№ 147
гр. Сливница, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20241890100266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.6 ГПК, вр. с чл.146, ал.2 и чл.150 СК.
Образувано по исковата молба с правна квалификация чл. 150 СК, депозирана от Д.
Б. В. в качеството на майка и законен представител на Й. Д. Х. срещу Д. Х. Д. за
увеличаване размера на издръжката, определена с Решение № 64/10.03.2023 г., постановено
по гр.д. № 979/2021 г. на РС - Костинброд - от 200 лева на 400 лева месечно.
В исковата молба се твърди, че с влязлото в сила Решение № 64/10.03.2023 г.,
постановено по гр.д. № 979/2021 г. на РС – Костинброд е определено ответникът да заплаща
издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лева. Поддържа се, че от постановяване на
решението е налице изменение на обстоятелствата - детето е ученик в първи клас, поради
което и нуждите му от издръжка са нараснали. Детето се нуждаело от облекло, обувки,
храна, учебни пособия, средства за спортуване, които майката не може да осигури със воя
доход и издръжката, предоставяна от ответника към момента. Твърди се, че реалният доход
на ответникът позволява заплащането на издръжка в размер на 350 – 400 лева месечно.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска до
сумата от 270 лева. Счита, че над тази сума искането е прекомерно и не отговаря на
действителните нужди на детето. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото, доколкото
майката по никакъв начин не се е свързала с него, за да обсъдят нуждите на детето,
обусловяващи предоставяне на допълнителни парични средства.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация 150 СК за изменение на
издръжката, определена с Решение № 64/10.03.2023 г., постановено по гр.д. № 979/2021 г. на
РС – Костинброд, като същата се увеличи от 200 лева на 400 лева, считано от подаване на
исковата молба - 15.04.2024 г. до настъпване на законоустановените причини за нейното
изменение или прекратяване.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът носи доказателствената тежест да
установи, че е от кръга лица, на които им се полага издръжка, както и че ответника е лице,
което по закон е задължено да заплаща такава, нуждата от получаване на издръжка в
претендирания размер, материална възможност на ответника да дава издръжка в този
размер и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при която е била определена
първоначалната издръжка, изразяваща се в нарастване на нуждите на правоимащия от
издръжка в претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на
ответника. Ответникът носи тежест да установи, при доказване на горните обстоятелства от
ищеца, наличие на обстоятелства, които препятстват заплащане издръжка в претендирания
размер.
С Определение от 23.05.2024 г. като безспорно между страните е отделено, че
ответникът е баща на Й. Д. Х., че е определена месечна издръжка на детето в размер от 200
лева, заплащана от ответника.
Ответникът признава иска до сумата от 270 лева.
От представеното по делото удостоверение за раждане /л.6/ се установява, че Д. Б.
В. и ответникът Д. Х. Д. са родители на детето Й. Д. Х..
Видно от представеното по делото Решение № 64/10.03.2023 г., постановено по гр.д.
№ 979/2021 г. на РС – Костинброд /л.10/, е утвърдено, постигнато от страните споразумение,
с което ответникът се е съгласил да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Й. Д.
Х. в размер на 200 лева, считано от 10.03.2023 г.
От представената по делото служебна бележка от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ /л.6/
се установява, че детето Й. Д. Х. е записано в дневна форма на обучение в първи клас през
учебната 2023/2024 г..
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП – гр. София за доходите на
ответника Д. Х. Д. за периода 01.01.2023 г. до м.04.2024 г. – вкл. /л.68/ се установява, че
облагаемото месечно трудово възнаграждение на същия е в размер на 1050 лева.
От предсатавено от ответника удостоверение за текущо задължение от “Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /л.28/ се установява, че същият има изтеглен кредит в размер
на 25 080 лева.
От справката на ТД на НАП – гр. София за доходите на майката на Д. Б. В. за периода
01.01.2023 г. до м.04.2024 г. – вкл. /л.67/ се установява, че облагаемото месечно трудово
възнаграждение на същата е в размер на 933 лева.
2
Пред социалния работник, изготвил социален доклад по делото /л.71/ майката е
признала, че получава месечен доход от 1300 лева.
В исковата молба майката признава, че получава месечно детски надбавки за детето в
размер на 50 лева.
От представените по делото квитанции за платени такси /л.73-74/ се установява, че
детето Й. Д. Х. посещава логопед, за което на посещение се заплаща такса в размер на 30
лева. Видно от периодичността, посочена в квитанциите посещенията са веднъж в
седмицата, за което на месец се генерират разходи в размер на 150 лева.
Представени са различни фискални бонове за платени стоки /л.75-82/., като от тях не се
установява от кого и за кого са заплатени. Представени са и квитанции за платена сума от 22
лева в полза на детето, с вносител III в, като не е ясно за какво е платена тази сума - във
връзка с училище ли, за дейности в детската градина ли /с оглед посоченото III в, което
предполага 3 група/, която детето вече не посещава.
Представена е една квитанция за сумата от 75 лева в полза на детето за месец октомври
/без година/ /л.78/, от която не се установява за какво конкретно е заплатена.
От показанията на доведената от ищеца свидетелка Д.Г.В. /протокол от о.с.з. от
27.06.2024 г./ се установява, че същата познава отдавна майката и детето Й. Д. Х., както и че
има наблюдения относно грижите и потребностите на детето, доколкото се вижда често с
тях. Свидетелката установява, че детето посещава логопед, както и че като ученик са
нараснали потребностите му от облекла, доколкото същото се израства и се захабява по-
бързо, възникнали са потребности от закупуване на учебни материали и пособия. Заявява, че
детето посещава спортно занимание.
Преценени по реда на чл.172 ГПК, с оглед евентуалната им заинтересованост, съдът
кредитира показанията на свидетелката като обективни. Същата излага житейски логични
обстоятелства.
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато при
наличие на промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен
размер. Следователно, основателността на предявената искова претенция с правно
основание чл.150 СК се обуславя от настъпването, след определяне на предходната
издръжка, на трайни промени в нуждите на детето или във възможностите на дължащия
издръжка родител.
В разглеждания случай, от началния момент на дължимост на определената
първоначално издръжка от 10.03.2023 г. до сезиране на съда с претенция по чл. 150 СК –
15.04.2024 г. е изминал кратък период от време, а именно 1 година, като макар и не дълъг,
през този период са настъпили обстоятелства, относими към изменение на размера на
издръжката. Променени са нуждите на детето, което от предучилищна е преминало в
училищна възраст. Настъпили са и промени в икономическите условия в страната. В
рамките на този период е увеличен размера на минималната работна заплата.
Съдът приема, че за осигуряване на нуждите на детето от жилище, битови условия и
3
храна са необходими средства в размер на около 150 лева на месец.
На следващо място, предвид възрастта на детето – 7- годишно, се налага честа смяна
на облекло и обувки, която според съда генерира средномесечни разходи от около 40 лева
месечно, при заложени 500 лева годишно за облекло и обувки.
По делото не се установява детето да боледува често, да има здравословни проблеми,
които да изискват регулярно осигуряване на средства за лечение на същото. От
представените в тази връзка фискални бонове за закупуване на лекарства не се установява,
че същите са закупени именно за детето. ТакИ. данни не са изложени и в исковата молба,
както и не се потвърждават от свидетелката по делото.
Въпреки това съдът отчита, че в тази възраст все още имунитета на детето не е
укрепнал и е нормално да боледува, поради което е необходимо закупуване на лекарства и
имуностимуланти. При обичайно боледуване от 5-6 пъти годишно, съдът приема, че са
необходими разходи от около 100 лева при едно боледуване – за закупуване на антибиотик,
сиропи, имуностимуланти, поради което съдът залага месечна сума от 40 лева, като се има
предвид, че няма данни детето да боледува всеки месец.
На следващо място общоизвестно е, че с израстването на детето се увеличават не
само неговите битови, но и социални и интелектуални потребности. При първоначалното
определяне на издръжката детето не е посещавало училище, а към настоящия момент е
ученик във втори клас. С оглед промяната във възрастта на детето е настъпило изменение в
неговите нужди, респективно в разходите, необходими за тяхното удовлетворяване.
В тази връзка е общоизвестно, че държавата отпуска на всички учащи, без
изключение, от първи до четвърти клас включително, годишна помощ в размер на сумата от
300 лева за покрИ.не на училищните нужди, разпределена по 150 лева на срок, която се
отпуска на две плащания - в началото на първия срок и в началото на втория срок от
учебната година. Поради което съдът приема, че нуждите от учебни материали до 4-ти клас,
включително, са поети от държавата и родителите нямат финансовата тежест за това.
Посещението на училище от страна на детето формира разходи от около 80 лева
месечно, при заложени по 4 лева на ден в рамките на учебните дни за месеца, с които средно
биха могли да се покрИ.т нуждите му от храна и ежедневни разходи.
Установи се, че ежемесечно са необходими от около 150 лева за посещение на детето
при логопед.
По делото не се установи детето да посещава спортни занятия, за които ежемесечно да
са необходими средства. Представената квитанция за платена такса за месец октомври в
размер на 75 лева, ако се предположи, че е такса за спорно занимание на детето, е само една,
няма доказателства, че ежемесечно се посещават спорни занятия, изискващи заплащане на
такава сума, тоест, че тези занятия са с траен и постоянен характер. В тази връзка
свидетелските показания на свидетелката Д.Г.В., че детето посещава спорно занятие, се
явява неподплатени с доказателства за направата на разходи за такова.
