Решение по дело №38/2018 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 16.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело №38 по описа за 2018 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производство по чл.145 ал.2 т.1 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/.

Административното дело е образувано въз основа на жалба с вх.№394/02.02.2018 г. подадена от И.С.М. ***, против Решение № 1040-10-9/26.01.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на М. против Разпореждане №2140-10-1/09.01.2018 г. на Началник отдел Пенсии при ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

Жалбата е редовна от външна страна и допустима.

По делото е представено заверено копие от административната преписка по издаване на оспорената заповед.

         Жалбоподателят твърди, че административният орган е издал незаконосъобразен акт, като не е признал за осигурителен стаж от ІІІ категория периода от 01.10.1988 г. до 20.10.1991 г., в който период жалбоподателят е бил школник в ССВУ „Георги Измирлиев”, когато е бил на действителна редовна военна служба, съгласно нормативните актове, уреждащи признаването и зачитането на осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, действали в периода до постановяване на обжалвания административен акт. В открито съдебно заседание се явява лично и поддържа жалбата.

         Ответната страна, директора на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч, редовно призован, се представлява от ю.к. К.. Оспорва жалбата.

         Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт /чл. 98 ал.1 т.1 от КСО/.

Пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях /чл.117 ал.1 т.2 б.”а” от КСО/. Ръководителят се произнася по жалбите в едномесечен срок от получаването. С решението решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане /ал.3/. на обжалване по съдебен ред подлежи решението на ръководителя на съответното териториално поделение.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Съгласно § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО /ДВ бр.61 от 2015 г. лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г./ военнослужещите, които имат необходимия осигурителен стаж от 27 години за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г.

Съгласно ал. 2 от същият член на КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители по чл. 16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република

Между страните не се спори, че жалбоподателят има необходимия стаж от 18 години като военнослужещ и държавен служител по посочените в чл. 69, ал.1 и ал.2 от КСО закони.

Спорно по делото е дали общият придобит осигурителен стаж е 27 г., като включва и период преди навършване на пълнолетие от жалбоподателя от 01.10.1988 г. до 20.10.1991 г., в който период жалбоподателят е бил школник в ССВУ „Георги Измирлиев”, или придобитият осигурителен стаж е само 25 г., 11 месеца и 28 дни.

         Със заявление от 13.11.2017 г. /лист 50/ жалбоподателят е заявил искането си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са приложени всички необходими доказателства за придобит осигурителен стаж.

С Разпореждане от 09.01.2018 г. /лист 73/ му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като е прието, че доказаният осигурителен стаж е само 25 г. 11 мес. и 28 дни. По подадена от него жалба /лист 36/ с Решение №1040-10-9/26.01.2018 г. материално компетентният административен орган директор на ТП на НОИ РУСО гр.Ловеч се е произнесъл в законовия срок, като е отхвърлил жалбата и е оставил в сила обжалваното пред него разпореждане / лист 17/.

Доводите на административния орган са, че нормата на чл. 81 , ал. 1 от ППЗП от ДВ бр.102 от 1967 г. /отм./ не е приравнявала времето на обучение на обучаващите се в сержантските /старшински/ средни военни училища на трудов стаж. Освен това се сочи, че съгласно чл. 44, ал. 1 от НПОС за осигурителен стаж се зачита времето на обучение на курсанти или школници след навършване на пълнолетие. Поради което административният орган не е приел за осигурителен стаж времето, през което жалбоподателят се е обучавал в ССВУ „Георги Измирлиев” гр.Велико Търново от 01.10.1988 г. до навършване на пълнолетието му на  20.10.1991 г.

От това решение е останал недоволен жалбоподателят и го обжалва по съдебен ред. Навежда доводи, че съгласно чл. 81, изр. първо от ППЗП (изм. ДВ бр. 102 от 1967 г.) до 1996 г. за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба и преди навършване на пълнолетие, тъй като изискването за навършване на пълнолетие е допълнено в правната норма в по-късен период. Позовава се на нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КСО, съгласно която времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. 

От събраните по делото доказателства съдът счита за установено следното:

Жалбоподателят е започнал обучението си в ССВУ „Георги Измирлиев” на 01.10.1988 г. /лист 22/, преместено по време на обучението му на 01.06.1989 г. от гр.Горна Оряховица в гр.Велико Търново, навършил е пълнолетие на 20.10.1991 г., и е завършил обучението си на 21.08.1992 г.

Административният орган е признал за осигурителен стаж само времето от навършване на пълнолетие до завършване на обучението – 10 месеца и 2 дни. Периодът от 01.10.1988 г. до 19.10.1991 г. не е признат за осигурителен стаж на основание чл. 44 от НПОС, която е обнародвана на 17.03.2000 г., девет години след завършване на обучението на жалбоподателя, и не съдържа изрична разпоредба, придаваща обратно действие на нормативния акт. Ответникът не се е съобразил с разпоредбата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс

Спорният период на обучение на жалбоподателя е започнал на 01.10.1988 г. и е завършил на 21.08.1992 г., при действието на чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите (отм.), в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от 1967 г., според който, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето прекарано в редовна военна служба. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с действащия по това време Закон за всеобщата военна служба на Република България /отм. ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, чийто чл. 9 предвижда, че: "Военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса.”. Съгласно чл. 3 от Указ № 117/31.07.1971 г., издаден от Председателя на ДС на НРБ /обн. ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г./ за откриване на сержантски /старшински/ средни военни училища /каквото е и Средно сержантско военно училище "Георги Измирлиев"/, обучаващите се в тези училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията. Според чл. 2, б. "б" от същия Указ, на завършилите курса на сержантските училища се признава отбита редовна военна служба.

Едва след отмяната на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /ЗВВСНРБ/ и влизане в сила на Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ в сила от 27.02.1996 г. до 12.05.2009 г./, военната служба вече се дели на кадрова и наборна. В чл. 97, ал. 1 от ЗОВСРБ /отм./ е предвидено, че на наборна военна служба подлежат мъжете, които са навършили 18 г. Следва да се отбележи, че до влизане в сила на този закон, на редовна военна служба са подлежали и българите, които още не са навършили 18 години.

Изменена е и разпоредбата на чл. 81 от ППЗП /отм./, която в редакцията към 1996 г. предвижда да се зачита за трудов стаж от ІІІ категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство. Следва да се отбележи, че нито разпоредбата на чл. 81 от ППЗП /отм./, в редакцията й към 1996 г., нито нормата на  чл. 44, ал. 1 от НПОС /според която за осигурителен стаж се признава времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени/, са били действащо право по време на периода на обучение на жалбоподателя в Средно сержантско военно училище "Георги Измирлиев", тъй като на обсъжданите разпоредби не е придадено обратно действие, съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове.

Административният орган неправилно е приложил разпоредбата на  чл. 44, ал. 1 от НПОС, в резултат на което неправилно е признал за осигурителен стаж на жалбоподателя само времето на обучението му в ССВУ "Г.Измирлиев", след навършване на пълнолетие, която норма не е била действаща към периода на обучение. В случая приложение намира нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, съгласно която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите до тогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Според действащите към момента на обучението на жалбоподателя в ССВУ "Г.Измирлиев" разпоредби, за целия период на обучението си същият е бил на действителна военна служба и е имал всички права и задължения на срочнослужещ в армията /чл. 3 от Указ № 117/31.07.1971 г./, като според чл. 2, б. "б" от Указа на завършилите курса на сержантските училища се признава отбита редовна военна служба. През периода на обучение на жалбоподателя в ССВУ "Г.Измирлиев" срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски е две години /чл. 24 от ЗВВСНРБ отм., ред. ДВ бр. 58/1959 г./. Съгласно чл. 81 от ППЗП /отм./, в редакцията му обн. ДВ, бр. 102 от 1967 г., приложима към спорния период, за трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Следователно към момента на завършване на сержантските училища на завършващите се признава отбита редовна военна служба за срок от две години, които следва да бъдат зачетени за трудов стаж от ІІІ категория на основание чл. 81 от ППЗП /отм. Ред. ДВ, бр. 102/1967 г./, във връзка с чл. 24 от ЗВВСНРБ /отм., ред. ДВ бр. 58/1959 г./, във връзка с чл. 2, б. "б" от Указ № 117/31.07.1971 г., приравнени на осигурителен стаж по силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Жалбоподателят е завършил обучението си в ССВУ "Г. Измирлиев" на 21.08.1992 г. и именно към този момент следва да му бъде зачетен две години трудов стаж от ІІІ категория на основание чл. 81 от ППЗП /отм. Ред. ДВ, бр. 102/1967 г./ във връзка с чл. 24 от ЗВВСНРБ /отм., ред. ДВ бр. 58/1959 г./, във връзка с чл. 2, б. "б" от Указ № 117/31.07.1971 г. и с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО.

Периодът от 20.10.1991 г. до 21.08.1992 г. е зачетен от пенсионния орган като осигурителен стаж от 10 месеца и 2 дни, но с оглед изложените по-горе доводи, на жалбоподателя следва да се зачете за осигурителен стаж и остатъкът до срока на отбита редовна военна служба, който е бил 24 месеца.

Остатъкът от 1 година 1 месец и 28 дни, до пълните 24 месеца отбита редовна военна служба, над признатите 10 месеца и 2 дни, след прибавяне към останалия безспорно установен по административната преписка осигурителен стаж от 25 г. 11 месеца и 28 дни, би довел административния орган до друг извод относно наличието на предпоставки по чл. 69, ал. 2 във вр. с § 50 от ПЗР на ЗИД на КСО за осигурителен стаж от 27 години.

Пенсионният орган неправилно е отказал да зачете този период като осигурителен стаж, неправилно е изчислил размера на общия осигурителен стаж на жалбоподателя, с оглед на което неправилно е приел, че в случая не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

След като сравни така установените фактически констатации с разпоредбите на приложимите правни норми, съдът счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, мотивиран е, при издаването му са спазени административно-производствените правила, но е налице съществено противоречие с материално-правните разпоредби, което да води до незаконосъобразност  на административния акт.

         Въз основа на изложеното жалбата се явява основателна и следва на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК да бъде отменено оспореното решение, с което е потвърдено незаконосъобразно разпореждане на пенсионния орган, и преписката да бъде върната за ново произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени от съда.

         Воден от горното, Ловешки административен съд, шести административен състав,

 

Р         Е         Ш         И    :

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно Решение № 1040-10-9/26.01.2018 г. на Директор на ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на И.С.М. ЕГН ********** *** против Разпореждане №2140-10-1/09.01.2018 г. на Началник отдел Пенсии при ТП на НОИ гр.Ловеч, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

ВРЪЩА на Директор на ТП на НОИ гр.Ловеч административната преписка за ново произнасяне в срока по КСО по подаденото Заявление №2113-10-1182/13.11.2017 г. съгласно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Решението може да се обжалва чрез Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: