№ 54
гр. Провадия, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря Миглена Янч. Михалева
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20243130200134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б.
В. Г., ЕГН **********, против Електронен фиш Серия К, № 8593128, на ОД-МВР-
Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1, т.2 от
ЗДвП.
В жалбата се твърди, че ел. фиш е необоснован, неправилен и постановен в
противоречие с материалния и процесуалния закон, тъй като е била наложена „ глоба“
за нарушение, което е посочено, че е извършено при управление на ремарке, което
съгласно ЗДвП не е моторно превозно средство. Поради тези и други съображения се
иска отмяна на ел.фиш.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител. Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
безспорно доказано и че в хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В заключение се иска ел.фиш да бъде потвърден
и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като в условията на
евентуалност при претендиране на адвокатско възнаграждение, моли да бъде
присъдено в минимален размер.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въз.Б. Г. бил собственик на ремарке „Темаред 9“ с рег. № *********. На
18.12.2023г. в 15,42. лек автомобил, на който било прикачено посоченото ремарке,
преминал в гр.********* по ул.“Никола Обретенов“ до бензиностанция „Акера-Запад“
със скорост от 67 км/ч. Разрешената скорост за движение в населено място била 50
1
км/ч. На същият участък, се извършвала проверка за скоростта на движение на
автомобилите, като в обжалвахия ЕФ не се посочва какво е било техническото
средство, като същото е било насочено в посока гр.Айтос измерващо в двете посоки и с
което била установена скоростта на движение на превозното средство. Била изготвена
и снимка. След като се изяснило, че ремаркето е собственост на въззивника, за
установеното нарушение- движение на ремарке със скорост от 67 км/ч при разрешена
от 50 км/ч, против него бил издаден ел. фиш Серия К, № 8593128. С него за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП на въззивника била наложена „Глоба“ в размер на 50 лева. на
основание чл.189 ал.4 вр. ч.182 ал.1, т.2 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденият
електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок, от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Съобразно приложените по делото доказателства- снимка, протокол за
използване на АТСС и др., съдът приема за безспорно установено, че на 18.12.2023г. в
15.42. лек автомобил с ремарке с рег. № *********, на което имало надпис „Темаред
9“ се е движел по посочения в ел. фиш пътен участък, а именно в гр.*********, със
скорост от 67 км/ч, която е превишавала разрешената максимална скорост от 50 км/ч.
По делото са приложени доказателства, за описаното техническо средство АТСС, което
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните
изисквания. Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност, но в
обжалвания ЕФ не е посочено с какво точно техническо средство е заснета скоростта.
По делото е приложена снимка , изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която е
видно, че регистрираната скорост на движение от 67 км/ч е именно на състава от лек
автомобил и ремарке, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш.
Доколкото посочената снимка е изготвена с преносима система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на превозното
средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189 ал.15 от
ЗДП. Предвид това съдът намира, че безспорно е допуснато нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП.
Независимо от това обаче съдът намира, че ел.фиш е неправилен и
незаконосъобразен. На първо място съдът намира, че при издаването му отчасти са
били спазени разпоредбите на чл.189 ал.4 от ЗАНН, като в него са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на заснетото превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, посочени са нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Не е
направено обаче описание на нарушението от фактическа страна с необходимата
конкретика. Посочено е че АТСС е било разположено в гр.*********, насочено към
гр.Айтос и снимащо в двете посоки. Не е посочено обаче и не става ясно каква е била
2
посоката на движение на описаното в ел.фиш превозно средство, както и точното място
на което е било позиционирано техническото средство, както и какво точно е било то.
Това обстоятелство не може да бъде установено и от приложените по преписката
протокол за използване на техническото средство и изготвена снимка. По този начин
безспорно се нарушава правото на защита на нарушителя да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен с всички негови обективни характеристики, поради което и
възраженията в жалбата в тази насока са основателни.
На следващо място от съдържанието на ел.фиш е видно, че нарушението по
чл.21 ал.1 от ЗДвП е извършено с ремарке за лек автомобил с рег. № *********. В
действителност обаче ремаркето не представлява моторно превозно средство, а е пътно
превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6 т.17 отДР на ЗДвП
„ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно
превозно средство". От своя страна § 6 т.11 от ДР на ЗДвП съдържа легална
дефиниция на понятието "моторно превозно средство", като посочва, че такова е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства. Доколкото процесното ремарке, както всяко такова пътно превозно
средство, е предназначено да бъде задвижвано от МПС, то същото очевидно не
представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6 т.11 от ДР на ЗДвП.
Поради това и описаното нарушение не би могло да бъде осъществено посредством
ремарке, тъй като същото не подлежи на управление и няма водач. В тази връзка съдът
съобрази разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП , в която освен останалите
задължителните реквизити на електронния фиш е поставено изискване да бъде посочен
регистрационния номер на моторното превозно средство. При тази формулировка е
очевидно, че на административно наказване по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП подлежат
само собствениците на моторни превозни средства, но не и лицата, притежаващи друг
вид пътни превозни средства. Действително, в случая е било невъзможно
установяването на теглещото моторно превозно средство, тъй като ремаркето закрива
лекия автомобил и изключва заснемането му от техническото средство.
Невъзможността да бъде индивидуализирано теглещото моторно превозно средство
обаче води и до невъзможност да бъде установен неговият собственик, а според
разпоредбата на чл.189 ал.5 от ЗДвП електронният фиш се изпраща на собственика му.
В този смисъл напълно е възможно лекия автомобил, с което е извършено
нарушението, да е регистрирано на собственик, различен от този, на когото е
регистрирано съответното ремарке. Доколкото липсва задължение собственикът на
ремаркето да е собственик и на теглещото МПС, като възможността двете превозни
средства да принадлежат на различни лица е съвсем реална, следва да се приеме, че
санкционирането на жалбоподателя с обжалвания електронен фиш е
незаконосъобразно, тъй като не е доказано, че същият е собственик на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, а е налице само предположение
в такава насока.
Поради изложеното до тук, съдът намира че така издаденият електронен фиш се
явява неправилен и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
От страна на въззивника не се претендират разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К, № 8593128, на ОД-МВР-Варна, с който
на Б. В. Г., ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева, на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4