Решение по дело №290/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 214

гр. Видин, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в закрито заседание на

Десети декември

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

290

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с  чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Делото е образувано по искова молба на И.Л.Г., с която са предявен иск срещу Агенция по заетостта София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 289.26 лв. за периода 08.01.20 год. – 31.01.20 год. и 224.98 лв., за периода 01.02.20 год. – 20.02.20 год. или общо 514.24 лв., ведно с лихвата за забава, считано от 04.11.20 год. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че вредите са причинени от отмененото със съдебно решение № 101/18.06.2020 г. по адм. дело № 26/2020 г. на АС Видин, потвърдено с решение №13641/04.11.20 год. постановено по адм.д. №8643/20 год. на ВАС на РБ като незаконосъобразно решение № 1040– 06 – 15/09.01.2019 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик.

След издаването на решението от 09.01.2019 год. на Директор на Дирекция БТ, с разпореждане № 051 – 00 – 1710 – 2/05.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, считано от 08.01.20 год. е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане №051-00-1710-1/16.12.2019 год. парично обезщетение за безработица, което обезщетение с следвало да се получава до 20.02.20 год.

Представени са писмени бележки.

Ответникът – Агенцията по заетостта, чрез упълномощения си процесуален представител главен юрисконсулт Георгиева, в писмен отговор на исковата молба, в хода на съдебното производство и в писмени бележки оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и по размер, както и претенцията за законна лихва и определения начален момент на същата. Сочи, че паричното обезщетение за безработица е прекратено на основание чл.54д, ал.1, т.2 от КСО може да се възстанови от датата на новата регистрация за оставащия период към тази дата, т.е. ищцата е следвало да си направи нова регистрация в БТ и те затова са и изпратили покана, връчена на лицето на 02.12.20202 година, която нова регистрация е отказана от лицето. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от ОП Видин дава заключение, че иска е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен размер.

Административен съд Видин, след като взе предвид направените в исковата молба твърдения, изразеното становище на пълномощника на ответника и това на представителя на ОП и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

След издаването на решението от 09.01.2019 год. на Директор на Дирекция БТ с разпореждане № 051 – 00 – 1710 – 2/05.02.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, считано от 08.01.20 год. е прекратено изплащането на отпуснатото на основание чл.54ж, ал.1 във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане №051-00-1710-1/16.12.2019 год. парично обезщетение за безработица, което обезщетение с следвало да се получава до 20.02.20 год.

С решение № 101/18.06.2020 г. по адм. дело № 26/2020 г. на АС Видин, потвърдено с решение №13641/04.11.20 год. постановено по адм.д. №8643/20 год. на ВАС на РБ е отменено като незаконосъобразно решение № 1040– 06 – 15/09.01.2019 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик.

С писмо рег.№20-05-01-191 от 01.12.20 год., Дирекция БТ Белоградчик е отправила покана до ищцата да се яви в Д“БТ“ Белоградчик за възстановяване на регистрацията. На 02.12. ищцата е отказала лично възстановяване на регистрацията, тъй като вече се намира в трудово правоотношение. По делото е представено удостоверение от Националния институт на правосъдието, от което е видно, че ищцата е кандидат за младши съдия и е на обучение в НИП от 30-11.20 год.

По фактите спор между страните няма.

От правна страна: Искът е допустим. Предявен е след отмяната на административен акт и срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите. Ищецът е активно легитимиран и твърди, че е претърпял имуществени вреди. Разгледан по същество, искът за обезщетение за имуществени вреди е изцяло основателен.

В чл. 7 от Конституцията на Република България е предвидено, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Този принцип е залегнал и в разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Държавата и общините носят отговорност за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Анализът на тази норма, налага разграничаване на дейността по издаване на административни актове и тази, която е проява на физическото действие или бездействие. Това има значение при решаване на въпроса за предпоставката, при която увредения може да търси обезщетение.

Незаконосъобразните административни актове са последица от несъобразност на поведението на длъжностните лица с разпоредбите на закона или подзаконовите нормативни актове.

Активно легитимирана страна по иска по чл. 203 от АПК, може да бъде всяко лице, което твърди, че е претърпяло вреди, в следствие на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица. Този иск представлява автономно средство за защита на частноправните субекти срещу несъобразена със закона административна дейност. Те обаче следва да докажат претърпените вреди, техния характер и размер и най-вече, че вредоносният резултат е в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на държавен или общински орган или длъжностно лице, при или по повод на изпълнението на административната дейност. Наличието на тези предпоставки е условие за ангажиране на отговорността на държавата и съответно присъждане на обезщетение.

В случая е налице първия елемент от фактическия състав на отговорността по  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт. Вредите се претендират от решение № 1040– 06 – 15/09.01.2019 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик, който с решение № 101/18.06.2020 г. по адм. дело № 26/2020 г. на АС Видин, потвърдено с решение №13641/04.11.20 год. постановено по адм.д. №8643/20 год. на ВАС на РБ е отменен, като незаконосъобразен. Налице е отменен с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразен административен акт, издаден при и по повод осъществяване на административна дейност.

Вторият елемент от фактическия състав на отговорността е причиняване на вреди, като се претендират настъпили имуществени вреди. По отношение на имуществените вреди в размер на 289.26 лв. за периода 08.01.20 год. – 31.01.20 год. и 224.98 лв., за периода 01.02.20 год. – 20.02.20 год. или общо 514.24 лв., настоящата съдебна инстанция счита, че същите са настъпили, тъй като на ищцата е следвало да то бъде изплатено обезщетение за безработица, в посочения размер. Вредите безспорно са неосъществено увеличение на патримониума на ищцата. Възможността за увеличението е сигурна, тъй като е отпусната с акт на държавен орган, с кокретно определени размер и срок.

Налице е и пряка и непосредствена причинно – следствена връзка, доколкото без решението на Директора на Д „БТ“ Белоградчик, сумите за които е причинена вредата в паричен еквивалент, както и лихвите са пряка последица, следствие от отменения акт.

Исковата претенция за имуществени вреди е основателен в общ размер на 514. 24 лева главница и следва да бъде уважена.

В съответствие с т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е моментът на преустановяване на незаконните действия или бездействия на административните органи, респективно от окончателната отмяна на оспорения административен акт. В тази връзка върху посочената сума се дължи законна лихва, считано от 04.11.2020 г. - деня на влизане в сила на решението, с което е отменено решение № 1040– 06 – 15/09.01.2019 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик до окончателно изплащане на сумата.

За пълнота на изложението: Соченият във отговора на органа чл.54д,ал.1 т.2 от КСО и чл.16, ал.8 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта не касаят конкретния казус. Като нормата сочи, че за изплащането на паричното обезщетение, което се възстановява за оставащия към датата на прекратяването на трудовото правоотношение период /повторно такова/, е възможно ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ищцата не попада в тази хипотеза.

На следващо място органа говори за възстановяване на регистрацията й като безработна, каквато тя към получаване на цитираната от органа покана не е и това възстановяване е обективно невъзможно. Друг ред за обезщетение на ищцата в друг закон не е предвиден. Чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, предвижда, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая правната възможност на ищцата е обезщетение по реда на ЗОДОВ.

С оглед на изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски – такива не са поискани.

Воден от горното и на основание чл. 203 от АПК, във връзка с  чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Административен съд Видин,

                                          Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция по заетостта София да заплати на И.Л.Г. сумата от 514.24 лева, ведно със законната лихва от 04.11.2020 г. до окончателното плащане, като обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконосъобразното решение № 1040– 06 – 15/09.01.2019 г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр.Белоградчик.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: