№ 88
гр. София, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Г.
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Б. В. Б.
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604914 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 14.07.2021г., постановена по НОХД № 11 161/20г. по описа на СРС,
НО, 96 състав съдът е признал за виновен подсъдимия С.Ц. Г. за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК за това, че това, че на 12.10.2019 г., около 03.00
часа, в гр. София, на ул. „№ ******* е отнел чужди движими вещи - ключ карта за лек
автомобил марка „Мазда“ с per. № *******, на стойност 566 лева и пари в брой - сумата
от 2750 лева, всичко на обща стойност 3316 (три хиляди триста и шестнадесет) лева, от
владението на Б. ЗЛ. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила (блъснал по гърба Н., бръкнал в десния джоб на якето му, откъдето взел парите
и ключ картата) и заплаха (казал на Н.: „Дай парите и седи, *******!“), поради което и на
основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 (две) години и 4 (четири) месеца, изпълнението на което на осн. чл.
66, ал.1 от НКЩ е отложил за срок от 4 (четири) години. С присъдата си СРС, НО, 96 с-в
е оправдал подс. Г. за това да е ударил отново в гърдите и рамото Б.Н., след като взел
парите и картата – ключ, както и да е отправил заплаха с цел отнемане на вещите с
думите „Я си трай, да не видиш какво ще ти се случи“.
На следващо място СРС е ангажирал гражданската отговорност на подс. Г., като
го е осъдил на осн. чл. 45, ал.1 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Б.Н. сумите от
1
2750 лева, представляваща обезщетение за причините му от деянието имуществени
вреди ( като е отхвърлил гражданския иск за разликата до пълния му предявен размер от
3316лв.) и от 700лв., представляваща обезщетение за причинените му от деянието
неимуществени вреди ( като е отхвърлил иска за разликата до пълния му предявен
размер от 3000лв. като недоказан).
На последно място СРС, НО, 96 с-в е възложил на осн. чл. 189, ал.3 от НПК
върху подс. Г. направените в производството разноски и се е произнесъл по
веществените доказателства поделото – 2 бр. оптични носители, постановявайки да
останат по делото.
От така постановената присъда е останал недоволен частният обвинител и
граждански ищец Б.Н., който чрез въззивна жалба и допълнение към нея (подадени от
упълномощения му повереник адв. П.П.), изразява несъгласие с определеното на
подсъдимия наказание, както и с размера на уважените граждански искове. По
отношение на наказанието повереникът счита същото за силно занижено, а отхвърлянето
на иска за имуществени вреди над сумата от 2750лв. – за неправилно, тъй като вещта се
е намирала във владението на пострадалия; относно иска за неимуществени вреди адв.
П. намира отхвърлянето му над сумата от 700лв. за неоснователно, като твърди, че СРС
не се е произнесъл и по направените от доверителя му разноски за адвокатски хонорар.
От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата и да постанови нова, с която да
утежни положението на подсъдимия.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Гражданският ищец и частен обвинител Н. – редовно призован, не се явява и не
изразява становище по съществото на делото.
Упълномощеният му повереник адв. П. поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея по изложените в тях съображения, като изрично претендира
направените от доверителя му разноски.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Г.– адв. Б. прави искане за
потвърждаване на присъдата на СРС, като в тази насока се счита, че установените по
делото обстоятелства сочат на по – ниски от обичайните степени на обществена
опасност на деянието и дееца.
Подсъдимият Г. моли присъдата на СРС да бъде оставена в сила.
Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не
представя писмени такива.
Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска
провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства.
2
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за
правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване
на престъплението, авторството на подсъдимия в него, общественоопасните
последици, причинени с деянието, субективната страна на престъплението, личността
на подсъдимия, конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението.
Обосновано е прието, че подс. С.Ц. Г. към м.10.2019г. е бил неосъждан (
реабилитиран по влязлата в сила на 11.02.88г. присъда по НОХД № 988/87г. по описа
на СРС). На 12.10.2019 г., около 02:30 часа, св. Б.Н. и свГ.К. напуснали заведение „Бар
Петък“, находящо се в гр. София, ул. „Гурко“ и решили да ползват таксиметров превоз,
за да се приберат. Същите спрели таксиметров автомобил марка „Фолксваген“ с peг. №
*******, който бил управляван от подс. С.Г.. Св. К. се качил на предна седалка до
подс. Г., а св. Н. седнал на задната седалка на таксиметровия автомобил. Подсъдимият
оставил първо св. К. до дома му в ж.к. „Разсадника“, след което продължил към кв.
„Овча купел“, за да закара и св. Н.. Около 03:00 часа подс. Г. спрял таксиметровия
автомобил на бул. „Президент Линкълн“ срещу спирката на автобус № 11. Св. Н.
платил сметката, прибрал парите - сумата от 2750 лева, и ключ картата за лек
автомобил марка „Мазда“ с per. № *******, собственост на Л. П.М., в джоба на якето
си, след което се опитал да отвори вратата на автомобила, но не успял. В този момент
подс. Г. му казал, че той ще му помогне, като излязъл от автомобила, отворил вратата
на св. Н., който слязъл от таксито и тръгнал към дома си, находящ се в гр. София, ул.
„*******. Подс. Г. го последвал, като придържал св. Н., докато вървял към дома си.
Пред дома си св. Н. спрял, за да извади от левия джоб на якето си ключа, с който да
отключи. В този момент поде. Г. внезапно нападнал св. Н., като го блъснал в гърба,
бръкнал в десния джоб на якето му, откъдето взел сумата от 2750 лева, собственост на
св. Н., и ключ карта за лек автомобил марка „Мазда“ с peг. № ******* на стойност 566
лева, собственост на Л. П.М., всички вещи на обща стойност 3316 лева. След като го
блъснал и докато пребърквал джоба на св. Н., подс. Г. го заплашил, като му казал: „Дай
парите и седи, *******!“. След като взел парите и ключ картата от джоба на св. Н.,
двамата се сдърпали, като поде. Г. му казал: „Я си трай, да не видиш какво ще ти се
случи“, след което се отскубнал от пострадалия и побягнал към таксиметровия
автомобил, в който се качил и потеглил в неизвестна посока.
Св. Н. се прибрал в дома си, като на сутринта посетил 06 РУ- СДВР, където
подал сигнал за случилото се.
Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд внимателно и задълбочено
е обсъдил противоречията в доказателствените материали, преди да приеме за
установена изложената фактическа обстановка и настоящата инстанция не намира
основания да приеме нови фактически положения, свързани с обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по делото.
СРС аргументирано е обсъдил достоверността на гласните доказателствени
средства – показанията на пострадалия свидетел Н. от една страна и обясненията на
подс. Г. с оглед както на съпоставката им с останалите доказателствени средства по
3
делото, така и според собствената им убедителност, преценена съобразно тяхната
последователност, непротиворечивост и обективност. Правилно първоинстанционния
съд е приел показанията на св. Н. за достоверни и е изградил изводите си относно
наличието на престъпление, авторството на деянието и механизмът на извършването
му въз основа на тях, като значение за изясняване на последното обстоятелство има и
заключението на видеотехническа експертиза и извършения от съдебния състав на СРС
оглед на вещественото доказателство. Комплексният анализ на показанията на
пострадалия, обясненията на подсъдимия ( в частта им, в която същият не отрича, че е
управлявал таксиметровия автомобил), справката от „ОК Супертранс“ АД и записът
на от камерите за наблюдение пред дома на пострадалия, водят до извод, че фактът на
престъплението, неговото авторство и механизмът на извършването му се установяват
несъмнено по делото, въпреки правилната констатация на СРС за процесуална
негодност на извършените от св. Н. и св. К. разпознавания по снимки в хода на
досъдебното производство, тъй като по делото е установено, че на посочените в
протоколите времеви интервали на извършване на процесуално – следствените
действия посочения като поемно лице св. Митков не се е намирал в сградата на 06 РУ-
СДВР, където са извършени действията, т.е. налице е непреодолимо нарушение на чл.
171, ал. 1 от НПК, изискващ присъствието на поемни лица при извършването на
разпознаване ( на живо или по фотоснимки). Законосъобразно СРС е счел обясненията
на подс. Г. в останалата им част ( в която отрича да е оказвал каквото и да било
въздействие върху пострадалия и отнемане на вещи) за недостоверни и израз на
правото му на защита – същите се оборват от показанията на св. Н. и от съдържането
на видеозаписа, визуализиращ извършеното деяние. Изготвените по делото експертни
заключение и писмени доказателства кореспондират помежду и с останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което следва да бъдат ценени в тяхната
цялост.
В заключение въззивната инстанция споделя доказателствените изводи на
първоинстанционния съд и след самостоятелна преценка на доказателствените
средства, събрани по делото, не намери основание за промяна на установените по
делото и включени в предмета на доказване факти.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
законосъобразно е заключил, че подсъдимият С.Ц. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр.1 и пр.2 от НК.
На първо място, подсъдимият Г. е годен субект на наказателна отговорност.
Същият е бил пълнолетен към момента на извършване на престъплението, липсват
данни да е страдал от продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието и
както тогава така и понастоящем е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
4
От обективна страна: предмет на посегателството са чужди движими вещи -
ключ карта за лек автомобил марка „Мазда“ с per. № *******, на стойност 566 лева и
пари в брой - сумата от 2750 лева, на обща стойност 3316 лева. Изпълнителното
деяние на престъплението грабеж го определя като съставно такова, тъй като включва
два акта, взаимно свързани, които поотделно осъществяват съставите на
престъплението кражба и принуда. Отнемането е осъществено като е прекъсната
фактическата власт на легитимирания владелец върху вещите с факта на вземането им
и установяване на собствена власт с цел разпореждане с тях. Деецът е установил власт
върху вещите, успял е да придобие възможност за фактическо разпореждане с тях и е
имал обективната възможност да извършва действия от фактическо естество с тях. В
настоящия случай подс. Г. е придобил държането върху движимостите и е имал
потенциалната възможност да извършва безпрепятствено действия, вкл. и с
отчуждителен характер върху движимите вещи. Другият акт от изпълнителното деяние
- употребата на принуда под формата на сила и заплашване - е изпълнен чрез
действията подсъдимия, изразяващи се в се в употребата на физическо въздействие
върху владелеца на вещта св. Н. чрез блъскането му по гърба, следвано от бъркането в
джоба на якето, където са се намирали движимостите и чрез думите: „Дай парите и
седи, *******!“. Между двата акта - употребата на принуда и отнемането на вещите -
съществува функционална връзка, като принудата е употребена за сломяване
съпротивата на владелеца на вещите с оглед отнемането на последните. От изложеното
следва правния извод, че налице елементите на съставното престъпление грабеж.
Налице е и престъпният резултат - вещите - предмет на посегателство са
преминали във владение на подсъдимия, който е осъществил трайна фактическа власт
върху тях.
По отношение на оправдателната част на присъдата, касаеща обвинението за
това подсъдимият да е ударил отново в гърдите и рамото пострадалия Н., след като
взел парите и картата – ключ, както и да е отправил заплаха с цел отнемане на вещите с
думите „Я си трай, да не видиш какво ще ти се случи“ липсва съответен процесуален
акт, позволяващ влошаване положението на подсъдимия, поради което и обсъждането
й се явява лишено от правно значение. Единствено за пълнота следва да се посочи
правилността на предприетото от СРС разрешение, тъй като инкриминираното
действие не е установено по делото, а думите са отправени от подсъдимия след
отнемането на вещите от пострадалия, т.е. заплахата не е послужила като средство за
сломяване на съпротивата на жертвата.
От субективна страна подсъдимия Г. е действал умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите, за да
се разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.
5
Подсъдимият е съзнавал, че вещите не са негови, а чужди, че се намират във
владението на другиго, както и че последният не е съгласен да му бъдат отнети и че
това несъгласие се преодолява чрез употребата на сила и заплаха от негова страна, като
е искал настъпването на престъпния резултат.
Оспорено във въззивната жалба от частния обвинител е определеното на СРС
наказание на подс. Г.. За да го определи при условията на чл. 55, ал.1,т.1 от НК – под
най – ниския предвиден в закона предел ( в случая, видно от нормата на чл. 198, ал.1 от
НК – три години „ лишаване от свобода“), СРС е приел наличието на „множество“
смекчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства – необремененото съдебно
минало на подсъдимия, частичното признание на фактите от предмета на доказване по
делото, касателно авторството на деянието, както и ниският интензитет на употребена
принуда при отнемане на вещите от владението на св. Н.. Този извод на СРС не се
споделя от състава на въззивния съд. Действително така посочените от първостепенния
съд смекчаващи обстоятелства са налични и обуславят определяне на по-леко
наказание. СРС обаче е игнорирал отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които обуславят налагането на по – тежко наказание, а те се изразяват
във високата стойност на предмета на грабежа ( вещи на стойност 3316 лева),
алкохолното опиване на пострадалия Н. при извършването на посегателството,
поставящо го в по – уязвимо състояние от обичайното и възползването от това
състояние от подсъдимия, употребата на принуда и при двете й форми на сила и
заплашване и не на последно място – фактът, че при извършването на престъплението
подс. Г. е осъществявал по занятие обществен превоз на хора със следващата от това
обстоятелство завишаване на степента на обществената опасност на дееца, тъй като
последният се е възползвал от доверието на клиента си. В тази смисъл СГС не
констатира такъв значителен превес на броя на смекчаващите отговорността на подс. Г.
обстоятелства или пък изключително по своето естество такова/и, които да обуславят
приложението на чл.55 от НК по отношение на конкретното деяние и подсъдим. Ето
защо и въззивният съд счете, че определянето на наказание на подс. Г. при условията
на чл. 54 от НК, но в минималния предвиден от закона размер от 3 ( три) години „
лишаване от свобода“ е съответно на престъплението ( чл.35, ал.3 от НК) и би било
адекватен обществен отговор на конкретното противоправно деяние, като в същото
време ще способства за изпълнение на целите по чл. 36, ал.1 от НК и с оглед
личността на подсъдимия би постигнало в достатъчна степен целите както на
генералната, така и на специалната превенция и би мотивирало същия за в бъдеще към
спазване на установения в РБ правопорядък. В този смисъл присъдата на СРС следва
да бъде изменена, като наложеното наказание на подс. Г. следва да бъде увеличено от 2
години и 4 месеца „лишаване от свобода“ на 3 години „лишаване от свобода“.
Въззивната инстанция споделя извода на СРС, че не се налага ефективно изтърпяване
6
на така индивидуализираното по вид наказание лишаване от свобода. Както бе
посочено по-горе, степента на обществена опасност на извършеното е фактор, който се
отчита при определяне размера на наказанието, но при преценката за отлагане на
изпълнението му следва да бъдат отчетени и други фактори – в случая освен
формалното наличие на предпоставките на чл.66, ал.1 НК и изразени в липсата на
предходни осъждания на дееца и размера на наложеното наказание лишаване от
свобода, а именно – наличието на семейна среда и липса на извършени други
общественоопасни деяния. Въззивният съд също не счита, че целите на наказанието
биха се осъществили единствено чрез ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и изолирането на подс. Г. от обществото, което би засилило
асоциалната насоченост на бъдещите му действия, а следва с оглед констатираната
негова трудова ангажираност и постигането най-вече на поправително и възпитателно
въздействие на наказанието върху дееца, същото да бъде с насоченост към неговото
ресоциализиране. Ето защо и настоящата инстанция намира, че и отлагане
изпълнението на наложеното наказание би довело до възпиращ, поправителен и
превъзпитателен ефект върху осъдения. Съобразявайки изложеното дотук, въззивният
съд счита, че на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подс. Г.
наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от 5
/пет/ години, определяйки максималната продължителност на изпитателния срок
именно поради спецификите, разкриващи завишена обществена опасност на
настоящото деяние и деец.
Поради тези съображения въззивният съд намира, че присъдата на СРС следва
да бъде изменена в посочената част, а въззивната жалба на частния обвинител в тази й
част се явява основателна.
На второ място е оспорен от гражданския ищец размера на присъдените му
обезщетения – за неимуществени и имуществени вреди. В тази й част въззивната жалба
не е основателна. Несъмнено гражданската отговорност на подс. Г. спрямо
пострадалия е ангажирана на основание чл.45 и сл. от ЗЗД, т.е. на плоскостта на
непозволеното увреждане. Безспорно е също, че деянието, имащо характер на
престъпление, е виновно и противоправно извършено.Установено е по категоричен
начин и наличието на вредоносен резултат, конкретната стойност на претърпяната
загуба от страна на св. Н., както и причинната връзка между нея и поведението на
подсъдимия. Оспорването на отхвърлителната част на гражданския иск за
имуществени вреди за сумата от 566 лева, представляваща стойността на ключ карта за
лек автомобил марка „Мазда“ с per. № ******* е неоснователно, тъй като по делото се
установи, че главната вещ – л.а. „Мазда“ е собственост на Л. П.М., поради което и
вещта – принадлежност ( ключ картата, която служи за обслужване на главната вещ)
по силата на чл. 98 от ЗС е собственост на М., т.е. тя е претърпяла имуществената
вреда от отнемането й. Изтъкнатият във въззивната жалба факт, че св. Н. е
7
легитимиран владелец както на л.а., така и на ключ картата за него не променя извода,
че имуществената вреда от отнемането на движимата вещ настъпва за собственика й, а
както е известно престъплението „грабеж“ е с насоченост именно към правото на
собственост. Искът за неимуществени вреди, определен съобразно правилото на чл. 52
от ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост за сумата от 700 лв. е съответен
на данните по делото и в частност интензитета на упражнената спрямо Н. принуда (
която не е довела до травматични наранявания) и заключението на СПЕ, установяващо
липса на промяна в психосоциалното му функциониране и в изпълнение на
ежедневните му дейности, т.е. не е наличен и посттравматичен стрес. В тази смисъл
сумата от 700 лв. е в състояние да компенсира негативните изживявания на
пострадалия от извършеното престъпление и поисканото нейно увеличаване не почива
на обективни събрани по делото данни, сочещи на причинени неимуществени вреди в
по – голям размер.
С оглед изхода на делото и в съответствие с чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия са възложени направените по делото разноски, следващата се държавна
такса върху уважените граждански искове и сумата от 5 лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Направеното от повереника искане за присъждане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено – видно е от договора за правна защита и съдействие
на л. 17 от съд.дело, е пострадалият е заплатил адвокатски хонорар на адв.П. в размер
на 600 лева, поради което и съобразно правилото на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият
Г. следва да бъде осъден за заплати тази сума на гражданския ищец и частен
обвинител.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което в останалата й част
присъдата на СРС, НО, 96 с-в следва да бъде потвърдена.
Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл.334,т.3 и т.6, вр.
чл.337, ал.2, т. 1 и чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 14.07.2021г., постановена по НОХД № 11 161/ 2020г. по описа
на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав В ЧАСТТА относно
наложеното на подсъдимия С.Ц. Г., с установена по делото самоличност, наказание,
като го ОПРЕДЕЛЯ при условията на чл.54 от НК и го УВЕЛИЧАВА от 2 (две) години
и 4 (четири) месеца „лишаване от свобода“ на 3 (три) години „ лишаване от свобода“,
изпълнението на което на осн. чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за срок от 5 (пет) години,
8
считано от влизане на присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 14.07.2021г., постановена по НОХД № 11 161/
2020г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96 състав в
останалата част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия С.Ц. Г., с установена по
делото самоличност, да заплати на гражданския ищец и частен обвинител Б. ЗЛ. Н.,
също с установена по делото самоличност, сумата от 600 (шестстотин) лева,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9