Р Е Ш Е Н И Е
№227
гр. Велико Търново, 08.10.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА
ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.д. №10208/2021г. по описа на съда, за да се
произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ в редакцията на ДВ бр. 94 от 2019 г.
На касационна проверка е подложено Решение
№305/04.06.2021 г. по НАХД №395/2021 г. по описа на Районен съд Велико Търново,
в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №21-1275-000197/08.02.2021
г., издадено от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, по пункт
първи от същото, с което за извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр.
4 от ЗДвП на Г.И.Г. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание –
глоба, в размер на 200 лева.
Касаторът Г.И.Г. чрез ***М. от САК обжалва
решението в потвърдителната му част с твърдение за неправилност поради
противоречие с процесуалния и материалния закон и несъответствие със събраните
доказателства. РС не установил действителните факти по случая, т.к. неправилно е
кредитирал показанията на актосъставителя и на свидетеля на извършване на
нарушението, които са откъслечни, противоречиви и не кореспондират с
фактическата обстановка, установена в АУАН и НП. По този начин според касатора административното
нарушение е останало недоказано, потвърждение за което намира в свидетелските
показания, дадени от пострадалото лице. Счита, че са налице и обстоятелства по
чл. 14 и чл. 15 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, изключващи виновното поведение на
извършителя. С касационната жалба се поддържа, че между описанието на
нарушението и правната квалификация има противоречие, както и че в нарушение на
чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН липсва ясно, точно и недвусмислено
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Касаторът
настоява, че с посочените процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство е нарушено правото му на защита. Алтернативно,
ако се приеме, че е осъществен състав на административно нарушение, според
касатора то представлява маловажен случай. Претендира се отмяна на решението на
районния съд в обжалваната част и на НП в потвърдената част.
Ответникът
по касационната жалба не се представлява и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението на РС в обжалваната част да бъде оставено в сила. В този
смисъл отбелязва, че фактическата обстановка е изяснена в пълнота и въз основа
на нея е направен верен извод, че касаторът виновно е осъществил вмененото му
нарушение. Заявените възражения намира за неоснователни.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като
такива за нарушение на закона и за допуснато съществено нарушение на
процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал. 3 от НПК.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението в
обжалваната част е неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ
на касация, поради което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Процесното НП, в обжалваната му част по т.
1, е издадено срещу Г.И.Г. за това, че на 02.02.2021 г. в 18:05 ч. в гр. В.
Търново, на ул. „България” до №21А в посока към ул. „Васил Левски“ управлява
лек автомобил с рег. №***, като на пешеходна пътека, сигнализирана с пътен знак
Д17 и пътна маркировка тип М 8.1, не пропуска пресичащия от ляво надясно
пешеходец И.Х.Б., в следствие на което го блъска и реализира ПТП. АНО е
извършил преценка, че няма основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид.
Въззивният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че НП е съставено от
компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на процедурата по
издаване му. Въз основа на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност РС
е изложил мотиви, че описаното в НП по точка първа нарушение, квалифицирано по
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, виновното му извършване и неговият автор са доказани, а
наказанието е правилно определено по вид и размер. Изрично е обърнато внимание
в мотивите, че не са налице обстоятелства, изключващи виновното поведение на
нарушителя, по смисъл на чл. 14 и чл. 15 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, доколкото е
обективирана възможност за водача на лекия автомобил да възприеме пешеходеца и
при правилно боравене със средствата за управление на автомобила да предприеме
вмененото му от чл. 119, ал. 1 от ЗДвП поведение и при приближаване към
пешеходната пътека да пропусне преминаващия по нея пешеходец, като намали
скоростта или спре. Районният съд е споделил съображенията на АНО, че няма
предпоставки за маловажност на случая. Тези изводи са основани върху
показанията на разпитаните свидетели и приложените по преписката писмени доказателствени
средства, които са преценени по отделно и в тяхната съвкупност. При тези
подробни и непротиворечиви мотиви РС е потвърдил НП в процесната му част.
Касационната инстанция намира решението на
РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на
доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд
не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими
към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в
производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни,
не са противоречиви и откъслечни. Напротив, в пълна, логична и ясна
последователност и точност те свидетелстват за съставомерността на деянието. Разпитаните
свидетели са установили факти, които са възприели лично, като, под страх от
наказателна отговорност, добросъвество и точно са изложили всичко, което знаят
по случая. Противно на твърденията в касационната жалба показанията на
служителите на ОД на МВР – Велико Търново са в пълна коресонденция с фактите,
установени в АУАН. На практика воденият от жалбоподателя свидетел –
пострадалото лице, потвърждава фактите от обективната действителност, които
реализират фактическия състав на нарушението. В тази връзка, РС правилно е
кредитирал с доверие както писмените, така и гласните доказателства и е
изяснил фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно.
Въз основа на установените факти РС е
стигнал до правилен правен извод за приложението на закона. Приетите писмени и
гласни доказателства по делото подкрепят обвинението за осъществено нарушения с
посочената квалификация. Категорично се установява от субективна и обективна
страна нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Квалификацията е правилна и не
липсват елементи от фактическия състав на нарушението. Деянието е описано със
съставомерните си признаци. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 119, ал.
1 от ЗДвП установява за водача на нерелсово пътно превозно средство
задължението при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре, а неизпълнението на това задължение е скрепено с налагането на глоба
в размер на 100 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.
От РС са изложени подробни мотиви, с които
е даден отговор на конкретните оплаквания в жалбата, включително и относно
липсата на маловажност. Същите се представят понастоящем като касационни
оплаквания. В тази връзка касационната инстанция не намира за необходимо да ги
преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, препраща към
мотивите на РС, които са правно издържани. АСВТ споделя и решаващият правен
извод за потвърждаване на НП в частта по т. 1 от същото. По отношение на
претенцията за маловажност на нарушението, поддържано в КЖ, следва да се
открои, че предпоставки за това липсват. Налице е пострадало лице/пешеходец/,
който е блъснат и от това е повреден фарът на автомобила. За негово щастие
костите му са се оказали по-здрави от фара. Водачът не е останал на мястото на
ПТП, за да изчака органите на МВР, нито е отвел пострадалия до център за СМП.
Личните отношения между тях и непредставнето
на медицински документи за действителните наранявания не променят
извода, че случаят не е маловажен.
АСВТ установи, че делото пред въззивната
инстанция е приключено и решението е постановено от законен състав, действащ в
границите на вменената му компетентност, като за заседанието на въззивната
инстанция е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е нарушена тайната на съвещанието. Процесуалните права
на страните не са ограничени. В заключение настоящата инстанция намира, че РС е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт.
По изложените мотиви, настоящата инстанция
не намери основания за касиране на решението.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №305/04.06.2021 г. по НАХД №395/2021 г. по описа на Районен съд
Велико Търново, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №21-1275-000197/08.02.2021
г., издадено от ВПД началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново, по пункт
първи от същото, в частта, с която за
извършено нарушение на чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на
основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП на Г.И.Г. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание – глоба, в размер на 200 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: