Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,09.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание
на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
8677 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).
Ищецът твърди в ИМ, че на
06.11.2015 г.,около 23.00 ч., на път ПП I-6, км. 280+300, в землището на с. Манолово,
общ. Павел баня, е реализирано ПТП, при което е пострадал,поради вина на
починалия А.Р.О. – водач на л.а. „Ауди 80“, рег. № *******, който не спазил
правилата за движение, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия
се в собствената си лента л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******Ищецът пътувал в л.
а. Ауди и в резултат на ПТП са му причинени описаните телесни повреди, лечението на които
включило и оперативни интервенции.Уврежданията му причинили причинили болки и
страдания. Виновния водач управлявал Ауди-то притежавал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ (ГО), сключена при ответника. Пренендира
обезщетение в размер на исковата сума с увеличението общо 80 000 лв. ведно със законната
лихва, считано от 06.11.2015 г. до окончателното й изплащане и разноските по едлото. Претендира и разноски.
Ответникът в писмен отговор,
счита иска за недопустим, поради неизпълнена процедура по чл.380,ал.1 КЗ.
Оспорва изцяло предявените искове за главницата и лихвата по основание и
размер.Сочи възражение за съпричиняване от страна на
ищеца – който се е качил доброволно в МПС, управлявано от водач под въздействие
на алкохол и е пътувал без поставен обезопасителен
колан. Не оспорва наличието на застраховка ГО със сочения за виновен водач.
Третите лица помагачи,привлечени
от ответника на основание чл. 219 ГПК –наследници на А.Р.О., водача на МПС-то
не ангажират становище по иска.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Няма спор, че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на л.а. „Ауди 80“, рег. № *******, управляван от А.Р.О..
От приложените: Постановление от
16.11.2016 г. по пр.пр. № 3851/2015 г. по описа на ОП-Стара Загора, Протокол
за оглед и Албум за ПТП-то с убитите лица и КСМАТЕ се установява механизъма на
ПТП-то. На 06.11.2015 г. в землището на в землището на с. Манолово общ. Павел
баня, по път I-6, км. 280+300 на около 200м. западно от с. Манолово с около
127 км/ч се движел л. а. „АУДИ 80“, с рег. № ******* в който на задната дясна седалка е пътувал ищеца. По
същото време и в срещуположната посока с около 77 км/ч. се движел л. а.
„Мерцедес“ с рег. № *******Поради наличие на хоризонтална крива (завой), „Ауди“-то,
под действието на центробежната сила и поради скоростта на движение, навлязъл в
насрещната лента, където се намирал Мерцедеса. Последвал челен кос - удар между
двата автомобила, в предните им леви части, вследствие на който се деформирали,
а ударния импулс и инерционните сили оказали въздействие върху последващото движение на колите и върху субектите в тях,
вкл. и върху ищеца. Причината за настъпването на произшествието е пресичането
на коридорите на движение на насрещно движещите се автомобили, което пресичане
е настъпило поради „навлизане” на л.а. „Ауди“ в коридора за движение на л. а.
„Мерцедес“. Навлизането е причинено от действието на центробежната сила на
Ауди-то и скоростта му на движение.
Видно от КСМАТЕ водачът на „Ауди”- то е имал възможност да предотврати
настъпването на събитието, ако управлявал автомобила със скорост, съобразена с
конкретните условия, за да не настъпи странично занасяне и навлизане на
автомобила в лентата за насрещно движение и реализиране на контакт с движещия
се там лек автомобил „Мерцедес”, както и да предприеме действия с цел
намаляване на скоростта на движение на „Ауди“-то и/или да предприеме действия
за промяна на посоката с цел недопускане на пресичане на коридорите на движение
на двамата участници.
От удара ищецът е получил травми
в лицево- челюстната област: тотално счупване на горната челюст, разкъсно-контузна рана на лявата вежда, травматичен оток в
дясна челна област и лицева половина,сътресение на мозъка както и контузия на
гръдния кош. Тези увреждания според вещите лица се дължат на действието на твърди тъпи
предмети, а именно на удар с или върху тях фронтално със значителна сила. Тези
движения, респ. травми, не би могло да се получат, ако движението на тялото
напред, вкл. и главата, е било ограничено, ако пътникът е бил с поставен предпазен
колан. Тялото на ищеца е политнало напред и наляво и е последвал удар в
предната седалка на автомобила. От КСМАТЕ се установява, че автомобилът е
фабрично оборудван с триточкови предпазни колани. Тези колани ограничават
тялото при удар да не минава напред. Според в.л. П. и д-р М. с оглед локализацията на
травмите към момента на настъпването на
удара ищецът е бил на задната седалка зад пътника до шофьора без поставен
предпазен колан. Предвид местоположението на ищеца в колата при поставен колан, не би могло да се получат
тежките увреждания в лицево-челюстната част.
От
приложените документи: ИЗ, оперативни протоколи, епикризи
и изследвания е видно че ищецът на 07.11.2015 г. бил приет в Клиниката по
неврохирургия към УМБАЛ „Проф. Д-р. Ст. Киркович“ АД.
Там му е проведена медикаментозна терапия до 10.11.2015 г. След това бил
насочен за преглед при лицево-челюстен хирург. На 13.11.2015 г. до 25.11.2015
г. бил на лечение в УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД – Пловдив, където са му били извършени три оперативни интервенции за
наместване и фиксиране на счупените кости, а на Месец по късно (на 29.12.2015
г. ) отново е постъпил в болницата в гр. Пловдив за премахване на фиксиращите
устройства. От КСМАТЕ и от медицинските документи е видно, че оздравителният
период на счупването на горната челюст след оперативно лечение е протекъл за
срок от 2 до 3 месеца. В бъдеще е възможно при промяна на атмосферните условия
и по-интензивно натоварване да се появят болеви
симптоми.
Съгласно КСМХЕ водачът на л.а.
„Ауди“ е бил с алкохолно съдържание в кръвта - 1,88 ‰. Такова количество
представлява средна степен на алкохолно опиване, характеризира се с нарушена
моторна координация и рефлекси, емоционална нестабилност, неспособност за
адекватно възприемане на околната среда, намалена зрителна способност.
Това води до повишено реакционно време,
сензорно-моторна некоординираност; нарушено
равновесие; завалена реч; сънливост. Вещите лица М. и Н. индиректно считат, че
ищецът също е употребил алкохол.Според тях това се установява от изявлението
записано в епикризата
и кръвните му изследвания при първото болничното пролежаване.
От показанията на свидетелката О. –
жена на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява че ищецът е претърпял
болки и страдания във връзка с травмите, по време на операциите, неудобство и
болки от пластичните шини в устата, не
можел да се храни с тях, имал болки в устата (зъбите), не можел да спи,
изпитвал страх. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта,
относно изложеното: че ищецът е лежал в болница в гр. Пловдив за период от 1
месец; че за период от 6 месеца бил на легло и не можел да стане; че не можел
да се обслужва сам, не можел да отиде до тоалетна, постоянно се налагало
свидетелката да го придружава през тези 6 месеца, тъй като противоречат на приетите – епикризи,
от които е видно, че ищецът е бил в болница за значително по-кратки периоди от
1 месец, а КСМАТЕ сочи общо 2-3 месеци период
на възстановяване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.):
Срокът на валидност на задължителната
застраховка „ГО“ на л.а. „Ауди 80“, рег. № *******, управляван от А.Р.О. е 1 година считано от 09.10.2015 – 08.10.2016 г. Към момента на настъпване на процесното
ПТП през 2015 г. е действал отменения КЗ, приложим към момента на сключване
на застрахователния договор. В тази насока твърдението на ответника,че ищеца не е спазил процедурата по чл. 380,ал.1 КЗ е
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е
необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно
поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния
договор.
Безспорно се установи, че процесното ПТП е настъпило поради това, че А.Р.О. е управлявал л. а. „АУДИ 80“ извън населено място със скорост около 127 км/ч. (над разрешената
90 км/ч) поради което автомобилът е поднесъл и е навлязъл в лентата за насрещно
движение, където е реализирал удар с насрещно движещия се автомобил. Произшествието е настъпило в резултат виновното и противоправно поведение на А.О. от което ищецът е получил установените
травматични увреждания.
Безспорно е и обстоятелството,че виновния за
ПТП-то водач е застраховано лице по задължителна застраховка“ГО“ сключена с
ответника.
След като поведението на застрахования водач е
виновно и противоправно, а вредите са покрит риск по
застраховката, на основание чл.223, ал.1 КЗ(отм)
застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования водач неимуществени и имуществени вреди.Поради което искът се явява
основателен.
При определяне размера и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази: характера на травмите, силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията общата продължителност на лечебния и
възстановителен период (около 2-3 месеца); възрастта на ищеца към датата на ПТП
– 26 г. Отчитайки икономическите условия и нивата на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че
обезщетението което би могло да репарира
тези вреди е в размер на 40 000 лева.
При определяне размера на присъденото обезщетение съдът съобрази и съдебната
практика на САС, обективирана в Р № 1055 от
30.04.2018 г. по гр.д. № 1203/2018 г.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът прави две възражения за съпричиняване
от ищеца на вредоносния резултат: че е
пътувал в управлявания от пиян водач л.а. и без поставен обезопасителен
колан.
