Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр.Варна, 12.03.2010г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОБЛИГАЦИОННО ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТИ състав в
публично заседание,
проведено на двадесет и четвърти февруари две хиляди
и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИАНА
СТОЯНОВА
при участието на
секретар А.Я., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело
№7208 по описа
за 2007г, за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявен А.М.С. срещу Д.П.К. иск с правно основание чл.29 от ЗЗД да бъде
обявен за унищожаем поради измама след въвеждане в заблуждение сключения между
страните договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт №118, нот. дело
№261/27.8.2007г., вписан в Служба по вписванията №124, дело
№19462/29.08.2007г., по силата на който, А.М.С. продава на Д.П.К. следните недвижими
имоти в землището на с. *********, общ. Аврен, обл.Варна: овощна градина,
м.”Гюмню Гьолджук” с площ от 5.700дка, съставляваща имот пл.№038023, при
граници имоти пл.№038022, 038015, 038024, 038013 – полски път, изоставени
трайни насъждения в м.”**********” с площ 4.980 дка, съставляващ имот
пл.№025019 при граници имоти пл.№025020 – полски път, №025027, №0218, №00028-
полски път и лозе в м.”*********” с площ 1.900дка , съставляващ имот пл.№082023
ппри граници имоти пл.№082022, №000160, №082024, №000163- полски път, образуван
от имот №082016 за сумата от 1350лв.
В
исковата си молба ищецът твърди, че е бил собственик на
процесните имоти. Ответницата поискала от ищецът да я упълномощи пред нотариус,
за смяна на предназначението на същите, с оглед увеличение на търговската им
цена. Излага се, че на 17.08.2007г. ответницата завела ищеца при нотариус,
който прочел пред него „пълномощното”, което било подписано от последния.
Ответницата обяснила на ищецът, че същият подписал пълномощно и декларации,
които били необходими за промяна на предназначението на имотите. Ищецът твърди,
че след няколко дена получил препис от
нот. акт №118, нот. дело №261/27.8.2007г., в който бил обективиран
договор за покупко – продажба с купувач ответницата с предмет процесните имоти.
Излага се, че ищецът никога не е имал намерение да сключва договор за покупко –
продажба, не е давал съгласие за това, а е бил въведен в заблуждение от
ответницата, че подписва пълномощно и декларации. Ответницата при подписване на
договора се възползвала от обстоятелството, че ищецът страда от глухота и не
чува добре. По изложените съображения се претендира да бъде обявен за нищожен,
сключения договор за покупко – продажба. След обявяване на договора за нищожен
се моли съдът да отмени и нотариалния акт, в който е обективирана сделката.
В съдебно
заседание ищецът А.М.С. чрез
процесуалния си представител
адв. С. поддържа исковата молба
и молят съдът
да уважи предявеня иск. Моли за присъждането на разноски.
Ответницата Д.П.К., чрез процесуалния си представител
адв. Т. оспорва предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен като
неоснователен, а по отношение на искането за отмяна на нотариалния акт, същото
е недопустимо, доколкото на отмяна подлежат само констативни нотариални актове.
Моли за присъждането на разноски.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно
и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за
установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нот. акт №118, нот. дело
№261/27.8.2007г., вписан в Служба по вписванията №124, дело №19462/29.08.2007г.
се установява, че е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в нот.
акт №118, нот. дело №261/27.8.2007г., вписан в Служба по вписванията №124, дело
№19462/29.08.2007г., по силата на който, А.М.С. продава на Д.П.К. следните
недвижими имоти в землището на с. Бенковски, общ. Аврен, обл.Варна: овощна
градина, м.”Гюмню Гьолджук” с площ от 5.700дка, съставляваща имот пл.№038023,
при граници имоти пл.№038022, 038015, 038024, 038013 – полски път, изоставени
трайни насъждения в м.”Сютлю Баши” с площ 4.980 дка, съставляващ имот
пл.№025019 при граници имоти пл.№025020 – полски път, №025027, №0218, №00028-
полски път и лозе в м.”Ени чешма” с площ 1.900дка , съставляващ имот пл.№082023
ппри граници имоти пл.№082022, №000160, №082024, №000163- полски път, образуван
от имот №082016 за сумата от 1350лв.
Съгласно представено нотариално заверено пълномощно
ищецът А.С. е упълномощил Е.к. да го представлява пред Агенция по кадастъра,
Община Аврен във връзка с осъществяване на процедура по регулация на
собствената на упълномощителя земя в землието на с. Б., с площ 13 дка.
На въпроси по реда на чл.114 от ГПк /отм/ ищецът в
съдебно заседание на 06.02.2008г. е заявил, че същият е с висше образование и
че, на 27.08.2007г. при нотариуса е присъствала Е.К..
По делото са допуснати единична и тройна СМЕ.
От заключениетот на единичната СМЕ се установява, че
ищецът А. С. страда от старческо намаление на слуха в социално адекватни
граници. От направената Аудиограма в МБАЛ „Света Марина” на 06.06.2008г. е
отчетено намаление на слуха за лявото ухо от 32.5db загуба на
слуга и 31.25db. на дясното ухо, което
отговаря на социално адекватен слух за въсъзрастта на пациента. Съгласно Наредба
за медицинската експертиза на работоспособността, ПМС №99/31.05.2005г. нормален
социално акедкватен слух – слухова загуба е до 35 децибела, намаление или
загуба на слуха, тежко чуване от 35-45 децибела, от 45-55 децибела и от 55-65
децибела 50% намаление на слуха, а от 65 до 90 децибела – практическа глухота.
В съдебно заседание вещото лице излага, че пациентът е комуникирал адекватно,
като натрупването на ушна кал би могло да утежни слуха, но при прегледа лицето
не е имало ушна кал.
Съласно заключението на тройната СМЕ, че на ищецът А.
С. му е била поставена диагноца тежко чуване. От направената Аудиограма в МБАЛ
„Света Марина” на 12.02.2009г. е отчетено намаление на слуха за лявото ухо от
33.75db загуба на слуга и 33.75db. на дясното ухо, което отговаря на социално
адекватен слух за въсъзрастта на пациента. Диагнозата presbiacusis senilis – старческото намаление на слуха е в границите на
социално адекватния слух. В съдебно заседание вещите лица излагат, че преди
извършването на аудиограмата е била почистена ушната кал на пациента, като
същата е била в нормално количество. Комбинацията от голямо количество ушна кал
и старческо намаление на слуха може да утежни слуховата загуба на лицето. Ако
на пациента се говори от близко разстояние се подобрява чуването.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на св. С., съпруга на ищецът.
Разпитана в съдебно заседание св. Стоянова заявява,
че съпругът й никога не е имал намерение да провава нивите на Д..***007г. Д. дошла
и казала „Хайде татко отиванеме да подписваме едно пълномощно за регулация на
земите”. Свидетелката изявила желание да присъства при подписването на
пълномощното, но Д. заявила, че не било необходимо. Свидетелката излага, че Д.
се снабдила са нотариален акт за земите. Заявява, че А. не е получавал пари от
продажбата. Свидетелката излага, че А. не чува.
Съдът не кредитира, преставената на л.54 от делото
декларация от д-р Р., доколкото същата преставлява изявление на трето лице, а
фактите обективирани в това изявление се събират чрез гласните доказателства.
Предвид така
установеното от фактическа
страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна
страна:
В настоящия случай ищецът твърди, че не е имал
намерение да сключва процесния договор за покупко – продажба, а напротив, при
подписването му, същият е смятал, че подписва пълномощно и декларации.
Съдът намира, че предявеният иск е недоказан, поради
което следва да се отхвърли, като такъв по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи, а и не е
спорно между страните, че е оформен договор за покупко – продажба с нот. акт
№118, нот. дело №261/27.8.2007г. на процесните имоти, който е подписан от
страните.
Съгласно нормата на чл.29 от ЗЗД измамата е основание
за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да
го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Измамата представлява умишлено
въвеждане в заблуждение на едно лице с цел то да бъде мотивирано към сключване
на определена правна сделка, от което следва, че основният въпрос по иск с
правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД, който трябва да бъде изяснен е налице ли
е умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение с цел той да бъде мотивиран да
сключи посочените в исковата молба правни сделки, чиято унищожаемост е
предявена. При измамата страната съзнава
напълно ясно какво е съдържанието на
договора, който се сключва, но действа под влияние на невярната представа,
че последиците на така сключения
договор няма да настъпят /съществуващото право няма да се измени или погаси,
или субективното право няма да възникне, или няма да бъде упражнено/ или-ще
настъпят други последици /страната ще получи нещо друго или още нещо/.
Следователно, при измамата има съзнателно направено волеизявление за сключване
на конкретната сделка, въпреки, че измаменото лице е действало с други правни
очаквания. При несъзнаване на съдържанието на договора е налице грешка във
волята / Определение № 192 от 10.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 41/2009 г., II т.
о., докладчик съдията Е.В., Определение № 1070 от 14.08.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 720/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Ц., Решение № 465 от
13.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1013/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А.
Б./.
С оглед гореизложеното съдът намира, че наведените от
ищеца твърдения, че същият е смятал, че подписва пълномощни и декларации, не представляват
обстоятелства, които могат да се субсумират под фактическия състав на чл.29 от ЗЗД, доколкото при казаното по – горе съотнесено към настоящия случай, лицето
следва да съзнава съдържанието на договора, т.е покупко – продажба,
но да смята, че същата има последици на пълномощно и декларация.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че нотариалният
акт по своята правна характеристика е официален свидетелсващ/удостоверителен/
документ, в който нотариусът удостоверява извършените пред него действия и
направени от страните изявления. Видно от цитирания нот. акт №118 /27.08.2007г.
пред нотариусът, в качеството му на длъжностно лице страните са изразили воля,
ясно и недвусмислено, че ищецът, в качеството му на продавач има волята да
продаде недвижимия имот, а ответницата по спора да закупи недвижимия срещу
заплащането на цена. Нотариалният акт е бил прочетен на страните и след
одобрението му, същият е бил подписан от тях. В тази връзка съдът приема, че
това е била действителната воля на ищеца.
За неоснователни и недоказани съдът приема, доводите
на ищцовата страна, че ищецът не е разбрал текста прочетен му от нотариуса при
изповядване на сделката, тъй като е страдал от старческа глухота.
В хода на настоящото производство се установи по безспорен
начин /изготвените СМЕ, които са
еднозначни и съдът кредитира като компетентно дадени/, че ищецът макар и страдащ от старческо намаление
на слуха, то е границите на нормалното и същият е социално адекватен, като
наблюденията на вещото лице са, че ищецът комуникира добре, от което следва, че
същият е бил в състояние да чуе и възприеме прочетения нотариален акт от
нотариуса и да направи изявление, за приемането му или отхвърлянето му.
Събраните гласни доказателства чрез разпита на св. С.
не променят крайния извод на съда. Това, че ищецът първоначално е имал волята
да подпише само пълномощно, не означава, че в последствие не е изменил същата с
намерението да осъществи продажба. Липсват и доказателства обосноваващи извода,
че ищецът след като бил запознат със съдържанието на сделката, ответницата го е
въвела в заблуждение, че нейните последици от правна гледна точка са такива на
пълномощно и декларация.
В подкрепа на горното е и довода, че когато страна по
сделката, която подлежи на изповядване пред нотариус страда от глухота, нормата
на чл.479 ГПК/отм/, предвижда изричен ред за удостоверяване на
нейното изявление. Глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви
дали е съгласен със съдържанието му. Изявление пред нотариуса, че ищеца страда
от глухота не е направено, в тази връзка и не е отразено такова пред нотариуса.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваният двустранен
консесуален договор е валиден, поради което и предявеният иск е неоснователен, и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Съобразно изходът от спора, съдът намира, че не
следва да разглежда искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм/. Отменяването или изменяването на нотариалния акт няма
самостоятелно значение, а зависи от извода на делото по иска, с който е
разрешен спора за удостовереното с него материално право.
Предвид изходът от спора и липсата на направеното
изявление от ответната страна за присъждането на разноски, такива не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран
от така изложените
съображения, Варненски районен
съд:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от А.М.С., ЕГН **********,*** срещу Д.П.К., ЕГН **********,*** иск
с правно основание чл.29 от ЗЗД да бъде обявен за унищожаем поради измама след
въвеждане в заблуждение сключения между страните договор за покупко – продажба,
обективиран в нот. акт №118, нот. дело №261/27.8.2007г., вписан в Служба по
вписванията №124, дело №19462/29.08.2007г., по силата на който, А.М.С. продава
на Д.П.К. следните недвижими имоти в землището на с. Б., общ. А., обл.В. овощна
градина, м.”**************” с площ от 5.700дка, съставляваща имот пл.№038023,
при граници имоти пл.№038022, 038015, 038024, 038013 – полски път, изоставени
трайни насаждения в м.”**********” с площ 4.980 дка, съставляващ имот
пл.№025019 при граници имоти пл.№025020 – полски път, №025027, №0218, №00028-
полски път и лозе в м.”*********” с площ 1.900дка , съставляващ имот пл.№082023
ппри граници имоти пл.№082022, №000160, №082024, №000163- полски път, образуван
от имот №082016 за сумата от 1350лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен
съд в 14-дневен
срок от получаване
на съобщението от
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ДИАНА СТОЯНОВА/