Р Е Ш Е Н И Е
№2281/21.5.2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на четвърти май, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 19361 по
описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 178, ал.1, т.3 и чл. 179, ал.1 ЗМВР от И.Д.И., ЕГН ********** ***
срещу ГДПБНпредставлявана от главен комисар Н.Н., с адрес *** за заплащане на
сумата от 1333,99 лева главница,
представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 223 часа, за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., както и
сумата от 6390,79 лева
представляваща претендирано допълнително възнаграждение за положен труд през
официални празници в размер на 223 часа, за периода 23.12.2014г.-30.11.2017г.(съобразно
допуснато изменение на предявените искове с протоколно определение от о.с.з.
проведено на 13.04.2018г.),ведно със законната лихва върху главниците считано
от депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до окончателно изплащане
на задължението.
В исковата молба се
твърди, че страните се намират в служебни правоотношения, като ищеца заема
длъжността „водач на специализиран автомобил” в РД
на ПБЗН гр.
Варна. Твърди, че за периода 01.04.2015г. – 30.11.2017г. е положил общо 1560
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на общо 1783
часа, а при преизчисляване на нощния труд към дневния труд се установява
полагане на общо 223 часа извънреден труд в размер на исковата претенция от
1338 лева.
Твърди, че за периода
23.12.2014г. – 30.11.2017г. е положил общо 233 часа труд в официални празници,
за които му е заплащано по 8 лева на час, което било в нарушение на Заповед №
8121з-791/28.10.2014г.Намира, че часовата ставка за заплащане на положения труд
следва да бъде в размер на 30 лева, поради което е налице разлика от по 22 лева
за всеки един положен част труд или общо сумата от 5126 лева.
В постъпилия отговор на
исковата молба в
срока по чл.
131 ГПК, ответникът подържа становище за недопустимост на иска, като излага, че ищеца не е
разграничил понятията нощен труд от извънреден труд. В условията на евентуалност
сочи, че посочения в ИМ коефициент от 1,143 не е приложим, доколкото този
коефициент отпада с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., в сила от
01.04.2015г., която е действаща и по настояще. Намира, че периода, за който
възнаграждението за нощен труд е могло да се формира с коефициент 1,143 е от
11.08.2014г.-01.04.2015г., поради което и доколкото исковия период от
01.04.2015г. – 30.11.2017г. попада извън този период на действие на цитираната
заповед, то сочени от ищеца коефициент е неприложим. Излага възражения, като
сочи, че на ищеца са изплатени всички полагащи му се трудови възнаграждения,
определени със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. По отношение на труда положен в
официални празници също намира, че относима към исковия период е отново Заповед
№8121з-791/28.10.2014г., като на ищеца е изплащано възнаграждение съобразно
посочената в заповедта методология.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Представена
е по делото Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г., съобразно
която за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв., а за работа през дните на
официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на
удвоения размер на основното месечно възнаграждение.
Представена
е Заповед
на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015г., с която е
изменена Заповед на министъра на
вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г., в частта относно
определяне на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални
празници.
По
делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от
ищеца при ответника труд.
Представени по делото са и
копия на преводни документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни
възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди.
Депозирано
е заключение на 02.04.2018г. на съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д.П.,
от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд,
за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. възлизат на 1570 часа.Преизчислен
положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1792
часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 222
часа – дневен извънреден труд, който труд при часова ставка от 6,009 лева
възлиза на обща стойност от 1333,99 лева. Посочва се, че извънреден труд,
получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143,
за тези 222 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.04.2015г. – 30.11.2017г. При
условията на т.4 от Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г.посочва,
че размера дължим за изплащане на ищеца за положения труд на официални празници
възлиза на 6390,79 лева, който размер се явява разлика между общата стойност на
общо положените през официални празник часове труд от 265 часа по ставка в
размер посочен в справка 5, колона 5 от заключението или общо 8521,89 лева, и
реално изплатените 2131,10 лева.
Представено
е заключение по допълнителна съдебно – счетоводна експертиза на в.л. П. от
26.04.2018г., в която се посочва, че съгласно методологията за изчисляване
посочена в Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г., за
периода 23.12.2014г. – 15.01.2015г., ищеца е положил общо 48 часа труд на
официални празници, като размера на неизплатеното му трудово възнаграждение
възлиза на 1115,97 лева, а съгласно методологията посочена в Заповед № 8121з-40/15.01.2015г., за периода
16.01.2015г. – 30.11.2017г., общия размер
на положения труд възлиза на 217 часа, на обща стойност от 1745,79 лева,
които 1745,79 лева са изплатени на ищеца съобразно представените по делото
ведомости за изплащане на трудово възнаграждение.
Предвид така приетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не е спорно между
страните, че се намират в
служебни правоотношения, като ищеца заема длъжността „водач на специализиран автомобил” в РД на ПБЗН гр. Варна.
Съгласно
разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива.
Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на
чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи“.
В
процесния период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. са действали
последователно Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,
Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издавани от Министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“.
В
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично
е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г.
на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на 02.08.2016г.
е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014г.
Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9,
ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По
тези съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
От заключението на вещото лице Д.П.,
което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема,
че за процесния период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. общия брой отработени и заплатени часове нощен труд
възлизат на 1570 часа. Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със
ставка 1,143 се равнява на 1792 часа, като разликата след преизчисляване с
цитирания коефициент възлиза на 222 часа – дневен извънреден труд, който труд
при часова ставка от 6,009 лева възлиза на обща стойност от 1333,99 лева.Не се
установи от представените по делото писмени доказателства така дължимите
1333,99 лева за преизчислените 222 часа, за процесния период да се изплатени на
ищеца, поради което предявения иск се явява основателен по както по основание,
така и по размер и като такъв следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и
законна лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
22.12.2017г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на предявения иск с
правно осн. чл. 179, ал.1 ЗМВР:
Заповед
№8121з-791/28.10.2014г. за определяне на размерите на допълнителните
възнаграждение за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители. Тази заповед е изменена със Заповед
№8121з-40/15.01.2015г., съгласно която е изменен алгоритъмът на по т.4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. и
е посочено, че редът за изплащане на допълнително възнаграждение за работа през
официални празници по същата заповед се прилага за труд, положен след
01.07.2014г. Издадена е и Заповед
№8121з-437/28.04.2016г., с която отново е
изменен алгоритъмът на изчисления,
инкорпориран в т.4 на Заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
С
решение №10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д.
№8888/2015г., което е
потвърдено от петчленен състав на ВАС, е обявена за нищожна Заповед
№8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи в частта, с която е
предвидено, че редът за заплащане на допълнително възнаграждение за работа през
официален празник по същата заповед се прилага за труд, положен след
01.07.2014г. Не
е налице съдебно решение за обявяване на нищожна Заповед №
8121з-40/15.01.2015г. на Министъра на вътрешните
работи в останалата част, а именно в частта, с която е изменен алгоритъма по т.4.
В решение №1694/17.02.2016г. на
ВАС по адм. д. №13709/2015г., 5-членен състав, е потвърдено и възприето концептуалното
разбиране, че както заповедта, предмет на разглеждане по това дело (№8121з-40/15.01.2015г.), така издадената преди нея заповед, на която
се позовава ищецът (№8121з-791/28.10.2014г.)
имат характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.1а ЗНА и чл.75 АПК,
в обема и на законовата делегация на чл.179, ал.2 ЗМВР. Поради
това всяка от тези заповеди, в качеството им на подзаконови актове с нормативно
значение спрямо персонално неопределен кръг субекти, влизат в сила само след
обнародването им в Държавен вестник, на осн. чл.5,
ал.5 от Конституцията на РБ. Следователно
необнародването на всеки такъв акт води до неговата неприложимост. В случая няма данни Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г. да е била
обнародвана по сочения законов ред.
Заповед №
8121з-791/28.10.2014г. определя, че при работа през дните на
официалните празници, размерът на обезщетението се удвоява и това следва от
ясния прочит на т. 2 от Заповедта. Доколкото т. 4 препраща към т.2 се налага извод, че същата следва да води до
резултат, съвпадащ с определеното в т.2. В
този смисъл е и Решение № 80 от 19.07.2016 г. по гр.дело № 1680/2016 г.
на ВКС, II г.о., което ясно
посочва, че следва да бъде извършено тълкуване на разпоредбата на т.4 във вр. с т.2 на заповедта, като целта на нормативния акт е да бъде
получено възнаграждение в двоен размер.
Още повече, съгласно чл. 262 ал.1 т.3 от
КТ, дължимият размер на възнаграждението по време на официални празници е също
удвоения размер на възнаграждението /100%/. Поради което, дори да се приеме, че целта на нормативния
акт /Заповед № 8121з-791/28.10.2014г./ е неясна, то следва да бъде приложена
друга разпоредба, а именно общата норма на чл.262 ал. 1
т. 3 от КТ, водеща до същия правен извод, а именно за дължимост на двойния
размер на възнаграждението за работа по време на официални празници.
С оглед гореизложеното съдът приема, че възнаграждението
за работа по време на официални празници следва да се определи по правилото на т.2 от Заповед
№8121з-791/28.10.2014г., аналогично
с това на чл.262 ал.1 т.3 от КТ, а именно двукратно увеличение на
подневното възнаграждение, тоест 200% от него, а не по твърдяното от ищеца негово завишение от няколко пъти
повече.
От заключението на в.л. П. по
първоначалната и допълнително възложената ССЧЕ, съдът приема, че за периода
месец декември на 2014г. и месец януари на 2015г. ищеца е положил общо 48 часа
труд на официален празник. Този период е относим за подпериода 23.12.2014г.
(начало на исковата претенция) до 15.01.2015г. (постановяване на заповед №
8121з-40/15.01.2015г.). Работната заплата на ищеца за този цитиран период
възлиза на 673 лева, при което за м.12/2014г. средната дневна справка възлиза
на 32,17 лева, а за м.01/2015г. средната дневна ставка е 32,05 лева. Получените
32,17 лева, съответно 32,05 лева разделени на 8-часов работен ден предпоставят
часова ставка в размер на 4,02 лева, съответно 4,006 лева. Удвоената ставка на
един работен час посочена за този период съобразно заключението на
допълнителната ССчЕ на в.л. П. възлиза на 8,042 лева, съответно 8,022 лева, като
при спазване правилото за изплащане възнаграждение в размер на удвоения размер
на подневното възнаграждение, на ищеца са изплатени 385,31 лева (8,042 лева х
24 ч.+ 8,022 лева х 24ч.). За останалият
период от 16.01.2015г. до 30.11.2017г. общо положения от ищеца труд на
официален празник възлиза на 217 часа, който по методологията на т.2 от Заповед
№8121з-791/28.10.2014г., аналогична
с тази на чл.262 ал.1 т.3 от КТ, възлиза на 1745,79 лева, които съобразно заключението на
експертизата са заплатени на ищеца от ответника.Това си заключение вещото лице
прави на база представите по делото ведомости за изплащане на възнаграждение на
ищеца. С други думи на ищеца се дължи за общо за положените 265 часа - труд на
официален празник за периода 23.12.2014г.-30.11.2017г., сумата от 2131,10 лева, които ответникът е
изчислил по двукратно
увеличение на подневното възнаграждение за проецсния период. Тази сума е заплатена на ищеца,
поради което предявения иск с правно осн. чл. 179, ал.1 ЗМВР се явява изцяло
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 190,64 лева, съразмерно
уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В отговора на исковата молба е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лева, на осн. чл. 25, ал.1 НЗПП, от което на страна се
дължи сумата от 82,73 лева, съразмерно отхвърлената част на предявените искове.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от
общо 127,60 лева, от които 53,35 лева съставляваща дължима по делото държавна
такса по уважения иск на ищеца, като и сумата от 74,25 лева съдебно – деловодни
разноски заплатени от бюджета на съда, съобразно размера на уважения иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГДПБНпредставлявана от главен комисар Н.Н., с адрес *** да заплати на И.Д.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 1333,99 (хиляда триста тридесет и три лева и 99 ст.) лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, за
периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.12.2017г. до
окончателно изплащане на задължението, на
осн. чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР.
Отхвърля предявения иск от И.Д.И., ЕГН ********** *** срещу ГДПБНпредставлявана
от главен комисар Н.Н., с адрес *** за осъждане на ответника да заплати сумата
от 6390,79 лева - допълнително възнаграждение за положен труд през официални
празници, за периода 23.12.2014г.-30.11.2017г., на осн. чл. 179, ал.1 ЗМВР.
ОСЪЖДА ГДПБНпредставлявана от главен комисар Н.Н., с адрес *** да заплати на И.Д.И.,
ЕГН ********** *** сумата от 190,64 (сто и деветдесет лева и 64 ст.) лева, съставляващи
разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** *** да заплати на ГДПБНпредставлявана
от главен комисар Н.Н., с адрес *** сумата
от 82,73 (осемдесет и два лева и 73 ст.) лева –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно
отхвърления размер на предявените искове, на
осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА ГДПБНпредставлявана от главен комисар Н.Н., с адрес *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 127,60 (сто двадесет и седем лева и 60 ст.) лева, от които 53,35
лева съставляваща дължима по делото държавна такса по уважения иск на ищеца,
като и сумата от 74,25 лева съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета
на съда, съобразно размера на уважения иск, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: