роднини от Украйна. Твърдения за несъгласието на В. с действията на Руската Федерация в Украйна са изложени в молба №РД09-2481/26.07.2023 г./л. 109-113 от адм. д. №5779/2023 г./. В жалбата срещу решението на Заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците е изложено, че не приема войната и я смята за престъпна и счита, че е невъзможно да живее в държава, която води война. Принципното неприемане на войната и военните действия извършвани от една държава, сами по себе си не са основание за предоставяне на статут на бежанец, по смисъла на ЗУБ. За да бъде предоставен такъв статут е необходимо да бъде безспорно установено, че лицето има основателни опасения от преследване заради тях. По делото не се установява жалбоподателят да е бил преследван в Русия, поради тези свои убеждения. Също така, по делото не са ангажирани доказателства за външно изразеното от негова страна на това негово мнение - в Интернет пространството, публикации в социални медии, че е бил преследван. Според правилото на § 5, чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО „когато държавите-членки прилагат принципа, съгласно който молителят трябва да обоснове своята молба, и когато определени аспекти на неговите декларации не се подкрепят от документни или други доказателства, тези аспекти не изискват потвърждение, когато са изпълнени следните условия: а) молителят реално е положил усилия да обоснове своята молба; б) всички относими елементи, с които молителят разполага са били представени и е било дадено задоволително обяснение за липсата на останалите доказателствени елементи; в) декларациите на молителя са преценени за свързани и достоверни и те не противоречат на известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации; г) молителят е представил молбата си за международна закрила във възможно най-ранния момент, освен ако молителят може да посочи определени причини за това, че не го е направил, и д) общата достоверност на твърденията на молителя е могла да бъде установена". Настоящият съдебен състав, в контекста на мотивите за оценяване доказателствената стойност на изложените от молителя твърдения приема за случая, че не са изпълнени в кумулативна съвкупност условията, по смисъла на чл. 4, § 5, б. б. "в" и "д". Макар жалбоподателят да е положил усилия за обосноваване на молбата за закрила твърденията, касаещи публикации в Интернет пространството правилно са преценени като недостоверни (недоказани), въпреки че съответстват на „известните и относими към неговия случай общи и конкретни информации“ за политическата обстановка там. Известните факти за авторитаризма на президента на РФ и за протестите срещу войната в Украйна са повод за излагане твърдения за преследване, основано на различно политическо мнение (см. чл. 8, ал. 1 ЗУБ). Такива твърдения обаче подлежат на доказване. Чл. 9, § 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, от 29 април, 2004 г. регламентира, че "актовете, считани за преследване, по смисъла на член 1А от Женевската конвенция: а) трябва да бъдат достатъчно сериозни по своето естество или по повторяемия си характер, за да представляват тежко нарушение на основните права на човека, и по-конкретно на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, или б) трябва да представляват съвкупност от различни мерки, включително и нарушения на правата на човека, която да бъде достатъчно тежка, за да засегне индивида по начин, сравним с посоченото в буква а)". Липсата на доказани конкретни данни, потвърждаващи твърденията на търсещия закрила обуславят извод, че опасенията му от преследване са неоснователни и конкретно за него не съществува опасност да бъде задържан и репресиран, в случай че се завърне в страната си на произход. Няма основания да бъде прието, че от страна официалните власти в РФ се предприемат безогледно масови репресии срещу гражданите, изразяващи по един или друг начин недоволство от политиката на президента. В потвърждение на този извод е справка /л. 25-34 от делото/ от Дирекция "Международна дейност" относно актуалната ситуация в Руската федерация №ЦУ-823/15.06.2023 година, според която информацията в т.9 властите в Русия продължават да злоупотребяват с широкото определение за екстремизъм, според което гражданите могат да бъдат подложени на определени наказания за определени видове мирни протести, принадлежност към определени религиозни деноминации и дори определени публикации в социалните медии. В случая безспорно жалбоподателят е изразил своите възгледи за политическата ситуация в страната, като няма данни да му е била ограничена по някакъв начин възможността да публикува своите статии в Интернет, съответно да е бил преследван заради същите. Жалбоподателят само хипотетично предполага, че неговите публикации няма да се харесат на управляващите и поради това, при пълната липса на доказателства, смята, че ще бъде „преследван“. Към настоящия момент достъпът до публикациите на В., приложени по делото е невъзможен, но няма данни управляващите в Руската Федерация да са ограничили възможността да публикува своите възгледи. В допълнение следва да бъде изложено, че не става ясно от коя година са публикациите му в Интернет, представени по делото, поради което не може да се установи може ли да се приложи въведеният според справката през 2021 г. закон за ограничаване на споделянето на съдържанието в Интернет. На същите е посочен деня, месеца, и часът, но липсва годината, в която са били публикувани, за да бъдат съобразени конкретните факти. Липсата на достоверна дата на публикациите, лишават съда от възможност да съобрази действията на жалбоподателя спрямо извадките от Наказателния кодекс. Допълнително следва да бъде изложено, че извадките от Наказателния кодекс са с неизвестен източник и неизвестна дата за съдържанието на разпоредбите, поради което не може да се провери тяхната достоверност. В допълнение, относно въведения през 2021 г. закон за ограничаване на споделянето на съдържанието в интернет е изложено, че регионите, в които съществува по-голяма вероятност на обикновените потребители да се сблъскат със злоупотреби и други мерки, наложени от страна на властите са Новосибирск и Сибир, а жалбоподателя е от Кореновск, район който е далеч от посочените. Въведеният през 2021 г. закон за ограничаване на споделянето на съдържание в Интернет действа занапред, поради което в случай, че публикациите на жалбоподателя са от преди тази дата, то няма как да бъдат предприети мерки срещу него. Няма доказателства към публикациите да е изразен коментар от орган на власт, да му е наложена цензура, или да му е било отправено предупреждение или да е упражнена репресия спрямо него. Всички негови твърдения, без доказателства са само предположения. Посочено е в справката, че има съобщения, според които руските официални власти предприемат мерки спрямо лица, които произвеждат и/или публикуват съдържание, което не се харесва на правителството. Даден е пример с извършено от властите претърсване в къщите на Р. Б. – главен редактор на „Проект”, М. Р.– заместник-редактор и М. Ж. – журналистка в същия ден, в който изданието възнамерява да публикува разследване за корупция от министъра на вътрешните работи В. К., сина му и други членове на семейството му. Но в случая жалбоподателят обективира своите възгледи, чрез публикации в интернет пространството, но като гражданин, а не като редактор на вестник, или друга личност ангажирана с печатните издания в страната, поради което не може да се приеме, че срещу него ще бъдат предприети същите действия от страна на Руската Федерация.

Следващата причина, която се сочи от жалбоподателя, е свързана с получена от майка му повиквателна, в която пишело, че е викан запас за три месеца, като уточнява, че запасът свършвал 11.2022 г., а това означавало, че е имало вероятност да воюва срещу Украйна.

Първо, следва да се отбележи, че видно от повиквателна Серия КК №70/л. 61/, никъде не се посочва, че е извикан запас за три месеца, както твърди по време на интервюто. В повиквателната е предложено да се яви на 03.12.2021 г. в 09.00 ч. в районен/градски комитет на гр. Кореновск, относно въпроси за военната регистрация, като трябва да носи паспорт, военна книжка и дадената повиквателна.

Второ, съдът приема, че жалбоподателят се притеснява от съвсем реалистичната вероятност да бъде мобилизиран и възможността да се озове насред реални бойни действия. Тези опасения обаче не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване. От всички изброени в чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване само действията по т. 5 имат някакво отношение към носенето на военна служба, но това са само действия, които биха се осъществили при отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия и то когато тази военна служба би предполагала извършването на военни престъпления или престъпления против мира и човечеството. В случая за яснота следва да се отбележи, че В. е с чин лейтенант в Руската федерация. Учил е във военноинженерна школа в Санкт Петербург 5 г., като е отслужил редовната си военна служба като офицер-лейтенант.

От представената справка от Дирекция „Международна дейност” на Държавна агенция за бежанците при МС с вх. № ЦУ-361/10.04.2023 г. / л. 15-33 от адм. д. №5779/2023 г./, се установява, че на 28.05.2022 г. руският президент В. П. подписва закон, премахващ горната възрастова граница за служба в руската армия, което означава, че лица, навършили 40-годишна възраст, вече също могат да служат. С премахването на горната възрастова граница от 40 години, не оставя максимална възраст за изпълнение на военна повинност. В т.3 от Справката е посочено, че след обявяването на частична мобилизация на 21.09.2022 г. Руската Дума е предприела законодателни мерки, свързани със завишена отговорност за престъпления против военната служба. Държавната дума на пленарна сесия приема на второ и трето четене поправки в Наказателния кодекс на Руската федерация, с които се предлага засилване на отговорността за някои престъпления срещу военната служба. По-конкретно се увеличават сроковете на наказание „лишаване от свобода” за действия като неизпълнение на заповедта на командир, дезертьорство, грабеж, нарушаване на правилата за бойно дежурство и умишлено унищожаване или увреждане на военно имущество по време на война, военни действия или мобилизация. Посочено е според адвокат М. Б., че според руските военни правила военнослужещите, които отказват да се сражават в Украйна, могат да бъдат уволнени, но не могат да бъдат наказателно преследвани, с което се опровергават изцяло тезата на жалбоподателя. Адв. Б. допълва, че не е запознат за случаи на наказателни дела срещу войници, отказали да се сражават. Според него няма правни основания за завеждане на наказателно дело, ако войник откаже да се бие, докато е на руска територия. Няма данни жалбоподателят, след като не се е явил на посочената в повиквателната дата, да са били предприети срещу него някакви репресиви действия. Пояснено е в справката, че позовавайки се на руски военни закони, адв. Б. твърди, че ще бъде по-трудно за войниците да откажат да се сражават, ако Русия обяви пълномащабна война, тъй като по време на война правилата са съвсем различни и при такава хипотеза отказът би означавал много по-строги наказания, включително затвор. Пояснява, че настоящият статус на конфликта в Украйна дава на руските войници законен път да откажат участие. В случая В. не е отказал да отбие военна служба, поучена е повиквателна, с която му предлагат да се яви на посочената дата в районен/градски военен комитет, но въпреки неизпълнението на повиквателната, той не се е явил и няма данни да са били предприети някакви действия от страна на руските власти.

В т. 4 от Справката е посочено, че на наборните войници в руската армия е забранено да служат в чужбина, включително и в Украйна, с което твърденията на жалбоподателя, че е имало вероятност да воюва в Украйна се опровергават. Установява се от справката, че на 31.03.2022 г. руският президент В. П. подписва указ, разпореждащ набирането на нови наборници в армията като част от годишния пролетен набор на Русия, но Министерството на отбраната уточнява, че повиквателните нямат нищо общо с конфликта в Украйна. Според справката руският министър на отбраната С. Ш.е заявил, че нито един от повиканите няма да бъде изпратен в „горещи точки”. В официално съобщение, публикувано на уебсайта на Министерството на отбраната, е посочено, че новобранците няма да бъдат изпращани в горещи точки.

Регламентираните в Наказателния кодекс на Руската федерация, Глава 33 „Престъпления против носене на военната служба”, съдържа състави на престъпления, които се въвеждат и в други държави, за да се гарантира носенето на военната служба, субординационна дисциплина в армията, спазването на реда на мястото на военния сбор и др., с цел защита на териториалната цялост на съответната държава.

Според § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец, когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, или има основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на § 167 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, а както се посочи вече, по отношение на жалбоподателя не се установява никоя от горните характеристики. Данните относно размера на предвиденото в РФ наказание за отклоняване от военна служба и начините за събиране на информация, необходима за поддържане на военната отчетност за гражданите, не променят този извод, доколкото не са налице останалите изискуеми предпоставки. Поради това, с оглед обстоятелствата, на които жалбоподателят основава своите опасения от преследване, съдът приема, че хипотезата на § 169 от Наръчника не е налице.

Според § 170 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на организацията на ООН, съществуват и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец. В тази хипотеза лицето следва да докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. В проведеното интервю жалбоподателят декларира, че са щели да го изпратят да воюва в първите редици срещу неговите роднини в Украйна. Жалбоподателят обаче не сочи каквито и да било данни за външно обективиране на своите убеждения за отношението му към Украйна чрез конкретни действия, представляващи техен израз, поради което съдът приема, че не е доказана "искреността на политическите и моралните убеждения", съобразно изискванията на § 174 от Наръчника. В представените от жалбоподателя публикации в Интернет се излагат виждания за икономическото състояние на Русия, както и анализи за състоянието на Руската Федерация след приключване на военни действия, като същевременно не се установява, да е бил преследван заради това, не е арестуван, нито са му повдигнати обвинения както преди, така и след напускането на Руската Федерация. В приложените публикации са изложени „критики” срещу властта в Руската Федерация, но не са изложени конкретни и изрични възгледи на В. спрямо Украйна, неговите морални съображения. В допълнение следва да бъде посочено, че към настоящия момент посочените публикации в профила на жалбоподателя не са достъпни „Profile hidden”, за да се проследи има ли коментари към същите. Твърдението изложено в молба депозирана на 26.07.2022 г. в Държавна агенция при Министерския съвет, че политическата гледна точка на В. е в противоречие на създадения от Руския военен конфликт в Украйна и срещу негови роднини, които живеят в Украйна, не доказва предпоставки за предоставяне статут на бежанец. Както бе отбелязано по-горе не съществува реална възможност В. да бъде мобилизиран да воюва срещу Украйна, предвид данните предоставени от Справка на Дирекция „Международна дейност”. Прави впечатление, че В. е посещавал много пъти България, но подава молба за предоставяне на международна закрила на 29.07.2022 г., едва след като е била получена повиквателна от негови роднини, с която го викат в районен/градски комитет в гр.Кореновск. Това поражда основателни съмнения относно достоверността на неговите съображения за нежеленаието да „воюва” срещу Украйна.

От приложената по делото справка с вх. № ЦУ - 361/10.04.2023 г., изготвена от директора на дирекция „Международна дейност” в ДАБ е видно, че в Русия не е въведено военно положение, не са затваряни границите, след началото на военните действия в Украйна, и руските власти не са препятствали напускането на РФ от мъже, годни за военна служба. В справката се сочи, че в Русия няма скрита мобилизация и принудително призоваване, а в бойни действия участват професионални и договорни войници, членове на частни охранителни и военни компании и мъже, вербувани от Донецка и Луганска народни републики, като се засилват усилията за привличане на професионални войници. Отбелязано е също, че частичната мобилизация е приключила към 28 октомври 2022 г., според изявление на руския министър на отбраната, като възможност за втора вълна на мобилизация не се обсъжда в Кремъл.

Опасенията на жалбоподателят, че ще бъде мобилизиран не са достатъчни, за да се направи извод, че трябва да му бъде предоставен статут на бежанец, в т. ч. и международна закрила, тъй като хипотетичната вероятност той да бъде мобилизиран, не обосновава автоматично наличието на реална заплаха от преследване.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила, т. е. те обвързват съдът да приеме, че при извършената от издателят им проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в тях. Те не се опровергават от представените от жалбоподателя статии, доколкото в същите не съдържат данни, че актуалната обстановка в страната характеризираща се с проблемното утвърждаване от Русия на върховенството на закона и налагане на демократични порядки е променено.

Твърдението за заболяване датиращо от 2017 г., получено в резултат на преживения стрес – псориазис, е наведено за първи път едва в производството пред съда, поради което не е предмет на разглеждане в оспореното решение, но настоящият състав на съда намира за необходимо да изложи следното:

От горното не може да се направи извод, че е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, като например изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или същото е в резултат на тях. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за соченото от него заболяване - псориазис относно невъзможността същото да бъде лекувано адекватно в държавата му по произход, макар че според твърденията то е било установено преди повече от 6 години, поради което не би могло да се приеме, че в случая съществуват причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут. Допълнителен довод в тази насока е твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че В. към настоящия момент лекува заболяването с предписание от 25.07.2023 г. с препоръка за лечение на море в гр. Варна. От доказателствата представени в съдебно заседание – Документ за изписване с Епикриза/л. 104/ се установява, че В. е бил лекуван от 04.05.2017 г. до 09.05.2017 г. в Специализирана болница за рехабилитация АГНЕС в Матарушка, Баня, Кралево/ Сърбия/. В Епикризата е посочено, че В. е забелязал първите изменения през 2003г., като му е била назначена терапия с Хумира 40 мг., при която пациентът е прилагал периодично от три години. Посочено е, че псориатичните изменения периодично се разпространяват по цялото тяло, но след използване на препарата същите напълно изчезват. От посоченото в епикризата безспорно се установява, че заболяването на жалбоподателя може да бъде излекувано/при периодично посещение на санаториума в Сърбия, предвид доказания от лекуващия лекар резултат. Настоящият състав на съда констатира, че в представеният Амбулаторен лист от 25.07.2023 г. от д-р М. К.за терапия на жалбоподателя е посочено, че е препоръчително, а не задължително морелечение именно в гр. Варна, поради което приема, че от медицинска гледна точка и житейски морелечение е съпътстващо лечението и е неоправдано да е по-ефективно пред използване на лекарствени препарати.

В случая, жалбоподателят се позовава именно на нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, като видно от проведеното интервю, към момента в който е напуснал страната не е бил заплашван, не му е било оказвано насилие, не е бил задържан или арестуван, не е било възбуждано срещу него съдебно дело(процес) и не е бил осъждан в Русия. Той е напуснал страната легално, като е отпътувал до Чехия, след това за Полша, за Германия, след това за Турция при бившата му съпруга, след което пристигнал в България.

Така посочените обстоятелства, обосновават извода, че жалбоподателят не желае да се върне в Русия, поради икономически причини и такива от битов характер и естество. Факт е, че е закупил първите два недвижим имота на територията на РБългария през 2003 г., съгласно Нотариален акт №55, том ІІ, вх. №3033, нот. Дело №236/2003 г., от 24.07.2003 г./л. 170-170/ и Нотариален акт №120, том ІІ, вх. №3769, нот. Дело №298/2003 г./л. 172-173/, като до настоящия момент е закупил още един недвижим имот с Нотариален акт №39, том ІІ, рег. №4505, дело №194/31.07.2007 г./л. 175-177/ и има сключен предварителен договор от 07.07.2022 г./л. 182-185/ за покупко-продажба на недвижим имот. От изготвените справки – Актуално състояние към 12.07.2023 г. на „Автоматика” ЕООД и „ИСК Авангард” ЕООД, с управител и едноличен собственик на капитала Г.Д.В., се установява, че жалбоподателя извършва търговска дейност в страната. Причините да напусне Руската федерация са породени от инвестиции в страната, но това са причини от личен характер, които са извън предметния обхват на ЗУБ, като те определят жалбоподателя, като мигрант, а не като лице, нуждаещо се от международна закрила, съгласно легалното определението дадено в Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, че мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде.

От жалбоподателят не се твърди и по делото не се установява, на член от неговото семейство да е предоставен статус на бежанец, поради което спрямо него не намира приложение и нормата на чл. 8, ал. 9 ЗУБ, съгласно която за бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, при условие че семейните връзки предшестват влизането на чужденеца на територията на страната и доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1.

Текстът на чл. 9, ал. 1 ЗУБ е идентичен с този на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО, „относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила”. Чл. 15 (букви „а”, „б”, „в”) определя, кои посегателства следва да се считат за тежки. Хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ) може да бъде предоставен на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Изложените по – горе мотиви са релевантни и по отношение извода на ответника за липса на основания, на Г.В. да бъде предоставен хуманитарен статут. Съдът приема, че заместник – председателят на ДАБ обосновано е преценил да отхвърли молбата за закрила, вх. № УП 21503/29.07.2022 г., тъй като по отношение на него не може да бъде прието, че: съществува реална опасност от тежки посегателства, като изброените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ. С Решение от 30.01.2014 г. на СЕС, по дело С-285/12 е дадено тълкуване на член 15, б. "в" от Директива 2004/83, вр. член 2, б. "д" от същата, предполагащо по-свободно приложение и позоваване на понятието "въоръжен конфликт". Ответникът е изложил мотиви в горния смисъл и така е изпълнил задължението си да обсъди всички релевантни за конкретния случай обективни данни, както и твърденията на търсещия закрила. На територията на Руската Федерация няма военен конфликт, липсват и данни за безогледно насилие, което да е изключително, за да обоснове в достатъчна степен страх от преследване и заплаха за живота на жалбоподателя. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящия случай не е установено, по отношение на жалбоподателя да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускането на Руската федерация. Представените от него и приети по делото за сведение: извадки от интернет публикации, според настоящия съдебен състав не следва да бъдат кредитирани като доказателства, подкрепящи „бежанската история”. Данните за изразяване мнението на В. относно ситуацията в Руската Федерация чрез публикации в Интернет не установяват и не доказват твърденията му за причините, поради които е напуснал страната си. Това поведение на жалбоподателя съдът приема, че е с цел да легитимира бежанската му история, но не способства за установяване нейната достоверност.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо жалбоподателя са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Административният орган е направил изследване на всички твърдени факти от бежанската история на В., свързани с личното му положение и правилно е достигнал до извод за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на търсената закрила.

Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Дмитирий В. ЛНЧ ********** – гражданин на Руската Федерация, против Решение № 9502/02.06.2023 г., издадено от заместник - председателя на Държавна агенция за бежанците, при Министерски съвет, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: