№ 68
гр. Стара Загора, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000026 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 476/10.11.2021 г. год. постановено по гр. д. №
3322/2021 год. по описа на РС – Стара Загора в частта, с която е осъден
"Д***" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. *, бул
*** №* , представлявано от Б.И. и Р.М. да заплати на М. З. Б. ЕГН:
********** с адрес гр. *** бул. „***“ № **, вх. **, ет.*, ап.** сумата от 4000
лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в
контузия на главата - оток в теменно-тилната област двустранно, загуба на
съзнание, сътресение на мозъка; охлузване на лявата ръка, кръвонасядания по
двата долни крайника, разкъсно-контузна рана на дясното коляно; избиване
на първи горен ляв зъб, както и стрес, страх и негативни емоции, в резултат
на претърпяното от ищцата ПТП на 03.09.2019 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 30.09.2019г. -датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Въззивникът "Д***" АД гр. София счита, че решението е
незаконосъобразно и необосновано в обжалваната му част, като излага
1
подробни съображения. Моли съда да отмени решението в обжалваната му
част и да отхвърли предявеният иск. Претендира направените разноски.
Въззиваемата М. З. Б. е подала в законоустановения срок писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Претендира разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл. 497, ал. 1 КЗ.
Към датата на ПТП – 03.09.2019 г. е била налице валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника за лек
автомобил марка „*“ модел „И.“ с рег. № СТ5781АК с водач К.К.К..
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.09.2019г. се
установява, че на 03.09.2019 г. участник 1-водача Колев- не пропуска
пресичащите пътното платно пешеходки на пешеходна пътека и ги блъска.
С протоколно определение от 29.03.2021г. по НОХД № 801/21г. по
описа на РС Ст. Загора К.К.К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343 ал.3 пр.последно б. А пр. 2 вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1
от НК-за това, че на 03.09.2019г. при управление на лек автомобил марка „*“
модел „И.“ с рег. № СТ5781АК нарушил правилата за движение посочени в
ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда изразяваща се в
избиване на първи горен ляв зъб на М. З. Б. представляваща избиване на зъб
без който се затруднява дъвченето и говоренето като деянието е извършено на
пешеходна пътека.
Приложено по делото е копие на фиш за спешна медицинска помощ от
03.09.2019г. издаден по отношение на пострадалата Б. отразено е в същия
загуба на съзнание, избит преден зъб, срещу реквизита „Анамнеза“ е
записано-ПТП.
От приложено по делото СМУ на живо лице от 09.09.2019 г. е видно, че
при извършения преглед на Б. се установило контузия на главата и
крайниците, мозъчно сътресение кръвонасядане по двата долни крайника
разкосно-контузна рана по дясното коляно
2
Приложена по делото е фактура № **********/07.09.2019 г. с получател
Б. с издател УМБАЛ „Проф д-р Ст. Киркович“ за сумата от 23,20лв-
потребителска такса, издадена е и фискален бон.
Приложена по делото е фактура № **********/26.09.2019 г. за сума
6,68лв получател Б. издател „М.“ ЕООД за неуропан, фелуран форте, налице
е и фискален бон от същата дата и за същата сума.
Приложена по делото е фактура № **********/14.10.2019 г. с получател
Б. доставчик „П.Ф. ООД за сумата от 9,82лв за неуропан, сание-билков чай,
налице и фискален бон, като се претендира само сумата за закупеното под
втора позиция.
Приложена по делото е фискална касова бележка №103- П-2019 г. за
сумата от 50 лв. издадена от Съдебна медицина за сумата от 50лв с получател
Б..
Приложена по делото е молба за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от Б. до ЗД „Д.***“ АД от 26.09.2019 г. получена на
30.09.2019 г.
С Уведомление от 28.11.2019 г. са поискани от ответното дружество
документи от ищцата с цел установяване претенцията по основание и размер.
С Уведомление от 20.12.2019 г. ответното дружество поради това, че
предоставените допълнителни документи от ищцата били крайно
недостатъчни за определяне на неимуществените вреди е извършен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
По делото е налице Уведомление от „ЗАД Д.***“ АД до Б. видно от
което е, че й е определено застрахователно обезщетение в размер на 4000лв,
което е преведено с преводно нареждане от 28.04.2021 г.
Видно от заключението по СМЕ по писмени данни № 345/2021 г. е, че
пострадалата М. З. Б. при ПТП на 03.09.2019 г. е получила контузия на
главата, сътресение на мозъка, охлузвания на лявата ръка, кръвонасядания на
долните крайници, разкъсно-контузна рана на дясното коляно, избиване на
първи горен зъб в ляво.
Описаните травматични увреждания били от действието на твърди тъпи
предмети и отговаряли да са получени при описаното в делото ПТП блъскане
на пешеходец от лек автомобил и последващо падане на пострадалата върху
3
терена. Налице била пряка причинно-следствена връзка между получените
травматични увреждания и процесното ПТП. По провеждано медикаментозно
лечение при правилно протичане на оздравителния период до пълно
възстановяване от травматичните увреждания бил необходим срок от около
20-25 дни-като вещото лице в съдебно заседание уточнява, че периода на
възстановяване като се вземе предвид възрастта на пострадалата може да
продължи повече, но не по-дълго от два месеца, не изключва възможността
пострадалата да има пристъпи на главоболие вследствие на претърпяната
травма, но не било описано като диагноза в документите, направените
разходи за лечение били основателни с оглед получените от ищцата
увреждания, описаните в исковата молба травматични увреждания
кореспондирали с описаните в медицинските документи приложени по
делото.
Видно от заключението по допуснатата и изслушана авто-техническа
експертиза е, че пострадалата пешеходка се е движила от юг на север.
Скороста на движение на МПС е била 25,53 км/ч, пострадалата не
попадала в опасната зона за спиране на автомобила и при незабавно и
аварийно задействане на спирачната уредба на автомобила от водача същия е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, при удара
ищцата е контактувала с с ляв долен крайник с предна броня и предни челни
състави на автомобила при което е блъсната и тялото й се е насочила на
изток/североизток където се е озовала на платното пред лекия автомобил.
От показанията на св. К.К.-водач на л.а. „*“ „И.“,е видно, че движейки
се с автомобила в посока юг по суха пътна настилка и слънчево време, знаел,
че има пешеходна пътека завивайки на изток, видял че има хора на пътеката,
ударил спирачки, но разстоянието било малко колата спряла, но ударила
жената, свидетелят излезнал от автомобила, разговарял с жената, дошла
линейка той помогнал пострадалата да бъде качена на носилка.
От показанията на св. К. е видно, че живеела на семейни начала със
сина на пострадалата Б., видяла последната непосредствено след ПТП,
ищцата била неадекватна и много стресирана, имала охлузвания по ръката
споделяла, че я боли лявата страна на крака коляното от дясната страна,
устата и била разкървавена и отекла, престояла в болница около седмица след
прибирането си у дома не могла да става имала болки, искала пълен покой
4
ходела до тоалетна с придружител, шест-седем месеца приемала лекарства за
главоболие и болки в колената.
Видно от показанията на св. Б.-съпруг на ищцата е, че последната видял
непосредствено след ПТП била бледа, изплашена имала „изкъртени“ зъби,
боляла я глава, устата и била поддута, оплаквала се от болки в кръста и двата
крака, доста време прекарала на легло, не можела да върши домакинските си
дейности у дома, ходела само до тоалетна, ходела на контролни прегледи, а
после и на зъболекар, от удара пострадали и други зъби на ищцата, които
впоследствие извадили, не можела да се храни. Свидетелят купувал на
ищцата предписани й лекарска за сън за главоболие и мазане.
При така установеното от фактическа страна, могат да се направят
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В случая между страните не е спорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените
при използването на застрахования автомобил трети лица.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
5
вреди пред ответното застрахователно дружество, получена на 30.09.2019 г.
Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните увреждания на ищцата
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил К.К.К.,
което е установено с влязло в сила протоколно определение от 29.03.2021г. по
НОХД № 801/21г. по описа на РС- Ст. Загора. Съгласно нормата на чл. 383,
ал. 1 НПК одобреното споразумение има последиците на влязла в сила
присъда, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за
неимуществени вреди се явява доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
От заключението по СМЕ по писмени данни №345/2021г. и събраните
гласни доказателства с установява, че М. З. Б. при ПТП на 03.09.2019г. е
получила контузия на главата, сътресение на мозъка, охлузвания на лявата
ръка, кръвонасядания на долните крайници, разкъсно-контузна рана на
6
дясното коляно, избиване на първи горен зъб в ляво. По провеждано
медикаментозно лечение при правилно протичане на оздравителния период
до пълно възстановяване от травматичните увреждания бил необходим срок
от около 20-25 дни-като вещото лице в съдебно заседание уточнява, че
периода на възстановяване като се вземе предвид възрастта на пострадалата
може да продължи повече, но не по-дълго от два месеца, не изключва
възможността пострадалата да има пристъпи на главоболие вследствие на
претърпяната травма, но не било описано като диагноза в документите,
направените разходи за лечение били основателни с оглед получените от
ищцата увреждания, описаните в исковата молба травматични увреждания
кореспондирали с описаните в медицинските документи приложени по
делото.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените
множество травми при процесното ПТП, ищцата е претърпяла значителни
болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален
характер, като обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 4000
лева.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване от
страна на вредоносния резултат от пострадалата.
Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно,
в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно.Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
7
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на
две предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна
повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец при пресичане на пътното
платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка
върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в
случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта по ЗДвП и ако пешеходецът е нарушил
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които предпоставки следва да са
налице кумулативно, какъвто не е настоящия случай. Правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или
неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен
знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, което е сторено от страна на
пешеходеца.
В случая категорично е заключението на авто-техническата експертиза,
а именно, че пострадалата не попадала в опасната зона за спиране на
автомобила и при незабавно и аварийно задействане на спирачната уредба на
автомобила от водача същия е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара.
Поради това съдът приема, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС –
Стара Загора е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата от 550 лева
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, което не се
явява прекомерно.
8
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 476/10.11.2021 г. год. постановено по гр.
д. № 3322/2021 год. по описа на РС – Стара Загора в обжалваната му част.
ОСЪЖДА "Д***" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *, бул *** №*, представлявано от Б.И. и Р.М. да заплати на М.
З. Б. ЕГН: ********** с адрес гр. *** бул. „***“ № **, вх. **, ет.*, ап.**,
направените деловодни разноски-адвокатско възнаграждение- в общ размер
на 550 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9