№ 1926
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100109015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 8824/15.07.2021 г., предявена от Д.О. Р.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, против „Д.З.“ АД, ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „*******
Ищецът твърди, че на 11.06.2020 г., около 08.00 ч., в гр. София, на
кръстовището на ул. „Сребърна” (ул. „Могилата”) и ул. „*******, Ел. К. Б., при
управление на лек автомобил „Мерцедес Е230” с peг. № *******, е нарушила
правилата за движение по пътищата, и е реализирала пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с движещия се по път с предимство лек автомобил „Фолксваген Тигуан” с pег.
№ *******, управляван от собственика си – ищеца Д.О. Р..
В исковата молба се твърди, че в резултат на описаното ПТП, са били нанесени
значителни материални щети върху лек автомобил „Фолксваген Тигуан” с peг. №
*******, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Мерцедес Е230” с
peг. № *******, включително и на водача Ел. К. Б..
По повод на процесното ПТП, на 17.06.2010 г., ищецът отправил искане
доброволно уреждане на претенцията, но ответникът отказал да изплати
застрахователно обезщетение
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20 846.86 лева (с оглед
1
допуснатото на 09.05.2022 г. намаление в размера на иска) – обезщетение за
претърпените имуществени вреди, веД.О.със законната лихва, считано от предявяване
на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Д.З.“ АД, е депозирал отговор на исковата
молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на
водача на лек автомобил „Мерцедес Е230” с peг. № *******.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
На първо място, ответникът оспорва настъпването на покрит по застраховката
риск. Оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
уврежданията по л.а. „Фолксваген Тигуан“, както и наличието на причинно-следствена
връзка между същия и констатираните щети по МПС. Счита, че са налице съществени
противоречия и несъответствия между декларираните от увредения причини за
настъпване на увредите по МПС и констатираните при обработване на преписката
обстоятелства, които налагали извода, че увредите по автомобила са настъпили по
различен от твърдените начин, място и време. Сочи се, че „П.И.А. БГ“ ЕООД е
уведомило ответника, че за процесния лек автомобил съществува поръчка към сервиза
с № ********** от 09.06.2020 г., включваща абсолютно същите детайли, за които
ищецът е претендирал изплащане на застрахователно обезщетение след процесното
ПТП. Т.е. на 09.06.2020 г., ищецът направил поръчка за ремонт в „П.И.А.“ ЕООД на
същите детайли по лекия автомобил, за които е предявил претенция за изплащане на
обезщетение - преписка № ********* и за които твърдял, че са реализирани 2 дни по-
късно (на 11.06.2020 г. ), в резултат на процесното ПТП. Изложеното сочело, че
уврежданията по автомобила са настъпили най-късно на 09.06.2020 г., поради което и
не подлежали на обезщетяване.
Евентуално, ответникът твърди, че вида и характера на уврежданията по
автомобила изключват възможността да са получени по твърдения в исковата молба
механизъм. Наред с това, при огледите и на двете МПС, за които се твърдяло, че са
участвали в процесното ПТП, били констатирани стари деформации и увреждания.
Ответникът твърди и че негов експерт е установил интервенция върху OBD
буксата на автомобила, предвидена от производителя с цел извличане на информация
относно времевия период, в който са задействани въздушните възглавници на МПС.
Изложеното сочело, че са налице достатъчно факти и противоречия, от които да
възникне основателно съмнение за верността на представените от застрахования данни
относно обстоятелствата, свързани с настъпването на твърдяното застрахователно
събитие.
Евентуално, ответникът оспорва наличието на причинно - следствена връзка между
2
всички твърдени увреждания по л.а. „Фолксваген Тигуан“ и твърдяното събитие.
Ответникът релевира и възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а.
„Фолксваген Тигуан“ за реализиране на вредоносния резултат, като твърди, че последният е
управлявал МПС с превишена скорост, с което съществено е допринесъл за размера на
вредите по собственото си МПС.
Ответникът оспорва и размера на претенция, като завишен и неотговарящ на реално
претърпените вреди, а определената от ищеца стойност на новите части и материалите,
както и цената на сервизния час – надвишаваща обичайните пазарни такива.
Отделно от това, ответникът счита, че претендираната от ищеца стойност на вредите
по процесното МПС, посочена в депозираната искова молба надхвърля 70 % от
действителната стойност на л.а. „Фолксваген Тигуан” към датата на събитието, т.е. налице е
„тотална щета” по смисъла на КЗ, поради което и реалната увреда за собственика на
процесното МПС (респ. дължимото от застрахователя обезщетение) била равна на
действителната (пазарна) стойност на автомобила към датата на процесното ПТП, намалена
с размера на прихода, получен при реализиране на запазените части на МПС.
Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
Съдът приема от фактическа и правна страна слеД.О.о:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 432, ал.1
КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и
други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В тези
случаи застрахователят покрива и вредите, причинени на чуждо имущество. ВиД.О.от
законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието
на валиД.О.правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да
са налице и всички кумулативни преД.О.тавки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените
вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репатрирането им. Вината се преД.О.ага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
3
пълно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП –
11.06.2020 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица №
BG/08/120000961691, валиден от 08.04.2020 г. до 07.04.2021 г., „Д.З.“ АД е
застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Мерцедес Е230” с peг. № *******, включително и на водача Ел. К. Б..
Този факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между
страните по делото (с определението от 30.01.2022 г., л. 51 и сл.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 11.06.2020 г., около 08.00 часа, в
гр. София, на кръстовището на ул. „Сребърна” (ул. „Могилата”) и ул. „*******, е
реализирала пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес Е230” с
peг. № *******, управляван от Ел. К. Б., и лек автомобил „Фолксваген Тигуан” с pег. №
*******, управляван от собственика си – ищеца Д.О. Р..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото
Протокол за ПТП № 1762139, съставен на 11.06.2001 г., в 09.00 часа, от дежурен ПТП –
Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 72 от делото). Като обстоятелства и причина за
ПТП, в Констативния протокол е посочено, че на 11.06.2020 г., около 08.00 часа, в гр.
София, МПС 1 - лек автомобил „Мерцедес Е230” с peг. № *******, управляван от Ел.
К. Б., се движи по ул. „Сребърна“ и на кръстовището с ул. „Филип Кутев“, поради
неспазване предимство знак Б - 1 и Т-13 реализира ПТП с МПС 2 – лек автомобил
„Фолксваген Тигуан” с pег. № *******, управляван от собственика си – ищеца Д.О. Р.,
знак Б - 3 и Т -13. На схемата за ПТП към Протокола за ПТП е начертано
разположението на двете МПС към момента на настъпване на произшествието и
посоката им на движение.
На 11.06.2020 г., на Ел. К. Б. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 235500/11.06.2020 г., за деянието, описано в
Протокола за ПТП и съставляващо нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя Ел. К. Б. и същият го е подписал без
възражения (л. 68).
Въз основа на АУАН № 235500/11.06.2020 г. е било издадено Наказателно
постановление № 20-4332-010499/24.06.2020 г. на началник група към СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ – СДВР, с което на Ел. К. Б. е наложено наказание „Глоба“, за това,
че на 11.06.2020 г., около 08.00 часа, в гр. София, на ул. „Сребърна“, на кръстовището с
ул. „Филип Кутев“, като водач на лек автомобил „Мерцедес Е230” с peг. № *******,
4
поради неспазване на предимство знак Б-1 (и допълнителна табела-знак Т13), не
пропуска и реализира ПТП с насрещнодвижещия се срещу знак Б-3 с маневра ляв
завой по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Тигуан” с pег. № ******* -
нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП (л. 67).
По делото е прието заключението по извършената автотехническа –
експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно. Вещото лице, след като се е запознало със събраните по делото
доказателства (включително и описите, съставени от ответника на лек автомобил
„Фолксваген Тигуан” с pег. № *******), е приело, че причината за настъпване на
процесното ПТП е че водачът на лек автомобил „Мерцедес" не е пропуснал движещо
се по път с предимство на кръстовище МПС - лек автомобил „Фолксваген Тигуан”. ВЛ
по АТЕ е посочило, че ако водачът на лек автомобил „Мерцедес“, при наличието на
пътен знак Б-1 бе осигурил предимство на движещият се по път с предимство лек
автомобил „Фолксваген“ и го бе пропуснал в района на кръстовището, то процесното
ПТП не би настъпило.
ВЛ по АТЕ, след като е съобразило механизма на процесното ПТП (вкл.
разположението на двете МПС и посоката им на движение), категорично е приело, че
посочените щети по л.а. „Фолксваген Тигуан” с peг. № ******* (описани и
остойностени в експертизата) от техническа гледна точка съответстват и са в
причинно- следствена връзка с механизма на ПТП.
На въпроса кореспондират ли уврежданията по л.а. „Фолксваген Тигуан“, за
които ищецът претендира изплащане на застрахователно обезщетение, вещото лице,
след като е съобразило представените по делото документи, както и щетите по лек
автомобил „Фолксваген Тигуан" (техния вид размери, височина, степен, дълбочина,
посока и ъгъл на нанасяне), щетите по лек автомобил „Мерцедес Е 230" (техния вид,
размери , височина, степен, дълбочина, посока и ъгъл на нанасяне), теглото и
височината на двете МПС – та, естеството и интензитета на удара между двата
автомобила, данните от извършената диагностика (разчитане на модулите за
безопасност на автомобила), категорично е приело, че зоните с характерна деформация
по двата автомобила съответстват едни на други и се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
ВиД.О.от АТЕ, стойността на описаните щети по л.а. „Фолксваген Тигуан“, с
рег. № *******, по средни пазарни цени и ремонт в сервиз, към датата на настъпване
на събитието, е в размер на сумата от 20 846.86 лева.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на лек автомобил „Фолксваген
Тигуан“, с рег. № *******, което се установява и от представеното Разрешение за
временно движение (л. 10 от делото).
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
5
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергавана. Водачът Ел. К. Б. е действала противоправно, тъй като е
допуснала нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
предвижда, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Следователно, установяват се преД.О.тавките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и
на основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „Д.З.“ АД дължи да заплати обезщетение за вредите, причинени на чуждо
имущество, каквото се явява лек автомобил „Фолксваген Тигуан” с pег. № *******
доколкото същият е собственост на ищеца Д.О. Р..
Както беше посочено, виД.О.от АТЕ, стойността на описаните шети по л.а.
„Фолксваген Тигуан“, с рег. № ******* по средни пазарни цени и ремонт в сервиз,
към датата на настъпване на събитието, е в размер на сумата от 20 846.86 лева. Поради
това, съдът приема за установено по делото, че в резултат на процесното ПТП, ищецът
е претърпял имуществени вреди в размер на сумата от 20 846.86 лева.
Възраженията на ответника са неоснователни.
Механизмът на настъпване на уврежданията и причинно-следствената връзка
на описаните увреждания с процесното ПТП се установява от заключението по АТЕ.
Възражението за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин,
каквото по делото не е проведено (виД.О.от АТЕ), поради което и неоснователно е
възражението на ответника, че водачът на л.а. „Фолксваген Тигуан“ е управлявал МПС с
превишена скорост, с което съществено е допринесъл за размера на вредите по собственото
си МПС.
Неоснователно е възражението на ответника, че претендираната от ищеца стойност
на вредите по процесното МПС надхвърля 70 % от действителната стойност на л.а.
„Фолксваген Тигуан” към датата на събитието, т.е. налице е „тотална щета” по смисъла на
КЗ. ВиД.О.от АТЕ, действителната стойност на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с per. № *******
към датата на настъпване на процесното ПТП, е в размер на 60 778 лева. За да е налице
„тотална щета" по смисъла на КЗ е необходимо разходите за възстановяване на процесния
автомобил да надхвърлят 70% от неговата действителна стойност към датата на настъпване
на произшествието. В случая, 70% от 60 778 лева (действителна стойност на МПС) е в
размер на 42 544.60 лева, което значително надвишава приетите от АТЕ за необходими
разходи за възстановяване на МПС (20 846.86 лева).
Относно възражението на ответника, че за процесния лек автомобил съществува
поръчка към „П.И.А. БГ“ ЕООД с № ********** от 09.06.2020 г., включваща абсолютно
същите детайли, за които ищецът е претендирал изплащане на застрахователно обезщетение
след процесното ПТП, т.е. на 09.06.2020 г., ищецът е направил поръчка за ремонт в „П.И.А.“
6
ЕООД на същите детайли по лекия автомобил, за които е предявил претенция за изплащане
на обезщетение - преписка № ********* и за които твърдял, че са реализирани 2 дни по-късно
(на 11.06.2020 г. ), в резултат на процесното ПТП:
Представеното от ищеца Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство от 23.03.2021 г. на прокурор от СРП, не се ползва с обвързваща съда
материална доказателства сила, поради което и този документ, сам по себе си, не е в
състояние да опровергае възражението на ответника.
Действително, на 09.06.2020 г., „П.И.А. БГ“ ЕООД е издало проформа фактура
към поръчка с № **********, с получател Д. Р., за описаните във фактурата стоки: 2
бр. декоративни лайстни, на обща стойност 1 102.08 лв. (с ДДС) – л. 14 от делото.
На 08.07.2020 г. (след настъпване на процесното ПТП), „П.И.А. БГ“ ЕООД е
издало нова проформа фактура, която е отнесена отново към поръчка с № **********,
с получател Д. Р., за описаните във фактурата стоки – 5 страници, на обща стойност
33 716.15 лева (л. 15-20).
На 14.07.2020 г., „П.И.А. БГ“ ЕООД е издало нова проформа фактура за
33 733.55 лв., която, обаче, е отнесена към поръчка с № ********** (л. 20-24 и л. 44-
48).
ВиД.О.от писмо от „П.И.А. БГ“ ЕООД.О. 15.07.2020 г., първата поръчка е с №
********** от дата 09.06.2020 г., а втората поръчка е с № ********** от дата
13.07.2020 г. Първата поръчка е изготвена по желание на клиента, която впоследствие
е трансферирана в поръчка с № ********** (л. 49).
Следователно, не се установява, че на 09.06.2020 г., ищецът е направил поръчка
за ремонт в „П.И.А.“ ЕООД на същите детайли по лекия автомобил, за които е
предявил претенция за изплащане на обезщетение за вредите от процесното ПТП.
ВиД.О.от първата фактура, на 09.06.2020 г., ищецът е поръчал само 2 бр. декоративни
лайсни, на обща стойност 1 102.08 лв. След процесното ПТП, доставчикът на стоките и
услугите - „П.И.А.“ ЕООД е „добавил“ към преД.О.на поръчка (тази от 09.06.2020 г.),
открита на името на ищеца, увредените части при процесното ПТП, от което по
никакъв начин не може да се направи посочения от ответника извод. Впоследствие,
поръчката е трансферирана в поръчка с № **********. Възражението на ответника е
неоснователно.
По изложените съображения, искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за предявения размер от 20
846.86 лева. Сумата следва да се присъди веД.О.със законната лихва, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
4 ГПК, право на разноски имат и двете страни, които са направили своевременно
7
искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за направени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (и с оглед прекратената част от
първоначално предявения размер на иска), на ищеца следва да се присъди сумата от
2014.59 лева от общо направените разноски в размер на 3249.34 лева (3249.34 лв. х
0.62), в т.ч.: държавна такса - 1349.34 лв. (л. 6), депозит за АТЕ - 300 лв. (л. 61), и
платено аД.О.атско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие,
приложен на л. 96 – 1600 лева.
Сумата от 40 лева – депозит за свидетел, не подлежи на присъждане, а на
възстановяване – при поискване от ищеца.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
190 лева от общо направените разноски в размер на 500 лв. (500 лв. х 0.38), в т.ч.:
депозит за АТЕ - 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 200 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София , бул. „******* да заплати на Д.О. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ул. „*******, на основание чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 20
846.86 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от Д.О. Р. имуществени вреди от ПТП, реализирано на 11.06.2020 г., в гр. София,
веД.О.със законната лихва, считано от 15.07.2021 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2014.59 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.О. Р., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „*******, да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София ,
бул. „******* на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сумата от 190 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8