О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
07.06.2022 |
град |
Кърджали |
|||
|
|
||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||
|
|
||||||||
|
На |
07.05. |
година |
2022 |
|||||
|
|
||||||||
|
В |
закрито |
заседание
и следния състав: |
||||||
|
|
||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||
|
|
||||||||
|
|
|
|||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
||||||
|
|
||||||||
|
административно
дело |
номер |
227 |
по описа за |
2022 |
година |
|||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.197 – чл.202 от
Административно процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.56, ал.4 и и във вр. с чл.27, ал.2, т.1
от АПК.
Образувано е по жалба
от Ш.Х.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, подадена чрез пълномощник
- адвокат Д.Е.И., член на *** адвокатска колегия, със съдебен адрес за връчване
на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Разпореждане №2113-08-106#7
от 23.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, Е ПРЕКРАТЕНО
административното производство по Заявление Вх.№2113-08-106 от 31.01.2022 год. на
ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, подадено от Ш.Х.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***.
Жалбоподателят Ш.Х.Р.
заявява в жалбата, че на основание чл.197 и сл. от АПК, в законоустановения
14-дневен срок, обжалва изцяло постановеното Разпореждане №2113-08-106#7 от
23.05.2022 год., издадено от ръководителя „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ -
град Кърджали, като счита, че издаденият административен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправни
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Излага съображения за това, като сочи, че неправилно и
незаконосъобразно административният орган е приел, че са налице предпоставките
на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и че заявлението, с което е поискал да му бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е недопустимо и
пенсионното производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл
в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни.
Сочи също, че за да достигне до този извод, административният орган се е
позовал на факта, че е налице влязло в сила Разпореждане
№Ц2140-08-202/30.09.2020 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО,
с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Развива
довод, че на основание чл.105, ал.1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по
давност и че всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Твърди, че длъжностното
лице по пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да
издаде разпореждане по него и че от съществено значение е обстоятелството, че
влязлото в сила Разпореждане №Ц2140-08-202/30.09.2020 год., с което е отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда права или
задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети лица, както и че това
разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не е бил разрешен със сила на пресъдено
нещо и така, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО не е решен и не е налице
абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа. Излага и
довод, че административното правоотношение по упражняване и реализиране на
правото на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано и
по това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на
административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на
жалбоподателя и че в този смисъл следва да се приеме, че влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2 от АПК за
ново упражняване на правото и така, изричният отказ на административния орган
да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. С
оглед това, жалбоподателят счита, че не
е налице твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна
предпоставка за допустимост на производството, а именно - липса на влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни, като сочи, че съгласно
чл.27, ал.2 от АПК, административният орган е задължен, преди да развие
производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл
в сила административен акт със същия предмет и страни, но в случая,
административният орган неправилно е приел, че влязлото в сила разпореждане, с
което е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя, представлява влязъл в
сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2,
т.1 от АПК,като твърди, че това е така, тъй като се касае за индивидуален
административен акт, с който, както вече било посочено, не се признават права,
а напротив – отказват се, поради което не може да се говори за преразглеждане
на предмета с влязъл в сила административен акт. С оглед на изложеното, жалбоподателят
счита, че като е прекратил производството по заявление с
Вх.№2113-08-106/31.01.2022 год., административният орган е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а преписката да му бъде
върната за разглеждане на заявлението по същество. Предвид горното, с жалбата моли да бъде отменено Разпореждане
№2113-08-106#7 от 23.05.2022 год., издадено от
ръководителя „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - град Кърджали, с което е
прекратил производството по заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с Вх.№2113-08-106/31.01.2022 год., като неправилно
и незаконосъобразно, а преписката да бъде изпратена на административния орган,
за продължаване на административно производствените действия във връзка със
заявлението на жалбоподателя. С жалбата моли съща така, да му бъдат присъдени
направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Така подадената
чрез ТП на НОИ – Кърджали, до Административен съд – Кърджали, жалба, е
изпратена на съда със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-421#2 от 06.06.2022
год., като към същата е приложена в заверен препис административната преписка
по издаване на оспореното разпореждане, постъпили в Административен съд – Кърджали
с Вх.№1398 на 06.06.2022 година.
Към преписката е
приложено и Възражение с Изх.№1012-08-441#3 от 06.06.2022 год. на директора на
ТП на НОИ – Кърджали/л.3/, с което, във връзка с жалба Вх.№1012-08-441 от 03.06.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадена от Ш.Х.Р., действащ чрез пълномощника си
– адв.Д.Е.И. от *** и представения договор за правна
защита и съдействие към нея, на основание чл.78, ал.5 от Граждански
процесуалния кодекс, се прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение и в тази връзка, в случай, че жалбата бъде уважена, ответникът
моли съда да определи адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно
чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Административният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта
на жалбата:
В конкретната
хипотеза, разпореждането за прекратяване на производството по подаденото заявление
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подлежи на съдебен контрол. С него се
прегражда развитието на административното
производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което по съществото си
представлява постановен отказ да се издаде индивидуален административен акт и
затова подлежи на съдебен контрол по реда
на чл.197 от АПК. Съгласно тази норма,
изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до
него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се
обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
В настоящия случай,
в оспореното разпореждане също е указано, че може да бъде обжалвано по реда на глава
Х раздел IV от АПК/чл.197 и следв. от АПК/, в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
му, чрез ТП на НОИ - Кърджали, пред Административен съд - Кърджали.
Видно от
приложеното по административната преписка известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.10/,
Разпореждането №2113-08-106#7 от 23.05.2022 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ – Кърджали, е получено на датата 31.05.2022
год., срещу подпис, член на домакинството на жалбоподателя, а именно – *** Н. Х.
Жалбата против това решение е подадена чрез ТП на НОИ – Кърджали, до
Административен съд – Кърджали, на датата 03.06.2022 год., регистрирана в
деловодството на ТП на НОИ – Кърджали с Вх.№1012-08-441 от същата дата, видно
от положения и попълнен щемпел на същата/л.4/. От това следва, че жалбата е
подадена на 3-ия/третия/ ден след получаване на разпореждането от
жалбоподателя, с което е спазен законоустановения
14-дневен срок за обжалване, изрично указан и в самото разпореждане. Ето защо
съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по
предвидения в закона ред, в предвидената от закона писмена форма, с
необходимото съдържание и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с
който се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като прецени събраните и приложени по административната преписка писмени
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От документите, приложени
по административната преписка - пенсионното досие на жалбоподателя Ш.Х.Р. е
видно, че по повод подадено от него предходно Заявление Вх.№Ц2113-08-878/07.08.2020
год. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/л.42-л.43/,
е издадено Разпореждане №Ц2140-08-202 от 30.09.2020 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.27/, с което, на основание чл.68,
ал.3 от КСО, на Ш.Х.Р. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В това разпореждане пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали
е посочил, че жалбоподателят Ш.Р. няма изискуемия се действителен стаж от 15
години, като е приел, че същият има 13 год., 08 мес.
и 11 дни действителен осигурителен стаж, поради което е отказано отпускане на исканата
пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към това разпореждане е
посочено, че периодът на наборна военна служба, с обща продължителност 02 години,
00 месеца и 05 дни, въпреки, че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се
зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО.
Това Разпореждане №Ц2140-08-202
от 30.09.2020 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали не е било обжалвано в указания в същото едномесечен срок, поради което
е влязло в законна сила на 05.03.2021 год./разпореждането
е било получено лично от жалбоподателя на датата 04.02.2021
год., видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.26/.
Впоследствие, на 31.01.2022 год., жалбоподателят Ш.Х.Р. е подал ново заявление за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с
Вх.№2113-08-106/31.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.17-л.18/,
с което отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. По повод това подадено заявление е издадено и оспореното Разпореждане №2113-08-106#7
от 23.05.2022 год. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ - Кърджали/л.11/, с
което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено производството по
заявление с Вх.№2113-08-106 от 31.01.2022 год., подадено от Ш.Х.Р. от ***, с
ЕГН **********.
В мотивите към
това разпореждане е описано, че по повод на подадено от лицето заявление с
Вх.№Ц2113-08-878/07.08.2020 год. е издадено Разпореждане №Ц2140-08-202 от
30.09.2020 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с
което, на основание чл.68, ал.3 от КСО, на Ш.Х.Р. е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст и че в цитираното разпореждане е
посочено, че лицето няма изискуемия действителен стаж от 15 години, като е
прието, че същото има 13 год., 08 мес. и 11 дни
действителен осигурителен стаж, поради което исканата пенсия за осигурителен
стаж и възраст е отказана. Посочено е също, че Разпореждане №Ц2140-08-202 от
30.09.2020 год. на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО е получено на 04.02.2021
год., лично от лицето, видно от препоръчана пощенска пратка на „Български пощи”
ЕАД ***, с бар код *** и че същото не е обжалвано в указания в чл.117, ал.2 от КСО едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 05.03.2021 година. В
мотивите към разпореждането е описано, че с ново заявление, постъпило в ТП на
НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-106/31.01.2022 год., Ш.Х.Р. отново иска отпускане на същия вид
пенсия, а именно - лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към
заявлението не са представени никакви нови документи за придобит осигурителен
стаж. В мотивите е посочено, че с писмо изх.№21102-08-83/04.02.2022 год. е
изискано от контролните органи при ТП на НОИ- Кърджали потвърждаване на данните
за осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице за
периода от 08.10.2020 год. до 30.01.2022 год.вкл. и че съгласно постъпил
Констативен протокол №КВ-5-08-01077188 от 17.02.2022 год., не следва да се
зачита осигурителен стаж за цитирания период и следователно, не са налице
никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за
нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото на пенсия.
В мотивите е
прието от пенсионния орган, че предвид изложеното и предвид обстоятелството, че
към новото заявление с Вх.№2113-08-106 от 31.01.2022 год., за
повторна преценка относно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е
налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на
пенсия по чл.68, ал.3 от КСО и не са налични допълнителни данни за положен
осигурителен стаж, заявлението на Ш.Х.Р. е недопустимо и пенсионното
производство следва да бъде прекратено, поради наличието на влязъл в сила
индивидуален административен акт със същия предмет и между същите страни. По
тези мотиви и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, с разпореждането е
прекратено производството по Заявление с Вх.№2113-08-106/31.01.2022 год., подадено от Ш.Х.Р. от ***, с ЕГН **********.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, от
правна страна съдът прави следните изводи:
Както бе
обосновано и по-горе в настоящото изложение, жалбата се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество, същата е и основателна.
След извършената на основание чл.168, ал.1 от АПК служебна
проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК,
съдът намира най-напред, че оспореното разпореждане е издадено от материално и
териториално компетентен орган. Издаването на разпореждане за отпускане на
лична пенсия за ОСВ, респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в
правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в съответното
териториално поделение на НОИ, съгласно чл.98,
ал.1, т.1, предл.1/първо/ от КСО, а по аргумент от чл.27,
ал.2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за
допустимост на административното производство на всички основания по последно
посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако
счете, че е налице някое от тези основания. В случая, Разпореждане №2113-08-106#7
от 23.05.2022 год. е издадено от Г. Т. – ръководител „Пенсионно
осигуряване”/ПО/ в ТП на НОИ – Кърджали. От изложеното следва, че оспореното разпореждане
е издадено от компетентен по място, материя и степен административен орган.
На следващо място,
Разпореждане №2113-08-106#7 от 23.05.2022 год. на посочения орган е издадено в
писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите
обстоятелства, обосновали постановяването му, както е посочено и правното
основание за прекратяване на производството, като освен това, същото е надлежно
изпратено и получено от адресата му, за което свидетелства и надлежно
упражненото, в срок, субективно право на жалба срещу това разпореждане.
Съдът обаче намира
за неправилни съображенията на административния орган, въз основа на които
всъщност е оставено без разглеждане подаденото от Ш.Х.Р. заявление за отпускане
на лична пенсия за ОСВ и производството по същото е прекратено. На първо място
следва да се отбележи, че независимо от предходното подадено заявление, няма
данни, а и твърдения дори, до настоящия момент на жалбоподателя да е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и каквато и да е друга пенсия. Не е
спорно, че на 31.01.2022 год., Ш.Х.Р. е отправил до пенсионния орган поредно/второ
в случая/ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, както и че по предходното
такова негово заявление, от компетентния орган е бил постановен влязъл в сила
отказ, тъй като заявителят, според органа, не е отговарял на изискването на чл.68,
ал.3 от КСО, т.е. не е имал 15/петнадесет/ години действителен осигурителен
стаж. Независимо от това, настоящият състав счита, че не е налице сочената от
ответника пречка, т.е. абсолютна отрицателна предпоставка, за допустимостта на
производството по същество. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК, административният
орган е задължен, преди да проведе производство за издаване на административен
акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет
и страни. В случая, ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали неправилно е приел, че влязлото
в сила предходно негово Разпореждане №Ц2140-08-202 от 30.09.2020 год., с което
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя Ш.Х.Р. на същото основание, претендирано
и с последващо подаденото заявление, представлява
влязъл в сила административни актове със същия предмет и страни по смисъла на чл.27,
ал.2, т.1 от АПК.
Във връзка с това,
следва да се посочи следното:
Съгласно чл.105,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява
по давност. Така, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на
което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и да подаде
заявление за отпускане на пенсия, а длъжностното лице по пенсионно осигуряване
има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него. От
съществено значение е обстоятелството, че влязлото в сила Разпореждане №Ц2140-08-202
от 30.09.2020 год. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Кърджали, с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не поражда
права или задължения за жалбоподателя Ш.Х.Р., за ТП на НОИ – Кърджали или за
трети лица. Това разпореждане не е било предмет на съдебен контрол и спорът
относно материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено
нещо. Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото
на пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя Ш.Х.Р. да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия, не е преклудирано.
Следва да се отбележи, че са променени материалноправните
предпоставки и по това заявление, компетентното длъжностно лице при ТП на НОИ –
Кърджали дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя, респ. по правото му на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст/В
т.см. – Определение №9685 от 28.09.2021 год. по адм.дело
№8935/2021 год. на ВАС – VI отд.;
Определение №11094 от 03.11.2021 год. по адм.дело
№10564/2021 год. на ВАС – VI отд.
и мн.др./. Следва да се отбележи, че
цитираните две определения на ВАС са постановени по дела, по които страни са
били физически лица, подали заявления за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по
които пенсионният орган не се е произнесъл и е прекратил производството по тях,
от една страна и ръководителя „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали
от друга, т.е. по идентични административноправни
спорове, като и двете определения са били изпратени своевременно за изпълнение
на този ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали и са
получени от него, поради което последният би следвало да е пределно наясно с
възприетото в тях по такива идентични случаи.
Предвид изложените
по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила
разпореждане, с което на жалбоподателя Ш.Х.Р. не е признато право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на
чл.27, ал.2, т.1 от АПК, за ново упражняване на правото. Отказът на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, да разгледа
по същество искането за отпускане на лична пенсия за ОСВ, който отказ
имплицитно се съдържа в обжалваното разпореждане/независимо от липсата на изричен диспозитив
за това, какъвто, по разбиране на настоящия съдебен състав, би следвало да има/,
с което е прекратено производството по подаденото заявление, е
незаконосъобразен.
Предвид
изложеното, обжалваното разпореждане на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Кърджали,
като неправилно, следва да бъде отменено, като преписката следва бъде върната
на компетентното длъжностно лице в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по
същество и произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, с
Вх.№2113-08-106 от 31.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от
жалбоподателя Ш.Х.Р. от ***. Съобразно горното, независимо от постановения
предходен отказ, пенсионният орган следва да извърши преценка и да се произнесе
с разпореждане по същество, с което, при наличие на съответните материалноправни предпоставки, да отпусне исканата от
заявителя пенсия, а при липса на основание - да постанови съответния мотивиран
отказ. При тази нова преценка, по разбиране на настоящия съдебен състав,
пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали следва категорично да се съобрази с
трайната и непротиворечива съдебна практика, както на административните
съдилища в страната, така и на Върховния административен съд, съгласно която,
наборната военна служба или наречена още редовна военна служба, отслужена в частите
на БНА, се признава за действителен осигурителен стаж и съответно, следва да
бъде зачетена като такъв стаж при преценката за придобиване право на лична
пенсия за ОСВ, от жалбоподателя Ш.Х.Р.
С оглед изхода на
спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Ш.Х.Р., изразена в подадената жалба против административния
акт, за присъждане на направените по делото разноски, представляващи изплатено
в брой адвокатско възнаграждение, посочено в размер на 400.00/четиристотин/
лева, за осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие, ***,
от *** год./л.7-л.8/, ведно с подписано пълномощно към него/л.6/.
Съдът обаче намира за основателно и своевременно направеното писмено
възражение, депозирано преди съдебното заседание от ответника по жалбата, на
основание чл.75 от ГПК, за прекомерност това адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на адвокатското
възнаграждение следва да бъде взета предвид нормата на чл.8, ал.2, т.2 (Нова, ДВ, бр.68 от 31.07.2020 г.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размер
на адвокатските възнаграждения, съгласно която, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване/КСО/, без
определен материален интерес, каквото е и настоящото дело, е 350.00/триста и
петдесет/ лева. Предвид това, а и предвид реално осъществената по настоящото
дело правна защита и съдействие, която се изразява всъщност само в изготвянето
и подаването на жалбата с посоченото по-горе съдържание, както и предвид факта,
че делото се разглежда по реда на чл.197 и следв. от АПК, т.е. съдът разглежда жалбата в закрито заседание и се произнася по нея в
едномесечен срок, то настоящия съдебен състав намира, че размерът на дължимото
от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение следва да бъде редуциран от 400.00/четиристотин/
лева, на 350.00/триста и петдесет/ лева, т.е. на регламентирания минимален
размер на възнаграждението за административни дела от тази категория. Съдът
намира, че в конкретния случай, този размер на адвокатското възнаграждение е
напълно справедлив и адекватен на осъществената по настоящото административно дело
правна защита и съдействие.
За дължимите на
жалбоподателя Ш.Х.Р., с постоянен адрес – ***, деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдена териториалната административна
структура на НОИ, в случая – Териториално поделение на НОИ – град Кърджали, към
която принадлежи административният орган, издал оспорения незаконосъобразен
административен акт.
Водим от горното и
на основание чл.200, ал.1, във вр. с чл.197 и вр. с чл.56, ал.4
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-106#7 от 23.05.2022
год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване”/ПО/ при ТП на НОИ -
Кърджали, с което, на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК, е прекратено
административното производство по Заявление с Вх.№2113-08-106 от 31.01.2022
год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, подадено от Ш.Х.Р., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********.
ИЗПРАЩА
преписката на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, за продължаване на действията
по административното производство и разглеждане по същество на Заявление с Вх.№2113-08-106
от 31.01.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, подадено от Ш.Х.Р., с постоянен адрес – ***, с ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Х.Р., с постоянен адрес – ***, с ЕГН **********, направени
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер на
350.00/триста и петдесет/ лева.
Преписи от
настоящото определение, на основание чл.138, ал.3, във вр.
с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят или връчат на страните по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба, пред Върховен административен съд, чрез Административен съд – Кърджали, при
условията на чл.200, ал.2 от АПК, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или
връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: