№ 3385
гр. Варна, 09.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Тони Кръстев
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20243100501420 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 47992/13.06.2024г.,
депозирана от „Лия Имоти “ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление : гр. Варна, ул. „Глаголица“ № 61, офис Б срещу Решение №
2151/10.06.2024г. постановено по гр. дело № 2091/2023г. по описа на Районен
съд- гр. Варна, 19 състав, с което „ Лия Имоти“ ЕООД, ЕИК: ********* е
осъдено да заплати на „ТМ ГРУП 2020“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Черноризец Храбър“ № 4
сумата от 1000 евро, представляваща заплатена сума по договор за гаранция с
купувач от 19.05.2020г., като гаранция за закупуване на следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № ******* по КК и КР на
гр. Варна, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ. Варна, обл.
Варна, с площ 4456 кв.м., подлежаща на връщане при прекратяване на
договора по чл.3 от същия, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 21.02.2023г.
до окончателното изплащане на сумата и 27,92лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 07.01.2023г. до 20.02.2023г. вкл, сумата от
619,22 лева, представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК и сумата от 0,62 лева сторени съдебни разноски на осн.чл.78,ал.3
ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанцоионното съдебно решение. Излагат се
твърдения, че посочените факти обосноват иск с правно основание чл.55 ЗЗД,
а не такъв по чл.79,ал.1 ЗЗД. Твърди, че съда неправилно е приел, че сумата от
1000 евро по договор за депозит от 19.05.2020г. е била предадена от ищеца на
ответника, нито договора има функция на разписка.Излага твърдения, че
ищеца по исковото производство не е доказал предаване на процесната
1
сумата, а ответника е понесъл последиците на разпределената доказателствена
тежест.Счита, че задължение на съда е да коментира всички доказателства
поотделно и в съвкупност, както и последиците от недоказването им от страна
на ищеца. В тази връзка се поддържа, че същият не е изрядна страна по
договор за депозит от 19.05.2020г. Обстоятелствено описва приложени
доказателства пред първоинстанционният съд, като прави и анализ на
същите.Навежда твърдения и в насока за необоснованост и наличие на
противоречиви изводи, по отношение на приетото от първоинстанционният
съд във връзка с изрядност на посредника.В тази насока сочи,че СПН за
установяване на изправност на посредника е прието по гр.д. № 1611/2022г. по
описа на ВОС. Жалбоподателят твърди, че първоинастанционният съд не е
обсъдил техни наведени твърдения, а по делото са налични доказателства по
отношение на същите. Прави извод за изпълнен договор за депозит от
19.05.2020г от страна на посредника, твърдейки, че вина за прекратяване на
договора има ищеца, като в този случай е настъпило условието по чл.2 от
Договора, поради което посредника е отнесъл сумата от 1000 евро, като
неустойка по договора.Счита, че съда неправилно е подвел фактите по спора
по гр.д.№ 880/2021 на ВРС и тези в настоящият случай.Твърди ,че с
получаване на изявление, че сумата е задържана като неустойка, ищеца не се е
противопоставил респ.съгласил се е с нейната дължимост. В тази
насока,подкрепя извода си и с приложения звукозапис по
първоинстанционното дело.
Моли обжалваното решение, да бъде отменено, иска да бъдат
отхвърлени като неоснователен и присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна, е депозирала отговор на
въззивната жалба от адв. Б. Б., в качеството си на процесуален представител
на „ТМ ГРУП“2020“ООД ЕИК *********.Счита подадената въззивна жалба
за неоснователна. Излага съображения, че съгласно разпределената
доказателствена тежест е следвало да установят валидно сключен договор за
гаранция и заплащане на сумата от 1000 евро.Счита, че възраженията във
въззивната жалба за неправилност по отношение на квалификацията на иска
са неоснователни, като несъстоятелно се явява и твърдението за правилна
правна квалификация с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.Твърди, че от
доказателствата по делото се установява по категоричен начин сключване на
договор, предаването на сума в размер на 1000 евро, като гаранция, както и
това, че параметрите по договора не са постигнати.В тази връзка поддържа, че
условието на чл.3 от Договора за гаранция е сбъднато.
Моли, въззивната жалба да бъде оставена без уважения, а
първоинстанционното решение потвърдено. Иска се и съдебно деловодни
разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Постъпилата въззивна жалба е редовна, подадена е от легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в рамките на преклузивния
2
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество
С въззивната жалба е направено доказателствени искания, с което се
иска да бъдат допуснати на осн.чл.176 ГПК към Тодор Иванов Петков-
представляващ “ТМ ГРУП 2020“ООД следните въпроси:
1.Провеждал ли е телефонен разговор на дата 2.06.2020 16.49 часа от
телефона си ********** до Каролина Илиева на тел.**********, в който е
изразил съгласие с параметри на сделка от 92500 евро и желание да изповяда
нотариална сделка за сума от 45 000 евро?
2.Провеждал ли е телефонен разговор процесуалния му представител-
адв. Н. Б. на 19.11.2020г. 9.47 часа от телефона на адв.Б. № ********** до тел.
№ ********** на Каролина Илиева, в който заявява,че само веднъж като
гаранция е получена сумата от 1000 евро?
3.Негов ли е гласа на аудиозаписа от 02.06.2020г, приложен по делото?
Настоящият съдебен състав, счита, че хипотезата на чл.266,ал.3 ГПК в
настоящият случай не е налице.
По отношение на първия въпрос,искането се явява недопустимо.Същото
не попада в нито една на хипотезата на чл.266 ГПК. Посоченото
доказателствено искане, не е поискано пред първоинстанционният съд, а
страната не сочи причини поради, които доказателствата не са били известни
на ответника или не са били включени поради извършени от
първоинстанционният съд процесуални нарушения. Поради , което същото
следва да бъде оставено без уважение.
По отношение на втори и трети въпрос, въззивната инстанция намира,
че идентично искане е било направено пред първоинстанционния съд, което
искане е обективирано в протокол от съдебно заседание проведено на
28.02.2024г.Същото е било и предмет на назначена в първоинстанционният
съд СТЕ. Същата не е изготвена поради процесуално бездействие /направен
отказ от ответната страна/ С оглед на това, така направеното искане се явява
недопустимо и следва да бъде оставено без уважение.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с №
47992/13.06.2024г., депозирана от „Лия Имоти “ЕООД ЕИК *********,
седалище и адрес на управление : гр. Варна, ул. „Глаголица“ № 61, офис Б
срещу Решение № 2151/10.06.2024г. постановено по гр. дело № 2091/2023г. по
описа на Районен съд- гр. Варна, 19 състав, с което „ Лия Имоти“ ЕООД,
ЕИК: ********* е осъдено да заплати на „ТМ ГРУП 2020“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Черноризец
3
Храбър“ № 4 сумата от 1000 евро, представляваща заплатена сума по договор
за гаранция с купувач от 19.05.2020г., като гаранция за закупуване на следния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот с идентификатор № ******* по
КК и КР на гр. Варна, находящ се в с. Тополи, местност „пред Гробище“, общ.
Варна, обл.Варна, с площ 4456 кв.м., подлежаща на връщане при прекратяване
на договора по чл.3 от същия, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда - 21.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата и 27,92 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 07.01.2023г. до
20.02.2023г. вкл, сумата от 619,22 лева, представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и сумата от 0,62 лева сторени
съдебни разноски на осн.чл.78,ал.3 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1420/2024г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.09.2024г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника и препис от отговор на въззивна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивната жалба
доказателствено искане
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5