4
С оглед всичко изложено и при извършена калкулация на изброените суми, съдът
приема, че необходимите средства за подсигуряването на условия за нормалното отглеждане
и израстване на детето са в размер на 470 лева месечно, от които 270 лева следва да бъдат
поети от бащата.
Следва да се посочи, че всеки един родител участва в грижата и издръжката на
непълнолетните си деца, поради което и майката, също следва да осигурява издръжката на
детето си, като нейния паричен дял за това следва да е по-малък, доколкото като родител,
при който живее детето, носи тежестта от неговите ежедневни битови разходи, ведно с
грижите по отглеждането и възпитанието на същото. В същото време майката е
подпомогната финансово за отглеждане на детето и от държавата с предоставяне на помощи
за учащи и с детски помощи.
По делото не се установиха нужди на детето, надхвърлящи този размер, които да
предполагат издръжка в размер от 400 лева, заплащана само от бащата без да се отчита дела
на майката за това.
Действително по делото не се установи бащата да предоставя средства или грижа за
детето, освен изплащане на определената му издръжка, с изключение на две допълнителни
плащания над издръжката – едното в размер на 200 лева, а другото в размер на 150 лева,
видно от представено от ответника банково извлечение/л.30/. Това обстоятелство, обаче,
съдът отдава не на нежелание от страна на бащата за това, а в резултат от влошените
отношения между родителите и липсата на съдействие от страна на майката за скрепяване на
връзката между бащата и детето, като предостави възможност на бащата да участва в
грижата за същото и осигуряване на допълнителни средства за него чрез закупуване на
необходими вещи, най - малкото чрез уведомяване на бащата за тези нужди и спазване на
режима на лични отношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на
самото дете и възможностите на родителите му – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по-
малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера
на минималната работна заплата- или за 2024 г. се равнява на 233 лева /1/4 от 933 лева/.
Независимо, че по делото се установи, че ответникът получава доход в размер близо
до минималния за страната – 1050 лева на месец, както и че изплаща банков кредит, съдът
намира, че издръжка в определения размер от 270 лева месечно, се явява посилна за
ответника, който е в трудоспособна възраст и следва да реализира доходи, достатъчни за
осигуряване както на собственото си съществуване, така и на лицата, към които има
задължения за издръжка, а и сам ответникът изразява готовност да заплаща именно този
размер издръжка.
С оглед изложените съображения предявеният иск е основател и доказан в размер от
5
270 лева, до която сума първоначално определената издръжка от 200 лева ще се увеличи, а за
горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 400 лева искът като недоказан
ще се отхвърли.
Издръжката следва да се заплаща, считано от подаване на исковата молба в съда –
15.04.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 30 – то
число на месеца /предвиден в утвърденото с Решение № 64/10.03.2023 г. по гр.д. № 979/2021
г. на РС – Костинброд споразумение между страните/, до настъпване на законоустановени
причини за нейното изменение или прекратяване.
Относно разноските
Съдът приема, че бащата не е дал повод за завеждане на иска, доколкото не е бил
поканен за заплащане на издръжка в по-голям размер от определения и е признал иска до
сумата от 270 лева, в срока по чл.131 ГПК. По делото няма твърдения, че майката е
отправяла искане до бащата за заплащане на издръжка в по-голям размер от определения
вече или, че го е уведомявала, че тази издръжка е недостатъчна за отглеждане на детето им.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че преди предявяване на иск страните
следва да опитат да уредят отношенията си доброволно и едва, ако не постигнат съгласие за
това да се обърнат към съда.
С оглед изложеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и в
тежест на ответника не следва да се възлагат разноски.
Ответникът не е поискал да му бъдат присъдени разноски, съразмерно с отхвърлената
част на иска, напротив, в отговора на исковата молба, е направил искане разноските да
останат за всяка страна така както са направени.
В тежест на ответника не следва да се присъждат и разноски за държавна такса в
полза на РС – Сливница, същите не следва да се възлагат и на ищеца по арг. чл.78, ал.6 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 СК, размера на постановената с Решение №
64/10.03.2023 г. по гр.д. № 979/2021 г. на РС – Костинброд месечна издръжка, дължима от Д.
Х. Д., с ЕГН ********** в полза на детето Й. Д. Х., с ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Д. Б. В., с ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА от 200 лева
на 270 лева месечно, считано от датата на входиране на исковата молба в съда – 15.04.2024
г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска с падеж до 30 – то
число на месеца, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 270 лева до
пълния предявен такъв от 400 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението.
6
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7