РЕШЕНИЕ
№ 3653
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330104719 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Г. Г. - Т., против М.
Г. К., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че около 20.12.2021 г. родителите на страните – Г.Г. и
Р. Г., заболели от Ковид – 19, като след продължилото повече от седмица лечение в
домашни условия състоянието им се влошило, поради което на 29.12.2021 г., след обаждане
от ищцата на бърза помощ, и двамата били приети по спешност в „Ковид – отделението“ на
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД, в гр. Пловдив.
Твърди, че на следващия ден - **** г. се обадили на ищцата, че е починал баща й.
Тя веднага позвънила на сестра си – ответницата, за да я уведоми за кончината на техния
родител, но К. не вдигнала телефона и не отговорила на обаждането й. Ищцата се заела с
организацията на погребението на б. им, като периодично прозвънявала на сестра си, за да
се свърже с нея, но опитите й били неуспешни. Ищцата намерила погребална агенция, която
срещу сумата от 1339 лева организирана погребението на б. им на 31.12.2021 г. Тъй като от
траурната агенция изпратили ищцата до Траурния парк, в район „Южен“, където
семейството на ищцата имали наследствено гробно място, последната отишла на гробищния
парк, където я уведомили, че за да погребат б. й в наследствения им гроб е необходимо
всеки от наследниците да подпише декларация – съгласие за това. Поради тази причина,
ищцата отново потърсила сестра си от телефона на починалия, но ответницата отново не
отговорила. Направили изключение, като й казали, че ще организират използването на
наследственото им гробно място само с подписана от ищцата декларация. Вечерта, ищцата
позвънила на племеницата си, като я уведомила за събитията от деня и я помолила да я
свърже с м. й – ответницата. Веднага, след този разговор, сестра й й се обадила, в който тел.
разговор, ищцата я уведомила за точния ден и час на погребението на б. им. На следващия
ден, нито ответницата, нито друг член от семейството й присъствали на погребението на
1
техния б.. Няколко дни след това, ищцата и ответницата провели няколко телефонни
разговора, в които ищцата уведомила сестра си, че и м. им е в тежко състояние, поради
което двете трябва да са готови, както за разходи за лечение, така и за разходи за второ
погребение, в случай, че лечението не бъде успешно. Твърди, че в хода на последния
разговор между двете, ответницата казала на сестра си „Спасявай се, аз нямам пари“.
Твърди още, че на **** г., от болничното заведение й се обадили да й съобщят и за
кончината на м. им. Ищцата решила да организира погребението на м. си сама, но тъй като
наследственото им гробно място било заето, трябвало да организира друго място. Това я
принудило да позвъни отново на сестра й, с която да решат как да постъпят, но последната
отново не отговорила на телефонното обаждане, нито се обадила по-късно.
В крайна сметка, ищцата организирала погребението и на своята м., в Траурния
парк на Р.Ш., за което заплатила сумата от 1376 лева – представляща всички разходи,
свързани с траурната церемония, на която ответницата отново не отишли.
Възмутена от поведението на сестра си и от демонстрираното неуважение към
общите им родители, ищцата се обадила на ответницата да я покани да й заплати половината
от разходите, които е направила за погребенията на родителите им, като ответницата й
заявила, че ще се разберат за тези разходи, когато си поделят наследството, оставено им от
наследодателите им.
Позовава се на чл. 11, ал. 1 от Наредбата за устройството и управлението на
траурните паркове в гр. Пловдив, приета от Общински съвет гр. Пловдив, според която
разходите по погребението се заплащат от близките на покойника. С оглед правилата на ЗН,
според които ищцата и ответницата наследяват поравно своите родители, счита, че следва и
разходите, регламентирани в посочената Наредба, да бъдат разделени между двете страни
по равно.
Предвид изложеното, искането е да се осъди ответницата да й заплати следните
суми: 669.50 лева – представляващи половината от разходите по погребението на Г.Г.
(техния б.), както и сумата от 688 лева - представляващи половината от разходите по
погребението на Р. Г. (тяхна м.). Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. К., е подала отговор на исковата молба, с
който не оспорва, че с ищцата са сестри и законни наследници на починалите им родители.
Не оспорва, описаните в исковата молба, трагични събития, довели до преждевременната
смърт и на двамата в рамките на седмица.
Твърди, че по същото време, тя и цялото й семейство - съпруга й и дъщеря й, същото
били в тежко здравословно състояние на домашно лечение с установен с т.нар. „бърз тест“,
Ковид – 19. Поради засилването на симптомите с всеки изминал ден и значителната
отпадналост на всички им, не била отговорила на телефонните обаждания на сестра си, като
не оспорва и, че веднага, след като дъщеря й й предала лошата новина за б. им, веднага се
обадила на сестра си. Поради изложените причини, никой от тяхното семейство, не е могъл
да присъства на погребението на б. им.
Оспорва твърдението на ищцата, че в проведените между тях разговори, е ставало
въпрос за размера на направените от нея разноски, нито за покана за заплащане на
половината от тях, респ. и на отказ да възстанови сумите. В тази връзка оспорва да е имало
такъв разговор в периода 31.12.2021 г. – 03.01.2022 г., тъй като сочи, че пълната сума за
погребението на б. им, видно от представените касови бележки е заплатена на 11.01.2022 г.
Тъй като ответницата не била уведомена от ищцата за кончината на м. им на
09.01.2022 г., за която научила няколко дни след събитието, виждайки некролога й, не е
имала възможност да участва в разноските за погребението й.
Заявява, че до получаване на настоящата искова молба по никакъв начин не е била
уведомена за ищцовите претенции, за което и да е от двете погребения, нито са й
2
предоставяни документи за направените разходи, нито е била канена доброволно да ги
заплати.
Заплащането на разноските за погребенията на родителите им поравно от двете
сестри, счита, че е основателно, поради което признава иска по основание и размер.
Представя доказателства за заплащане на претендираната от ищцата сума в пълен размер.
Предвид изложеното, моли да се отхвърли иска. Позовава се на чл. 78, ал. 2 ГПК,
като заявява, че не е дала повод за образуване на настоящото дело, поради което прави
искане всички разноски по делото, вкл. и заплатените от ответницата, да бъдат възложени в
тежест на ищцата.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.10.2022 г., процесуалният
представител на ищцата признава, че е получено плащане от ответницата, с които са
погасени процесните вземания за главници. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че е налице обедняване за
ищеца, обогатяване на ответника, както и, че обедняването, респективно обогатяването
произтичат от общ факт или група факти. Следва да се установи обедняването си по размер.
В тази връзка в негова тежест е да докаже, че с ответницата са сестри и наследници на
починалите им родители, за погребенията, на които ищцата е заплатила изцяло разходите, в
посочените, в исковата молба, размери.
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи
се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ищцата и ответницата са сестри и
наследници на починалите им родители; както, и че ищцата е заплатила за погребенията на
родителите им, следните суми, както следва: 1339 лева – за погребението на б. им, както и
1376 лева – за погребението на м. им, както и че разходите за погребенията на родителите
им следва да дължат поравно от двете. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 8886/18.08.2022
г./
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Не се спори по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства –
Удостоверения за наследници /л.4-5/, се установява, че родителите на страните: Г.Х.Г. е
починал на **** г., както и, че Р.К.Г. е починала на **** г., като двамата са оставили за свои
наследници по закон: двете си дъщери: ищцата В. Г. Г.-Т. и ответницата М. Г. К..
Не се спори по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства – Заявка за
погребение от **** г., направена от В. Г. до Денонощна погребална агенция „Хронос“ – гр.
Пловдив, за погребението на Г.Х.Г. /л.6/ и 2 броя фискални бонове от **** г. за сумата от
700 лева и от 11.01.2022 г. – за сумата от 639 лева /л.7/; Заявка за погребение, направена от
В. Г. до Денонощна погребална агенция „Хронос“ – гр. Пловдив, за погребението на Р.К.Г.
/л.8/ и 2бр. фискални бонове от 09.01.2022 г. за сумата от 700 лева и от 11.01.2022 г. – за
сумата от 676 лева /л.10/; фактура № 509/11.01.2022 г. – се установява, че ищцата В. Г. е
заплатила на Денонощна погребална агенция „Хронос“ – гр. Пловдив, сумата в общ размер
на 1339 лева – за погребението на б. им, както и сумата в общ размер на 1376 лева – за
погребението на м. им.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за устройството и управлението на гробищните
паркове в град Пловдив /приета с Решение № 533, взето с Протокол № 23 от 18 декември
2003 г., изм. и доп. с Р № 76, Пр. № 3 от 26 февруари 2004 г., доп. с Р. № 389, Пр. № 19 от 7
октомври 2004 г., изм. и доп. с Р. № 6, Пр. № 1 от 20 януари 2005 г., в сила от 20 януари
3
2005 г., изм. с Р. № 360, Пр. № 16 от 21 септември 2006 г., изм. и доп. с Р. № 151, Пр. № 8 от
23.04.2009г.; Изм. и доп. с Р. № 341, Пр. № 18 от 02.08.2011 г.; Изм. и доп. с Р. № 226, Пр. №
11 от 14.06.2012 г./, разходите по погребението се заплащат от близките на покойника.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, децата на починалия наследяват по
равни части.
По делото като писмено доказателство е прието и Преводно нареждане (кредитен
превод), извършен на 29.05.2022 г. от М. Г. К. по банковата сметка на В. Г. Г., в размер на
сумата от 1357.50 лева, с посочено основание за превод „заплащане на припадащи се
разноски за погребение на Г. и Р. Г. – ИМ по гр.д. № 4719/2022 г.“.
С оглед изявлението на процесуалния представител на ищеца в открито съдебно
заседание, проведено на 13.10.2022 г., че процесните вземания за главници са платени и
представеното писмено доказателство – Преводно нареждане (кредитен превод), извършен
на 29.05.2022 г., съдът приема, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но
същите са били погасени чрез плащане на 29.05.2022 г.
С оглед изявленията на страните и представените писмени доказателства, съдът
намира, че страните не спорят, че процесните суми са платени от ответника в хода на
настоящия процес.
В тази насока извършеното от ответника плащане има характер на извънсъдебно
признание за този факт. Признанията на ищеца пък за доброволно плащане се ползват с
доказателствена сила срещу него, тъй като касаят неизгодни факти, ето защо следва да се
приеме, че процесните вземания са възникнали в полза на ищеца, но са били погасени чрез
плащане. Последното обстоятелство следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на
чл.235, ал.3 ГПК.
Поради погасяване на вземанията исковете към датата на съдебното дирене в
настоящото производство се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Спорен по делото е въпросът за дължимостта на сторените от страните разноски.
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал.2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на исковете, макар да е признал изрично дължимостта на сумите. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба.
Възраженията на процесуалния представител на ответницата, макар принципно
резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Ответницата е била
уведомена от ищцата за кончината на родителите им. Без значение е дали същата е била
уведомена от ищцата за разходите, свързани с погребенията, тъй като самата ответница, в
отговора на исковата молба, от една страна сочи, че е разбрала за тяхната кончина, преди
датата на завеждането на исковата молба. Фактът, че същата е заплатила в хода на процеса
дължимите от нея /1/2/ - разходи за погребенията на родителите им, означава, че същата
признава основанието за тяхната дължимост.
Действително, размерът на разходите, свързани с едно погребение, не са нормативно
определени, но е общоизвестно, че погребални разходи – има. Без значение е дали в
проведените между страните разговори, ищцата е канила ответницата доброволно да заплати
погребалните разходи, респ. дали е била уведомена за техните размери, нормалната грижа
на един пълнолетен, дееспособен човек е да прояви интерес за разходите за погребенията на
родителите си, заплатени от родственика ти, вкл. за техния размер.
Освен това, ответницата не е ангажирала доказателства, от които да се установи, че е
платила сумата, с която са погасени процесните вземания /дори и някаква част от тях/, преди
подаване на исковата молба в съда – 01.04.2022 г. Напротив, от събраните по делото
4
доказателства – представено от ответника Преводно нареждане (кредитен превод),
извършен на 29.05.2022 г., се установява, че процесните суми са платени на 29.05.2022 г.,
т.е. на дата, следваща подаването на исковата молба в съда – 01.04.2022 г., поради което и
съдът намира, че нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по
делото разноски.
Ищецът претендира за заплащане на сумата от 100 лева – платена държавна такса и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 460 лева, съобразно списък на разноските
по чл. 80 ГПК.
С оглед направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка.
Ищецът претендира заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 460 лева
за двата предявени иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са определят по определения
начин, съобразно размера на материалния интерес. В ДПЗС не е уговорено отделно
възнаграждение за всеки от предявените искове, а е определено общо. В конкретния случай,
съдът намира, че материалният интерес по делото се формира от общия размер на
предявените искове и той възлиза на 1357.50 лева, като сбор от цената на двата иска.
При така определения интерес на делото, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (действаща към датата на сключване
на ДПЗС), е в размер на 325.03 лева.
Предвид обстоятелството, че спорът не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, а и предвид извършеното от ответника и признато от ищеца плащане на
процесните суми, в хода на делото, съдът намира, че направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и същото следва да бъде
редуцирано до предвидения минимален размер от 325.03 лева.
Ето защо и съдът намира, че въпреки отхвърлянето на исковете, поради погасяване на
търсените суми в хода на процеса, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него
разноски в общ размер на 425.03 лева, от които 100 лева – за заплатена държавна такса и
325.03 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради извършено в хода на процеса плащане,
исковете на В. Г. Г.-Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, за осъждане на М. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. П. ****, да заплати на ищеца следните суми: 669.50 лева
/шестстотин шестдесет и девет лева и петдесет стотинки/ – представляващи половината от
разходите по погребението на Г.Г. (техния б.), както и сумата от 688 лева /шестстотин
осемдесет и осем лева/- представляващи половината от разходите по погребението на Р. Г.
(тяхна м.).
ОСЪЖДА М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П. **** да заплати на В. Г. Г.-Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П. ****, сумата от общо 425.03 лева /четиристотин двадесет и
5
пет лева и три стотинки/ - разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
6