Производството е по реда на чл.163 от Закона за здравето във вр.с гл.22 от НПК. Постъпила е жалба от адвокат Златан Атанасов Гогов, защитник на Станислав Георгиев Георгиев от гр.Кърджали, бул.”Тракия” № 8, вх.”Б”, ап.17, и ЕГН:**********, срещу решение № 29 от 10.10.2006г. по нчпр дело № 513/2006г. на РС – Кърджали, с което жалбоподателят е настанен на задължително лечение в ДПБ - гр.Кърджали с диагноза “Биполярно афективно разстройство – смесен епизод” за срок от един месец при стационарна форма на лечение, чрез провеждане на медикаментозно лечение и е назначена Елена Петрова Георгиева от гр.Кърджали – майка на освидетелствания, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението. Решението било постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Не били съобразени събраните по делото доказателства – експертизи, медицински удостоверения и документи, доказващи, че освидетелстването се позовава на данни за прекарано в миналото психично разстройство, както и справки и обяснения от РПУ, които доказвали, че действията на освидетелствания не са предизвикали основателен страх у жалбоподателите, а се касаело за битови конфликти. При изследването безспорно се доказвало, че Георгиев не бил конфликтен и не проявявал агресивност, което показвало, че не е опасен за себе си и за околните, което да налага настаняването му в лечебно заведение. Експертизата била назначена в противоречие на императивната разпоредба на чл.147 ал.2 от ЗЗ. Моли да се отмени настаняването на подзащитния му на задължително лечение в ДПБ - гр.Кърджали. В особено искане моли да се спре изпълнението на обжалваното решение. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от жалбоподателя констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е предявено искане от РП – Кърджали с правно основание чл.157 от Закона за здравето за настаняване за задължително лечение в ДПБ – Кърджали на Станислав Георгиев Георгиев от гр.Кърджали. По делото в качеството на свидетели са разпитани Добромир Стайков Канев и Стефка Христова Канева, които посочват, че жалбоподателят Георгиев ги е заплашвал с убийство, за което са подали жалби в полицията. Участващия на основание чл.158 ал.4 от ЗЗ психиатър посочва, че за освидетелствания е необходима стационарна форма на лечение, тъй като той не взема редовно лекарства, а когато ги взема трябва да не пие. Намира, че лицето е опасно за себе си и за околните. В назначената на основание чл.159 ал.1 от ЗЗ експертиза вещото лице посочва, че освидетелстваният страда от “Биполярно афективно разстройство – смесен епизод”, представлява опасност за себе си и за околните, което налага настаняването му на задължително лечение в ДПБ – Кърджали при стационарна форма на лечение и прилагане на медикаментозно лечение за по – продължителен срок. Свидетелят Владко Василев Пасков посочва, че знае, че жалбоподателят страда от психично заболяване, но сочи, че без повод не е агресивен, а свидетелката Елена Петрова Георгиева – майка на освидетелствания, посочва, че синът й е “агресивен с думи си, но не и с делата си” и намира, че не е необходимо да бъде настанен за лечение. Освидетелстваният Георгиев посочва в съдебно заседание, че се чувства нормално по време на експертизата и досега е нямал никакви пробелеми. По делото са приети и приложени и материали по преписка с вх.№ Я – 4324/18.07.2006г. на РПУ – Кърджали и изготвена въз основа на тях справка относно извършена проверка по жалби на свидетелите Каневи относно поведението на Станислав Георгиев Георгиев, протокол за предупреждение от 02.08.2006г. на РПУ – Кърджали, справка относно извършена проверка по жалби на Атанас Дафовски и Димитрийка Янева Янева, в която се сочи, че освидетелствания ги е тормозел и е счупил стъкло на прозорец в хола на първия етаж с камък, експертно решение № 1817/14.07.2005г. на ТЕЛК – Общи заболявания, в което се посочва за диагноза на освидетелствания – „афективни разстройства”, амбулаторен лист № 3470 от 12.09.2006г., епикриза № 800/2006г. на психиатрично отделение при ДПБ, в което се посочва, че лицето страда от “Биполярно афективно разстройство – смесен епизод”. При така събраните доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Решението на РС – Кърджали е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 155 ал 1 от ЗЗ гласи:” На задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 , които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им”. Безспорно по делото се установява от назначената и приета съдебно – психиатрична експертиза, която съдът изцяло кредитира и показанията на участващия на основание чл.158 ал.4 от ЗЗ психиатър, че освидетелстваното лице страда от психично заболяване - “Биполярно афективно разстройство – смесен епизод”, което го прави опасен за себе си и за околните и налага настаняването му на задължително лечение в ДПБ – Кърджали при стационарна форма на лечение и прилагане на медикаментозно лечение за по – продължителен срок. С оглед на това изцяло се установява фактическия състав на чл.155 ал.1 от ЗЗ – налице са всички изискуеми от закона реквизити – лице, с установено сериозно нарушение на психичните функции, което поради заболяването си може да извърши престъпление и представлява опасност за близките или околните. Настоящият състав не споделя доводите на защитника на Георгиев за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички доказателства по делото. Не са налице фактите посочени в жалбата, че освидетелстването се позовава на данни за прекарано в миналото психично разстройство, тъй като заключението на вещото лице касае настоящия период, а не минал такъв. От друга страна законът изисква освидетелствания да представлява опасност за себе си и за другите, а не да предизвиква основателен страх у жалбоподателите, както сочи защитника. Факта, че при изследването Георгиев не бил конфликтен и не проявявал агресивност, което показвало, че не е опасен за себе си и за околните, не може да се сподели, тъй като както посочва вещото лице становището относно съществуващата опасност е комплексно. Съдът не споделя и доводът, че експертизата била назначена в противоречие на императивната разпоредба на чл.147 ал.2 от ЗЗ. В настоящият случай съдът се е позовал на оценката на вещото лице, която почива на остно изследване на лицето и се основава на специалните знания на вещото лице, приложени при изследването. Относно искането за спиране действието на обжалваното решение следва да се посочи, че съглано разпоредбата на чл. 163 ал.2 обжалването на решението спира неговото действие, освен ако е постановено друго. В настоящия случай първата инстанция не е постановила предварително изпълнение на решението, от което следва, че с подаване на жалбата е спряно действието на решението на РС – Кърджали, поради което настоящият състав не следва да се произнася по така направеното искане. С оглед на горното жалбата срещу Решение № 29 от 10.10.2006г. по нчпр дело № 513/2006г. на РС – Кърджали се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Така аргументиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29 от 10.10.2006г. по нчпр дело № 513/2006г. на РС – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове : 1. 2. |