РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Сливен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230102189 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. С. от гр. Сливен
срещу „МАКРОАДВАНС“ АД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове за обявяване на нищожността на сключен Договор за
кредит и за осъждане на ответника да заплати на ищцата недължимо
заплатена сума по договора.
Ищцата твърди, че на 27.10.2021 г. сключила с ответника Договор за
кредит, по силата на който усвоила главница в размер на 2000,00 лв. В
договора било уговорено кредитополучателката да заплати неустойка за
непредоставяне на поръчителство в размер на 800,00 лв. Ищцата погасила
предсрочно задълженията си по договора на 03.11.2021 г. в размер на 2043,51
лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие
с императивни норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона
форма и са нарушени са нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага, че договорът не отговаря на изискванията на
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Общият размер на кредита не е посочен коректно. Не е
посочено по никакъв начин как се определя и изчислява лихвеният процент,
липсва методология. Посоченият в договора ГПР не отговаря на реалния
1
такъв. В този смисъл ищцата твърди нищожност на договора поради липса на
съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита, тъй като
същият е посочен грешно. Ищцата излага още, че клаузата за неустойка при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна,
тъй като накърнява добрите нрави и е неравноправна. Същата води до скрито
оскъпяване на кредита. На изложените основания ищцата моли да бъде
прогласена нищожността на договора за кредит, евентуално на клаузата за
неустойка и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 43,51 лв., представляваща недължимо платена
сума по договора, евентуално сумата от 20,00 лв., представляваща недължимо
платена неустойка по договора, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Ищцата моли и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който изразява
становище за недопустимост на предявения установителен иск, поради липса
на правен интерес. Изразява и становище за неоснователност на исковете. Не
оспорва обстоятелствата, че между страните е сключен процесният договор за
кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сумата от 2000,00 лв., а
тя му е заплатила сума в размер на 2043,51 лв. Излага обаче, че при
сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Оспорва
твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея
основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от закона форма, а
изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на ЗПК, както и че
уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и представлява адекватно
обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
представи обезпечение по договора. Описва, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК в
ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора, поради което неустойката за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение също не
следва да участва при формиране на ГПР по договора. На изложените
основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Прави възражение, в случай, че пълномощникът на ищцата е осъществил
безплатно адвокатско защита по чл. 38 ЗАдв, за недоказаност на наличие на
2
материална затрудненост на ищцата, за което същата би следвало да
ангажира доказателства.
С протоколно определение от 19.09.2023 г. по делото е допуснато
изменение на предявения главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на
Договора за кредит от 27.10.2021 г., като размерът му е увеличен от сумата
2043,51 лева на сумата 5854,72 лева, представляваща стойността на договора,
както и е допуснато изменение на предявения евентуален установителен иск
по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване
за нищожна на клаузата за неустойка в Договора за кредит от 27.10.2021 г.,
като е увеличен размерът му от сумата 800,00 лева на сумата 2995,20 лева,
представляваща стойността на дължимата неустойка по договора.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с
която моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
претендира направените по делото разноски.
Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен на Договор за кредит от
27.10.2021 г. , сключен между ищцата Й. С. С. и ответното дружество
„Макроадванс“ АД, евентуално за обявяване за нищожна на клаузата за
неустойка в договора и
- с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23
ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 43,51 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална
липса на основание, евентуално сумата от 20,00 лв., представляваща
3
недължимо платена неустойка по договора, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът ги намира и за изцяло основателни и
доказани.
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „МАКРОАДВАНС“ АД и ищцата Й. С. С. е
сключен Договор за потребителски кредит № 146131 от 27.10.2021 г., по
силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 2000,00 лв., а
ищцата заплатила на ответника сумата от 2043,51 лв.
Уговорено е, че срокът на договора е 24 месеца, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема 36,99 %. ГПР е посочен като 49,65 %.
В чл. 10 от договора е предвидена неустойка в случай, че
кредитополучателят не представи обезпечение на кредитора съгласно чл. 20
от договора. Съответно в чл. 20 от договора е предвидено, че в 3-дневен срок
от подписването му кредитополучателят следва да обезпечи кредита с
поръчител, отговарящ на определени условия в договора. Предвидената
неустойка в размер на 2995,20 лева е разпределена в месечните погасителни
вноски. Така общата сума, която следвало да върне ищцата, била в размер на
5854,72 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
4
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той
е във фиксиран размер от 49,65 %, а договорната лихва е 36,99 %. Не става
ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на
обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Друго основателно възражение на ищцата е за неспазени изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е
бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия
договор липсва информация за това как се изчислява или за начина, по който
е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение
дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като
законодателят изисква в договора да са посочени условията за прилагането
му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран размер от 36,99 %, поради което е налице нарушение на
горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
5
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Неравноправна е и клаузата от договора, касаеща задължението за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да предостави обезпечение на кредитора, поради което
същата е нищожна. Предвидената неустойка не е за неизпълнение на
същинското задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително
задължение за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би
следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Така уговорена, тази неустойка противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй като по този начин на практика
обезщетението, което кредиторът би получил при неизпълнение, би
надхвърлило максимално допустимия размер на обезщетението за забава, а
именно законната лихва. Изрично в посочения текст е предвидено, че когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22 ЗПК е налице пълна
недействителност - нищожност на договора. Ето защо предявеният иск по чл.
26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване на
договора за нищожен следва да бъде уважен като основателен и доказан.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ето защо ищцата следва да върне само чистата стойност на заема, без
лихви или други разходи по кредита. Като се отчете безспорното
обстоятелство, че ищцата е заплатила на ответника сума в размер на 2043,51
6
лв., се установява, че ищцата е погасила изцяло чистата стойност на заема от
2000,00 лв., поради което предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 43,51
лв., представляваща недължимо платена сума по договора, поради изначална
липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното й изплащане също се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на предявените главни искове за обявяване за
нищожен на договора за потребителски кредит и за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 43,51 лв., представляваща недължимо платена
сума по договора, съдът не дължи произнасяне по предявените евентуални
искове за обявяване за нищожна на клаузата за неустойка в договора и за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20,00 лв.,
представляваща недължимо платена неустойка по договора.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
разноски по делото, а именно 234,19 лв. - заплатена държавна такса. Предвид
представеното адвокатско пълномощно, разноските за държавна такса следва
да се присъдят на пълномощника на ищцата.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищцата сумата от 1662,56 лв. - общо дължимо адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., от което 1182,56 лв. по установителния иск и 480,00
лв. по осъдителния иск с начислен ДДС, с оглед представеното от адвоката
удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС.
Ответникът твърди, че в случая предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице. Следва да се отбележи обаче, че
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде
обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Взаимно
формираната между доверителя и довереника воля за процесуално
7
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване
на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна
помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази
насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил
възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при
благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и
преценката дали да окаже безплатната правна помощ - при съществуващ
потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката
(в този смисъл е Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022
г., ТК, I т. о. на ВКС на РБ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между
„МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14, като кредитор
и Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес *********, като кредитополучател
Договор за потребителски кредит № 146131 от 27.10.2021 г ., поради
противоречие със закона и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14 ДА
ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес ********* на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата от 43,51 лв.
/четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №
146131 от 27.10.2021 г., поради начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
- 30.05.2023 г. до окончателното й изплащане, платима с пощенски запис на
Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес *********.
ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Георги С. Раковски“ № 147, ап. 14 ДА
8
ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., с персонален № ********** от АК -
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от общо
1896,75 лв. /хиляда осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/, от които 234,19 лв. заплатена държавна такса и 1662,56 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер с
ДДС, платима по банкова сметка с IBAN: *****************.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9