№ 6812
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Цветомир М. Минчев
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100510744 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Г. В. Ж. срещу решение № 9455 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело №
63647/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу
П. Б. Н. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 600 лв.
до пълния предявен размер от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта, достойнството и доброто име на
ищеца от разпространени в открито съдебно заседание от 02.11.2016 г. по н.о.х.д. №
7408/2015 г. по описа на СРС, 17 състав, клеветнически твърдения: „агент на Държавна
сигурност“, „агент В.“.
Във въззивната жалба на ищеца са развити оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че
съдът e oпределил твърде нисък размер на дължимото обезщетение съобразно доказаните
неимуществени вреди, в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната
практика. Въззивникът-ищец счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
всяка изречена клевета е по 200 лв., поради което му се дължи сума в пълния размер на
предявената претенция, доколкото и от събраните гласни доказателства се установявало, че
1
най-голямата обида за ищеца е да го нарекат доносник на Държавна сигурност. Ето защо
моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на
предявения иск в цялост.
Въззиваемият-ответник П. Б. Н. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По делото е постъпила и въззивна жалба от ответника П. Б. Н. срещу решение № 9455 от
20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 63647/2021 г. по описа на СРС, 143 състав, в частта,
с която е уважен предявеният от Г. В. Ж. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 600 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
в засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца от разпространени в открито
съдебно заседание от 02.11.2016 г. по н.о.х.д. № 7408/2015 г. по описа на СРС, 17 състав,
клеветнически твърдения: „агент на Държавна сигурност“, „агент В.“, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 02.11.2016 г. до окончателното й изплащане. Въззивният съд
е констатирал нередовности в жалбата и на въззивника-ответник са дадени указания за
отстраняването им, но същите не са били изпълнени, поради което въззивна жалба с вх. №
206087/21.06.2024 г. на П. Б. Н. е върната с определение № 8479/29.04.2025 г., влязло в сила
на 28.05.2025 г. Ето защо предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение
единствено в обжалваната от ищеца част, с която предявеният иск е частично отхвърлен.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба на
ищеца следва да се отбележи и следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е претърпял
твърдените неимуществени вреди, настъпили в причинна връзка с виновното и
2
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в описаните клеветнически
изказвания, адресирани към ищеца по време на открито съдебно заседание от 02.11.2016 г.
по н.о.х.д. № 7408/2015 г. по описа на СРС, 17 състав. Предвид връщането на въззивната
жалба на ответника, първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която
предявеният иск за обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
описаното деяние е уважен за сумата от 600 лв. Следователно, към настоящия момент между
страните е налице сила на пресъдено нещо, че на посочената дата по време на откритото
съдебно заседание по наказателно дело П. Б. Н. е нарекъл Г. В. Ж. „агент на Държавна
сигурност“ и „агент В.“, както и че посочените изказвания представляват виновно
противоправно поведение – клевета, в причинна връзка с която ищецът е претърпял
неимуществени вреди, т.е. предявеният иск се явява доказан по основание, като
единственото спорно обстоятелство остава какъв е справедливият размер на дължимото от
ответника обезщетение.
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
От събраните в хода на делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И.Л. се
установява, че Г. Ж. е много чувствителен на тема „антикомунизъм“ и бил много изнервен и
ядосан от изказванията на ответника, тъй като ги е почувствал като „кръвна обида“.
Същевременно, свидетелят изяснява, че и други лица (Д.Н., Н.К.-Б., както и „една
пловдивска журналистка“) са наричали ищеца „агент В.“ и той е водил и срещу тях дела за
обезщетение за нанесените клевети през същия период от време (след 2016 г.). Свидетелят
Р.Д.З. потвърждава, че ищецът е бил много афектиран от обвиненията на ответника, че е бил
агент на Държавна сигурност, като се е почувствал много обиден и унизен, тъй като
семейството му е било засегнато от репресиите на комунистическия режим, поради което и
телевизионното предаване на Ж. било посветено именно на разобличаване на агентите на
ДС и на представянето на истината за тези отминали събития.
С оглед на изложеното, при отчитане, от една страна, на характера на противоправните
деяния, степента на унижение и накърняване на доброто име на ищеца, съдържаща се в
използваните позорни изявления, броя на изказванията (шест пъти) и ограничения кръг от
лица, пред който са изнесени тези факти (само присъствалите в съдебната зала съдия,
секретар, прокурор и адвокат), а от друга страна, съобразявайки установената значителна
чувствителност на ищеца по отношение на отправените срещу него обвинения, че е агент на
ДС и по-високата от обичайната степен на засягане на нематериалните му блага от тези
изказвания, настоящият въззивен състав намира, че справедливият размер на обезщетението
3
за претърпените неимуществени вреди от установеното по делото противоправно поведение
от 02.11.2016 г. е 600 лв. В тази връзка следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
негативните емоционални преживявания на ищеца са причинени не само от процесните
изказвания на ответника, но и от други идентични обвинения, отправени към него от трети
лица, като предвид сходния период на извършване на тези деяния претърпените от Г. Ж.
неимуществени вреди не биха могли да бъдат разграничени. В допълнение и във връзка с
възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи и че исковата претенция се
основава на твърдения за шест клеветнически изявления, причинили вреди на ищеца, които
обаче са свързани обективно помежду си и са осъществени в непродължителен период от
време (в рамките на едно открито съдебно заседание с продължителност от около 45
минути), поради което претендираното обезщетение следва да се определи глобално и
ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с
всяко от отделните деяния, респ. съдът не дължи присъждане на отделно обезщетение за
всяко изказване, а следва да определи общ справедлив размер за обезщетяване на вредите от
цялостното поведение на ответника в процесния случай. В този смисъл – решение №
204/12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV г. о.
Ето защо, предявеният иск се явява основателен за сумата от 600 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 1200 лв. следва да се отхвърли. Предвид идентичните правни
изводи, до които достига въззивната инстанция, обжалваното решение се явява правилно и
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора предвид неоснователността на подадената от ищеца въззивна жалба
ответникът има право на сторените от него във връзка със защитата му срещу
неоснователната жалба разноски, но предвид липсата на доказателства такива да са
направени, съдът не дължи присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9455 от 20.05.2024 г., постановено по гр. дело № 63647/2021 г.
по описа на СРС, 143 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. В. Ж., ЕГН
**********, срещу П. Б. Н., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 600 лв. до пълния предявен размер от 1200
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца от разпространени в открито
съдебно заседание от 02.11.2016 г. по н.о.х.д. № 7408/2015 г. по описа на СРС, 17 състав,
клеветнически твърдения: „агент на Държавна сигурност“, „агент В.“.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5