РЕШЕНИЕ
№ 684
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502386 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от Д. П. П., ЕГН: **********,
против решение №1373 от 30.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2436/2021 г.,
по описа на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателката против „ПетЕкоФлекс-ПЕФ“ ООД, ЕИК: *********,
обективно кумулативно съединени искове за признаване за незаконно
уволнението, констатирано със Заповед № 066/ 11.12.2020 г. на управителя на
„ПетЕкоФлекс- ПЕФ“ ООД и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност – „търговски директор“– правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ, за
заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа вследствие на
уволнението в размер на 19 152 лева, дължимо за периода 12.12.2020 г. –
12.06.2021 г. – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество
на правния спор, с което исковите претенции да бъдат уважени като
основателни.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат
от легитимирано лице; касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.269 и сл. ГПК относно
правомощията на въззивната инстанция, Пловдивският окръжен съд прие
следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225,
ал. 1 от КТ, предявени от Д. П. П., ЕГН: **********, против ПетЕкоФлекс-
ПЕФ“ ООД, ЕИК: ********* .
В исковата молба са изложени съображения, че от 05.03.2019г. ищцата
е работила в ответното предприятие по трудов договор, на длъжността
„*******“, с място на работа: град П.С предизвестие от 10.11.2020г. ищцата е
била уведомена от работодателя за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.4 от КТ с изтичане на
едномесечния срок на предизвестието , за което е била издадена на
11.12.2020г. от работодателя и нарочна заповед №066. Ищцата счита
уволнението й за незаконно, тъй като издадената заповед от работодателя не
е била мотивирана и не е бил налице престой в предприятието повече от 15
дни. Твърди, че със Заповед № П1/ 09.11.2020г. на работодателя , е бил
обявен престой само за работещите в цех производство- полимерна тъкан, но
не и за работещите в администрацията. Състоянието на реален престой и
плащане по чл.267 от КТ не е било отразено във фишовете й за заплати за
месец ноември и декември, а със Заповед №П2/17.11.2020г. , издадена от
работодателя на основание чл.120Б от КТ е било разпоредено да работи от
вкъщи през периода 18.11.2020г.-10.12.2020г.
Въз основа на така релевираните оплаквания е отправила искане до съда
да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и като
такова да го отмени, да бъде възстановена на предишната работа, както и да
осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за оставането
без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца, считано от
12.12.2020 г. в размер на 19 152 лева.
Ответникът оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли
като неоснователни. Твърди,че уволнението на ищцата е законно,
предизвестието и заповедта за уволнение са мотивирани , и е налице спиране
на работата в цялото предприятие за повече от 15 дни.Посочва се , че поради
липсата на текущи поръчки е била спряна работата в цялото предприятие, а не
единствено в конкретен цех. Поради обявеното извънредно положение на
територията на Р. България, за част от работниците, за които това е било
възможно, е разпоредено да извършват временно работа от разстояние. За
времето на престой, в съответствие с нормата на чл. 267, ал. 1 КТ, на ищцата
й е било заплащано трудовото възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл. 235, ал.2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Страните по делото не спорят,а и от приетите по делото
писмени доказателства е документално установено, че от 05.03.2019г.
ищцата е работила в ответното предприятие по трудов договор на
длъжността „*********“, с място на работа: град П. На 09.11.2020г. от
работодателя е издадена Заповед №П1/09.11.2020г., с която е обявен престой
в предприятието-цех за производство на полимерна глина , гр.П., за периода
от 09.11.2020г.-30.11.2020г., поради липса на договорени и потвърдени
поръчки и дадени заявки за производство и съответно продажба на
полимерна тъкан, като последица от световната пандемия от разпространение
на Ковид-19.Разпоредено е по време на престоя и във вр. с чл.173а от КТ ,
всички служители в предприятието да ползват полагаемия за 2020г. платен
годишен отпуск, за което да бъде изплащано обезщетение по чл.177 от
КТ.Посочено е в заповедта,че по време на престоя ще бъдат прилагани
разпоредбите на чл.120Б от КТ –работа от вкъщи и чл.120/1-уплътняване на
работното време с дейности , невлизащи пряко в задълженията по трудова
характеристика, като почистване , подреждане и пренареждане на работните
пространства и складовите площи.За времето на престой,извън ползването
на годишния отпуск, на всички служители ще бъде начислено пълно трудово
възнаграждение , във връзка с чл.267,ал.1 и ал.3.Със Заповед №
П2/17.11.2020г., връчена на ищцата на същата дата, от страна на работодателя
и във връзка с обявения престой в предприятието и чл.120Б от КТ, е
разпоредено ищцата да осъществява работа от вкъщи за периода
18.11.2020г.-10.12.2020г. , с право на работодателя да прекрати действието на
заповедта , при възникване на необходимост за изпълняване на служебните
задължения от страна на служителя от мястото му на работа-цех за
полимерна тъкан, гр.П.Трудовото правоотношение е прекратено от
работодателя с месечно предизвестие, връчено на ищцата на дата 10.11.2020г.
Изтичането на срока на предизвестието и прекратяването на трудовия договор
е констатирано със издадена от работодателя Заповед № 066/ 11.12.2020г.,
връчена на ищцата на 11.12.2020г. Посоченото в предизвестието и заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато
трудовият договор се прекратява с предизвестие, какъвто е процесният,
конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово
правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а
издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само
констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението
са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е
определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. Неоснователен
е доводът на ищцата, че връченото й писмено предизвестие било
немотивирано. В предизвестието ясно е посочено основанието за уволнението
чрез посочването на текста от закона - чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, като още в
исковата си молба ищцата признава, че е била предварително уведомен от
страна на работодателя за обявения престой в предприятието със Заповед №
П1/ 09.11.2020г., а със Заповед №П2/17.11.2020г. й е била наредено да работи
от вкъщи през периода 18.11.2020г.-10.12.2020г. . Следователно за ищцата е
била налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно
съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е
3
налице състава на основанието, посочено в предизвестието за уволнение.
За да е налице приложеното спрямо ищцата уволнително основание-
"спиране на работата за повече от 15 работни дни" по смисъла на чл. 328, ал.1,
т.4 КТ, следва временно да е преустановена дейността на предприятието
/учреждението, дружеството/ или на част от него, поради организационно-
технически или икономически причини, без да е от значение конкретното им
проявление, като определяща в тази хипотеза е невъзможността на
работодателя да генерира продукция и от там- доходи /при осъществявана
търговска дейност/, с които да заплаща трудовото възнаграждение на
работниците. Спирането на работа означава престой на работника или
служителя, състояние, при което той не работи и не изпълнява задълженията
си по сключения трудов договор по независещи от него причини. Причините
може да са организационно- технически, икономически или други, в резултат
на което работодателят взема решение за спиране на работата за повече от
петнадесет дни. Конкретните причини, мотивирали работодателя в тази
насока, са от вътрешно служебно естество, взетото решение има автономен
характер и не може да се контролира от съда за целесъобразност /в този
смисъл: Решение № 298 от 28.10.2014 г. по гр.д.№ 977/ 2014 Г. на ВКС, ГК,
IV ГО; Решение № 1408 от 06.10.2005 г. по гр.д.№ 938/ 2003 г. на ВКС, ІІІ
ГО/. Уредените в чл. 120 КТ, 173, ал. 4 КТ, чл. 160 КТ и чл. 267 КТ
възможности за работодателя с оглед социалната функция на трудовото
законодателство - закрила на правото на труд при организационно-технически
и икономически проблеми на предприятието работодател, нямат отношение
към преценката на факта налице ли е спиране на работата за определения в
закона срок . Без правно значение е дали работникът е бил задължен да ползва
платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали поради
престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е получавал
обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага труд по други
причини, каквато е временната нетрудоспособност. Единственото основание
за прекратяване на трудовото правоотношение с работника по чл. 328, ал.1,
т.4 КТ е пълното преустановяване на дейността за определен период, поради
което при уволнение на това основание не е предвидено и задължение за
подбор по чл. 329 КТ, нито закрила по чл. 333 КТ. В този смисъл Решение №
92/14.04.2016г., по гр.д. № 4515/ 2015г., по описа на ВКС, IV- то г.о.; Решение
№ 298 / 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г. по описа на ВКС, IV- то г.о.;
Решение № 145 / 01.07.2019 г. по гр. д. № 4442/2018 г. по описа на ВКС, IV-
то г.о.
В процесния случай посочените предпоставки за законосъобразно
упражняване на правото на работодателя за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с работника по чл.328,ал.1,т.4 от КТ, решаващият
състав на съда, приема че са налице.
По делото е безспорно установено, че със Заповед №П1/09.11.2020г. на
работодателя е обявен престой в предприятието,*******, гр.П. , за периода от
09.11.2020г.-30.11.2020г.С нарочна Заповед № П2/17.11.2020г. и във връзка с
обявения престой в предприятието, е разпоредено на ищцата да изпълняване
служебните си задължения не от мястото й *********, а от вкъщи.
Обективният факт на престой се установява и от показанията на
разпитаните по делото свидетели по почин на ответника А. Г. и П.
4
Ц..Показанията на двамата свидетели са напълно еднопосочни и
безпротиворечиви, че работата в ответното дружество е изцяло преустановена
в периода 09.11.2020г.- 30.11.2020г. В тази връзка, св. Г. конкретно посочва,
че работата е била преустановена не само в производството, но и в
администрацията на ответното дружество. Изтъква, че за периода на престой
не се е произвеждала продукция и не са обработвани и получавани поръчки
от клиенти. Свидетелят е категоричен, че през времето на престой
работниците са били на разположение на работодателя, но самото дружество
не е осъществявало присъщата си дейност. В същата насока са и думите на св.
Ц. Последната също посочва, че през м.11.2020г. цялото предприятие (
администрация и производство ) са били в престой и никой не е полагал труд.
Свидетелката сочи, че ищцата е била на разположение от вкъщи предвид
пандемичната обстановка, но не е полагала труд. Дори е върнала
предоставените й за служебни цели телефон и лаптоп.
Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, като
последователни , непосредствени и логични в частта им, касаеща предмета на
доказване и останали неопровергани от насрещната по спора страна.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че
показанията на свидетеля М. У. , разпитан по почин на ищцата, не могат да
бъдат достоверен източник на информация и не носят релевантни за предмета
на доказване сведения, тъй като пред съда свидетелят е заявил , че до
30.11.2020г. не е бил на работа, не може да отговори на поставените му
въпроси дали предприятието е работило и дали служителите са били на
работните си места.
При съквупната преценка на така събраните по делото и неоспорени от
ищеца писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото
свидетели А. Г. и П. Ц., по делото е установено, че в периода 09.11.2020г.-
30.11.2020г. ответното дружество е било в престой, т. е. за повече от 15
работни дни. Без правно значение е дали работникът е бил задължен да
ползва платен или неплатен отпуск по време на спиране на работата, дали
поради престоя му е възложено да изпълнява временно друга работа или е
получавал обезщетение за престой, както и дали е могъл или не да полага
труд по други причини, дали служителят е бил на разположение от своя дом и
въведена работа от вкъщи, дали във фишовете за заплати е предвидено
заплащане на обезщетение по чл.267 КТ , тъй като беше казано, че уредените
в чл. 120 КТ,чл.120Б КТ, 173, ал. 4 КТ, чл. 160 КТ и чл. 267 КТ възможности
за работодателя с оглед социалната функция на трудовото законодателство,
нямат отношение към преценката на факта налице ли е спиране на работата за
определения в закона срок.
В обобщение на гореизложеното и доколкото по делото е категорично
установено , че е налице престой в предприятието на ответника, продължил
повече от петнадесет работни дни, то е налице и посоченото от работодателя
основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата-
чл.328,ал.1,т.4 от КТ. Работодателят е упражнил законосъобразно правото си
на уволнение на ищцата, поради което и предявеният от нея иск с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ - за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, както и обусловените искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ - за възстановяване на заеманата
5
преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ, са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид съвпадането на направените изводи с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в
размер от 1 800 лева- за заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1373 от 30.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 2436/2021 г., по описа на РС-Пловдив, ХV гр. с-в.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН: **********, да заплати на „ПетЕкоФлекс-
ПЕФ“ ООД, ЕИК: *********, сума от 1 800 лева - разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6