Р Е Ш Е Н И Е
№ 299
гр. Враца, 25.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 27.07.2020
г. /двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА,
като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 208 по описа на АдмС
– Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл. от АПК вр. чл.
211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба
на К.Н.Й., депозирана чрез пълномощника му * Г.Г. ***, против Заповед №
369з-727/15.04.2020 г. на Директора на ОДМВР - Враца, с която му е наложено
дисциплинарно наказание * за срок от * , считано от датата на връчване на
заповедта.
В жалбата се сочи, че
издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон при
издаването ѝ. Релевирани са доводи, че в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР наказващият орган не е оценил всички събрани в хода на дисциплинарното
производство доказателства, както и не е обсъдил представените от наказания
служител такива, нито е съпоставил същите с останалите материали по делото. Изложени
са твърдения, че в резултат на неправилно възприетата фактическа обстановка,
АНО е наложил наказание за дисциплинарно нарушение, което не е извършено от
жалбоподателя, с което е налице и нарушение на материалния закон.
В съдебно заседание и
допълнително представени по делото писмени бележки, поддържа изложеното в
жалбата и отправя искане заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът по оспорването
- Директора на ОДМВР - Враца, чрез процесуалния представител ** Д.П., оспорва
жалбата. Поддържа, че при провеждане на дисциплинарното производство не
са допуснати процесуални нарушения, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена от компетентен орган, правилно е квалифицирано
нарушението. Иска се от съда да постанови решение, с което да потвърди
обжалваната заповед.
Административният съд,
като се запозна с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната
преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената
Кадрова справка рег. № 369р-6748/14.04.2020 г., оспорващият заема длъжността **.
Със Заповед рег.
№369з-224/05.02.2020 г., Директорът на ОДМВР – Враца е разпоредил да се извърши
проверка срещу ** К.Й., въз основа на постъпили данни в Доклад рег. №
4575р-190/15.01.2020г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ в МВР, относно
извършена проверка в ОДМВР – Враца. В доклада е посочено, че от извършената
проверка са констатирани две отделни нарушения през 2019 г. на етичните правила
за поведение на държавен служител от МВР от страна на ** К.Й. спрямо държавния
служител * А.Г.Ц. – **. Описани са два случая от пролетта на 2019г. и средата
на м. юли 2019 г., когато Й. в присъствието на други полицейски служители, отправил
обидни и нецензурни думи спрямо * Ц., подробно описани в Доклада, от които
последният се почувствал **. В тази
връзка е прието, че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно
наказание * .
Със заповедта за
образуване на проверка е определен персонален състав на дисциплинарно
разследващ орган, състоящ се от председател и двама членове, посочени са
задачите – да се извърши проверка по отношение на изнесеното в Доклада срещу **
Й. и е указан срок, в който председателят на комисията в писмена справка следва
да докладва резултата от проверката – 03.03.2020 г.
Жалбоподателят е
запознат със заповедта на 06.02.2020 г., което е видно от отбелязването върху
нея.
Разследващата комисия е
направила предложение с Докладна записка рег.№ 369р-3761/25.02.2020 г. до
Директора на ОДМВР – Враца, срокът на проверката да бъде удължен до 23.03.2020
г., с цел да бъде осигурена възможност да бъдат разпитани почти всички
служители в РУ – ***, за изясняване в пълнота на фактите и обстоятелствата -
обект на проверката. Върху Докладната
записка е поставена резолюция „Съгласен“ с дата 25.02.2020г. и подпис.
Комисията е извършила
възложената проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея
в изготвен и подписан от членовете ѝ Доклад рег. № 369р-5580/23.03.2020
г. В доклада в хронологичен ред са посочени всички факти и обстоятелства, които
са установени, както и действията, които са предприети по изясняване на случая.
В хода на проверката са снети сведения от 36 служители на РУ – *** и е
направена съпоставка на изнесените в сигнала данни с установените такива от
разследващата комисия и направените констатации. По отношение на едно от
посочените нарушения - за това, че през пролетта на 2019 г. в служебно
помещение на Участък – *** при водене на служебен разговор в присъствието на
други служители, без причина Й. отправил обидни квалификации по отношение на Ц.,
не са установени свидетели на подобни изказвания. По отношение на второто
описано в доклада нарушение, а именно, че в средата на м. юли 2019г. в
помещение в сградата на РУ – *** при излизане на служителите в коридора след
проведена оперативка ** Й. е използвал обидно обръщение към Ц., са дадени
показания от общо 35 бр. служители на районното управление. Трима от тях са
потвърдили казаното от Ц., че спрямо него е използвано обръщението * от страна
на Й..
Оценявайки събраните в
хода на проверката доказателства, комисията е направила извод, че постъпилите
данни за неправомерни действия от страна на оспорващия, изложени в Доклад рег.
№ 4575р-190/15.01.2020 г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ към МВР частично
се потвърждават. Прието е, че използвайки нецензурни думи спрямо подчинения му
служител * е нарушил етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014
г., а именно т. 55 „Държавният служител в качеството си на ръководител зачита
достойнството и правата на подчинените му служители“ и т. 67 „В отношенията
между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от
психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер“. Прието е, че
деянието представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
4 от ЗМВР и е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от същия закон, за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание * за срок от ** до **. Комисията
е предложила на ** Й. да бъде наложено наказание * за минимално предвидения в
закона срок от **.
Директорът на ОДМВР –
Враца е запознат с доклада от проверката на 26.03.2020 г., видно от резолюцията
„Съгласен“ с подпис върху нея.
Жалбоподателят Й. се е
запознал с констатациите от проверката, обективирани в изготвения от комисията
Доклад на 07.04.2020 г., видно от отбелязването върху същия. С Покана рег. № 369р-6334/06.04.2020
г. му е предоставена възможност в 24 часов срок от връчването ѝ да даде
писмено обяснение до ДНО, като посочи доказателствата за твърдените факти и
обстоятелства. Поканата е връчена на 07.04.2020 г. и в указания в нея 24-часов
срок жалбодателят е депозирал обяснение с рег. № 248р-6486/08.04.2020 г. В него
Й. отрича да е употребявал нецензурни фрази, както по отношение на * Ц., така и
към когото и да било от подчинените му служители. Посочва, че никога не си е
позволявал да обижда и тормози колегите си, нито в рамките на служебните
отношения, нито извън тях, а винаги се е стремял да бъде в помощ на всеки от
тях и се надява на същото отношение от тяхна страна. Не може да си обясни какво
е провокирало неверните твърдения на Ц., с когото работят от дълги години и се
намират в колегиални и приятелски отношения в службата и извън нея.
Директорът на ОДМВР –
Враца, в качеството си на ДНО е приел, че установеното в доклада от проверката дисциплинарно
нарушение е доказано и на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 вр. чл. 197, ал. 1, т.
3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата по чл.
206, ал. 1, 2 и 4 ЗМВР и в срока по чл. 195, ал. 1 от същия закон е издал
оспорената в настоящото производство заповед, с която на ** Й. е наложено
дисциплинарно наказание * за срок от **.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено
от надлежна страна, в законоустановения
преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на
същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в
настоящото производство акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от
МВР. За да е законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от
компетентен орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна
процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470
от 27 април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от Министерството на
вътрешните работи, обн. ДВ. бр.34 от 12
май 2015 г.
Настоящият съдебен
състав намира, че оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата
на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР,
какъвто е издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага
наказания от вида на процесното. Спазена е изискуемата писмена форма, като
актът съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Относно процедурата,
уредена в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. настоящият
съдебен състав намира, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на
законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която
разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. От
своя страна, разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР постановява, че
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от закона
определя, че дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от
дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ
орган. В случая, материалите от дисциплинарното производство са станали
известни на ответника с постъпването на изготвения Доклад - 26.03.2020 г.,
видно от резолюцията върху него. Следователно издадената на 15.04.2020 г. заповед
е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Спазени са изискванията
на чл.
207, ал. 8 от ЗМВР, служителят е запознат със справката с резултатите от
проверката и му е предоставена възможност да представи възражение.
Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, довели и до
неправилно приложение на действащите материални разпоредби на закона, които по
отделно и в съвкупност представляват основание за отмяна на наложеното
наказание.
Дисциплинарно наказващият
орган изцяло и
безкритично е кредитирал сведенията на трима служители без да обсъжда
останалите събрани 32 сведения. Липсата на мотиви в тази насока поставя в
невъзможност както адресатът на акта, така и съдът, при осъществяване на
контрол за законосъобразност, да установят кои са конкретните факти, въз основа
на които ДНО е приел, че следва да кредитира тези сведения. В заповедта и
доклада от проверката е посочено, че Й. е отправил обидните думи по отношение
на Ц. в коридора, след проведена оперативка в присъствието на други служители. В
едно от трите кредитирани от ответника сведения с рег. № 369р-4307/04.03.2020
г., ** К. посочва, че не си спомня и не е присъствала на конкретен случай, в
който Й. да се е обръщал към Ц. с обидните думи, посочени в доклада от
проверката и заповедта за наказание. Спомня си единствено случай от лятото на
миналата година, в който по време на разговор между двамата Й. е използвал израза
* , но не може да каже по какъв повод и дали е целял да обиди Ц.. В сведението
от Д. Н., също кредитирано от ДНО, служителят изрично заявява, че не е
присъствал на случай от м. юли 2019г., при който след оперативка ** Й. да се е
обърнал към Ц. с * . Единствено в сведението от П.Н. **, се посочва случай от
лятото на 2019г., когато Й. е използвал обръщението * спрямо Ц.. Във всички
останали представени по делото сведения служителите от РУ – *** заявяват, че не
са ставали свидетели на негативно и подигравателно отношение на жалбоподателя
към Ц., нито към друг служител, а някои посочват, че в стила на оспорващия е да
се шегува, като и сам понася шеги по отношение на себе си. Преди да наложи
дисциплинарното наказание, дисциплинарнонаказващият орган е следвало да обсъди всички
събрани по случая доказателства и съобразно законовите изисквания на чл.
206, ал. 3 и ал.
4 ЗМВР, да изясни в пълен обем фактическите обстоятелства. Това обаче не е
сторено, като дисциплинарното наказание е наложено при нарушение на
административнопроизводствените правила. В тази връзка в доклада на разследващата
комисия не е обсъдено даденото от жалбоподателя в хода на проверката Сведение
рег. № 369р-5095/13.03.2020 г. От друга страна въпреки предоставената
възможност на наказаното лице да представи писмени обяснения след запознаването
му с резултатите от проверката, в оспорената заповед същите не са обсъдени от
дисциплинарнонаказващия орган нито отделно, нито в съвкупност с останалите
доказателства по административната преписка, с което е нарушено правото на
защита на служителя, предвидено в чл. 206, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият
орган има задължение да събере всички необходими за установяване на обективната
истина и относими по случая доказателства – както обвинителни, така и защитни. Съвкупността
от събраните доказателства следва да бъде анализирана в цялост, като се посочат
конкретните такива, водещи до извод, че едно или друго твърдение е необосновано
и дава превес на обратното. Съдът намира, че в конкретния случай такава
преценка не е извършвана.
При издаването на
оспорената заповед е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, което предпоставя извод за отмяна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, при определяне на вида и размера на дисциплинарните
наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Налагането на
дисциплинарно наказание за минимално установения в закона срок, само по себе си
не освобождава дисциплинарно наказващия орган от задължението да направи
конкретна преценка и да изложи съответни съображения относно вида и размера на
санкцията. Императивното изискване на закона за точно и конкретно обосноваване
и индивидуализиране на санкцията е установено, доколкото налагането на дисциплинарно
наказание е форма на осъществяване на юридическа отговорност по отношение на
конкретен правен субект, като неблагоприятните последици, които същият следва
да претърпи, във всички случаи засягат в съществена степен неговата правна
сфера. Формалното прилагане на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР в процесната заповед
препятства съдебната проверка и е самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК.
След като ДНО не е
предприел необходимите действия по отстраняване на противоречията, изясняване
на действителната фактическа обстановка и установяване на обективната истина,
не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод относно вмененото на
жалбоподателя нарушение, в резултат на което неправилно е наказан на посоченото
в заповедта правно основание.
Предвид всичко изложено
по-горе, при извършената служебна проверка, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби. Затова обжалваната заповед се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна при условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
При този изход на спора
и при своевременно направено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото в размер на 410,00 /четиристотин и
десет/ лева, включващи държавна такса от 10 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, съобразно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че договореното възнаграждение от 400 лева
е изплатено в брой и в пълен размер.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 369з-727/15.04.2020 г. на
Директора на ОДМВР-Враца, с която на К.Н.Й. – ** е
наложено дисциплинарно наказание * за срок от **.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на К.Н.Й. ***
разноски по делото в размер на 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
На основание
чл. 138 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Административен съдия: