№ 453
гр. Сливен, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20242230100243 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на кредитора по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „А1 България” ЕАД и
ответницата Й. М. М. бил сключен Договор № ********* от 09.01.2018 г., по
силата на който ищецът предоставял на ответницата услуги по два броя
партиди с номера М4936413 и М4988007. По партида № М4936413 на
09.03.2023 г. между страните било подписано Приложение 1 за услуга
+359********* с план Unlimited Special 45, за срок от 24 месеца, както и
Приложение 1 за услуга +359********* с план Surf 14, за срок от 24 месеца. На
09.06.2022 г. било подписано Приложение 1 за услуга +359********* с план
Netbox 50 GB, за срок от 24 месеца. Наред с това, на 11.11.2021 г. ответницата
закупила устройство на изплащане Tablet Lenovo Tab M10 Black, с
първоначална вноска в размер на 7,98 лв. и 23 последващи равни месечни
вноски, съгласно погасителен план. На 12.10.2022 г. ответницата закупила
устройство на изплащане Huawei Nova Y70 Blue с първоначална вноска в
размер на 7,98 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно
1
погасителен план. Ищецът твърди, че за периода от 04.04.2023 г. до
27.05.2023 г. изпълнявал договорните си задължения, но ответницата не
заплатила в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България
ЕАД и натрупала просрочени задължения за неплатени електронни
съобщителни услуги и устройства на изплащане. В тази връзка на 23.05.2023
г. услугите по договор № ********* със системен партиден номер М4936413
били прекратени поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно
ОУ, поради което била начислена неустойка в размер на 659,80 лв. Предвид
предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за
продажба на изплащане, операторът начислил оставащите месечни вноски за
закупените от ответницата устройства. Така ищецът твърди, че за периода от
04.04.2023 г. до 27.05.2023 г. задълженията на ответницата по партида №
М4936413 били в размер на 764,41 лв., от които 167,60 лв. - неплатени суми за
устройство по договор за продажба на изплащане и 596,81 лв. - общ размер
неустойка. Ищецът описва, че след образуване на заповедното производство,
на 04.10.2023 г., ответницата заплатила сума в размер на 227,52 лв.,
разпределена както следва: 105,62 лв. по отношение на неплатените суми за
електронни съобщителни услуги, 58,91 лв. по отношение на вноските за
закупените устройства и 62,99 лв. по отношение на начислената неустойка,
откъдето идва различието между сумите по издадената заповед. Ищецът
излага още, че по партида № М4988007, на 09.03.2023 г. между страните било
подписано Приложение 1 за пакет услуги телевизия 201000370032, интернет
101000623738 и домашен телефон 35944410402 с план 300 Mbps + TV 200 +
Max Sport Plus + Cinemax + Xplore TV GO, за срок от 24 месеца, а на
16.09.2022 г. било подписано Приложение 1 за услуга +359********* с план
Surf XXS Special, за срок от 24 месеца. Ищецът твърди, че за периода от
02.03.2023 г. до 16.06.2023 г. изпълнявал договорните си задължения, но
ответницата не заплатила в сроковете, съгласно договора и Общите условия
на „А1 България ЕАД и натрупала просрочени задължения за неплатени
електронни съобщителни услуги. В тази връзка на 23.05.2023 г., услугите по
договор № ********* със системен партиден номер М4988007 били
прекратени поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и
била начислена неустойка в размер на 278,14 лв. Така ищецът твърди, че за
периода от 02.03.2023 г. до 16.06.2023 г. задълженията на ответницата по
партида № М4988007 били в размер на 467,62 лв., от които 189,48 лв. -
2
неплатени суми за електронни съобщителни услуги и 278,14 лв. - общ размер
неустойка. На изложените основания ищецът претендира да бъде признато за
установено, че ответницата му дължи посочените суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, като се
отчете направеното от ответницата частично плащане в хода на процеса.
Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответницата, чрез нейния пълномощник - адвокат, с който изразява
становище за допустимост на исковете, но неоснователност по същество. Не
оспорва, че на 09.03.2023 г. между страните били подписани посочените
Приложения, но заявява, че не е ползвала услугите на ищцовото дружество
през исковия период. Ответницата излага, че на 15.03.2023 г. се явила в офис
на ищеца в гр. Сливен и заявила, че не желае да ползва услугите и иска да
върне устройствата. Било й заявено, че трябва да заплати сума в размер на
около 1500 лв. предварително и й отказали да приемат устройствата. На
същия ден ответницата подала рекламация - уведомление с обратна разписка,
след което била уведомена, че не приемат отказа й. Ответницата описва, че е
заплатила на ищеца за всички ползвани от нея услуги, а считано от 21.04.2023
г. ползва услугите на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със същия телефонен
номер +359*********. Изтъква, че на 03.10.2023 г. заплатила на ищеца сумата
в размер на 227,52 лева по фактура № ********** от 12.10.2022 г. и по
фактура № ********** от 13.10.2022 г., които не се претендират в
заповедното производство по ч. гр. дело № 3387/2023 г. на СлРС. На
следващо място, ответницата заявява, че претенцията на ищеца за неустойка
се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 15 ЗЗП, като
претендираната неустойка надвишава в пъти цената на самата услуга за
оставащия период на договора и по този начин позволява на доставчика да
получи цената, независимо от това, че след прекратяването на договора е
освободен от задължението да предоставя услугата, а това създава условия за
неоснователно му обогатяване. Излага, че за да възникне вземане за
неустойка в полза на мобилния оператор следва да са налице следните
кумулативни предпоставки - договорно неизпълнение от страна на абоната и
прекратяване на договора. Описва, че прекратяването на договора на
визираното от ищеца основание - едностранно прекратяване от доставчика, в
3
случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е
продължила повече от 124 дни - се подчинява на общите правила на чл. 87,
ал. 1 ЗЗД за срок и форма и доколкото процесният договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяването му също следва да е в такава
форма и с него следва да се дава подходящ срок за изпълнение. На
изложените основания моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани и претендира присъждане на направените разноски в исковото и в
заповедното производство.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, който изразява становище за неоснователност
на исковете и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество „А1 България“ ЕАД, че ответницата Й. М. М. му дължи
сумата общо 1232,03 лв. - главница по Договор за електронни съобщителни
услуги, идентифициран с неговия уникален номер ********* от 09.01.2018 г.
за услуги, предоставени по два броя партиди с номера М4936413 и М4988007,
от които 105,62 лева - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги по Договор № ********* със системен партиден номер
М4936413, за периода от 04.04.2023 г. до 27.05.2023 г.; 188,47 лева -
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по
Договор № ********* със системен партиден номер М4988007 за периода от
02.03.2023 г. до 16.06.2023 г. и 937,94 лева - общ размер неустойки по
Договор № *********, поради предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
4
на подаване на заявлението в съда - 24.08.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 38,99 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата от 1459,55 лв. по издадената заповед за изпълнение,
изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки
отделен счетоводен документ до 23.08.2023 г., за които суми е издадена
Заповед № 1839 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Разгледани по същество, съдът намира предявените искове за частично
основателни.
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между
страните през процесния период е имало сключен Рамков договор №
********* от 09.01.2018 г., по силата на който ищецът е предоставял на
ответницата услуги по два броя партиди с номера М4936413 и М4988007.
По партида № М4936413, на 09.03.2023 г. между страните било
подписано Приложение № 1 за услуга +359********* с план Unlimited Special
45, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от
44,99 лв., както и Приложение № 1 за услуга +359********* с план Surf 14, за
срок от 24 месеца, с промоционална месечна абонаментна такса от 16,52 лв.
На 09.06.2022 г. било подписано и Приложение № 1 за услуга +359********* с
план Netbox 50 GB, за срок от 24 месеца, с промоционална месечна
абонаментна такса от 5,99 лв.
Съгласно издадените от ищеца 2 броя фактури № ********** от
04.04.2023 г. и № ********** от 02.05.2023 г. (на гърба на л. 103 и на л. 105
от делото), за периодите на фактуриране от 28.02.2023 г. до 27.04.2023 г.,
ищецът е предоставил за ползване на ответницата услугите Unlimited Special
45, Сърф 14 и А1 Netbox 50 GB на стойност 74,71 лв. по първата фактура и
72,16 лв. по втората фактура, като с Допълнителна молба по делото с вх. №
6374/20.03.2024 г. по описа на СлРС, ищецът признава заплащането от
ответницата на сумата от 41,25 лв. по втората фактура, поради което и
5
претендира общо сумата от 105,62 лева - неплатени суми за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги.
По партида № М4988007, на 09.03.2023 г. между страните било
подписано Приложение № 1 за пакет услуги телевизия 201000370032,
интернет 101000623738 и домашен телефон 35944410402 с план 300 Mbps +
TV 200 + Max Sport Plus + Cinemax + Xplore TV GO, за срок от 24 месеца, с
промоционална месечна абонаментна такса от 39,99 лв., а на 16.09.2022 г.
било подписано Приложение № 1 за услуга +359********* с план Surf XXS
Special, за срок от 24 месеца с промоционална месечна абонаментна такса от
5,99 лв.
Съгласно издадените от ищеца 4 броя фактури от 02.03.2023 г.,
04.04.2023 г., 02.05.2023 г. и 01.06.2023 г. (на л. 23 и 24 от делото), за
периодите на фактуриране от 28.01.2023 г. до 27.05.2023 г., ищецът е
предоставил за ползване на ответницата услугите Surf XXS Special и пакет от
услуги домашен интернет 101000623738, телевизия 201000370032 и домашен
телефон ********* на стойност 49,86 лв. по първата фактура, 80,06 лв. по
втората фактура, 55,94 лв. по третата фактура и 3,62 лв. по четвъртата
фактура. С Допълнителна молба по делото с вх. № 6374/20.03.2024 г. по описа
на СлРС, ищецът признава заплащането от ответницата на сумата от 1,01 лв.
по първата фактура, поради което и претендира общо сумата от 188,47 лева -
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не е
ползвала реално предоставените от ищеца услуги по фактурите, поради което
не дължи заплащането им.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и
неоспорено от страните, се установи, че за периода от 28.01.2023 г. до
27.02.2023 г. ищецът е предоставил на ответницата услуги, както следва: по
+359********* - Неограничен мобилен интернет, по 201000370032 -
Телевизия, по 101000623738 - Домашен интернет. За периода от 28.02.2023 г.
до 27.03.2023 г. ищецът е предоставил на ответницата услуги, както следва:
по +359********* - Неограничен мобилен интернет, по 201000370032 -
Телевизия, по 101000623738 - Домашен интернет, по 35944410402 - Домашен
телефон, по +359********* - Неограничен мобилен интернет; Неограничени
6
разговори в страната; 1000 текстови съобщения; 135:43 минути към ЕС, по
+359********* - Неограничен мобилен интернет и 100 ГБ дисково
пространство в Disk.bg, по +359********* - Неограничен интернет. За периода
от 28.03.2023 г. до 27.04.2023 г. ищецът е предоставил на ответницата услуги,
както следва: по +359********* - Неограничен мобилен интернет, по
201000370032 - Телевизия, по 101000623738 - Домашен интернет и по
35944410402 - Домашен телефон.
Сключвайки договорите за ползване на мобилни услуги с ищцовото
дружество ответницата не е длъжна да ползва каквито и да било услуги, които
се заплащат по тарифен план, но за сметка на това дължи уговорените
месечни абонаментни такси за избраните от нея планове, без значение дали е
ползвала услугите. Последното обстоятелство зависи изцяло от желанието на
ответницата дали да ползва или не предоставените й от ищеца услуги.
Неоснователно е и възражението на ответницата, че ищецът не й е
предоставил услуга +359********* през процесния исков период.
Действително от представените от ответницата писмени доказателства се
установява, че на 21.04.2023 г. ответницата е подала заявление за пренос на
посочения телефонен номер в мрежата на друг оператор - „Виваком
България“ ЕАД. Начислените и претендирани от ищеца обаче неплатени суми
за посочената услуга +359********* с план Unlimited Special 45 са за периоди
на фактуриране от 28.02.2023 г. до 27.04.2023 г., тоест преди извършения
пренос на номера в мрежата на друг оператор.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответницата, че
същата е заявила отказ от договорите, подписани на 09.03.2023 г., на
основание и в срока по чл. 50 ЗЗП, поради което не дължи нито суми за
месечни такси и потребление, нито за неустойки по договорите.
Съгласно чл. 50 ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора
от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва
причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и
да е разходи в 14-дневен срок, считано от датата на: сключване на договора. В
случая обаче, Приложенията, подписани на 09.03.2023 г., не представляват
договори от разстояние или договори извън търговския обект, тъй като са
подписани от ответницата в магазин на ищцовото дружество в гр. Сливен,
поради което чл. 50 ЗЗП е неприложим.
7
В чл. 28, т. 4 от Общите условия на ищеца е предвидена и възможност
за едностранен отказ на абоната от договора без да дължи неустойки в 7-
дневния срок по чл. 28, т. 3 от ОУ. В чл. 28, т. 3 от ОУ е предвидено, че
договорите влизат в сила 7 дни след сключването им или незабавно, ако
абонатът изрично е заявил писмено това. Видно от приетите по делото
Приложения от 09.03.2023 г., ответницата е положила подпис, че желае
условията по тях да влязат в сила незабавно. Ето защо в случая, ответницата
не разполага и с право на отказ от сключените на 09.03.2023 г. приложения в
7-дневен срок.
Предвид изложеното, както и предвид липсата на представени от
ответницата доказателства за заплащане на дължимите суми, съдът намира,
че предявеният установителен иск за главница в общ размер на 294,09 лв., от
които 105,62 лв. - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги по Договор № ********* със системен партиден номер
М4936413, за периода от 04.04.2023 г. до 27.05.2023 г. и 188,47 лв. -
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по
Договор № ********* със системен партиден номер М4988007 за периода от
02.03.2023 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, следва да бъде уважен като основателен и
доказан.
Установителната претенция на ищеца обаче за дължими неустойки в
общ размер на 937,94 лв. по Договор № *********, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, от които 659,80 лв. по партида
М4936413 и 278,14 лв. по партида М4988007, съдът намира за
неоснователна.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е
издадена Заповед № 1839 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 24.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, както и в
исковата молба, с която са предявени установителните претенции на ищеца
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, ищецът е посочил като основание за начисляване
на неустойките - прекратяването на услугите по договор № ********* със
системен партиден номер М4936413 и прекратяването на услугите по договор
№ ********* със системен партиден номер М4988007 на 23.05.2023 г., по
8
вина на абоната, поради неплащане, продължило повече от 124 дни, съгласно
чл. 54.12 от ОУ.
Предявеният установителен иск за дължими неустойки е процесуално
допустим, тъй като посоченото основание за начисляване на неустойките,
описано в исковата молба, съвпада с това, описано в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
С Допълнителна молба по делото с вх. № 6374/20.03.2024 г. по описа на
СлРС обаче, ищецът е посочил, че договорите са прекратени на 23.05.2023
г., но не поради неплащане, продължило повече от 124 дни, съгласно чл. 54.12
от ОУ, а по искане на абоната, депозирано в магазин на ищеца на 12.05.2023
г.
Ето защо, претендираните от ищеца неустойки се явяват начислени на
друго основание - прекратяване на договора по инициатива на абоната, преди
изтичането на срока на ползване на абонамента, а не на това основание,
посочено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата
молба - предсрочно прекратяване на договора поради неплащане, продължило
повече от 124 дни, съгласно чл. 54.12 от ОУ.
Ето защо, предявеният иск в частта, с която се иска установяване на
дължимост на сумата от общо 937,94 лв., представляваща неустойки, се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, предявеният иск за главница следва да бъде
частично уважен за сумата в размер на 294,09 лв., от които 105,62 лв. -
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по
Договор № ********* със системен партиден номер М4936413, за периода от
04.04.2023 г. до 27.05.2023 г. и 188,47 лв. - неплатени суми за ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги по Договор № ********* със
системен партиден номер М4988007 за периода от 02.03.2023 г. до 16.06.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.08.2023 г. до окончателното й изплащане,
а за разликата над уважената сума от 294,09 лв. до пълния предявен размер от
1232,03 лв. - главница, от която сумата от 937,94 лв., представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, от
които 659,80 лв. по партида М4936413 и 278,14 лв. по партида М4988007,
съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
9
Падежите на задълженията по процесните 6 броя фактури, по които се
дължат сумите за неплатени от ответницата електронни съобщителни услуги,
са настъпили съответно на 27.03.2023 г., 29.04.2023 г., 27.05.2023 г. и
16.06.2023 г., поради което на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответницата дължи
обезщетение за забава (мораторна лихва) в размер на законната лихва върху
всяка отделна главница по всяка от фактурите за периодите от първата дата
на забавата по всяка отделна фактура до 23.08.2023 г. /датата, предхождаща
подаването на заявлението по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС/, в
общ размер на 11,33 лв.
Ето защо, предявеният установителен иск за обезщетение за забава
също следва да бъде частично уважен за сумата в размер на 11,33 лв. върху
главницата от 294,09 лв. за периода от 27.03.2023 г. до 23.08.2023 г.,
съответно за разликата над уважената сума от 11,33 лв. до пълния предявен
размер от 38,99 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете, а именно сумата от 168,41 лв., от общо
направени разноски в размер на 700,84 лв., от които 29,97 лв. заплатена
държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по ч. гр. д. № 3387/2023 г. по описа на РС - Сливен и 20,87 лв.
заплатена държавна такса в настоящото исково производство, 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 400,00 лв.
заплатен депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени направените от нея разноски в производството, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 759,70 лв., от общо
направени разноски в размер на 1000,00 лв., от които 400,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 600,00 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
10
възнаграждение на пълномощника на ответницата, съдът намира за
неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая
минималното възнаграждение възлиза на 427,10 лв., както в заповедното, така
и в исковото производство. Заплатеното от ответницата в заповедното
производство адвокатско възнаграждение е в размер под минималния, а това в
исковото производство - 600,00 лв., не се явява прекомерно с оглед
обстоятелствата, че по делото са проведени две открити съдебни заседания, в
които пълномощникът на ответницата е присъствал и е проявил процесуална
активност за пълноценна защита правата на клиента.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. М. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ул. „Димчо Дебелянов“ № 16 ДЪЛЖИ на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД сумата от общо 294,09 лв. /двеста деветдесет и четири лева и девет
стотинки/ - главница по Договор за електронни съобщителни услуги,
идентифициран с неговия уникален номер ********* от 09.01.2018 г. за
услуги, предоставени по два броя партиди с номера М4936413 и М4988007,
от които 105,62 лв. - неплатени суми за ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги по Договор № ********* със системен партиден номер
М4936413, за периода от 04.04.2023 г. до 27.05.2023 г. и 188,47 лв. -
неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги по
Договор № ********* със системен партиден номер М4988007 за периода от
02.03.2023 г. до 16.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.08.2023 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1839 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.08.2023 г. по ч.
гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
294,09 лв. /двеста деветдесет и четири лева и девет стотинки/ - главница до
пълния предявен размер от 1232,03 лв. /хиляда двеста тридесет и два лева и
11
три стотинки/ - главница, от която сумата от 937,94 лв., представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, от
които 659,80 лв. по партида М4936413 и 278,14 лв. по партида М4988007,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. М. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. Сливен, ул. „Димчо Дебелянов“ № 16, ДЪЛЖИ на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Кукуш“ № 1, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 11,33 лв. /единадесет лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху уважения размер на главницата за
периода от датата, представляваща първи ден на забавата за плащане по всеки
отделен документ - 27.03.2023 г. до датата, предхождаща подаването на
заявлението - 23.08.2023 г., за която сума е издадена Заповед № 1839 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.08.2023 г. по ч.
гр. д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от
11,33 лв. /единадесет лева и тридесет и три стотинки/ до пълния предявен
размер от 38,99 лв. /тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Й. М. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Димчо
Дебелянов“ № 16 ДА ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 168,41 лв. /сто шестдесет и осем
лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща направени разноски в
общ размер в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр.
д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на Й. М.
М., ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, ул. „Димчо Дебелянов“ № 16, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 759,70 лв. /седемстотин петдесет и
девет лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени разноски в
общ размер в исковото производство и в заповедното производство по ч. гр.
д. № 3387/2023 г. по описа на СлРС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
12
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
13