По възражението за съпричиняване
поради пътуване в автомобил,управляван от пиян водач:
Поемането на риска при знанието на
пострадалия, че делинквента е употребил алкохол, е
вид и форма на съпричиняването, като елемент на
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързва с
последиците в чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди по реда
на чл. 51, ал. 2 ГПК е допустимо, ако са събрани доказателства, че вредите не
биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието
пострадалият, пътувайки в управлявания от пиян водач лек автомобил, е улеснил
със своите действия или бездействия настъпването на неблагоприятните последици.
Съдът може да намали обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако
се докаже, че пострадалото лице е знаело, че водачът причинил ПТП, е употребил
алкохол“ (Р № 98/08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009г. I ТО на ВКС, Р № 216/ 08.09.2014 г. по т.д. № 839/2012 II ТО на ВКС)
В настоящият случай доказването на това
знание бе в тежест на ответника. Отговорите на в.л. Н. по приетата КСМХЕ не водят до категоричен извод за знание на ищеца, че
водача на л.а. е бил пиян, не дават извод, че е вероятно ищецът да е възприел
алкохолното опиване на водача. От събраните доказателства не се
установи ищецът да е знаел, че водачът е употребил алкохол. Ето защо
това възражението с тези твърдения съдът приема за неоснователно.
По възражението за съпричиняване
поради непоставяне на предпазен колан:
Съгласно
Чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
По
делото се установи, че автомобилът е бил оборудван с предпазен колан на задната
седалка, където се е возел ищеца. Установи се още, че ищецът не е ползвал такъв
обезопасителен колан. Голямата част от травмите,
които ищецът е получил, са в областта на главата. Същите, според КСМАТЕ не биха се получили при правилно поставен
колан. Затова възражението на ответника е основателно. Следователно налице е съпричиняване от страна на пострадалия.
При определяне на размера на съпричиняване съдът съобрази поведението на двамата
участници и приноса им за настъпване на процесното ПТП.
Водачът е управлявал автомобила през нощта, след употреба на алкохол и с
превишена скорост. Пострадалия също е бил под влиянието на алкохол, според
приетата и неоспорена КСМХЕ и обяснено в с.з.на 10.10.2019
г. Затова съдът определя приносът му в размер на ½. В тази насока
съобрази и с приетото в Р № 77/14.01.2013 г. по в.гр.д.2422/2012 г. САС в което
е обсъдено съпричиняване на лицево-челюстна травма поради непоставен
колан.
Предвид изложеното определеното обезщетение следва да се намали с оглед
процента съпричиняване(1/2) или с 20 000 лв.Или ответникът следва да
заплати на ищеца сумата 20 000 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за лихва:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.При
основателност на главния иск, основателен е и акцесорния
- за лихва за забава, която се дължи от момента на увреждането - 06.11.2015 г.
По разноските:
При този изход право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е бил освободен от заплащането на разноски и такива не му се дължат.
Адвокат П.К. има право на адв.възнаграждение с оглед предявения размер на иска в
размер на 2 930 лева за осъщественото по делото безплатно процесуално
представителство и съобразно уважения размер на иска на основание чл. 38,ал.2
ЗА й се следва сумата 732,50 лева,която
ответникът да й заплати.Съдът намира за неоснователно искането за присъждане на
ДДС върху опреденото възнаграждение и същото следва да бъде отхвърлено.
Причините за това са: ДДС-то е косвен данък,който се изчислява в момента на плащането и съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все
още не начислен ДДС.
Ответникът
е заплатил 655 лева за в.л. и СУ.От тях, с оглед изхода от спора, му се дължат 491,25 лева. Претендира и юрисконсултско възнаграждение което на основание чл. 78,
ал.6 ГПК съдът определя на 150 лева.
Ищецът следва да се осъди да му заплати общо
сумата 641.25 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския градски съд 800 лв. – ДТ и
450 лв. за вещи лица или общо сумата 1 250
лева
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на О.Я.О., ЕГН: **********:***
баня, със съд. адрес ***, офис 10 - адвокат П.К. - САК, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 20 000 лева - застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 06.11.2015 г. ведно със законната лихва върху сумата от 06.11.2015 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 20 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. П.К. – САК с адрес: ***0, на осн. чл.38, ал.2 ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 879 лева.
ОСЪЖДА О.Я.О.,
ЕГН: **********, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 641,25 лева – разноски и юриск.възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 250 лева - разноски за ДТ и вещи лица.
РЕШЕНИЕТО постановено при участието на трети
лица-помагачи Р.А.Р. и А.А.Р.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: