Р Е Ш Е Н И Е
№ 667 / 8.8.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на шести юли две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа
докладваното от съдия Видев административно дело № 1303 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 166, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Р.А.П.,*** против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 13 / 121 / 05911/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/2656
/2 от 01.11.2021 г., издаден от Зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с
който за извършени нарушения по изпълнението от жалбоподателката на договор №
13/121/05911 от 28.05.2013 г. по мярка 121 „Модернизиране на земеделските
стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., с предмет
на инвестицията „Изграждане на овчарник за биологично отглеждани овце, фуражна
кухня и битова сграда с млечен блок“, е определено тя да възстанови цялата
ѝ изплатена финансова помощ в размер на 726 612.17 лв.
Жалбоподателката моли да бъде
отменен обжалвания акт. Поддържа жалбата
си чрез процесуалните си представители в проведените съдебни заседания, както и
в представени писмени бележки. Излага съображения за незаконосъобразността на
оспорения административен акт. Претендира разноски.
Ответникът по оспорването – Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание и в представени писмени бележки. Счита
обжалвания акт за законосъобразен и моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. На свой ред претендира присъждане на разноски
Съдът намира жалбата за
допустима, като подадена в законоустановения срок от лице засегнато от
разпореденото с нея, а именно: бенефициент по договор с Държавен фонд
„Земеделие“, на когото е разпоредено да върне изплатената му безвъзмездна
финансова помощ.
Разгледана по същество жалбата е
основателна:
Обжалваната заповед е издадена
поради констатираните при четири извършени проверки на място след плащане две
нарушения на договора, а именно:
разминаване между платените количества активи, съгласно подадена заявка за
плащане и установените такива при проверките на място след плащане, както и
недостигане на финансовите показатели, заложени в бизнес плана за двете пълни
финансови години 2016 и 2017 г. За първото констатирано нарушение е определен
размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ от 43 461,96 лв.,
а за второто – 726 612,17 лв., т.е. 100 % от изплатената ѝ помощ.
Тъй като второто определено публично вземане е по-голямо по размер, именно то е
окончателно определено като подлежащо на възстановяване.
Посоченото от органа правно
основание за дължимост на подлежащата за възстановяване БПФ е нормата на чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП, която препраща към реда по ДОПК, респ. по АПК, а не нормата
на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, която препраща към реда за налагане на финансови
корекции по чл. 73 от ЗУСЕСИФ.
Актът формално е издаден при
спазване на процедурата по чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с препращането от чл.
166 от ДОПК. Преди издаване на акта органът е дал възможност на ползвателя да
представи писмени възражения по установените нарушения. Но АУПДВ противоречи на
материалния закон.
Редът за установяване дължимостта
на подлежащата на възстановяване БФП не е проведения такъв от органа по чл. 27,
ал. 7 от ЗПЗП, а този по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Нормите са нови, включени в ЗИД
на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г. и са приложими към
процесния АУПДВ, който е издаден на 01.11.2021 г. Съгласно Мотивите към проекта
на ЗИД на ЗПЗП на вносителя /№ 954-01-36 от 31.05.2019 г., 44-то НС/ новата ал.
6 на чл. 27 от ЗПЗП е създадена поради наличната до тогава колеблива съдебна
практика относно тълкуването на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, която
приема, че финансови корекции, наложени с решение по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
които след окончателното плащане по проекта не могат да бъдат извършени чрез
способите по чл. 75, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, следва да бъдат установени като публични
държавни вземания чрез издаване на последващ акт по чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Пак
според Мотивите към проекта, новата ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗСП е създадена за
прецизиране и разграничаване на нарушенията, които водят до издаването на
решения за налагане на финансова корекция и такива, които са основание за
издаване на АУПДВ. Цитира се чл. 63, § 1 от Регламент № 1306/2013, съгласно
който ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за
допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за
предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство
в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло
или частично, и когато е приложимо, съответните права на плащане съгласно чл.
21 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 не се предоставят или се отменят, като § 2 на
чл. 63 от Регламента предвижда налагане на санкции ако секторното
законодателство в областта на селското стопанство предвижда това. Вносителят е
формирал извод, че основанията за възстановяване на финансовата помощ от страна
на бенефициентите по ПРСР не се ограничават единствено до нарушения,
представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции по чл. 70,
ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а могат да включват и други задължения на бенефициентите,
произтичащи от секторното законодателство. Съдържанието на посочените Мотиви
към проекта на ЗИД на ЗПЗП налага извод, че вложената от законодателя воля при
новата регламентация на правоотношенията по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е за
разграничаване на различни нарушения на ползвателите на помощта, които водят до
възстановяване на БФП и въведен различен ред за установяване на тяхната
дължимост. Така, по ал. 6 се установява дължимостта на възстановяването на
помощта при нарушения, представляващи основания за налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, а по ал. 7 – се установява дължимостта на
възстановяването на помощта, при неизпълнение на други нарушения по условията
за предоставяне на помощта или подкрепата, произтичащи от секторното
законодателство. По начин на законодателна редакция, ал. 7 е приложима само ако
нарушенията не се квалифицират по ал. 6.
В случая по делото, трайно
установената практика на ВАС по идентични правни казуси приема, че заложените в
бизнес плана финансови показатели /приходна и разходна част/ са индикатори за
изпълнение на проекта и непостигането им води до основание за отмяна на
финансовата подкрепа в хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ –
неизпълнение на одобрени индикатори/ ако изобщо се приеме, че е налице
нарушение/. Причина за това е законовото изискване бизнес плана да бъде част от
изискуемите се документи към проекта за подпомагане по см. на § 1, т. 19 от ДР
и чл. 16, ал. 1 на Наредба № 29/2008 г., чиято цел е да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, водещи до
реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата, като задължения на ползвателя по
договора са да извърши одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект
и да спази същия /вж. решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. д. № 9703/2018 г.,
IV о. и цитираните в него съдебни решения, както и решение № 3184/28.02.2020 г.
по адм. д. № 7468/2018 г., IV о. /.
Приложимостта на основанието за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ налага
задължение за органа да приложи правилото на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, т. е. да
издаде решение на налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ,
а не АУПДВ, както е процедирано в случая. Нарушението на правилото по чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП по мнение на съда е съществено, т. к. освен процедурата, по която
следва да се възстанови предоставената финансова помощ, касае основанието за
възстановяване. Нормите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП са процесуални, но
разграничават хипотезите на видовете нарушения, при които е дължимо
възстановяване на БФП, което е свързано с приложението на материалния закон.
Нормите инкорпорират материалното съюзно право относно различните видове
задължения на ползвателите на европейски средства, чието неспазване води до
различни нарушения.
При тези правни доводи, съдът
споделя практиката на ВАС, обективирана в решение № 15687/17.12.2020 г. по адм.
д. № 8586/2020 г. и решение № 1457/03.02.2021 г. по адм. д. № 10650/2020 г.,
двете на I о., съгласно която нарушението в прилагането на хипотезите по чл.
27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП е съществено и води на самостоятелно основание до
отмяна на оспорения АУПДВ. За коректност на мотивите съдът ще посочи, че има и
обратна практика на ВАС, по-новата от която е обективирана в решение №
1581/08.02.2021 г. по адм. д. № 8437/2020 г., VIII о., и е формирана при
действието на измененията на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 51/2019
г. Съдът не споделя тази обратна практика. Изменението на ЗПЗП, обн. ДВ, бр.
51/2019 г. е нов закон, поради което се прилага спрямо новите правоотношения,
каквото е настоящето. Безспорно ЗПЗП и Наредба № 29/2008 г. са изключенията,
които правят неприложим ЗУСЕСИФ по см. на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ в
изменението, обнародвано в ДВ, бр. 2/03.01.2018 г., но правилата на чл. 27, ал.
6 и ал. 7 от ЗПЗП въвеждат нова правна уредба без да засягат старата по § 4,
ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, т. к. нямат ретроактивно действие.
Неоснователно е възражението на
ответника за законосъобразност на акта, тъй като първото констатирано с акта
нарушение не представлява индикатор. Дори и да се приеме, че първото
констатирано с оспорения акт нарушение – разминаване между платените
количества активи и установените такива при проверките на място – не е сред
нарушенията изброени в чл. 70, ал. 1, т. 1-9, за които съгласно чл. 27, ал. 6
от ЗПЗП следва да се издаде решение за налагане на финансова корекция по реда
на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, то безспорно в случая водещо е второто констатирано с
акта нарушение – недостигане на финансовите показатели, заложени в бизнес плана,
т.е. неизпълнението на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7
от ЗУСЕСИФ, тъй като именно заради него е предвидено възстановяване на цялата
изплатена финансова помощ в размер на 726 612.17 лв. Следователно,
безспорно е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция
или най-малкото е следвало да бъде издадено такова относно второто нарушение,
което само по себе си е достатъчно за да доведе до незаконосъобразност на
издадения АУПДВ.
По изложените правни съображения
съдът намира оспорения АУПДВ за незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото е
частично основателно искането на жалбоподателката за присъждане на разноски.
Следва да ѝ бъдат присъдени внесените депозити за възнаграждения на
вещите лица в общ размер на 750 лв., а платеното адвокатско възнаграждение от
10 000 лв., с оглед сложността на делото и направеното възражение за
прекомерност, следва да бъде намалено на 9 796,12 лв., колкото е минималното
възнаграждение, предвидено в закона.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 предложение четвърто от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13 / 121 /
05911/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/2656 /2 от 01.11.2021 г., издаден от Зам.
Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, с който за извършени нарушения по
изпълнението от Р.А.П.,*** на договор № 13/121/05911 от 28.05.2013 г. по мярка
121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от Програма за развитие на
селските райони 2007-2013 г., с предмет на инвестицията „Изграждане на овчарник
за биологично отглеждани овце, фуражна кухня и битова сграда с млечен блок“, е
определено тя да възстанови цялата ѝ изплатена финансова помощ в размер
на 726 612.17 лв.
Осъжда Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Р.А.П.,*** разноски по делото в размер на
10 546,12 лв. /десет хиляди петстотин четиридесет и шест лева и дванадесет
стотинки/.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаване на
страните пред ВАС.
Съдия: /п/