Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260914
гр.Бургас, 28.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и
първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 686
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба, подадена от Д.С.М. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 22-00000600/03.02.2021г. на Директор на Регионална дирекция
„АА” Бургас, с което за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б „б” от Наредба №
Н-32/16.12.2011г. на МТИТС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500
лева на основание чл. 178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП.
Жалбата
съдържа бланкетни основания за неправилност и незаконосъобразност на НП като
моли същото да се отмени. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. В., която поддържа жалбата. Уточнява, че се касае за НП №
22-0000060/03.02.2021г. и излага аргументи по същество, моли за отмяна на НП.
За Административнонаказващия орган, редовно
призован, се явява инсп. М. с придобита юридическа правоспособност, депозира
писмено становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 11.02.2021г., а
жалбата подадена на 16.02.2021г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт. Съдът не споделя становището на представителя на АНО за
недопустимост на жалбата поради неправилно посочване на номера на НП. Касае се
очевидна грешка като погрешка е добавена цифрата „нула“ накрая и тази грешка е отстранена
в съдебно заседание като съдебният състав намира, че принципът за разкриване на
обективната истина и правилното разрешаване на спора следва да е с предимство и
допуснатата техническа грешка не следва да препятства правото на жалбоподателя
да се защити, още повече, че същата е била констатирана и отстранена. При тези
съображения, за този състав, жалбата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По
фактите, съдът намира следното:
На
28.01.2021 г., св. П. заедно с колегата си Г.Р., въз основа на възлагане със
заповед, посетили пункт, находящ се в гр. Бургас на ул. „****за периодични прегледи, за проверка на техническата
изправност на ППС с наименование „****“
ООД. След като извършили тематична проверка във връзка със заповедта от РД „АА“
и след анализ на видеозапис от информационната система на ИА „АА“, свидетелят констатирал,
че Д.М., в качеството си на председател на комисия за периодичен преглед на
техническата изправност на ППС допуснал извършването на периодичен преглед на
ППС - МАН, автомобили над 12 тона, собственост на „****“ ЕООД, като при самия
технически преглед, техническия специалист не изпълнил изисквания, съгласно
Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС, не спазвал методиката за извършване на
периодичен технически преглед в частта си при извършване на оглед на кормилния
механизъм. Съгласно методиката, би трябвало да повдигне ППС от нивото на пода,
за да могат да бъдат освободени механизмите на кормилното управление или за да
могат колелата да се въртят, и едва тогава да извърши преглед на кормилния
механизъм.
От
видеозаписа, изгледан и в хода на
съдебното следствие, е видно, че няма ефективно повдигане на ППС.
Свидетелят
съставил АУАН на 28.01.2020г., в присъствието на колегата си Г.Р., за това, че
на 28.01.2021г. около 14,40 часа в гр. Бургас, ул. Одрин № 53 в пункт за
периодични прегледи за проверка техническата изправност на ППС **** ООД,
притежаващ разрешение №853, след анализ на видеозапис на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на ППС с протокол №22143889 от 30.04.2020
г. на ППС - "МАН ТГХ 18.440 4x2 БЛС", собственост на "****"
ЕООД, извършен в КТП на 30.04.2020 г. с начало 14:32 ч., е констатирано, че Д.С.М.
в качеството си на председател на комисия, за периодичен преглед на
техническата изправност на ППС е допуснал извършването на периодичен преглед в
нарушение на изискванията на Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС, като техническият
специалист К.Г.К., участвал в комисията при извършване на периодичен преглед на
гореописаното МПС не е извършил проверка на състоянието на кормилния механизъм
на поставеното над канал превозно средство, съгласно методиката по чл.31, ал.1,
Приложение 5, част I, т.2, позиция 2.1.1. от Наредба Н-32/2011 г. на МТИТС,
така че колелата да не докосват повърхността, или да са на въртящи опори (не
използва каналния подемник, чрез който предната част на МПС да бъде повдигната
от терена и едва тогава е следвало да бъдат проверени).
АУАН
бил връчен на жалбоподателя на 28.01.2021г.
На
03.02.2021г. от Директор на РД „АА“
Бургас е издадено наказателно постановление № 22-0000060/03.02.2021г., с което
за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1 б „б” от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл.
178а, ал. 7, т. 1, предл. 1 ЗДвП.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и от приобщения по делото
видеозапис.
АУАН
е съставен от компетентно лице -
инспектор в РД АА Бургас, а НП е издадено от компетентно лице съгласно Заповед
РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Съдът при извършена от него служебна проверка и като съобрази
основанията на жалбоподателя, намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на
установената от закона форма като съдържат всички необходими по закон
реквизити, както и счита, че са издадени в установените от закона процесуални
срокове.
На
първо място съдът констатира, че в АУАН е налице техническа грешка относно
годината на съставяне на АУАН като неправилно е посочено, че е съставен на
28.01.2020г., но от неговото съдържание е видно, че е съставен на 28.01.2021г.,
когато била извършена проверка от св. П. и нарушението е констатирано, че е
извършено на 30.04.2020г. АУАН е връчен на жалбоподателя на 28.01.2021г. като
самият той не оспорва годината на съставяне на АУАН, поради което и съдът
счита, че допуснатата техническа грешка в АУАН не води до засягане на правото
на защита на санкционираното лице и не се е отразило на правото му да оспори
акта, поради което приема, че допуснатата техническа грешка не е съществена и
само на това основание не следва да се отмени НП.
На
следващо място съдът счита, че АУАН съдържа всички реквизити предвидени в чл.
42 ЗАНН, а НП съдържа реквизитите предвидени в чл. 57 ЗАНН като е ясно описано
нарушението и в какво се изразява същото. Ясно са посочени нарушените законови
разпоредби. Съдът счита, че нарушението е безспорно доказано от събраните
гласни доказателства, както и се установи от изгледания в съдебно заседание
видеозапис. Съдът не споделя становището на защитата, че същият не е приобщен
по реда на НПК, тъй като същият бе представен от представител на жалбоподателя
в съдебно заседание и се изгледа в присъствието на страните, без да се оспорва
автентичността на записа. Установи се, че при прегледа на автомобила същият не
е повдиган така че колелата да не докосват повърхността.
Съгласно
чл. 43, ал. 1, т. 1, б „б” от Наредбата (ред. изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012
г.; доп., бр. 73 от 2014 г., в сила от 01.09.2014 г.; доп., бр. 38 от 2018 г.,
в сила от 20.05.2018 г.) , която редакция е действала към момента на
извършване на нарушението, при извършването на периодичните прегледи на ППС
председателят на комисията следи за качественото и пълнообемно провеждане
на периодични прегледи на ППС от страна на техническите специалисти, като не
допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията
за извършване на периодичните прегледи, определени в тази наредба. В практиката
на Административен съд Бургас се приема, че съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му, поради което и последващата промяна не засяга правото
на защита на лицето (в този смисъл Решение № 737/19.05.2021г. КНАХД № 891/2021г
на БАС и др.) като в случая е посочена разпоредбата на закона, която е
действала към момента на извършване на нарушението.
Съгласно
методиката по чл. 31, ал. 1, приложение 5, част I, т. 2, позиция 2.1.1. „Методика
за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства” се извършва проверка на състоянието на кормилния
механизъм - при поставено над канал или върху подемник превозно средство, така
че колелата да не докосват повърхността или да са върху въртящи опори, кормилното
колело се завърта от едното крайно положение до другото. Визуална проверка на
функционирането на кормилния механизъм. В случая прегледът на МПС е бил
извършен без да е извършена проверка на кормилния механизъм съгласно методиката,
МПС не е поставено така, че колелата да не докосват повърхността или да са
върху въртящи опори и въпреки това е бил съставен протокол за извършен преглед
за техническа изправност на ППС № 22143889, с който е удостоверено, че ППС се
допуска да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.
Съдът
не споделя възражението на жалбоподателя, че не се установява МПС, на което е
извършен технически преглед. В АУАН и НП е посочен номера на протокола, който е
удостоверил резултатите от извършения технически преглед като е посочен вида на
ППС. Посоченият протокол е представен и в него е посочен вида на ППС - "МАН
ТГХ 18.440 4x2 БЛС", който съвпада с ППС описано в АУАН и НП като в
протокола е посочен рег. номер на МПС, който се установява и от изгледания файл
на приобщения видеозапис. Съдът намира, че следва да посочи, че не кредитира
показанията на св. П., че МПС е от категория М3, тъй като вероятно се дължи на
объркване на свидетеля относно наименованието на категорията, тъй като
уточнява, че се касае за ППС над 12 тона, която категория е N3 като тази е и
категорията вписана в протокола за извършен преглед за техническа изправност на
ППС. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б „в“ ЗДвП категория N3 са превозни
средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t.
Председателят
на комисията е подписал протокола от 30.04.2020г. за извършения преглед на
въпросното превозно средство, като е утвърдил констатация, че то се допуска за
движение по пътищата отворени за обществено ползване. В него е отбелязан
извършен преглед на кормилното управление на автомобила. С подписването на
протокол точно с такава констатация, при положение, че не е бил проверен
кормилния механизъм, съгласно изискванията, който е един от основните
предпоставки за безопасното управление на всяко превозно средство,
председателят на комисията е допуснал преглед на същото в нарушение на
съответните разпоредби на цитираната наредба и по този начин е нарушил
задължението си по чл.43 ал.1 т.1 б."Б" от посочения подзаконов
нормативен акт.
На
следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в
чл. 34 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. В случая по делото са налице
доказателства, че нарушителят е открит с изглеждането на видеозаписа от
свидетеля П.. Липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод, че
нарушението и авторът му са били известни по-рано от датата, на която е бил
изгледан записа. Изрично свидетелят посочи, че записът е изгледан на
28.01.2021г. като съгласно изпратеното писмо на Изпълнителна Агенция „АА” до РД
„АА” проверка на видеозаписа е възложена на 13.01.2021г. по повод участие на автомобила в ПТП. Да се
приеме, че нарушението и авторът му са били известни на АНО по-рано само защото
е разполагал със записите на извършваните технически е неоправдано от гледна
точка на времевите и човешки ресурси, необходими да се следят и анализират
непрекъснато постъпващите по електронен път множество подобни данни. В този
смисъл Тълкувателно решение № 4/29.03.2021г. по т.д. № 3/2019г. на ВАС приема,
че „разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН постановява,
че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен
акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по
тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна колегия на
Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът,
овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие
повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на
нарушителя и е пречка за съставяне на акта.“ В случая АУАН е съставен в
тримесечен срок от установяване на нарушителя, който е установен на
28.01.2021г., както и АУАН е съставен в едногодишен срок от извършване на
нарушението, което е извършено на 30.04.2020г., а АУАН е съставен на
28.01.2021г.
Според
съда административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и
юридическа страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да са налице несъответствия,
за да може жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си.
За
съставомерността на констатираното нарушение е от значение единствено
неспазването на задължението, визирано в чл.178а, ал.7, т.1, предложение първо
от ЗДвП във връзка с чл.43, ал.1, т.1, б.
„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 год. на МТИТС - допускане да се извърши
периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС в нарушение на
изискванията, определени с наредбата. В случая всички признаци за
съставомерност са налице като е определено наказание глоба в размер на 1500
лева. Същото съответства на предвиденото от закона - във фиксиран размер за
конкретното нарушение и по вид на предвиденото за физическо лице - глоба.
При
тези данни съдът намира, че обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съгласно на чл. 63
от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В случая наказателното постановление се потвърждава,
поради което право на разноски има администратвнонаказващия орган, който
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение. На АНО се дължат разноски
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
вр. чл.37, ал.1 от ЗПП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 80 лева като се отчита фактическата и правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
22-0000060/03.02.2021г. на Директор на Регионална дирекция „АА” Бургас, с което
за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1 б „б” от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на
МТИТС, с което на Д.С.М. ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 1500 лева на основание чл. 178а, ал. 7, т.
1, предл. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА
Д.С.М. ЕГН ********** да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
Администрация” сумата в размер на 80 лева – разноски за юрисконсулт.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.