Р Е Ш Е Н И
Е № 260202
гр. Пловдив, 31.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 19050 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата
М.Т.М. е предявила срещу Детска градина „Светлина“ обективно кумулативно съединени
искове за признаване на извършено уволнение със Заповед № ******** г., издадена
от **** на Община С. за незаконно и неговата отмяна – правно основание чл. 344
ал.1 т.1 КТ, и за възстановяване на предходно заемана длъжност „**************
с. Ц., община С., обл. П. – правно основание чл. 344
ал.1 т.2 КТ.
В исковата молба се излагат твърдения,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищцата е заемала длъжността „************“ в Детска градина „Светлина“, с. Ц.,
общ. С., по силата на сключен Трудов договор № ****** г. На ****** г. трудовото
правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ поради налагане
на дисциплинарно наказание – уволнение, със Заповед № ****** г., издадена от ****
на Община С..
Ищцата излага съображения, че не е
извършила визираните в заповедта дисциплинарни нарушения. Описаното в заповедта
според същата не може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение. В
заповедта се описвала фактическа обстановка, която не отговаряла на
действителното положение. Отделно, веднъж се сочило, че ищцата е извършила
нарушение, а след това – че е допуснала извършването на нарушение от трето
лице, като двете посочени деяния взаимно се изключват. Излага доводи, че в
Заповедта изрично се посочва, че при извършената нарочна проверка не е
установено нарушение. Посочва, че ищцата е работила близо **** години на
длъжността „***********“ и няма извършени нарушения. Поради изложеното
предявява посочените претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на искова молба от Детска градина „Светлина“ община С., в който се
излагат съображения за законосъобразност на извършеното уволнение. Посочва се,
че е спазена процедурата по чл. 193 КТ за искане и даване на обяснения, както и
че издадената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се явява
подробно мотивирана. Посочва се, че наложеното дисциплинарно наказание е поради
две тежки дисциплинарни нарушения, индивидуализирани в заповедта. Излагат се
доводи, че снимките на хранителните продукти и публикуването им в публичното
пространство били потвърден на заседание на Общински съвет С. от лицето Г.Р.,
което посочило, че той е техен автор. Посоченото обуславяло извод за извършено
нарушение – внасяне на територията на детската градина на хранителни продукти с
влошени качествени характеристики, така и допускането на външни лица в
помещението за съхранение на продуктите и да бъдат използвани в социалните
мрежи, което довело до уронване на доброто име на ответника. Поради изложеното
моли съдът да отхвърли предявените претенции. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че между страните
е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „**********“ при Детска градина „Светлина“ с. Ц., община С., обл. П.
От представената по делото Заповед № ******
г, /л.5-9/ се установява, че на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно
уволнение“ и е прекратен сключеният договор между страните на основание чл. 330
ал.2 т.6 КТ. В констативната част на Заповедта е посочено, че след публикуване
на снимки с влошено качество на храна, е назначена комисия за извършване на
проверка във връзка с изнесените в медиите информация. За същата бил съставен
Констативен протокол от ****** г. /също приложен по делото – л.34-35/, в който
била отразена констатация, че наличните в склада на градината продукти са в
добро състояние, не са констатирани продукти с лош външен вид, установено било
наличие на документи, удостоверяващи извършването и приемането на доставката на
установените продукти. Направени били снимки на намерените в складовете
хранителни продукти, от които се установява, че същите са във видимо добро
състояние. Въпреки извършените констатации, с процесната
Заповед са вменени две нарушения на трудовата дисциплина на ищцата – по чл. 187
ал.1 т.7 КТ за неизпълнение на законно разпореждане на работодателя, а именно
забраната за допълнително внасяне в складовите помещения на детското заведение
на хранителни продукти и напитки, и по чл. 187 ал.1 т.8 КТ по уронване доброто
име на ответника, доколкото е допуснато внасянето на хранителни продукти с
влошени качества и допускане на трето лице до помещението за хранителни
продукти, което е снимало същите и е публикувало снимките в публичното
пространство. В заповедта се посочва, че дори да се приеме за вярно твърдението
на ищцата, че снимките не отговарят на действителното фактическо положение, то
отново е вменено извършено нарушение от същата по допускане да бъде внесена,
снимана и публикувана информация за храна в детското заведение с лошо качество,
по който начин се създават предпоставки за умишлено уронване на доброто име на
детската градина.
От приложените по делото искане за
предоставяне на информация и обяснения и обяснения /л.10-11, 42-43/, се
установява, че преди извършване на уволнението от ищцата са поискани обяснения,
впоследствие същата е предоставила такива, в които е посочила, че от
назначаването и винаги са спазвани изисквания към безопасността и качеството на
храните, предлагани в детската градина.
Съдът намира така представените Решения
на Община С. за неотносими към настоящия спор.
Единствено, видно от приобщените протоколи и решения на проведеното заседание
на **** г. е коментиран въпросът за детска градина „Светлина”. Посочените
изявления от лицето Г.Р. обаче представляват свидетелки показания в писмени
вид, поради което се явяват недопустими доказателства в настоящото
производство.
По делото са разпитани двама св. – Г.Р.
и С.П..
От показанията на св. Р. се установява,
че същият се явява ******* при Община С.. Същият получил сигнал за качеството
на храните в детските градини на територията на посочената община. Поради тази
причина пред Общински съвет св. Р. настоявал да бъдат взети мерки за
предотвратяване на доставка на некачествени хранителни продукти. Такива според
св. не били предприети, поради което направил снимки от ЦДГ „Осми март”, които
представил на общинския съвет. В Детска градина „Светлина” с. Ц. не бил
направил снимки. Извършените от св. снимки били качени от него в социалните
мрежи и били представени на заседание на общински съвет. Св. посочва, че е
влизал единствено в склад за храни в ЦДГ „Осми март”.
Св. П. посочва, че работи като ******
при Община С. и участва при подготовка на Обществена поръчка на доставка на
хранителни продукти. Същата присъствала на среща между изпълнителя и всички ******
на детски градини преди подписване на договора за доставка на хранителни
продукти. След неговото подписване свидетелката получавала справка за цените и
преглеждала всички фактури, които били предавани от детските градини. На
посочената среща били уговорено, че ако някой от хранителните продукти не
отговаря на изискванията като качество, следва същият да се върне и в определен
срок да бъде доставен нов. При Община С. писмено не било постъпвало нищо във
връзка с получени некачествени стоки, включително за ****** за ДГ „Светлина” с.
Ц.. През този период в социалните мрежи излязла публикация за некачествени
храни в посочената детска градина, към която имало приложени снимки на
развалени плодове и зеленчуци. Св. възприела приложените снимки, а на следващия
била съставена комисия, в която същата участвала за извършване на проверка на
складовете на детските градини. Била извършена проверка и в ДГ „Светлина” с. Ц.,
но не установили негодни продукти. Плодовете и зеленчуците били в идеално
качество. При извършената проверката в детска градина „Светлина”, свидетелката
посочва, че подът бил с мозаечни плочки, каквито имало и на приложените към
публикацията снимки, но плодовете и зеленчуците били в добър вид. Не намерили
развалена продукция на следващата сутрин. При разговор с фирмата – доставчик,
от същата посочили, че не доставят в такива опаковки продукти, каквито били
опаковани тези от снимките.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото св., доколкото възприятията на същите са преки,
непосредствени и съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ. Основният
според въпрос в настоящия случай касае законността на извършеното уволнение, а
същото се определя от установяваното на вменените със Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовия договор
дисциплинарни нарушения. Дисциплинарното
нарушение като вид правонарушение е установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и
се определя като виновно неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на
фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го характеризират като
вид правонарушение са: деяние/действие или бездействие/, противоправност
и вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за всяко едно
от вменените дисциплинарни нарушения с процесната
заповед.
На ищцата е вменено дисциплинарно
нарушение по чл. 187 ал.1 т.7 КТ – неизпълнение на законово нареждане на
работодателя, а именно Заповед № ****** г. на **** на Община С., с която е
забранено внасянето на хранителни продукти и напитки, различни от вода, в
детските заведения на територията на Общината.
Според настоящия съдебен състав ищцата
не е извършила посоченото нарушение, доколкото не се установи по несъмнен начин
да е допуснала внасянето на хранителни продукти и напитки в детското заведение,
извън продуктите от доставчика. На първо място следва да се посочи, че на
ищцата не е вменена дата на извършване на посоченото нарушение, като в
Заповедта единствено е посочена дата на публикуване на снимки от профила на св.
Г.Р.. На следващо място, дори да се приеме датата на публикуване в социалните
мрежи на процесните снимки, то не се установи по
несъмнен начин, че ищцата е допуснала внасяне на хранителни продукти на
територията на детската градина. В тази връзка са и показанията на св. Г.Р.,
който посочва, че той не е заснемал продукти в ДГ „Светлина”, а единствено в
ЦДГ „Осми март”. Дори в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение, като цитат от
публикация в социални мрежи не се посочва ДГ „Светлина”. Още повече, че на
следващия ден, след публикацията на процесните снимки
в социалните мрежи, е извършена проверка на ДГ „Светлина”, като не е установено
извършване на каквото и да е било нарушение във връзка с качеството на храните,
които се намират в детската градина. Буди недоумение обстоятелството, че е
наложено дисциплинарно наказание за посоченото вменено на ищцата нарушение, при
положение, че изрично е извършена проверка на ДГ „Светлина”, обективирана в приложения по делото констативен протокол, с
която не се установяват извършени нарушения. Ако наказващият орган е искал да
ангажира дисциплинарната отговорност на ищцата единствено въз основа на
публикацията в социалните мрежи, при която съдът отново подчертава, че не се
споменава конкретно ДГ „Светлина”, то тогава е било напълно безпредметно
възлагането и извършването на проверка. Същата е още едно допълнително
доказателство, че вмененото на ищцата дисциплинарно нарушение не е извършено, в
която насока са и показанията на св. П..
Недоказаността на посоченото нарушение
води до извод и за недоказаност на другото вменено на ищцата дисциплинарно
нарушение по чл. 187 ал.1 т.8 предл. второ КТ –
уронване доброто име на предприятието, доколкото посочените снимки с лошо
качество на хранителните продукти са довели до трайно негативно отношение на
населението на Община С. към детското заведение. Според съда не се установи
извършване на подобни снимки в заведението, дори напротив – св. Г., е категоричен,
че е извършвал снимки в друго детско заведение, което се потвърждава и от
извършената проверка на следващия ден. Още повече, че ищцата не е осъществила
каквито и да е било активни действия по публикуване на снимки в социалните
мрежи, по който начин се твърди да е уронен престижът на детското заведение.
Досежно посоченото като алтернативно нарушение отново по
уронване на доброто име на детската градина чрез създаване на невярно
впечатление у трети лица – адресати в публичното пространство, че на децата се
предоставят храни и хранителни продукти с лошо качество, съдът намира следното:
на първо място недопустимо се явява посочване на алтернативно нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото се ангажира дисциплинарната отговорност на
работник, при което следва да е налице яснота относно извършените от него
нарушения с оглед преценката за налагане на дисциплинарно наказание, още
повече, че в настоящия случай е наложено най-тежкото такова. На следващо място
от приобщените по делото доказателства не се установява по никакъв начин ищцата
да е провокирала посоченото невярно впечатление за предоставяне на некачествени
хранителни продукти на децата, доколкото несъмнено се установи, че същата не е
публикувала процесните снимки в социалните мрежи.
От всичко изложено следва, че ответникът
не установи при условията на пълно и главно доказване извършените дисциплинарни
нарушения, обективирани в Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение.
Посоченото обуславя незаконност на извършеното уволнение и отмяна на оспорената
заповед.
Претенцията
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на ищцата е
обусловено от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Поради изложеното същата следва да бъде възстановена на
длъжността „**********************“ при ответника. По разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство.
Доказателства за заплатени такива са представени за сумата в размер на 672
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде
осъден да заплати сумата в размер на 100 лева, представляваща дължими държавни
такси по Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
както следва: по 50 лева за двата неоценяеми иска по
чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на М.Т.М., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № ******** г., издадена от **** на Община С., с която е наложено на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото
правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 КТ, И ГО ОТМЕНЯ, като ВЪЗСТАНОВЯВА
М.Т.М., ЕГН: **********, на заеманата преди уволнението длъжност „****************”
при Детска градина „Светлина”, с. Ц., общ. С., обл. П.,
булстат: *********, с под по НКПД на изпълняваната
длъжност ***** и код по КИД – *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Детска градина
„Светлина”, с. Ц., общ. С., обл. П., булстат: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Т.М., ЕГН: **********, сумата в размер на 672 /шестстотин
седемдесет и два/ лева, представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Детска градина „Светлина”, с. Ц., общ. С., обл. П., булстат: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 100,00 /сто/
лева, представляваща държавни такси върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата, на която е обявено, че ще бъде постановено - 31.08.2020 г., на
основание чл. 315, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