№ 137
гр. Пловдив, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. А. З., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С. П. срещу Електронен фиш серия К № 3994384 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде изменен, като съдът преквалифицира деянието от нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и намали
размера на наложената глоба от 400 на 50 лева. В съдебно заседание, редовно
призована, жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. С. П., с
пълномощно по делото, който релевира искане за отмяна изцяло на
електронния фиш. Такова искане се съдържа и в подадената писмена молба с
вх. № 81780/17.10.2022 г. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача от измерената
скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Л. А. З., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 08.06.2022 г., установено от справката от АИС АНД, приложена по
преписката, а жалбата е подадена чрез ОД на МВР – Пловдив на 09.06.2022 г.,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 20.08.2020 г. в 08:27 часа в Община Марица на републикански път II-
64, км 48+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд жалбоподателката Л. А. З.
управлявала собствения си лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** със
скорост на движение от 101 км/ч при разрешена максимална скорост от 80
км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26, разположен на
км 48+550 от път II-64. Движението на автомобила било по посоката на
намаляване на километража на пътя и било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с № 529. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 104 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка
от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 101
км/ч. при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 18 км/ч.
За това деяние против жалбоподателката З. бил издаден обжалваният
Електронен фиш серия К с № 3994384, с който й било наложено
2
административно наказание глоба в размер на 400 лева. В електронния фиш
било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на
скоростта от 60 км/ч и че това е разрешената стойност на скоростта, а
наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 12.06.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-5332/12.05.2015 г. се установява,
че на дата 20.08.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е
заснела статични изображения с номера от 26037 до 26087, с начален час на
работа 07:50 ч. и краен час на работа 10:00 ч. и с място на контрол път II-64,
км 48+500 в посока на движение от гр. Пловдив към с. Труд.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 26052 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената
скорост е 104 км/ч, а заснемането е извършено на 20.08.2020 г. в 08:27 часа в
посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката Л. А. З..
От писмо с вх. № 79755/10.10.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 35 от делото) и извадка от проект за организация
на движение (лист 36 от делото) се изяснява, че нарастването на километража
по републикански път II-64 е в посока от с. Труд към гр. Пловдив. За
посоката Пловдив - Труд се установява, че предвид промяната на платната от
две в едно платно за движение непосредствено преди с. Труд допустимата
максимална скорост за движение на МПС постепенно намалява от 80 км/ч до
50 км/ч, като за целта са поставени пътни знаци, както следва:
- знак В26 (80 км/ч) на км 48+550;
- знак В26 (60 км/ч) на км 48+450 и
- знак В26 (50 км/ч) на км 48+340.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
3
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
64, км 48+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд; датата – 20.08.2020 г.;
точният час на извършване на нарушението – 08:27 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство – жалбоподателят Л. А. З.; описание на нарушението – управление
на лек автомобил с превишена скорост от 101 км/ч извън населено място;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата –
400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение. В тази връзка макар отбелязването в
протокола за режима на измерване да е неясно и нечетливо, то в статичните
изображения изрично присъства отбелязване за скорост на служебния
автомобил от 0 км/ч, което доказва по несъмнен начин, че измерването е
осъществено в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвените статични
изображения от клип № 26052 от радар TFR1-M № 529. От протокола за
използване на АТСС се установява, че работата с техническото средство е
започнала на 20.08.2020 г. в 07:50 часа и е приключила в 10:00 часа на същата
дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден №
26037, а последното - с № 26087. Процесната снимка е с № 26052 и
следователно е заснета от техническо средство TFR1-M с № 529 на дата
20.08.2020 г.
Възражението, че на мястото на извършване на нарушението не е
установено наличие на поставен пътен знак, който да указва осъществяването
на видеоконтрол по спазването на правилата за движение, се явява
неотносимо и не е годно да обоснове основание за отмяна на електронния
4
фиш. С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 20.08.2020
г., не съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на
процедурата и не засяга нейната законосъобразност.
Неоснователно е възражението за допуснат порок на процедурата поради
установяване на нарушението с мобилно автоматизирано техническо
средство. Характерно както за стационарните, така и за мобилните АТСС
(временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил) е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението
чрез преки действия и субективни възприятия и поради това неговото
присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта на установяване и
заснемане на нарушението. След установяване и заснемане на нарушението
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в отсъствието на
контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до действието по
издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на
нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на нарушител –
водач на заснетото моторни превозно средство - така Решение № 510 от
09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2039/2021 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2160 от
12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив.
Възраженията на жалбоподателя, направени в хода на съдебните прения,
също са неоснователни. Поддържа се на мястото на деянието да не е
действало ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, поради което
поведението на жалбоподателката да е правомерно и да не е допуснато
нарушение на правилата за движение. Възражението обаче се обосновава с
факти, относими към различен километричен участък от този, на който е
извършено процесното нарушение. В електронния фиш изрично и ясно е
посочено, че жалбоподателката е санкционирана за деяние, осъществено на
км 48+500 от път II-64, докато в пренията се претендира несъставомерност
поради отсъствие на ограничение на скоростта с пътен знак, но на км 49+500
от същия път. Каква е била разрешената максимална скорост на км 49+500 е
ирелевантно за делото. Както ЕФ, така и протоколът за използване на АТСС,
в който е описано мястото на осъществявания видеоконтрол, еднозначно
посочват като място на нарушението км 48+500 от път II-64. По тези
5
съображения възраженията, наведени в хода на пренията, не са годни да
обосноват основание за отмяна на електронния фиш, тъй като касаят различен
пътен участък.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от обективна
страна по делото се доказват по несъмнен начин дата, точният час и мястото
на извършване на нарушението – 20.08.2020 г. в 08:27 часа на път II-64, км
48+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд. Тези обстоятелства се
установяват от изготвените статични изображения, ползващи се с
доказателствената стойност по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, както и от протокола
за използване на мобилно АТСС. Направеното описание позволява мястото на
извършване на нарушението да бъде еднозначно определено и отграничено от
кое да е друго място в обективната действителност, като по този начин не
възниква съмнение или неяснота къде точно е установено движението на
процесния автомобил от автоматизираното техническо средство.
Правилно жалбоподателката З. е определена като субект на
административнонаказателната отговорност, тъй като тя е санкционирана в
качеството си на собственик на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, без да е посочила друго лице като фактически водач на
превозното средство съгласно предоставеното й от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателката е
охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното
с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, е създаден
механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се
установява жалбоподателката З. да е подавала писмена декларация в ОД на
МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Следователно законосъобразно е ангажирана нейната отговорност. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
Материалният закон е приложен правилно и при определянето на
установена стойността на скоростта на движение на автомобила, а именно 101
км/ч. Тя е определена в съответствие с правилото по чл. 16, ал. 5 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. – след отчитане на максимално допустимата
грешка от средството за измерване (т.нар. толеранс в полза на водача), която
6
в случая е 3 % от стойността на измерената скорост. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 %“.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е
формирала съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавала е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение на
посочения пътен участък, сигнализирано с пътен знак В26. Следователно в
съзнанието й се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен
размер на разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е
осъществила деянието си. Жалбоподателката е съзнавала и че е собственик на
процесния автомобил.
В електронния фиш е прието, че разрешената максимална скорост за
движение на МПС от категорията на управлявания от жалбоподателката З.
лек автомобил е била сигнализирана с пътен знак В26. От справката от ОПУ –
Пловдив и извадката от проекта за организация на движението, приети като
писмени доказателства по делото, се установява, че действително пътният
участък на км 48+500 от път II-64 в посоката от гр. Пловдив към с. Труд
попада в обхвата на действие на пътен знак В26. Следователно допустимата
максимална скорост е била различна от общото ограничение за движение
извън населено място. Въпреки това въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема, че в електронния фиш неправилно е определена
стойността на разрешената скорост. Мястото, на което е установено от АТСС
движението на процесния лек автомобил, е км 48+500 от републикански път
II-64 в посока по намаляването на километража на пътя, тоест от гр. Пловдив
към с. Труд. От справката от ОПУ – Пловдив и извадката от проекта за
организация на движението се доказва, че на км 48+550 от същия път е
поставен пътен знак В26, с който е въведена забрана за водачите да се движат
със скорост по-висока от 80 км/ч. Следващият пътен знак В26 в тази посока
се намира на км 48+450 и с него е въведена забрана за движение със скорост
по-висока от 60 км/ч. Тъй като наказанието е наложено за деяние, извършено
на км 48+500 от път II-64, то се налага извод, че на това място автомобилът
на жалбоподателката все още не е бил навлязъл в зоната на действие на
пътния знак В26 (60 км/ч), която започва от км 48+450. Същевременно обаче
мястото на деянието попада в обхвата на пътния знак В26 (80 км/ч), намиращ
се на км 48+550 от път II-64. От проекта за организация на движението се
установява и съществуващ път, който пресича главния и е обозначен в
проекта като водещ към автокъща, но той се намира приблизително при км
48+485 от път II-64, следователно обективно попада след мястото на
нарушението, което е на км 48+500 от същия път. Това означава, че на
мястото, на което е заснето движението на процесния автомобил от
техническото средство TFR1-M с № 529, действието на забраната за
7
движение със скорост по-висока от 80 км/ч, въведена със знака В26 на км
48+550 от път II-64, не е било прекъснато от евентуално образувано
кръстовище с посочения път, водещ към автокъща. По тези съображения
съдът приема, че от обективна страна стойността на разрешената максимална
скорост за движение на мястото на извършване на нарушението е 80 км/ч и тя
е сигнализирана с пътен знак В26.
При този новоустановен факт се правят и следните правни изводи – на
първо място правилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, тъй като то е извършено на такъв участък от
пътя, където ограничението на скоростта е различно от общото ограничение
за движение извън населено място и е сигнализирано с пътен знак. На второ
място установява се, че неправилно в електронния фиш е определена
превишената стойност на скоростта, а оттам и приложимата санкционна
разпоредба. По делото беше изяснено, че процесният автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № *** се е движил със скорост от 101 км/ч, както и че
разрешената максимална скорост е 80 км/ч – следователно превишаването й е
с 21 км/ч. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за
превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба 100 лева.
В производството пред районния съд на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от
ЗАНН съдът разполага с правомощие да измени електронния фиш, като
приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение
на обстоятелствата на нарушението. Настоящият състав намира, че при така
установените по делото факти следва да упражни правомощието си да измени
обжалвания електронен фиш. Следва да бъде изменено правното основание за
налагане на административното наказание от чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗАНН в
действително приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗАНН. В тази връзка следва да бъде намален и размерът на
административното наказание „глоба“ от 400 на 100 лева, като електронният
фиш бъде потвърден в останалата си част. Законовите предпоставки за това
изменение са налице, тъй като се прилага закон за по-леко наказуемо
нарушение, без да има съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
Кое административно нарушение е по-тежко наказуемо се определя от
вида и размера на предвиденото за него наказание. В случая и за двете
нарушения – по чл. 182, ал. 2, т. 5 и по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, са
предвидени едни и същи по вид наказания. Следователно по-леко наказуем е
съставът по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, тъй като наказанието глоба е
определено в по-нисък размер от 100 лева спрямо наложеното на
жалбоподателката с ЕФ административно наказание глоба от 400 лева на
основание чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна (време, място,
начин на извършване и автор) и субективната страна на нарушението. Не се
8
променят фактите, по които жалбоподателката се е защитавала в хода на
целия административнонаказателен процес, а именно че нарушението е
осъществено на 20.08.2020 г. в 08:27 часа на републикански път II-64, км
48+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд и извън населено място. Не се
променят и фактите, че нарушението е извършено от жалбоподателката Л. А.
З. при управлението на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** и в
качеството й на собственик на този автомобил. Не се променя и стойността на
скоростта на движение от 101 км/ч, както и че тя е установена с техническо
средство тип TFR1-M с № 529, след приспаднат толеранс от минус 3% от
стойността на измерената скорост. В случая от обективна страна единствено
съдът приема, че превишаването на разрешената стойност на скоростта е по-
ниско спрямо посоченото в електронния фиш. С него жалбоподателката е
наказана за превишаване с 41 км/ч на действащото ограничение на скоростта,
а със съдебното решение се приема, че превишението е с 21 км/ч. След като с
електронния фиш е приета превишена стойност на скоростта от 41 км/ч, то
иманентно жалбоподателката се е защитавала и срещу всяка по-ниска
стойност. Не се изменя и фактът, че това ограничение на скоростта е
въведено с пътен знак В26. Установеното по делото обстоятелство за по-
висока стойност на разрешената скорост е изцяло в полза на
жалбоподателката. Съгласно Постановление на ВС № 7 от 1976 г. съществено
изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито
жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти.
По тези съображения съдът приема, че електронният фиш трябва да бъде
изменен в частта си относно правното основание за налагане на
административното наказание и глобата бъде намалена от 400 на 100 лева,
като електронният фиш бъде потвърден в останалата си част.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Присъждането на такива са поискали и двете страни. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
9
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Ако искането за отмяна на административния акт е частично уважено и
частично отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, които провеждат
принципа, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от искането. Тези правила за присъждането
на разноски при обжалването на административен акт намират съответно
приложение и в производството по ЗАНН при обжалването на актовете по
чл.58д от закона. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 1947 от
22.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1813/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. № 721/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от
26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 20 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с потвърдената част от електронния фиш. Тази сума се равнява на
една четвърт част от общия размер на юрисконсултското възнаграждение.
Разноски се претендират и от жалбоподателя, който е направил искане за
овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
10
на 300 лева. Доказано е извършването на тези разноски в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 8 от
делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското възнаграждение е
заплатено изцяло и в брой.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е уговорено
в най-ниския възможен размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, поради което съдът не следва да намаля възнаграждението
под този най-нисък предел. Следователно по съразмерност и на основание
чл.63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззиваемата страна ОДМВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата в размер на 225 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с основателната част на
жалбата и равняваща се на три четвърти части от общия размер на
адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3994384 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на Л. А. З., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП в основание по чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на административното наказание
„глоба“ от 400 на 100 (сто) лева, като
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Л. А. З.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Л. А. З., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
11
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 20 (двадесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12