№ 2825
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110216974 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Гоф строй” ЕООД, с ЕИК *********, срещу
наказателно постановление (НП) № 23-2100054/15.11.2021 г., издадено от
Директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
дружеството-жалбоподател, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда
(КТ), вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на сумата от 2 000,00 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В законоустановения срок е подадена жалба от санкционираното
дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно
постановление. Излагат се доводи за липса на пълнота при описание на
обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение, което
обосновава липсата на законов реквизит съобразно изискването на чл. 42, ал.
1, т. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Поставя се под съмнение вида на правоотношението, съществуващо между
дружеството-жалбоподател и работника ****, като се сочи, че за ангажиране
1
отговорността на дружеството под нормата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2
КТ е необходимо да бъдат посочени всички реквизити на един трудов
договор, както са установени в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ. Релевира се
още основание за незаконосъобразност на дадената правна квалификация,
като според жалбоподателя в случая е извършено друго нарушение, а именно
допускане до работа на работник, с когото изобщо не е сключен трудов
договор – нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ. В условията на алтернативност се
навеждат доводи за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН към настоящия
случай. Иска се обжалваното наказателно постановление да бъде отменено,
като в условията на евентуалност се претендира налагането на имуществена
санкция в минимално установения в закона размер.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – директор Дирекция „Инспекция по труда“ София
област, редовно призована, представлява се от юрк. ***, който моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено
като правилно и законосъобразно. В хода на съдебните прения излага
твърдения за това, че работникът е заварен в контролиран обект, като е
попълнил декларация, от която са видни основните моменти, присъщи на
всяко трудово правоотношение. Сочи, че в представения по време на
проверката по документи граждански договор липсва конкретен предмет, не е
точно индивидуализирано количеството работа и дължимият трудов резултат.
Изтъква, че както в акта за установяване на административно нарушение, така
и в наказателното постановление е точно описано извършеното нарушение,
като според процесуалния представител и двата акта отговорят на всички
процесуални и материални изисквания на закона. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Извършена е проверка на 06.10.2021 г. за спазване на трудовото
законодателство на „Гоф строй“ ЕООД на място в строителен обект на
контрол – изграждане на магазин Лидл – Павлово Ф217, намиращ се в гр.
София, ул. „Вихрен“ № 9. Проверката е продължила и на 11.10.2021 г. в
2
сградата на Дирекция "Инспекция по труда" Софийска област по документи.
При проверката на място е заварен **** на работа в посочения обект
на 06.10.2021 г. около 10,20 часа, който работил като общ работник. Същият
попълнил декларация, в която посочил, че работи в „Гоф строй“ ЕООД от две
седмици, при работно време от 09:00 ч. до 16:00 ч., с почивка в работния ден
час и половина, с почивни дни събота и неделя и трудово възнаграждение 60
лв. на ден. В хода на проверката лицето заявява, че няма сключен трудов
договор с идентифицирания от него в декларацията като работодател „Гоф
строй“ ЕООД. По време на проверката е представен граждански договор
№3/20.09.2021 г., сключен между работника **** и дружеството-
жалбоподател. Предметът на гражданския договор е бил определен като
„почистване на търговска зона и преместване на материали и подготовка за
използването им“. С призовка, връчена на 06.10.2021 г. проверяващите са
изискали от „Гоф строй“ ЕООД да представи трудовите досиета на
работещите на обекта, като по-късно, при проверката по документи за лицето
**** е представен трудов договор, сключен след проверката на инспекторите
в строителния обект - на 08.10.2021 г.
Прието е, че „Гоф строй“ ЕООД в качеството си на работодател на
****, не е уредил като трудови правоотношенията по предоставянето на
работна сила от лицето, като не е сключил трудов договор с него в писмена
форма, за което е съставен акт за установяване на административно
нарушение № 23-2100054 от 11.10.2021 г.
Установената фактическа обстановка се доказва от
административнонаказателната преписка, съдържаща акт за установяване на
административно нарушение № 23-2100054/11.10.2021 г., идентификационна
карта на „Гоф строй“ ЕООД, Протокол за извършена проверка № ПР2132569
от 11.10.2021 г., оценка на риска, книга за инструктаж по безопасност и
здраве при работа, саморъчно попълнена декларация от лицето ****,
Граждански договор № 3/20.09.2021 г., констативен протокол – Приложение
1, декларация- Приложение 3, разписка- Приложение 2; Трудов договор №
00000025/08.10.2021 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал. 5 КТ, длъжностна характеристика, Заповед №З-0058/11.02.2014 г.,
Заповед №З-0024/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна
инспекция по труда", Заповед №З-0025/08.01.2019 г. на Изпълнителния
директор на ИА "Главна инспекция по труда" и показанията на
актосъставителя Д. Й..
Свидетелката Й., служител в Дирекция „Инспекция по труда“
Софийска област, е потвърдила, че Васил *** саморъчно е попълнил дадената
му от контролните органи декларация, като в нея е отбелязал, че работи за
„Гоф строй“ ЕООД от две седмици, с работно време от 09:00 ч. до 16:00 ч., с
почивки в рамките на работния ден от час и половина и възнаграждение в
размер на 60 лв. на ден. Свидетелката отбелязва още, че при проверката на
място управителят на дружеството-жалбоподател е дошъл и е заявил, че
лицето е негов работник. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката Й.
като преценява същите като логични, последователни и непротиворечиви.
3
Същите кореспондират със съдържанието на декларацията, саморъчно
попълнена и подписана от ****. Съдът намира, че показанията на
актосъставителката в пълнота и хронологична последователност изясняват
обстоятелствата около извършената проверка, както и констатираното
нарушение.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице – представител на наказаното юридическо лице, срещу
обжалваем акт в срока на обжалване на наказателното постановление, поради
което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено в компетенциите на
административно наказващият орган - Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" Софийска област според т. 4 от Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда".
Компетентността на актосъставителя произтича от разпоредбата на чл. 416,
ал. 1 от КТ в качеството й на старши инспектор в дирекция "Инспекция по
труда" Софийска област. Териториалната компетентност на актосъставителя,
съответно на административно наказващия орган произтича от Заповед №З-
0024/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по
труда" и Заповед №З-0025/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА
"Главна инспекция по труда".
След като се твърди, че нарушението е извършено на 06.10.2021 г. то
не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН със съставяне
на акта за установяване на административно нарушение на 11.10.2021 г., т.е.
няколко дни след това. Обжалваното наказателно постановление е издадено
след малко повече от месец след съставяне на акта в срока на чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН.
Съдът намира, че както актът за установяване на административно
нарушение, така и атакуваното наказателно постановление покриват
необходимите минимални стандарти, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Актът е подписан от съставителя и двама свидетели при
установяване на нарушението и съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, видно от вписването им в протокола за
проверка, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е надлежно
предявен и връчен на същата дата на представител на жалбоподателя. В срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени възражения срещу описаното
нарушение. Видно от приложената по делото обратна разписка,
Наказателното постановление е било надлежно връчено на представител на
дружеството-жалбоподател. Поради изложеното съдът не намира допуснати
нарушения на процедурата по съставяне и връчване на двата посочени по-
горе процесуални документа.
Посочените от жалбоподателя разминавания в адреса на проверения
от контролните органи обект, констатирани в някои от документите,
4
приложени към административнонаказателната преписка, съдът преценява
като несъществени и невъзпрепятстващи жалбоподателя да разбере
фактическите параметри на повдигнатото му административнонаказателно
обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а според
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Въпросът за нарушаването на посочените разпоредби е свързан с
въпроса за наличието на трудово правоотношение между работника или
служителя и работодател.
Предметът на трудовото правоотношение включва предоставянето от
физическо лице на работна сила, като съвкупност от физически усилия,
професионални знания и практически умения за изпълнение на определения
вид работа срещу трудово възнаграждение. Като условие, за да се приеме, че
е налице подобно престиране на труд, без да е сключен трудов договор в
писмена форма преди постъпване на работа, следва да съществува и
съответно да е доказано по делото съдържанието на трудово правоотношение,
а именно, че лицето предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид
работа при определен работен режим, определено заплащане и работно
време.
Съдът намира, че по несъмнен начин се доказа наличие на трудово
правоотношение между жалбоподателя „Гоф строй“ ЕООД и лицето **** към
06.10.2021 г. – момента на извършване на проверката.
На първо място в хода на проверката, извършена на 06.10.2021 г.,
контролните органи на ИА „ГИТ“ в съответствие с правомощията си по чл.
402, ал.1, т.3, пр.2 КТ писмено са се осведомили от заверения да работи на
обекта за обстоятелствата, при които полага своя труд. В предоставената на
**** бланка от декларация, надлежно попълнена и подписана от него, същият
декларира, че работи в дружеството „Гоф строй“ ЕООД от две седмици на
длъжност "общ работник" на обект, намиращ се в гр. София, ул. „Вихрен“, с
работно време от 09.00 ч. до 16.00 ч. с почивни дни събота и неделя, почивка
в работния ден час и половина, за което получава трудово възнаграждение в
размер на 60 лв. на ден. Така декларираните по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3, пр.
2 КТ данни водят еднозначно до извода за съществуващо между „Гоф строй“
ЕООД като работодател и Васил *** като работник отношение по
престирането на работна сила при посочените съществени за всяко трудово
правоотношение условия - длъжност, място на работа, работно време,
трудово възнаграждение, почивки /в тази насока Решение № 273 от
13.01.2017 г. на Административен Съд - София град по адм. д. № 6967/2016
г./.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за
съществуването на самия договор. В случай, че не е налице писмено
5
обективирана воля за сключване на трудов договор, но са налице писмени
доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за наличието му,
определено чрез неговите съществени елементи като място на работа,
наименование на длъжността, характер на работата, както и определено
трудово възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е
извършвал дейност по трудов договор /в този смисъл Решение № 907 от
2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Маргарита Соколова/.
На второ място съдът счита за необходимо да отбележи, че лицето
**** е бил длъжен да спазва трудова дисциплина, а дружеството-
жалбоподател е имал дисциплинарна власт над него, след като първият е
работил със средства на труда – различни строителни материали,
предоставяни му от работодателя „Гоф строй“ ЕООД за преместване и
извозване, без които материали фактическото изпълнение на работата е било
невъзможно. В декларацията *** е посочил, че е следвало да спазва работно
време и междуседмична почивка, с което се доказва и неговата
дисциплинарна подчиненост. Твърденията, изложени от жалбоподателя, както
и представеният по делото граждански договор № 3 от 20.09.2021 г., сключен
между посочените по-горе страни, не променят обективно съществуващия
факт, че лицето **** през цялото време е осъществявал типична трудова
дейност, а не дейност, произтичаща от създадено между страните
облигационно правоотношение – по договор за изработка. Нормативно
уреденият в разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД договор за изработка
предполага изпълнителят да е самостоятелен, сам да организира работата си,
като в повечето случаи мястото на извършването на последната е при самия
него. От друга страна обсъжданият договор по своята правна природа
предполага еднократно изпълнение на определена задача, с изпълнението на
която договорът се изчерпва.
В настоящия случай, отчитайки естеството на дейността по
почистване на обекта, преместване на материали и подготовка за пренасянето
им, извършвана от *** съдът намира, че се касае до продължаващо и
многократно изпълнение на определени трудови функции, които не се
изчерпват. Вземайки предвид, че организацията на работа е изключителна
грижа на „Гоф строй“ ЕООД, мястото на извършването е при него, работата
се извършва под негов контрол, нареждания и ред, които общият работник
*** е длъжен да спазва, то настоящият съдебен състав категорично елиминира
квалифицирането на подобна дейност като предмет на договор за изработка /в
тази насока Решение № 177 от 3.04.2003 г. на ПАС по в. гр. д. № 125/2003 г.,
ГО/. Не е за пренебрегване и обстоятелството, че веществените условия, при
които **** осъществява своята дейност също принадлежат на дружеството-
жалбоподател и рискът от работата също е за негова сметка.
Поради изложеното съдът намира, че наличието на сключен по-рано
/на 20.09.2021 г./ граждански договор между жалбоподателя и Васил *** при
предоставяне на работна сила от страна на работника, не дава основание за
квалифициране на правоотношението като гражданско. Правоотношението по
своя характер е трудово, тъй като работникът *** е предоставял работна сила,
6
като съвкупност от физически и психически усилия постоянно в периода на
съществуването на прикритото трудово правоотношение при спазване на
дисциплинарно подчинение на своя работодател „Гоф строй“ ЕООД. С оглед
на последното съдът не споделя релевираното в жалбата оплакване, че
всъщност не се касае до нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.
Поради изложеното съдът намира, че отношенията между двете
страни е следвало да бъдат регулирани с трудов договор в писмена форма,
тъй като задълженията на *** към работодателя му не са имали характер на
такива, присъщи на гражданския договор, след като същият е престирал
работна сила срещу съответно заплащане и при спазване на дисциплинарна
подчиненост. Същият не е бил самостоятелен и независим при изпълнение на
възложената му работа, а с оглед останалите елементи на трудовото
правоотношение, отношенията между страните по договора е следвало да
бъдат уредени като трудовоправни.
Съгласно § 1, т. 1 от КТ „Гоф строй“ ЕООД представлява работодател
по отношение на ****, тъй като е юридическо лице, което самостоятелно
наема работници или служители по трудово правоотношение, а *** е работил
като общ работник при извършване на работа в проверявания обект.
Според разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ подлежи на наказване
работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Според
посочената разпоредба, трудовият договор се сключва в писмена форма.
Предвид на изложеното съдът намира, че от обективна страна
жалбоподателят „Гоф строй“ ЕООД е осъществил състава на нарушение по
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като в качеството си на работодател не е
сключил трудов договор в писмена форма с **** при наличие на трудово
правоотношение между тях, като и не е уредил отношенията при
предоставянето на работна сила с *** като трудови правоотношения.
Съдът намира, че не е налице основание за квалифициране на случая
като маловажен по чл. 28 от ЗАНН. С оглед характера на обществените
отношения, засегнати от процесното нарушение и факта, че то е с типичната
за вида си обществена опасност, като с нищо не разкрива по-ниска степен на
засягане на обществените отношения от конкретния вид, следва извода за
неприложимост на посочената разпоредба. Отделно от това, съдът счита за
необходимо да посочи, че с оглед честотата на този вид нарушения и
значимостта на накърненото обществено отношение, приложимостта на
нормата на чл. 28 ЗАНН се явява неоправдана.
Налице са предпоставките за налагане на имуществена санкция на
търговеца, тъй като при условията на чл. 83 от ЗАНН е достатъчно
констатирането на извършено нарушение, без да се изследва кое е персонално
отговорното лице и има ли то вина за извършването на деянието.
По отношение на наказанието и разноските:
Административнонаказващият орган е наложил имуществената
санкция в размер на 2 000 лева, при положение, че в разпоредбата на чл. 414,
ал. 3 от КТ са предвидени относително определени предели от 1 500 до 15
7
000 лв. за работодател. Не са изложени мотиви за превишението на
минимално установената санкция при индивидуализацията на наказанието. В
тази връзка съдът намира, че с оглед изложеното и липсата на твърдения за
други нарушения на трудовите права на ****, както и за извършени други
нарушения от страна на „Гоф строй“ ЕООД на трудовото законодателство,
имуществената санкция следва да бъде изменена към минималния предвиден
в закона размер от 1 500 лева. В подкрепа на последното може да се приведе и
обстоятелството, че след извършената от Инспекцията по труда проверка
дружеството-жалбоподател е преуредило взаимоотношенията си с работника
**** като е сключило с последния трудов договор. В този смисъл следва да
бъде изменено обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото, с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН се явява основателно искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски. Въз основа на фактическата
и правна сложност на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че
дружеството-жалбоподател „Гоф строй“ ЕООД следва да заплати на
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 4 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-2100054/15.11.2021 г.,
издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „Гоф строй“ ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл.
414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 62, ал.
1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, в частта му относно размера на имуществената
санкция, който намалява от 2 000,00 (две хиляди) лева на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Гоф строй“ ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд
София - град с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщението на страните по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8