РЕШЕНИЕ
№ 14270
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.ОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.ОВА Гражданско дело №
20231110131583 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от В. А. В. срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание по чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила
по разплащателната клиентска сметка на ищеца, открита в търговската банка и
непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на договорно задължение,
кумулативно обективно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 889,55 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка
на ищеца без правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът В. В. твърди, че през 2017 г. между него и ответната търговска банка е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с открита от ищеца клиентска сметка
по чл. 39 от Закона за адвокатурата във връзка с осъществяваната от него дейност като
адвокат. Заявява, че до 2019 г. използвал активно сметката си чрез приемане и извършване
на банкови преводи. Посочва, че през 2019 г. В. открил нова клиентска сметка при трето за
процеса лице [фирма] и прехвърлил наличните си парични суми по сметката, открита при
[фирма] в новата сметка. Посочва, че въпреки отправеното искане до ответника за закрИ.е
на клиентската сметка до такова не се стигнало, поради което сметката продължава да е
активна и между страните да съществува договорна обвързаност. В исковата молба се излага,
че ищецът отказал да заплати поискана от ответното дружество такса за закрИ.е на сметката,
поради неравноправния характер на клаузата, въз основа на която последната се начислява.
Изяснява, че при посещение на място в банков клон на [фирма] през 2020 г. същият получил
информация от служители на търговската банка, че сметката му е закрита. Твърди се, че по
молба на В. В. и за събиране на присъдени в негова полза суми за адвокатско
възнаграждение, съответно по гр. дело № 27732/2019 г. по описа на Софийски районен съд и
1
в. гр. дело № 4131/2021 г. по описа на Софийски градски съд, на 13.04.2023 г. било
образувано изп. дело № 44656/2023 г. по описа на ЧСИ М.П. срещу длъжника М.И.Д.-Г..
Поддържа се, че дължимите суми в размер на 596,23 лева и на 600 лева или в общ размер от
1 196,32 лева били заплатени от длъжника в полза на ищеца по сметката му, открита при
[фирма]. Въз основа на издадено извлечение от сметката за периода от 01.01.2023 г. до
25.04.2023 г. В. установил, че на 14.02.2023 г. именно по тази сметка е постъпила сумата от
596,32 лева с посочено основание за превода: „адв. възн. по гр. дело № 27732/2019 г., СРС,
30 състав“, а на 28.03.2023 г. и сумата от 600 лева с посочено основание за превода: „адв.
възн. по в. гр. дело № 4131/2021 г., СГС“. Ищецът изяснява, че след постъпване на сумите
ответната търговска банка е удържала в своя полза сума в общ размер от 889,55 лева за
такси, от която: 430,68 лева с основание такса поддръжка на разплащателна сметка - ЮЛ;
258,87 лева с основание такса за поддръжка на специална разплащателна сметка на адвокати
и 200 лева с основание такса за хартиено извлечение. В. оспорва наличието на основание за
тези удръжки с довод, че с тази сума ответникът се е обогатил за негова сметка. Счита, че
клиентската сметка не е част от имуществото на адвоката и не подлежи на запор. На
следващо място посочва, че така определените такси са прекомерно завишени спрямо
нормативно определените, не са уговорени индивидуално и представляват прекомерна
тежест за потребителя. Начислени са вследствие от неправомерен отказ от страна на [фирма]
да закрие сметката на ищеца, въпреки изпълнение от негова страна на необходимите за това
действия. Поддържа се, че начисляването на такса за хартиено извлечение е в протИ.речие и
с разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗПУПС, а и е във връзка с непоискана услуга. По отношение
на останалата част от наличната сума по сметката си в размер от 306,77 лева В. излага
твърдения за неоснователно задържане от ответната страна вследствие от неизпълнение на
договорно задължение за предоставянето й на клиента при искане за това. С тези
съображения ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати: 1). сумата от
306,77 лева, представляваща сума, постъпила по разплащателната клиентска сметка на
ищеца, открита в търговската банка и непредоставена на същия вследствие от неизпълнение
на договорно задължение и 2). сумата от 889,55 лева, представляваща сума, удържана от
клиентската сметка на ищеца, без правно основание за това – за погасяване на
неоснователно начислени такси, ведно със законната лихва върху всяка от главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Колев, е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявените искове. Намира исковата молба за нередовна поради липсата на надлежна
индивидуализация на вземанията по основание, размер и период. Не става ясно
нищожността на кои клаузи твърди ищеца и на какво основание. Не оспорва, че между
[фирма] и ищеца Веселени В. са сключени при общи условия: договор от 04.01.2019 г. за
открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата и договор от
04.01.2019 г. за разплащателна сметка, както и договор от 04.01.2019 г. за предоставяне и
ползване на услугата електронно банково обслужване „интернет банкиране“. Не оспорва, че
на 14.02.2023 г. по специалната клиентска сметка на ищеца е постъпила внесената в брой на
каса сума от 596,32 лева с основание за плащане „адв. възн. РД 27732/2019, СРС, 30 състав“
и вносител М.И.Д.-Г., както и че на 28.03.2023 г. е внесена в брой на каса сумата от 600 лева
от същия вносител с основание „ГД 4131 – 2021, СГС, ГО ВЪЗЗ. IV – E”. Посочва се също,
че ответната търговска банка е удържала от така постъпилите парични суми от специалната
клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв на ищеца сума в общ размер на 889,55 лева, предназначени
за такса за обслужване на двете платежни сметки и за изготвяне на хартиено извлечение от
сметки., от които: 430,68 лева под формата на такса за обслужване на разплащателна сметка;
258,87 лева под формата на такса за обслужване на специална клиентска сметка по чл. 39
ЗАдв и 200 лева като такса за изготвяне на хартиено извлечение. С отговора се оспорва, че
2
ответникът е отказал да изплати на ищеца останалата част от сумата в размер от 306,77 лева.
[фирма] оспорва ищецът да притежава качеството потребител, тъй като двете му собствени
сметки са използвани във връзка с неговата професионална дейност като адвокат, поради
което в случая последният не се ползва от потребителската защита, предвидена в ЗПУПС и в
ЗЗП. Оспорва твърдението на ищеца, че е използвал специалната клиентска сметка активно
до 2019 г., доколкото по същата са регистрирани входящи/кредитни и изходящи/дебитни
платежни операции на 30.10.2020 г., на 23.02.2021 г., на 14.04.2021 г., на 22.04.2021 г. и на
27.04.2021 г., поради което счита за невярно твърдението, че още през 2019 г. е имал
намерение да закрие клиентската си сметка. Няма данни за отправени искания от В. за
закрИ.е на сметката му. Поддържа се, че дейността на ответната търговска банка като
кредитна институция и доставчик на платежни услуги е строго регулирана и формална,
поради което при наличие на оплакване от страна на ищеца е следвало същият да го
обективира в писмен вид, което в настоящия случай не било сторено. В отговора се посочва,
че възможността за закрИ.е на платежна сметка е законоворегламентирана в чл. 118, ал. 1
ЗПУПС, чл. 121, ал. 2 – ал. 4 ЗПУПС, чл. 63 ЦПУПС и в чл. 7 от Наредба № 3 на БНБ, като
се извършва по искане на титуляря или по едностранно решение на кредитната институция
при конкретно и детайлно описани в закона хипотези. Оспорва се в настоящия случай да е
налице заявено изрично искане от ищеца за закрИ.е на двете платежни сметки по надлежния
ред, нито да е налице хипотеза на едностранно закрИ.е на последните, чието прилагане
зависи от преценката на доставчика на услугите. Уточнява, че забраната на основание чл. 63,
ал. 2 ЗПУПС е свързана с начисляване на такси и неустойки, касаещи прекратяването на
рамков договор за платежни услуги, а не недължимост на таксата за закрИ.е на сметка.
Оспорва, че в случая се касае за налагане на запор на вземане по банкова сметка по смисъла
на чл. 39, ал. 1 ЗАдв и излага, че това е свързано със събиране на банкови такси, които
обуславят самото съществуване на платежната сметка и в този смисъл са извън приложното
поле на чл. 39, ал. 1 ЗАдв.. Намира, че търговската банка има правото да начислява и събира
процесните такси, което произтича от разпоредбите на чл. 121 и сл. ЗПУПС и чл. 34 и сл. от
Наредба № 3 на БНБ за открИ.ето, поддържането, обслужването и закрИ.ето на платежна
сметка. Конкретно посочва, че дължимостта на таксите за обслужване и за изготвяне на
хартиено извлечение от ищеца, в качеството му на ползвател на платежни услуги, е
уговорено и в клаузите на чл. 12 от договора за специална клиентска сметка и чл. V.5 от
приложимите Общи условия, където е посочен и техният размер. С подписване на договора
за открИ.е на платежна сметка, ищецът е бил информиран за приложимите такси, за начина
и тяхното изчисление, с оглед на което е приел да бъде обвързан от Тарифата за таксите на
банката, в която те са уредени и с която той предварително се е запознал за да вземе своето
решение да сключи договор за платежна сметка. Излага, че таксата за обслужване е
предвидена в т. 2, раздел II „Продуктови пакети“ от Тарифата за таксите и е дължима за
конкретно предоставени услуги по администриране и поддържане на платежната сметка и
осигуряване на възможността на титуляря да използва паричните си средства. Таксата за
изготвяне на извлечение по сметка на хартиен носител е установена в чл. VII.1.2 от Общите
условия и т. 8, раздел I.А Разплащателни сметки от Тарифата за таксите и е насочена към
възмездяване на разходите на търговската банка по изготвяне, разпечатване и изпращане на
цялостно месечно извлечение за всички извършени дебитни и кредитни операции по
съответната платежна сметка. В случая, в искането си за открИ.е на специална клиентска
сметка ищецът В. изрично е отбелязал, че желае да получава извлечението по електронна
поща и на седмична база. В изпълнение на договорните си задължения, [фирма] е изготвяла
и изпращала на ищеца ежеседмично подробни извлечения от платежните сметки, срещу
които последният не е възразил, като за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. е начислена
такса за това в общ размер от 200 лева. По отношение на сумата от 306,77 лева ответникът
посочва, че последната е на разположение на ищеца и последният има възможност да я
получи при изпълнение на договорните и нормативни изисквания. В случая не е налице
3
твърдяното договорно неизпълнение от [фирма], тъй като липсва искане от страна на
титуляря на сметката за извършване на тази платежна операция, което прави исковата
претенция неоснователна. Твърди, че и към настоящия момент ищецът използва двете
открити сметки по два напълно валидни договора за специална клиентска платежна сметка
по чл. 39 ЗАдв и за стандартна разплащателна сметка, поради което не е налице хипотеза на
недължимо платени такси, нито неизпълнение на договорно задължение от ответната
търговска банка. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Изясни се, че ищецът претендира връщане на сумата, предмет на тази искова
претенция, на извъндоговорно основание – като сума, с която ответната страна се е
обогатила за негова сметка без основание за това.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване: твърдяното имуществено
разместване чрез направени удръжки на суми от ответната търговска банка от
разплащателната му сметка без основание за това, в т.ч. като установи, че е отправил
валидно изявление до ответната страна за прекратяване на договорите и за закрИ.е на
сметките, което неоснователно не е прието; основанието за нищожност на договорните
клаузи, въз основа на които са начислени процесните такси; в резултат на което имуществено
разместване ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване.
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за начисляване на
процесните такси и за събирането им чрез директно удържане от разплащателната сметка на
ищеца чрез установяване съществуването на договорно правоотношение между страните,
породено от процесните договори за разплащателни сметки, наличието на конкретни клаузи,
предвиждащи дължимостта на месечна такса за обслужване на сметката и такса за изготвяне
на извлечение по сметката на хартиен носител, техният размер и предоставяне на
насрещните услуги, за които са дължими; съответствието на догорените клаузи с
нормативните изисквания.
По делото не е спорно, че между ищеца В. В. и ответната страна [фирма] е сключен
договор от 04.01.2019 г. за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв, което
обстоятелство, предвид съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в настоящото
производство.
За възникнало между страните облигационно правоотношение и неговото конкретно
съдържание свидетелстват и данните, следващи от приетите по делото писмени
доказателства, сочещи, че на 04.01.2019 г. между [фирма], като търговска банка и ищеца В.
В., в качеството му на адвокат, като клиент и титуляр е сключен договор за открИ.е и
обслужване на клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата, по силата на който
титулярът възлага, а търговската банка приема да открие и да води при себе си специална
клиентска сметка на адвокат по см. на чл. 39 ЗАдв на името на титуляря, за съхранение на
парични средства и извършване на плащания в границите на наличните суми. Съгласно
клаузата на чл. 2 от договора банката открива следната специална сметка на адвокат – с
IBAN [IBAN], която титулярят се задължава да използва само за целите, посочени в чл. 39
ЗАдв – арг. чл. 3 от договора. В чл. 4 е предвидено, че лихвата, начислявана върху средствата
по специалната сметка, се осчетоводява по обслужваща разплащателна сметка, открита от
4
титуляря при банката. Установено е в клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора, че титулярят се
разпорежда със средствата по специалната сметка – лично или чрез надлежно упълномощен
представител. Съгласно клаузата на чл. 12, ал. 1 за обслужване и извършване на всички
видове операции по специалната сметка титулярят дължи на банката възнаграждение
съгласно действащата тарифа, а съгласно чл. 13, ал. 1 таксите и комисионите се удържат
служебно от търговската банка посредством задължаване на обслужващата разплащателна
сметка, а когато по последната няма достатъчно средства за покрИ.ето им, титулярят се
уведомява за това, като преводи и плащания се извършват след заплащане на всички
дължими такси и комисиони – чл. 13, ал. 2. Съгласно клаузата на чл. 20 договорът се
сключва за неопределен срок, като се прекратява, а специалната сметка се закрива, и по
нареждане на титуляря след подаване на искане за закрИ.е на специалната сметка. В
клаузата на чл. 22, ал. 2 от договора е предвидено, че неразделна част от последния са
Общите условия към договор за разплащателна сметка. В чл. 28 е предвидено правото на
банката по всяко време да поиска от титуляря да актуализира данните си.
По делото се установява, че на датата на сключване на договора за открИ.е и
обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв – на 04.01.2019 г. между страните е сключен
и договор за разплащателна сметка, по силата на който титулярят – адвокат В. В. възлага, а
[фирма] приема да открие и да води безсрочна разплащателна сметка в левове - с IBAN
[IBAN], на името на титуляря, по която банката да приема и извършва по негово нареждане
плащания в границите на наличните по сметката суми. Съгласно клаузата на чл. 4 от
договора неразделна част от последния са Общите условия за открИ.е, водене и закрИ.е на
банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в [фирма], като с
подписването на договора ищецът е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема без възражения.
Данните по делото сочат, че сключването на договорите е реализирано въз основа на
подадено писмено искане от ищеца В. В. от 04.01.2019 г. за открИ.е на банкова сметка в
[фирма], в което същият е посочил, че се касае за адвокатска сметка. В искането, като начин
на получаване на извлечение от сметката е посочено – по електронен път на конкретно
вписан електронен адрес, с периодичност – седмично. В искането е посочено, че лицето е
уведомено за възможността за промяна на на начина на получаване на извлечението от
сметка, както и, че за изпращането му по електронна поща не се дължи такса. Такава е
дължима при получаване на извлечение на хартиен носител в размер, определен от
приложимата Тарифа на банката. Удостоверено е, че съгласно Раздел VII от Общите условия
за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на стопански субекти и други юридически
лиза в [фирма] извлеченията по електронната поща се предоставят чрез съответния
доставчик на интернет/комуникационни услуги.
Установява се също, че на 04.01.2019 г. между адв. В. В., като титуляр и оправомощен
държател, от една страна и [фирма] , като търговска банка, от друга страна, е сключен и
договор за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ като средство за
отдалечен достъп до посочените в договора банкови сметки, а именно специалната сметка и
разплащателната такава, предмет на договорите от 04.01.2019 г., като е отразено, че
разплащателната сметка е такава за разноски. С подписа си титулярят е удостоверил
получаването на екземпляр от приложимите Общи условия на търговската банка за
електронно банково обслужване „Интернет банкиране“, както и с приложимата Тарифа за
таксите и комисионите, прилагани по извършваните услуги, както и съгласието си
последните да се прилагат в отношенията между страните по повод на договора.
От клаузите на приобщените по делото Общи условия за открИ.е, водене и закрИ.е на
банкови сметки на стопански субекти и други юридически лица в [фирма] – съгласно
изменението им от 26.11.2018 г., следва, че открИ.ето на сметка в търговската банка е
обусловено от регистрация на клиента и попълване на формуляр за клиентски данни. Сред
5
банковите сметки, открИ.и при търговската банка, са и разплащателна сметка – за
съхранение на пари, платими на виждане без срок за предизвестие от клиентите и за
изпълнение на платежни операции за внасяне, прехвърляне и теглене на средства, както и
сметки със специално предназначение – арг. т. III.2.1 и 2.7 от ОУ. За открИ.ето на сметка в
банката се представя искане за открИ.е на сметка – т. III.4.1. Съгласно клаузата на раздел V.5
от Общите условия титулярят дължи на търговската банка такси и комисиони съгласно
Тарифата на банката – за открИ.е, обслужване, извършване на всички видове операции по
сметката. В раздел V.6 е предвидено, че с подписване на договор за банкова сметка
титулярят дава изричното си съгласие банката да събира от средствата по сметката дължими
от него суми, в т.ч. такси и комисиони, а когато по сметката няма достатъчна наличност да
събере дължимите суми от други разплащателни сметки на титуляря при банката. Съгласно
клаузата на раздел V.10 Тарифата и лихвеният бюлетин на банката са неразделна част от
Общите условия и от съответния договор за разкрИ.е на банкова сметка, с подписването на
който титулярят декларира, че е запознат със съдържанието им и приема същите да се
прилагат в отношенията му с търговската банка във връзка с воденето на съответната
банкова сметка. В раздел V.10 е предвидено задължение за титуляря при прекратяване на
договора за заплащане на всички дължими такси, като такса поддръжка е дължима месечно
и се събира в началото на месеца, за който се отнася. В раздел VII.1.1 от ОУ, като основание
за прекратяване на договора за банкова сметка и закрИ.е на сметката, е предвидено
нареждане от страна на титуляря след погасяване на всички дължими такси и комисиони,
свързани с воденето и обслужването на банковата сметка. В клаузите на раздел VII от
процесните Общи условия е предвидено, че титулярят заявява писмено по образец начина,
по който желае да получава извлечение за движението по сметката и който може да бъде
променян веднъж месечно, а именно: чрез изпращането му на посочен от титулярят
електронен адрес, респ. чрез изготвяне на писмено извлечение на хартиен носител, което се
предоставя на разположение на титулярят във финансовия център на търговската банка, в
който е сключен договорът за съответната сметка и се предава при поискването му.
Установено е, че при липсата на изрично заявени от титуляря периодичност и/или начин за
получаване на извлечение от сметката, банката изготвя ежемесечно същото на хартиен
носител и го предоставя на разположение на насрещната страна.
При анализ на така събраните писмени доказателства, съдът намира за безспорно
установено по делото, че между страните съществува договорно правоотношение във връзка
с открИ.ето и обслужването на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв и обслужващата я
разплащателна сметка, породено от сключените договори на 04.01.2019 г. и по силата на
което В. В., като клиент и титуляр е възложил, а [фирма], като търговска банка, е приела да
открие и води специалната клиентска сметка на ищеца, в качеството му на адвокат, респ.
безсрочна разплащателна сметка, както и, че в изпълнение на договорните си задължения
ответната страна реално е открила две сметки с IBAN, посочен в договорите. Изясни се, че
съгласно договорните клаузи договорът за клиентска сметка се сключва като безсрочен
такъв, какъвто характер има и откритата разплащателна сметка. Установи се и, че сред
основанията за прекратяване на действието му, респ. за закрИ.е на сметките е по изрично
нареждане на титуляря – след подаване на искане за закрИ.е на сметката.
По делото не се установиха твърденията на ищеца за надлежно отправено искане до
ответната търговска банка за закрИ.е на специалната клиентска сметка, което искане да е
отхвърлено от [фирма]. Няма данни, нито твърдения, В. В., като клиент и титуляр по двата
договора, да е отправил писмено искане – съгласно изискването на чл. 21, т. 1 от договора за
открИ.е и обслужване на клиентска сметка за закрИ.ето й и след погасяване на всички такси
и комисиони във връзка с воденето и обслужването на банковата сметка, съгласно
изискването на т. VI.1.1 от приложимите към правоотношението Общи условия на
търговската банка. Същевременно не се твърди и не се установява прекратяване на
договорите на друго основание, поради което съдът приема, че между страните е налице
6
облигационно правоотношение, породено от сключените на 04.01.2019 г. договори.
Не е спорно, че процесната сума в общ размер от 1 196,32 лева е постъпила по
специалната клиентска сметка на ищеца чрез два превода на каса и в брой от третото за
процеса лице М.И.Д.-Г., съответно на 14.02.2023 г. в размер от 596,32 лева с основание за
плащане: „адв. възн. по ГД27732/2019 г., СРС, 30 състав“ и на 28.03.2023 г. в размер от 600
лева с посочено основание: „ГД 4131-2021, СГС, ГО възз. IV-Е“. Тези обстоятелства следват
и от приобщените по делото писмени материали – вносна бележка от 14.02.2023 г. за сумата
от 596,32 лева, вносна бележка от 28.03.20223 г. за сумата от 600 лева, постановление от
25.04.2023 г. на ЧСИ М.П. за прекратяване на изпълнително производство по изп. дело №
1330/2023 г. по описа му на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, свидетелстващи, че
последното е било образувано по изпълнителен лист, издаден на 11.04.2023 г. въз основа на
съдебно решение по гр. дело № 27732/2019 г. по описа на СРС, 30-ти състав и гр. дело №
4131/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV Е състав срещу длъжника М.И.Д.-Г. и с взискател В. А.
В., производството по което е прекратено поради заплащане на дължимите суми по
изпълнителния лист.
За реалното постъпване на сумите по специалната клиентска сметка на ищеца, открита
в [фирма] свидетелстват и данните, следващи от изводите на вещото лице в приетата по
делото съдебносчетоводна експертиза, съгласно които на 14.02.2023 г. и на 28.03.2023 г. по
клиентската сметка с титуляр адв. В. са констатирани трансакциите по вноска на каса на
сумите от 596,32 лева и от 600 лева с посоченото основание в анализираните платежни
документи.
Между страните не се спори, че от страна на [фирма] от общо постъпилата сума в
размер от 1196,32 лева по специалната сметка с титуляр ищеца В. В., в качеството му на
адвокат, търговската банка е удържала сума в размер от 889,55 лева, отнесена за погасяване
на месечни такси за обслужване на двете платежни сметки, от които 430,68 лева – такса за
обслужване на разплащателната сметка и 258,87 лева – такса за обслужване на специална
клиентска сметка за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. и за изготвяне на извлечение по
сметка на хартиен носител за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. в размер от 200 лева.
Спорен по делото е въпросът налице ли е основание за това удържане на суми от
сметката, предвид релевираното оспорване от ищеца за начисляването на таксите вследствие
от неправомерен отказ на търговската банка за закрИ.е на сметките, въпреки изпълнение от
негова страна на необходимите действия за това; поради липсата на основание за запориране
на суми по специална сметка и поради прекомерния размер на начислените такси по личната
сметка на ищеца, което е в протИ.речие с разпоредбите на ЗЗП.
Както вече се изясни, по делото не се установи ищецът В. В., като клиент и титуляр по
договора за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв и по договора за
разплащателна сметка, да е отправил искане за закрИ.е на сметката, респ. за прекратяване на
договора. Няма данни в банковата информационно-счетоводна система на [фирма] за
отразено искане за закрИ.е на сметките съгласно констатациите на вещото лице в приетата
по делото съдебносчетоводна експертиза. Отново експертно се установява, че след м. юли
2019 г. по разплащателната сметка на ищеца В. са начислени единствено такси и
олихвявания, без отразени трансакции, каквито са констатирани след този момент по
специалната клиентска сметка.
Изложено обуславя извода на съда, че включително в рамките на процесния период
04.01.2019 г. – 08.06.2023 г., за който не се спори, че са начислени и удържани суми за такси
за поддръжка и хартиено извлечение, страните са обвързани от договорно правоотношение
по силата на договорите за открИ.е и обслужване на сметки, поради което и ищецът В., като
клиент и титуляр на същите, дължи заплащането на такси за обслужването на сметките,
съгласно установеното задължение в клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора за открИ.е и
обслужване на клиентска сметка, както и от клаузата на раздел V.5 от приложимите към
7
правоотношението Общи условия, чието приемане титулярят е удостоверил с подписване на
договора за сметка, съответно в размер, определен в приложимата към релевантния период
Тарифа на банката.
Изясни се, че втората, разплащателна по характера си, сметка е обслужваща такава и
свързана с откритата клиентска сметка, както и, че съгласно чл. 12 от договора за клиентска
сметка таксите за обслужване на същата се удържат служебно от банката посредством
задължаване на обслужващата разплащателна сметка на титуляря, а съгласно клаузите на
раздел V.6 от ОУ начислените такси се удържат служебно от банката, като при липсата на
достатъчно средства по същата – от други негови разплащателни сметки.
Констатациите и изводите на вещото лице в приетата по делото съдебносчетоводна
експертиза сочат, че през разглеждания период 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. от страна на
ответната търговска банка са начислявани месечни такси за поддръжка на двете сметки с
титуляр ищецът В. В., съответно по разплащателната сметка сума от общо 87 лева за
поддържка на тази сметка за периода м. януари – м. юли 2019 г. и в размер от 49 лева за
поддържка на специалната клиентска сметка за периода м. януари 2019 г. – м. юли 2019 г.
Начислени са и такси за поддържка и на двете сметки и по втората, специална сметка на
ищеца, съответно в размер от 730,80 лева за поддържка на разплащателната сметка за
периода м. юли 2019 г. – м. юни 2023 г. и в размер от 434 лева за поддръжка на специалната
сметка за периода м. август 2019 г. – м. юни 2023 г. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че и двете сметки, открити при ответната търговска банка
на ищеца, са заведени и се водят като сметки на юридическо лице, като едната е специална
клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв, а начисляваните ежемесечни такси по двете сметки са
редовно осчетоводявани и видими за потребителя от месечните извлечения. Изяснява също,
че съгласно използвания от банката софтуер начислените такси стават видими в движението
по сметките в момента на погасяването им, което не променя извода за редовното им
осчетоводяване. Същевременно начислените такси съвпадат и са идентични на тези по
приложените по делото Тарифи на банката.
Предвид изложеното, от съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства, както и от изводите в заключението на съдебносчетоводната експертиза,
което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено - от съответен специалист
– въз основа на материалите по делото и допълнително представени извлечения от сметки,
съдът намира за установено наличието на основание за начисляване на процесните такси за
поддръжка на двете сметки от ответната търговска банка за посочения период, съответно в
размер от 430,86 лева за поддръжка на разплащателната сметка (при месечен размер от 13/14
лева) и в размер от 258,87 лева за поддръжка на специалната клиентска сметка (при месечен
размер от 7 лева), при общо начислени такси, съответно в размер от 817,80 лева по
разплащателната сметка и 483 лева за специалната сметка за целия период.
В тази връзка и с оглед доводите на ищеца съдът намира за необходимо да отбележи, че
съгласно констатациите на експертизата месечните размери на начислените такси за
поддръжка на двете сметки са съобразени с Тарифите за таксите и комисионите, прилагани
от [фирма] по извършвани услуги на клиенти – юридически лица, еднолични търговци,
дружества по ЗЗД, бюджетни предприятия и чуждестранни търговски представителства, в
сила съответно от 27.12.2018 г. и от 30.06.2023 г. и приобщени към доказателствената
съвкупност по делото. По делото безспорно се установи, че и двата договора от 04.01.2019 г.
са сключени между [фирма] и ищеца В. В., в качеството му на лице, упражняващо
адвокатска професия, поради което са открити и водени – съгласно експертните изводи
именно като сметки на юридическо лице, едната от които специална такава по см. на чл. 39
ЗАдв, а другата – разплащателна, обслужваща клиентската. Ето защо, по отношение на
дължимите такси – по вид и размер, в частност за обслужване на сметките приложение
следва да намерят именно Тарифите на търговската банка, относими за релевантния период,
8
приложими към предоставяни услуги на клиенти – юридически лица.
Следователно, за ищеца, като титуляр на процесните сметки, е възникнало задължение
за заплащане на таксите за обслужването им, включително в рамките на процесния период –
м. януари 2019 г. – м. юни 2023 г.
Изясни се, че В. В. оспорва наличието на основание за удържане от ответната
търговска банка на общо начислената под формата на такси сума от 889,55 лева, предвид
особения характер на сметката, по която е постъпила сумата, а именно клиентска такава по
см. на чл. 39 ЗАдв и която сметка не е част от имуществото на адвоката. Съгласно
посочената разпоредба паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от
адвоката могат да се внесат в банка по клиентска сметка, която се разкрива от адвоката и
сумите по която не са част от имуществото на адвоката и не подлежат на запориране. В
настоящия случай по делото се установи, че макар процесната сметка, по която е постъпила
сума в общ размер от 1196,32 лева, да е открита като специална такава по чл. 39 ЗАДв с
титуляр ищеца по делото, в качеството му на адвокат, то постъпилите суми – внесени на
каса и в брой от трето лице са с посочено основание – авокатско възнаграждение в полза на
адв. В., присъдено в хода на гражданско дело, поради което не може да се приеме, че се касае
за удържани суми, чийто титуляр е трето лице, различно от ищеца по делото. Същевременно
възможността за автоматично удържане на начислените такси от търговската банка е
изрично предвидено в клаузите на 13 от договора за открИ.е и обслужване на клиентска
сметка и т. V.6 от Общите условия за открИ.е, водене и закрИ.е на банкови сметки на
стопански субекти и други юридически лица в [фирма], приложими към процесното
правоотношение.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ищеца за недължимост на таксите
за обслужване на двете сметки, обусловено с твърдения за прекомерния им размер и за
неравноправния им характер по см. на чл. 143, което да обуславя недействителността им по
чл. 146 ЗЗП, приемайки, че с оглед естеството си възникналото между страните
облигационно правоотношение по силата на договорите от 04.01.2019 г., насочено към
открИ.е и водене при ответната търговска банка на клиентска сметка и обслужваща я
разплащателна такава с титуляр ищеца В. В., в качеството му на адвокат, при което
предоставяната по договорите услуга е предназначена за извършване на професионална
дейност, не попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ
бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и не е със страна потребител по см. на § 13, т. 1
ЗЗП. Ето защо, спрямо същото остават неприложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на
потребителя, регламентирана в ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същевременно, съдът съобрази, че със сключването на договорите от 04.01.2019 г. ищецът,
като страна в качеството си на клиент и титуляр на банковите сметки, е поел задължение за
заплащане на възнаграждение на търговската банка, в частност за дейността по обслужване
на сметките, съгласно действащата тарифа.
Предвид изложеното, начисляването на таксите, съответно в размер от 430,68 лева - по
отношение на разплащателната сметка и в размер от 258,87 лева – за специалната клиентска
сметка за периода 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. и удържането им от наличността по сметката
на ищеца В., за която не се установи да касае средства на трети лица, е осъществено на
основание клаузите на сключените между страните договори за открИ.е на сметки от
04.01.2019 г. и приложимите Общи условия, в размери, съгласно приложимите тарифи на
търговската банка, с което в процеса е доказано основанието за настъпилото имуществено
разместване. Ето защо, исковата претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в частта за връщане на тези
суми в общ размер от 689,55 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на останалата част от общо предявения размер от 889,55 лева или за
9
сумата от 200 лева, която по съвпадащи твърдения на страните представлява сума, удържана
от [фирма] за начислени такси за изготвяне на извлечения от сметките на хартиен носител
през релевантния период, съдът намира за недоказано по делото основанието за начисляване
на тези такси, а оттук и за дължимостта им от ищеца. Изясни се, че съгласно клаузите на
раздел VII от приложимите към възникналото между страните договорно правоотношение
Общи условия титулярят писмено заявява пред търговската банка начина, по който желае да
получава извлечение за движението по сметката си, като при липсата на такова изявление,
банката изготвя извлечението на хартиен носител ежемесечно и го предоставя на
разположение на титуляря. В настоящия случай по делото се установи, че в писменото си
искане от 04.01.2019 г. за открИ.е на банкова сметка в ответната търговска банка ищецът В.
В. е посочил като начин на получаване на извлечението – по електронна поща, вписвайки и
конкретен електронен адрес, с периодичност – седмично. В искането изрично е посочено, че
за изпращане на извлеченията по електронна поща не се дължи такса. Същевременно по
делото не се установява ищецът да се е възползвал от възможността за промяна в начина на
предоставяне на тези извлечения по реда, регламентиран в раздел VII.1 – писмено по
образец веднъж месечно. Представените и приети по делото заверени преписи от отчети по
сметки (л. 205 – л.256 от делото) за периода 04.01.2019 г. – 31.01.2021 г. и изготвени на
12.01.2024 г., касаещи двете сметки с титуляр ищеца В., не са от естество да установят
заявена от същия промяна в начина на получаване на извлеченията и преминаване към
хартиено такова, доколкото и не удостоверяват получаването им от клиента от съответния
офис на търговската банка, предвид и датата на изготвянето им. От изводите на вещото лице
по приетата съдебносчетоводна експертиза се установи, че от [фирма] са начислявани такси
за хартиено извлечение и по двете открити банкови сметки на ищеца В., като адвокат. В
експертизата и при изслушването си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че според
софтуера на [фирма] автоматично се начислява такса за хартиено извлечение, предвид
липсата на отчетено искане от клиента за абонаментно захранване на конкретния имейл
адрес. Въпреки тези изводи, съдът намира, че доколкото с искането си от 04.01.2019 г. за
открИ.е на банкова сметка ищецът изрично е посочил получаване на извлеченията на
електронен адрес и няма данни за последваща промяна, то удържането от наличността по
сметката му на процесната сума от 200 лева, под формата на такси за хартиено извлечение, е
без доказано основание за това, поради което в тази част претенцията на ищеца за връщане
на сумата на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД се явява основателна и следва да бъде уважена.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Изясни се, че в настоящото производство ищецът претендира от ответната страна и
сумата от 306,77 лева, като постъпила по клиентската му сметка и подлежаща на предаване
от [фирма], предвид отправеното искане за това, по силата на съществуващото договорно
правоотношение между страните.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане, предмет на иска
по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е обусловено от установяване от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване: възникването на облигационно правоотношение по
договор/договори за открИ.е на разплащателна клиентска сметка, сключен между него и
[фирма], отправено от ищеца валидно нареждане/искане за превод на сумата от 306,77 лева,
изискуемостта на вземането и неговия размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наведените
от него с отговора на исковата молба възражения, както и за превод на сумата в случай, че
твърди това.
Както се изясни, между страните не е спорно, че тази сума реално е постъпила по
специалната – клиентска сметка с титуляр В. В., в качеството му на адвокат, като част от
общо внесените по сметката суми от 1196,32 лева в полза на ищеца от третото за процеса
лице, чрез две вноски, съответно на 14.02.2023 г. и на 28.03.2023 г., както и, че представлява
10
разлика между общо внесената и удържаната от 889,55 лева - под формата на начислени
такси за обслужване на сметките и за хартиено извлечение.
Същевременно, с отговора на исковата молба ответната страна не оспорва, че същата
сума е налична по сметката с титуляр ищеца и е на негово разположение с довод, че същият
има правото да я получи при изпълнение на договорните и нормативни изисквания и
конкретно при искане на титуляря за извършване на платежната операция.
За изясняване на фактическата обстановка по делото във връзка с тези твърдения на
страните са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. М. М. – допуснат по
искане на ищеца и на свидетелките С.А. И.ова и И.Н.Г. – по искане на ответната страна.
В разказа си пред съда св. М. посочва, че е клиент на ищеца В., като адвокат, по
водени лични дела, с когото се познават от няколко години. Свидетелства, че към края на
месец април тази година двамата имали среща пред Съдебната палата във връзка с водено
дело от съпругата на М., като ищецът се обадил по телефона и съобщил на свидетеля, че ще
закъснее, тъй като трябва да изтегли пари. При срещата си с М., В. изглеждал афектиран и
ядосан, доколкото не можал да изтегли парите от сметката си в размер от около 300 и
няколко лева поради архивиране на сметката, открита в „Юробанк“.
В показанията си св. Силвия И.ова – служител при ответната търговска банка
понастоящем и включително от края на 2019 г. в офис на адрес: [адрес], а конкретно през
2020 г. – 2021 г. на длъжност „експерт по индивидуално банкиране/обслужване на клиенти“
разказва, че задълженията й включвали всички действия от регистрация на клиента до
открИ.е на продукти. Заявява, че в работата си комуникира пряко с клиентите, но не си
спомня конкретно ищеца. Свидетелства, че закрИ.ето на сметка е обусловено от нарочно
искане от клиента, заплащане на дължими такси, като след закрИ.ето при налични пари по
сметката същите се превеждат към друга сметка или се предават на каса. В случай, че по
сметката не са заплатени всички такси, то последната не може да се закрие.
Разпитана като свидетел по делото св. И.Г. посочва, че от 2019 г. е служител на [фирма]
на длъжност „касиер“ в клон „Съдебна палата“, като основно дейността й е свързана с
приемане на вноски и предаване на суми при тегления от клиенти в брой, на каса. Посочва,
че не си спомня ищеца лично и по имена, тъй като работи с много клиенти на ден.
Свидетелства, че при искане за изтегляне на парична сума от клиент и при необходимост от
актуализация на данните му, същият се препраща към бюро за оформяне на нещата и тогава
идва на каса. Разказва също, че при необходимост от актуализиране на данните в системата
последната не допуска свидетелката за работа – нито за приемане на внасяни пари, нито за
плащане.
Съдът, анализирайки разказа на свидетелите, както и събраните писмени
доказателства, намира, че сумата от 306,77 лева, представляваща част от сумата в общ
размер от 1196,32 лева, постъпила по специалната сметка на ищеца В., открита при
ответната търговска банка и внесена от трето за процеса лице именно в полза на ищеца, като
дължимо на същия и присъдено адвокатско възнаграждение, представлява ликвидно и
изискуемо вземане, възникнало в патримониума на ищцовота страна, поради което
предявената осъдителна претенция за заплащане на тази сума следва да бъде уважена.
Действително, по делото не се установи В. да е отправил писмено искане за закрИ.е на
банковата сметка, а също да е съдействал за актуализиране на клиентските си данни в
софтуерната система на търговската банка съгласно клаузата на чл. 28 от сключения между
страните договор за открИ.е и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗАдв. Въпреки
това, предвид наличността на сумата по откритата му и действаща сметка и изричното
искане за предоставяне на паричната сума, то последната, по силата на възникналото
договорно правоотношение между страните, подлежи на изплащане на клиента, доколкото
това искане не е обвързано с нарочно такова за закрИ.е на сметката. Съгласно чл. 1 от
договора от 04.01.2019 г. [фирма] приема да открие и да води специалната клиентска сметка
11
– за съхранение на парични средства и за извършване на плащания в границите на
наличните суми, с оглед на което и при установена наличност на тази сума по сметката на
ищеца, то последната подлежи на изплащане. В тази връзка съдът съобрази, че
актуализацията на данните в системата на търговската банка не е поставено като договорно
условие, пряко обуславящо изпълнението на платежните операции по сметката, в частност
тегленето на налични парични средства.
Ето защо, за ищеца съществува вземане в претендирания размер, което обуславя
уважаване на предявения иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Този извод не се разколебава от
довода на ответната страна за недължимост на сумата поради допълнително начислени
такси по сметката, които да бъдат приспаднати от тази сума, предвид въвеждането му едва в
хода на устните състезания пред настоящата инстанция, доколкото дължимостта на
начислени такси след процесния период – 04.01.2019 г. – 08.06.2023 г. не е въведена като
предмет на делото.
Като законна последица от уважаване на исковите претенции в съответния размер,
върху присъдените суми е дължима и следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното им
изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на исковете, право на разноски,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част има всяка от страните. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковите претенции, следва
да бъде присъдена сумата от 46,59 лева, представляваща сторени разноски по делото за
държавна такса и депозит за съдебносчетоводната експертиза. Съдът намира, че в полза на
процесуалния представител по пълномощие на ищеца – адв. И. Г. не следва да бъде
присъждано поисканото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и
съдействие на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв, доколкото по делото не е
представено доказателство относно постигнато съгласие и от двете страни, респ. за изразено
такова от представляваното лице – ищеца по делото за защита, и за осъществяване на
представителство именно по този ред, предвид подписване на договора от 18.03.2024 г. (л.
291) единствено от упълномощения адвокат, но не и от представляваната страна – клиент.
По отношение на сумата от 126 лева, претендирана от ищеца като разноски за държавна
такса за налагане на обезпечителна мярка, сторени в образуваното въз основа на издадената
по настоящото дело обезпечителна заповед изпълнително дело № 2023***0402193/2023 г. по
описа на ЧСИ М.П. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие СГС, съдът намира, че не е
налице основание за присъждането й с крайния съдебен акт в настоящия процес, доколкото
същата не представлява разноски, направени в хода на съдебното производство по
обезпечението на иска, а във връзка с налагане на допуснатата обезпечителна мярка в хода
на изпълнителното дело, при което подлежи на събиране в изпълнителния процес – в този
смисъл Определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК,
Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 380,42 лева – сторени разноски по делото за депозит за
съдебносчетоводната експертиза и за юрисконсултко възнаграждение. Последното съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер от
200 лева - по-висок от минималния такъв от 100 лева и по-нисък от максималния от 360
лева, при съобразяване с конкретната фактическа и правна сложност на делото, обусловена
от предмета на доказване по предявените две осъдителни искови претенции с различно
правно основание, както и извършените процесуални действия от пълномощника на
ответната страна, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и представителство в
12
проведените две открити съдебни заседания, с ангажиране на разнородни доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на В. А. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, сумата от 306,77 лева, представляваща сума, постъпила по клиентската сметка на В.
А. В., открита в [фирма] и непредоставена на същия, вследствие от неизпълнение на
договорно задължение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на В. А. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 200 лева, представляваща сума, удържана от клиентската сметка на В. А. В. без
правно основание за това – за погасяване на неоснователно начислени такси за изготвяне на
хартиено извлечение от сметки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния
предявен размер от 889,55 лева или за сумата от 689,55 лева.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на В. А. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 46,59 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. А. В., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК,
сумата от 380,42 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13