№ 3932
гр. В., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110105310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В.,
ул. „К.“ №98 срещу ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.С.,
район „Л.“, бул. „Д. Б.“ №87 иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 2405лева, представляваща обезщетение за забава начислено за
периода 14.05.2020г. до 27.04.2021г. върху главница от 24809,75лева, представляваща
присъдено с влязло в сила решение по гр.д. №6228/2021г. по описа на ВРС застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на л.а „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. № ****, причинени
по вина на водача на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № *** застрахован при ответника по
сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност», вследствие настъпило
застрахователно събитие на 13.05.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. № ****. На 13.05.2020г. в гр. В. е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № *** застрахован при
ответника по сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност». За настъпилото
застрахователно събитие уведомил застрахователя. Извършен бил опис по щета.
Впоследствие на 28.04.2021г. предявил иск с правно основание чл. 432 КЗ в РС- В.. С
решение № 2094/20.12.2021г. по гр.д. № 6228/2021г. по описа на ВРС му било присъдено
застрахователно обезщетение в размер на 24809,75лева ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба- 28.04.2021г. до окончателното погасяване на
задължението. Твърди, че застрахователят е изпаднал в забава в плащането на
застрахователното обезщетение считано от датата на увреждането. Ето защо понастоящем
претендира обезщетение за забава за периода от датата на увреждането - 14.05.2020г. до
27.04.2021г. - датата предхождаща подаване на исковата молба, по която е било образувано
гр.д. № 6228/2021г. на ВРС. Искането е за уважаване на исковата молба и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва
1
претенцията относно началния момент на дължимост на обезщетението за забава. Твърди, че
срока следва да тече най- рано от 04. 06. 2020г. или 15дни след представяне на всички
доказателства относно щетата. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва размерът
на исковата претенция, като завишен. Моли за отхвърляне на исковата претенция, в
евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение за забава.
В с.з. исковата молба и отговора /чрез нарочна молба/ се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
86 ЗЗДвр. чл. 429, ал. 3 КЗ. За да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето
на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията
на пълно и главно доказване, наличие на главен дълг, настъпил падеж на задължението за
плащане на застрахователно обезщетение и размер на лихвата за забава.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал.1,
т. 3 и т.4 и чл.155 ГПК, че с влязло в сила решение № 2094/20.12.2021г. по гр.д. №
6228/2021г. по описа на ВРС ответникът е осъден да плати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 24809,75лева, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба- 28.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението на
основание сключен договор за застраховка «Гражданска отговорност».
На първо място, възражението на ответника за недопустимост на производството, с
аргумент че вече е налице произнасяне по гр.д. № 6228/2021г. по акцесорния иск за лихва, е
неоснователно. Видно от същото е, че е с влязлото в сила решение е присъдено
обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.04.2021г. до окончателното погасяване на задължението и не се касае за
мораторно обезщетение за забава, какъвто е настоящия иск. Предвид влязлото в сила
решение по гр.д. № 6228/2021г. на ВРС, следва че между страните са установени със сила на
пресъдено нещо всички елементи от правопораждащия фактически състав, от който
възниква отговорността на застрахователя. На основание чл. 298, ал.1 ГПК всички
възражения по факти от фактическия състав на отговорността на ответника са
преклудирани. След като е установено със СПН главното вземане, налице е основание за
дължимост и на акцесорното му мораторно обезщетение, считано от датата на забавата.
Ищецът е този, който определя обема на търсената от него защита, по отношение на която се
формира и СПН. След като в рамките на производството по гр.д. 6228/2021г. на ВРС,
ищецът не е претендирал обезщетение за забава, извън законната лихва като последица от
упражнено право на иск, то няма пречки тази претенция да бъде заявена в следващ процес,
като необхваната от СПН.
На следващо място, отговорността за обезщетяване вреди причинени от
застрахования е производна от тази на делинквента. Разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
изрично регламентира, че застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2,
т. 2 КЗ, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за
тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84,
ал. 3 ЗЗД. Въпреки това в чл. 429, ал.3 КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. Или,
2
отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но тя по силата на самия кодекс се поема от застрахователя от един
по - късен момент, в който му е станало известно настъпването на застрахователното
събитие. Затова, при липса на твърдения и данни по делото за по - ранна дата, в случая
отговорността на застрахователя е възникнала считано от датата на уведомяването му от
увредения за процесното застрахователно събитие - 14.05.2020г., по който факт страните не
спорят, /така решение по т.д. № 2273/2018г. на ВКС, ТО, решение по т.д. № 2466/2018г. на
ВКС, ТО/. Или изчислено от съда чрез „Апис финанси“ върху пресъдения размер на
дължимото обезщетение по прекия иск от 24809,75лева за периода от 14.05.2020г. до
27.04.2021г. вкл., обезщетението за забава е в размер на сумата от 2405лева. Така исковата
претенция следва да бъде уважена в цялост до пълния заявен размер.
Бланкетното възражение на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на настоящото вземане също е неонователно с оглед датата на предявяване на настоящия иск
- 28.04.2022г., доколкото предвиденият в чл.111,б. ”в” ЗЗД три годишен срок за завеждане
на акцесорния иск, считано от 14.05.2020г. не е изтекъл.
Съобразно изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца. Ищецът е
представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който размерът на претендираните разноски
възлиза на сумата от 746,20лева, от които 96,20лева- платена ДТ и 650лева платено адв.
възнаграждение с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 11.11.2022г.
Направено е възражение в евентуалност за прекомерност, но с оглед чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за минималните адв. възнаграждения, същото е в минималния размер,
поради което е неоснователно. Предвид изхода на спора и съобразно уважената част на
исковата претенция, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
746,20лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.С., район
„Л.“, бул. „Д. Б.“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „К.“
№98 сумата от 2405лева, представляваща обезщетение за забава начислено за периода
14.05.2020г. до 27.04.2021г. върху главница от 24809,75лева, представляваща присъдено с
влязло в сила решение по гр.д. №6228/2021г. по описа на ВРС застрахователно обезщетение
за имуществени вреди на л.а „Мерцедес Е 200 ЦДИ“, с рег. № ****, причинени по вина на
водача на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № *** застрахован при ответника по сключен договор
за застраховка «Гражданска отговорност», вследствие настъпило застрахователно събитие
на 13.05.2020г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.С., район
„Л.“, бул. „Д. Б.“ №87 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. „К.“
№98 сумата от 746,20лева, представляваща направени по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3