№ 230
гр. ХАСКОВО, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20215600100704 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 50, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Гражданско дело № 704/2021 г., по описа на Окръжен съд – Хасково е образувано
по искова молба с вх. № 4902/26.11.2021 г., подадена от М. В. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. М., ул. ,,К.П.В.‘ бл. 2, вх. А, ап. 12, чрез адв. К.Г., АК – Хасково,
преупълномощен от Адвокатско дружество ,,Г. и М.‘‘, БУЛСТАТ *********, против
Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1, представлявана от кмета
на общината Е.С.Ю., с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Цената на предявения с искова молба с вх. № 4902/26.11.2021 г. иск за
обезщетение за неимуществени вреди е бил в размер на 30 000лв., представляващ частичен
иск от 60 000лв. На основание чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК в съдебно заседание на 13.06.2022
г. е допуснато изменение на размера на същия, който е увеличен от 30 000 лв. на 50 000лв.,
представляващ пълния и окончателен размер на паричното притезание. Претенцията за
имуществени вреди е в размер на 484,80лв.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2021 г., в гр. М. в зоната за отдих до
брега на река Арда ищецът заедно с компания от негови приятели се били събрали и седнали
на една от дървените беседки, построени по проект ,,Алтернативния туризъм в М. и А. –
Заедно можем повече‘‘. Неочаквано и без никакво предупреждение въпросната дървена
беседка, в която компанията била седнала внезапно рухнала, като натрупала/затиснала
доверителя ми М.И., причинявайки му множество тежки травматични увреждания.
Непосредствено след злополуката приятелите на ищеца се обадили на спешния номер 112 и
повикали линейка, която след пристигането си транспортирала М.И. в УМБАЛ ,,Проф. д-р
Ст. Киркович‘‘ АД – гр. Стара Загора.
В болничното заведение ищецът бил приет в увредено общо състояние като след
извършени му редица прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите установили, че
вследствие на злополуката М.И. е получил следните увреждания: счупване на лявата
1
глезенна става и на лявата ключица. Поради тежестта и сложността на получената от И.
фрактура в областта на левия глезен, на 04.05.2021 г. той бил подложен на оперативна
интервенция, при която му било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешно
фиксация с метална остеосинтеза на тибия фибула. Престоят на ищеца в болничното
заведение продължил от 03.05.2021-09.05.2021г., когато той бил изписан с препоръки за
спазване на строг хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да не натоварва
оперираният си крак и да не натоварва лявото рамо и ръка в областта на фрактурата на
ключицата. Предвид получените увреждания, за период от около месец и половина ищецът
бил много трудноподвижен, не можел да се обслужва самостоятелно, което наложило да
ангажира постоянно близките си, които да му помагат за извършване на ежедневните битови
и хигиенни навици. Отделно от това първите месеци след злополуката, болките които М.И.
изпитвал били непрекъснати, което налагало ежедневно да приема медикаменти. Към
настоящия момент ищецът все още провеждал рехабилитационни процедури, но движенията
в областта на левия му глезен и лявата ключица продължавали да бъдат болезнени и с
ограничен обем. Същевременно ищецът започнал да изпитва световъртеж, главоболие,
гадене и замаяност, поради което потърсил помощ от лекар-невролог, който при прегледа
установил наличие на стеснение на задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6-
дископатия.От друга страна, преживеният инцидент се отразил тежко и на психиката на
ищеца. Първите месеци след злополуката той страдал от нарушения на съня, имал
кошмарни съновидения и паник атаки, не желаел да излиза никъде и да комуникира.
Понастоящем той продължавал да изпитва потиснатост и страх от закрити малки
помещения.
Ищецът се позовава на разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗОбсС и чл. 50 от ЗЗД.
Сочи, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна и е свързана със задължението за
упражняване на надзор върху съответната вещ. Инцидентът, при който е пострадал М.И., е
станал на територията на зоната за отдих край р. Арда, която зона била публична общинска
собственост и се стопанисвала от общ. М., вкл. и изградените в нея беседки и барбекюта.
Сочи се още, че на основание чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
пострайките върху нея.
Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с обстоятелството, че на
ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди, произлезли от вещ, която е
собственост на ответника. Така аргументирано се иска съдът да постанови решение, с което
да осъди община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1, представлявана от
кмета на общината Е.С.Ю., да заплати на М. В. ИВ., ЕГН **********, сумата в размер на 50
000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на инцидент
настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане
на обезщетението, както и сумата в размер на 484,80лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на инцидент настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на непозволеното
увреждане до окончателното изплащане на обезщетението.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за допустимост, но неоснователност, алтернативно частична основателност на
иска.
Сочи, че получените увреждания не са в резултат на неполагане обичайна грижа
и поддръжка на съоръженията за отдих, а са в резултат на случайно събитие, което било
провокирано от поведението на групата младежи, в която е бил и ищецът. Алтернативно се
сочи, че претендираният размер на имуществените вреди е необосновано завишен.
На процесната дата младежите били проявили темперамент по време на престоя
си на беседката, като имало бутане на колоните и люшкане, при което се е получило
частично срутване на беседката довело до настъпване на вредоносния резултат
/увреждания/. Образувана била комисия, която обследвала причината за настъпилия
2
инцидент. С констативен протокол от 14.05.2021 г. се установило, че вследствие цикличното
овлажняване от дъждовете, снеготопенето и разлива на река Арда били започнали частично
и в лека форма гниещи процеси по дървената конструктивна част на беседката. Основите й
са били разположени в пясъчна основа под положена настилка от гнайсов камък, което е
допринесло да не може да бъде установен с просто око процесът на гниене на дървената
конструкция. Действително това било причината за срутването, но не – единствена, тъй като
е била оказана и физическа намеса от страна поне на ищеца, доколкото само той е
пострадалото лице. Описаните от ищеца травми отговаряли на механизъм на причиняване
като от набиране на греда, люлеене върху нея и при пропадане на основата падане на лява
страна и счупване на глезенна става, а от удара на падналата греда - и на ключицата.
Следователно било налице елемент на съпричиняване на събитието. От друга страна налице
било и елемент на случайност на събитието, тъй като гниенето на конструкцията било
прикрито от гнайса, който е закривал основните елементи и не могло да бъде забелязано.
Травмите на ищеца представлявали временно разстройство на здравето, неопасно за живота
му. Оспорват твърдението ищецът да е с увредена психика и наличието на стеснение на
задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6-дископатия заболяване в резултат на
инцидента.
По делото са представени писмени доказателства, които като относими,
допустими и необходими са приети и приобщени към доказателствената съвкупност.
Събрани са и гласни доказателства посредством разпит на свидетелите, водени от
ищцовата страна – Х.Д.Д., Н.В. И., Г.А. И.а.
Назначени са строително-техническа и съдебно-медицинска експертизи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 03.05.2021 г., ищецът заедно с група негови приятели от 6 души се събрали да
прекарат време в ‘‘Зона за отдих‘‘, в гр. М. и седнали на една от дървените беседки там,
построени по проект ‘‘Алтернативния туризъм в М. и А. – Заедно можем повече‘‘. В
следобедните часове на посочената дата, докато на пейките на дървеното съоръжение са
стояли четирима души от приятелската компания, се чуло пропукване, покривът му се
срутил и затрупал М.И.. Другите трима успяли да се измъкнат преди рухването на горната
част на беседката, но ищецът не съумял и легнал на земята, за да предпази главата си. На
помощ са се притекли намиращите наоколо, които заедно с неговите приятели вдигнали
сринатия на земята покрив, за да извадят ищеца, останал затиснат под него. Непосредствено
след случилото се ищецът имал видими наранявания – множество охлузвания и подут
глезен, като до пристигането на екип на спешна медицинска помощ бил превързан, след
което са го транспортирали в гр. Хасково, а от там до УМБАЛ ,,Проф. д-р Ст. Киркович‘‘
АД – гр. Стара Загора. В лечебното заведение е била поставена окончателна диагноза
счупване на лявата глезена става и счупване на лявата ключица (съгласно медицинската
терминология - фрактура малеоли медиалис крусис синистра и фрактура клавикуле
синистра). Извършена е била оперативна интервенция, при която е било направено открито
наместване и фиксация с метална остеосинтеза (закрепващ винт) на вътрешния глезен.
Счупването на лявата ключица било имобилизирано с мека превръзка тип митела.
Болничният престой на ищеца в УМБАЛ ,,Проф. д-р Ст. Киркович‘‘ АД – гр. Стара Загора
продължил 6 дни и на 09.05.2021 г. бил изписан с подобрено състояние и с препоръки от
лекуващия лекар за ползване на помощни средства при ходене, без да натоварва оперирания
крайник за 2 месеца, както и за носене на имобилизацията с митела на ляв горен крайник 30
дни, с оглед фрактурата на ключицата. За поставения имплант чрез оперативна интервенция
ищецът заплатил сумата от 450лв., а пролежаните дни в болницата - потребителска такса от
34,80лв. или общо 484,80лв.
Видно от представените по делото амболаторни листи, поради оплаквания за
световъртеж, замаяност и гадене в продължение на 4 дни, на 15.09.2021 г. на ищеца е
3
извършен първичен преглед от невролог, при който му е поставена диагноза други
периферни световъртежи, с констатирано обективно състояние координационен синдром
при промяна положението на главата. От направените на И. изследвания с рентгенография е
установено стеснение на задните дискови пространства на нива С4-С5 и С5-С6 (дископатия)
и е била предписана терапия. Били са осъществени вторични прегледи, като съгласно
анамнезата от посещението на 23.09.2021 г. ищецът е заявил, че се чувства малко по – добре,
а при последващия преглед на 05.10.2021 г. му е било дадено медицинско направление за
консултация с рехабилитатор.
Според показанията на свидетеля Н.В. И.-брат на ищеца, след изписването му от
болницата в гр. Стара Загора, ищецът е бил на домашно лечение в гр. М.. Той е бил в
болничен престой в продължение на 3 месеца, през който период основно родителите им са
се грижили за него. През първия месец И. е бил неподвижен, не се е изправял и е бил в
инвалиден стол. Тъй като му е била счупена и ключица, ищецът не е можел да ползва
патерици. През този период И. имал нужда от постоянни грижи, предвид обстоятелството,
че не можел да се обслужва сам, а освен това е имал и постоянни болки. Свидетелят излага
данни още, че брат му живее в гр. С., но поради здравословното му състояние, домашното
лечение било проведено в град М., като след третия месец той се върнал в гр. С.. Сочи се
още, че към момента ищецът физически е по-добре, но се забелязвал стресът, който е
преживял от инцидента, оперативната намеса и възстановяването. Раздвижването на
увредения крайник било проведено в домашни условия. По – късно се установило, че страда
от дископатия. Ищецът споделял, че му се замайва главата, като преди злополуката, според
изнесеното от брат му, той нямал оплаквания в областта на врата.
По делото е допуснат разпит и на свидетелката Г.А. И.а-майка на ищеца. Същата
изнася информация, че сина й М. към датата на инцидента им е бил на гости за слетите
почивни дни. На 03.05.2021 г. двамата й синове - М. и Н., отишли на разходка с приятели
край реката, като за случилото се разбрала следобед. На следващия ден свидетелката отишла
в болницата в Стара Загора, където на крака на сина й бил поставен пирон и било
установено, че има фрактура на рамото. Последното не могли да констатират в гр. Хасково.
Същата разказва още, че заради счупването на ключицата, М. бил обездвижен, като след
изписването му от болничното заведение, той бил много зле. Не можел да ходи сам до
тоалетна, нито да се облича. Затова го обслужвали съпругът й, другият й син и най-често
свидетелката. След около месец счупената ключица позараснала и М. започнал да ползва
патерици. В продължение на 2 месеца той си служил с двете помощни средства, а след това
– само с едната патерица. Около шест месеца му се отичал кракът, болял го е, като на
моменти ставал червен. Ищецът останал в гр. М. до месец септември. Свидетелката споделя,
че преди злополуката синът й никога не е имал здравословни проблеми с врата, но през
есента започнало да му се замайва главата, след което му установили дископатия. Това
заболяване било установено в гр. С., където той ходил на процедури. Според показанията на
свидетелката И.а, че синът й сега е добре, но имал психически отражения от случката. Бил е
неспокоен, не е бил както преди. М. се страхувал, че е можело да стане най-лошото и да
загуби живота си на място или да остане инвалид за цял живот. От друга страна, заради
оплакванията за замайване и световъртеж, ищецът провел лечение в гр. С., но въпреки това
споделял, че от време на време изпада в подобно неразположено състояние.
Междувременно от комисия към Община М. е бил извършен оглед на беседките
на мястото на инцидента, при която, съгласно изложеното в Константивен протокол от
14.05.2021 г. и Уведомително писмо с изх. No 1935 от 23.07.2021 г., се установило, че
вследствие на цикличното овлажняване от дъждовете, снеготопенето и разлива на река
Арда, са започнали частично и в лека форма гниещи процеси по дървената конструктивна
част на беседката. Освен това били констатирани и частични незначителни увреждания от
дървесни вредители, както и че конструкцията във вертикалната равнина на билото е с
недостатъчна коравина. Основите на процесното съоръжението били разположени в
пясъчната основа под положената настилка от гнайсов камък. Поради това, че основите са
били под настилката не било възможно да се открие факта, че дървените /носещи/ валки са
4
прогнили в основата си в резултат на овлажняването през годините. В уведомителното на
Комисията се сочи, още че е възможно падането на беседката да е било провокирано и от
външна намеса/действия на ползващите съоръжението/, като бутане люшкане и др. В
заключение, с цел предотвратяване на инциденти, породени от компрометиране на
конструктивни елементи, комисията е предложила предприемане на мерки по укрепване на
другите 11 съоръжения, намиращи се в ‘‘Зона за отдих‘‘.
Според заключението по строително-техническата експертиза теренът, на който е
изградена зоната отдих се намира на левия бряг на р. Арда и се характеризира с равнинна
площ, граничеща с разлив на реката, като това разположение обуславя и заливане на терена
и съоръженията там при силни дъждове. След проверка на място, експертът е стигнал до
извод, че обектите са изградени съгласно конструктивната документация и технологични
изисквания в тях, като се уточнява, че казаното се отнася за съществуващите 11 беседки,
доколкото срутената била изцяло премахната и нямало следи от инцидента. Посочено е, че
последното препятства възможността да се даде заключение за степента на прогнилост на
основите на носещите греди, както и за степента на прояждане от вредители и
съотносимостта им към срутването на беседката. Според констатациите на вещото лице
дървените конструкции – маси с пейки покрити с навес, са били безопасни за посетители. Но
въпреки, че носещите греди на всички беседки са закрепени към терена съгласно
конструктивната документация, при всички беседки в следствие на влагата и атмосферните
влияния е установена промяна на външния цвят на дървото в размер на от 30 – 50 см от
основата, както и активно въздействие от дървесни вредители, което, съгласно
заключението, е следвало да завиши вниманието за провеждане на наблюдения и
оздравителни мерки. Установено е, че почвата в зоната за отдих е пясъчна и чакълесто
пясъчна и достатъчно здрава за строеж на такъв вид преместваеми съоръжения. Въз основа
на приложените по делото фотоснимки на срутената беседка вещото лице е установило, че
на счупените основи на носещите греди освен почернялата дървесина в периферията на
носещите греди, има и светла част, сърцевина, която е здрава. Експертът допуска, че и в
четирите носещи греди е имало повърхностни прогнивания и здрава част в сърцевината.
Конструктивните решения за монтаж на дървеното съоръжение и неговото укрепване били
едни от най-надеждните. Така изградената конструкция следвало да има дефицит на
сериозни укрепващи елементи или свръзки, за да се дебалансира, което обаче не можело да
се установи от снимковия материал. Именно извеждането на конструкцията от вертикалното
разположение на носещите греди /”Х”образни елементи/, намалената якост на основите на
носещите греди, можело да доведе до разрушаването им, а от там и до дебаланс и срутване
на конструкцията. Ако този дебаланс е съществувал към деня на събитието, независимо по
какви причини е допуснат, динамичните натоварвания през деня са довели до увеличаването
му, срив на якостните характеристики на основите на носещите греди и срутване на
конструкцията.
От изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, са
установени травматичните физически увреждания, довели до болки и страдания и битови
затруднения за ищеца, каквито той описва в исковата си молба относно фрактурите на крака
и ключицата. В началния период на травмата болките са били силни с последващ спад на
интензитета след проведеното лечение и постепенно затихване до настоящия момент, когато
се проявяват единствено при физическо претоварване. Посочено е, че са налице остатъчни
болки при физическо претоварване в областта на левия глезен и лявото рамо, като
последици за здравословното състояние на И., настъпили в резултат на процесните
увреждания. Оздравителният и възстановителният процес е съпоставим със срока на
ползваната временна нетрудоспособност, като в случая е 6 месеца. Обичайният срок за
възстановяване при счупване на ключицата е около 3 месеца за физически труд, а при
счупването на глезен - около 5 месеца. Към момента оздравителният и възстановителен
период е приключил. Съгласно заключението получените травматични увреждания
съответстват и могат да бъдат получени при настъпилата злополука начин.
При така установените по делото факти, съдът намира от правна страна
5
следното:
В разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД е визирано, че за вредите, произлезли от каквито
и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
За да възникне отговорността по чл. 50 от ЗЗД, ищецът следва да установи наличието на
причинени вреди, произтекли от вещ; последната да е собственост на лицето, от което се
търси отговорност, или да се е намирала под негов надзор; бездействие от страна на
собственика или лицето, упражняващо надзор върху вещта; причинна връзка между
бездействието и настъпването на вредите. Вината на собственика на вещта за произлезлите
от нея вреди е презумтивна - основава се на недостатъчната грижа, която е положил за
поддържане и опазване на вещта, за да не произтекат от употребата й вреди.
По делото не е спорно, а и се установява със събраните гласни и писмени
доказателства, че на 03.05.2021 г. в зона за отдих ,,М.‘‘, изградена по проект
,,Алтернативния туризъм в М. и А.‘‘ – заедно можем повече‘‘, в гр. М., е настъпил инцидент
– срутване на беседка, при който е пострадал ищецът М.И.. В резултат на този инцидент
ищецът е получил травматични увреждания счупване на лявата глезена става и на лявата
ключица. За извършената оперативна манипулация и болнично лечение същият е заплатил
сумата от 484,80лв.
Безспорно също така е и притежанието на имота, респ. на осн. чл. 92 от ЗС на
процесната беседка, изградена в него. По силата на § 7, ал. 1, точка 4 от ПЗР на ЗМСМА
Община М. е собственик на зелените площи за обществено ползване. Този факт се подкрепя
и от заключението по строително-техническата експертиза и приложението към него
писмени материали.Ответникът като собственик на зелената площ-публична общинска
собственост, има задължение да я поддържа, да осигури и спазва правилата за безопасност,
да управлява собствеността си в интерес на населението, съобразно закона и с грижата на
добър стопанин по силата на чл. 11, ал. 1 от ЗОбС, а също и да осъществява надзор върху
вещта. Контролът върху безопасността на съоръженията, намиращи се в зелените площи е
на общината и отговорността за вредите, причинени от тяхната неизправност, се носи от
нея. Собственикът на вещта, причинила вреда, не носи отговорност за деликта при условие,
че се касае за случайно събитие, което е непредвидимо, не може да се предотврати от дееца
и от обществото като цяло с никакви мерки при съвременното състояние на науката,
техниката и икономиката.
В конкретния случай по делото е установено, че дървените обекти,
позиционирани в зоната за отдих, са изградени в почва, подходяща за строеж, както и
съгласно конструктивната документация и технологични изисквания в тях. Същевременно
обаче при всички беседки, видно от заключението по СТЕ, в резултат на влагата и
атмосферните влияния е установена промяна на външния цвят на дървото в размер от 30–
50см от основата, както и активно въздействие от дървесни вредители. На ответното
дружество му е било известно, че поради местоположението му, имотът се наводнява и
беседките се заливат при по-високи води на реката и при силни дъждове /лист 152, т. 2/.
Посоченото природно явление не е представлявало единичен случай, нито неотдавнашно
обстоятелство, напротив, обектът е бил пуснат в екплоатация още през 2015 година. От
друга страна, по предложение на назначената след инцидента експертна комисия към
Общината за извършване на проверка и оглед на място са били предприети превантивни
мерки и 11-те пейки покрити с навес били допълнително укрепени с по четири вертикални
дървени валки, закрепени с болтове за метални основи, отделени от земята. Също така са
били и допълнително опаянтени с кръстосани греди в областта на покрива. Сменено е било
покритието на покривите, изпълнено с едноолучни керемиди, с такова от ондулин. Горното
обосновава извод, че е налице несвоевременно и закъсняло изпълнение, т.е. бездействие от
страна на собственика тогава когато е било необходимо и е можел да осъществи дължимия
надзор върху вещта – наблюдение и полагане на грижа с оглед на нейното управление и
употреба. Предварителното идентифициране на конкретното срутване на дървения обект
като потенциално опасно е било възможно при провеждане на системни наблюдения
(огледи) в периода на експлоатация на обектите, каквито действия са извършени едва след
6
злополуката.
В тази връзка напълно неоснователно и недоказано се явява възражението на
ответника, че инцидентът представлява случайно събитие. За понятието "случайно събитие"
липсва легално понятие, но съдебната практика приема, че това е такова събитие, което не е
могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила (Решение №
204/10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г., 4. г. о.). То настъпва, поради обективни причини,
не може да се предвиди и върху него субективно не може да се противодейства. Именно
поради тази причина то представлява обстоятелство, освобождаващо от отговорността по
чл. 50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди. При деликтната
отговорност, каквато е търсената, фактическият състав на случайното събитие включва
следните кумулативни елементи: събитие, властнически акт или невиновни действия на
трети лица, които да са непредвидими преди настъпването му, поради което да са
непреодолими и непредотвратими при полагане на дължимата грижа и в пряка причинна
връзка да са настъпили вреди.
В разглеждания случай, от коментираната доказателствена съвкупност по делото,
при доказателствена тежест за ответната община, не се установява инцидентът с ищеца да се
дължи на събитие, властнически акт или невиновни действия на трети лица, което да е било
непредвидимо и поради това, същото да е било непреодолимо. Конкретно, пропадането на
дървен навес при ползване на общоприложимите методи и средства е предвидима и
установима хипотеза. Освен това необходимостта от повишена бдителност е била явна,
предвид настъпващите водни бедствия в района.Следователно процесното събитие е
напълно предвидимо, поради което следва да се приеме, че е било предотвратимо при
осъществяване на разумното наблюдение, поради което не е налице основание за
освобождаване на ответната община от търсената отговорност.
В хода на производството не беше проведено пълно и главно доказване и по
отношение на възражението за съпричиняване. Същото се обосновава с твърдения за
оказано физическо въздействие, под формата на набиране на греда и люлеене върху нея, от
страна на посетилата зоната за отдих приятелска компания на ищеца. Съпричиняването на
вредите от пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД има обективен характер, като вината не е
елемент от фактическия му състав, а за съпричиняването се преценява наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат (т. 7
на ППВС № 17/63 г.). Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди; за да е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е необходимо
увреденият да е допринесъл за настъпване на вредите, като този принос трябва да е
конкретен – т. е. да се изразява в извършването на определени действия от страна на
увреденото лице, както и е да е налице причинната връзка между поведението му и
настъпилата вреда ( Решение № 165 от 26.10.2010 г.) по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о).
Доказателства в тази насока за установяване на конкретния принос на ищеца, който да е в
пряка причинна връзка с настъпването на инцидента, не бяха представени. Данни за
неправомерно осъществен физически натиск от М.И. или друго негово поведение, което да е
допринесло за срутването на беседката, не могат да се извлекат и от показанията на
разпитаните по делото свидетели-очевидци - Х.Д.Д. и Н.В. И., каквито аргументи се излагат
от ответника. Действително в показанията си и двамата посочват, че са се опитали да закачат
хамак към стълб на беседката и странично на нея дърво, но това действие не е било
доведено до край, и хамакът не е бил завързан, нито ползван.
Изложеното обосновава извода, че предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника са налице.
Определянето на размера на справедливото по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за
репариране на неимуществени вреди следва да се извърши от съда, като се съобразят
следните конкретни правно-релевантни обстоятелства: Характерът на увреждането на
7
ищеца – двойно глезенно счупване на костите на лявата подбедрица /бималеоларна
фрактура/, счупване на лявата ключица; претърпена оперативна интервенция, при която е
била поставена закрепващ винт на вътрешния глезен; интензитетът на търпените болки и
страдания в крака и ключицата, които са били силни в началния период на травмата с
последващ спад след проведеното лечение и постепенно затихване до настоящия момент,
когато се проявяват единствено при физическо претоварване; болките и неудобствата при
извозването до болничното заведение за лечение; болничният престой в продължение на 6
дни; невъзможността да се самообслужва въобще и необходимостта от чужда помощ в
продължение на първо – до зарасване на ключицата, поне 30 дни и след това - още 60 дни,
докато е ползвал ползвал патерици; необходимостта да се придвижва с помощни средства в
продължение на 2 месеца; търпените болки в крака и в рамото, неудобства и ограничения от
принудителната поза, обездвижването за продължителен период от време; търпените битови
и социални ограничения; наложената цялостна промяна на жизнените активности;
продължителният период на пълно възстановяване от поне от 6 месеца; емоционалното и
психическо състояние, причинено от стоварване на покривна конструкция върху тялото му
и оставането му затиснат под тази маса, възрастта на ищеца и обществено-икономическите
условия на живот към 2022 г. Съдът намира за недоказани твърденията, че процесният
инцидент е причинил травматични изменения на междупрешленните дискове. Съгласно
констатациите на вещото лице по СМЕ, което съдът приема като компетентно изготвено,
оплакванията за болки в областта на врата са се появили едва пет месеца след инцидента.
Освен това те не са по типа на травматична увреда на гръбнака, а имат строго неврологичен
характер. Ето защо се приема, че сума в размер на 20 000 лв. би била най-подходяща за
репариране на всички настъпили до този момент неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с инцидента на 03.05.2021 г. Дължимото на ищеца обезщетение за
репариране на имуществени вреди е в размер на доказаните разходи за консумативи и
медикаменти в общ размер 484,80 лв.
Поради изложеното, исковете за обезщетения са частично основателни и следва
да се уважат до сумата от 20 000 лв. за неимуществени вреди и 484,80 лева за имуществени
вреди, като следва да се присъди законната лихва върху всяка от двете суми, считано от
03.05.2021 г. до окончателното им изплащане. Искът за обезщетение на неимуществените
вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лева, следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 6 от
ГПК, право на разноски, съразмерно на постигнатия резултат, имат и двете страни.
Ищецът е удостоверил извършването на разходи за държавна такса в размер на
800,00 лева и разноски за възнаграждение на вещи лица в размер на 392,50 лева, от които
съразмерно на уважената част от претенциите има право да получи сумата в общ размер от
483,86 лева /324,60лв. + 159,26лв./.
Ответникът претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2 920лв. и за възнаграждение на вещи лица в размер на 392,50 лева. На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 1968,41 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество,
представлявало ищеца, сумата от 995,52 лева (с включен ДДС), представляваща
възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие
по настоящото дело, определено съобразно уважената част на иска и по правилата на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответното дружество следва да се
възложи заплащането в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Хасково
дължимата държавна такса в размер на 819,35лв.
8
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1,
представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., да заплати на М. В. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. М., ул. ,,К.П.В.‘ бл. 2, вх. А, ап. 12, сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на
инцидент настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на непозволеното увреждане – 03.05.2021 г., до
окончателното му изплащане, както и сумата от 484,80 лв., представляваща обезщетение за
претъпени имуществени вреди, в резултат на инцидент настъпил на 03.05.2021 г. в гр. М.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
непозволеното увреждане – 03.05.2021 г., до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция в останалата й част до пълния предявен размер от 50 000 лева, като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1,
представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., да заплати на М. В. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. М., ул. ,,К.П.В.‘ бл. 2, вх. А, ап. 12, сумата от 483,86лв., представляваща
разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1,
представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., да заплати на Адвокатско дружество ‘‘Г. и
М.‘‘, код по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. С., район К.С.,
бул. М. 10, вх. 2, ет. 1, ап. 12, представлявано от адв. К.Г., сумата от 995,52 лева, с ДДС,
представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул. ,П.А.‘‘№ 1,
представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., да заплати по сметка на Хасковския окръжен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 819,35 лв. -държавна такса.
ОСЪЖДА М. В. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. М., ул. ,,К.П.В.‘ бл.
2, вх. А, ап. 12, да заплати на Община М., ЕИК *********, със седалище гр. М., ул.
,П.А.‘‘№ 1, представлявана от кмета на общината Е.С.Ю., сумата от 1968,41 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9