Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 15671 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от Р.Т.Г. против Г. Ф. *** осъдителен иск за сумата 30 000лв. на
основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, ведно със законната лихва от 26.10.2017г. до
изплащането.
Твърденията на ищцата в исковата
молба са, че на 10.03.2016г. пътувала в автобус на МГТ № 76 в гр.София от
кв.Гоце Делчев към кв.Младост. Автобусът с ДК № *******бил управляван от И.И.И..
След кръстовището на бул.Черни връх и бул.*******, поради извършване на
неподсигурена маневра от страна на неизвестен автомобил, водачът на автобуса
предприел аварийно спиране за да предотврати настъпването на ПТП. Ищцата била
права в автобуса поради липса на свободни седалки и в момента на аварийното
спиране загубила равновесие и паднала на пода. Като последица твърди да е
получила травматични увреждания-лекостепенна черепно-мозъчна травма с контузия
на главата и разтежение на мускулатурата около шийните прешлени; контузия на
дясна тазобедрена става с натъртване и охлузване, контузия на дясното рамо и
натъртване на гръдния кош вдясно, наложили провеждането на лечение и
впоследствие курс по рехабилитация. Във връзка с това претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от самите увреждания, затруднения в
обслужването и ежедневието поради ограничение движенията в увредените части
наложило помощта на близки, изживян стрес и развито чувство за тревожност,
нарушения в съня, сънува кошмари,
пресъздава преживяното, шум в ушите, трудно се съсредоточва, често забравя, има
главоболие и световъртеж, поради които е непълноценна и с нарушен нормален
ритъм на живот, станала раздразнителна, напрегната. Понастоящем твърди да
не е възстановила, тъй като активните й
движения са затруднени, ограничени и болезнени.
По тези съображения претендира заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди против ответника, които оценява на сумата 30 000лв. Претендира и
законната лихва от деня на отказа на ответника по извънсъдебната претенция до
изплащането, както и разноските по делото.
Ответникът оспорва иска по
съображения за липса на доказателства установяващи правопораждащия
отговорността му фактически състав на чл.557, ал.1, т.1 КЗ и в частност
противоправното деяние, от което ищцата е претърпяла вреди да е последица от
поведението на водач на неидентифициран автомобил. В тази посока поддържа вина
за настъпване на произшествието да носи водачът на автобуса, чиято отговорност
е застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Армеец”
гр.София. Навежда и възражение за съпричиняване с твърдението ищцата де не е
предприела действия за осигуряване собствената си безопасност като пътник в
обществения транспорт.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Отговорността на Г. Ф. за заплащане на обезщетение за
причинени на трети лица от ПТП имуществени и неимуществени вреди възниква на
основанията предвидени в чл.557, ал.1 КЗ. Разпоредбата на т.1 обхваща имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България
от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.
За да възникне отговорността на Г. Ф. за репариране на
имуществени и неимуществени вреди, причинени на трети лица, е необходимо
установяването по делото на следните кумулативни предпоставки: осъществен
деликт по чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреди и причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, деликтът да е настъпил на територията на Република България
и да е осъществен от неидентифицирано МПС. Установяването им в условията на
главно и пълно доказване е в тежест на ищцата, с изключение на вината на
делинквента, която на основание чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира.
От фактическа страна не е спорно, че на 10.03.2016г.
ищцата била пътник в автобус на градския
транспорт с ДК № *******, движещ се по линия № 76 от кв.Гоце Делчев към кв.Младост и управляван
от И.И.И.. След кръстовището на бул.Черни връх и бул.”*******” внезапно водачът
предприел аварийно спиране чрез екстрено натискане на спирачките, в резултат на
което ищцата, в този момент права в автобуса, загубила равновесие и паднала на
пода.
Представен е Констативен протокол № 199/10.03.2016г.
издаден от длъжностно лице при Отдел „Пътна полиция” при СДВР, в който са посочени данните на автобуса и
неговия водач, включително резултатите от проверката за алкохол и наличието на
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, както и данните на пострадал
пътник и състоянието му /ищцата
не е посочена, но от данните по делото се установява и не е спорно също да е
била пътник/. Обстоятелствата и причините за ПТП се изчерпват с посоченото, че се
дължи на употреба на крачна спирачка от водача на автобуса.
По делото не са събрани никакви доказателства за
причината за рязкото спиране на автобуса и в частност такива в подкрепа на
твърдението това да се дължи на неправомерното поведение на друг неизвестен
автомобил чрез внезапно навлизане в коридора за движение на автобуса. Подобно
обстоятелство не фигурира в констативния протокол, но тук следва да се посочи,
че в частта относно причините и обстоятелствата за ПТП няма характеристиките на
официален свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 ГПК, защото не отразява възприети
от съставилото го длъжностно лице факти. Възприетият от вещото лице по
изслушаната САТЕ механизъм, че аварийното спиране е било следствие от навлизане
на друго МПС пред автобуса не е обосновано с обективни данни по делото /преки
или косвени/, поради което съдът не го кредитира.
Пряка и непосредствена причина за получените от ищцата
травматични увреждания е поведението на водача на автобуса и това не е спорно
по делото. Дали същият е осъществил деликт по чл.45 ЗЗД не е предмет на
преценка в настоящото производство, а и е без правно значение, доколкото
твърденията са увреждането да е последица от противоправното поведение на водач
на неизвестно МПС с претенция за плащане на обезщетение от Г. Ф.. След като
ищцата не е доказала този релевантен за фактическия състав на чл..557, ал.1,
т.1 КЗ факт, то не може да се приеме възникнало за ответника задължение за
плащане на обезщетение, поради което предявения осъдителен иск подлежи на
отхвърляне.
Ответникът е направил разноски по делото от 200лв. за
депозит за вещо лице и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение
съдът определя на 100лв. в съответствие с Наредбата за заплащането на правната
помощ във вр. с чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 300лв., които на основание
чл.78, ал.3 ГПК следва да се възложат на ищцата.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на Р.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*****, бл.*******и съдебен адрес ***,
партер, против Г. Ф. с адрес ***, за
сумата 30 000лв. на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП настъпило на 10.03.2016г. в гр.София
и причинено от неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната
лихва от 26.10.2017г. до изплащането.
ОСЪЖДА Р.Т.Г.,
ЕГН **********,*** да заплати на Г. Ф. *** разноски по делото на основание
чл.78, ал.3 ГПК от 300лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: