МОТИВИ по НОХД №420/2010 г. по описа на ПОС

 

Срещу подсъдимия И.Г.И. от гр.П*** е внесено обвинение за извършени престъпления както следва:

-                     по чл. 301, ал.3, пр.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 282, ал.1 от НК - за това, че на 12.10.2009 г. в град Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – лекар, представител на *** във *** на **** към МБАЛ „****”АД е поискал и на 13.10.2009 г. в град П. в качеството си на длъжностно лице – лекар, представител на ***** във ***  на *** към МБАЛ „****” АД е приел облага – парична сума от 100 лв. /5 бр. банкноти с номинал 20 лева със серийни номера АМ 3459942, БА 5609032, БВ 9512903, АХ 7167634 и АН 8161862/, която не му се следва, загдето е извършил друго престъпление във връзка със службата си, а именно такова по чл. 282, ал.1 от НК;

-                     по чл. 282, ал.1 от НК – за това, че на 12.10.2009 г. в град П. в качеството си на длъжностно лице – лекар, представител на **** във *** на *** към МБАЛ „****” АД е превишил правата си, визирани в длъжностната му характеристика и в чл.37 ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експерти, като е променил датата за явяване за освидетелстване в*** , с цел да набави за себе си имотна облага, и от това са настъпили немаловажни вредни последици за лицето С.И..

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив не поддържа повдигнатите обвинения по чл. 301, ал.3, пр.2 вр. с ал.1, вр. с чл. 282, ал.1 от НК и по чл. 282, ал.1 от НК, като счита, че от подсъдимия е извършено престъпление по чл. 301, ал.1 от НК. Излага съображения, че безспорно е установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. От подсъдимия е приет дар – сумата от 100 лв. за извършено действие по служба – промяна датата на явяване пред *** на св. И.. Предлага на подс. И. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което да се отложи с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 301, ал.4 от НК подсъдимият да бъде лишен от правото да заема длъжност „лекар – член на ***”. Веществените доказателства да се върнат на св. И., като подсъдимият бъде осъден да заплати равностойността на паричните средства, както и разноските по делото.

Адв. Б. - служебен защитник на подс. И. излага съображения, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Подсъдимият не е извършил престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Не е извършено и престъпление по чл. 301, ал.1 от НК, тъй като в нито един момент не е искал пари или материална облага. Пострадалата сама е преценила, че следва да се отблагодари, сама е преценила и размера на сумата. Взел е подадените му банкноти, за да помогне на И. да си събере вещите, но в този момент е пристигнала полицията. Подсъдимият няма и качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 от НК. Иска да се постанови оправдателна присъда, като разноските останат за сметка на държавата.

Подсъдимият И. поддържа изложеното от защитника си, твърди, че е невинен и моли да се постанови оправдателна присъда.

                   Пловдивският окръжен съд, след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

                    Подсъдимият И.Г.И. е роден на *** ***, но живее в град П.. Той е българин, български гражданин, с висше образование. Женен е и не е осъждан. Понастоящем работи в МЦ „****” като хирург. ЕГН **********.

                   Съгласно трудов договор №2/03.01.2005 г. подсъдимият работил като лекар, член на ***** в ***  в РУ „С.п.” град П.. Договорът е с шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. С допълнително споразумение №35/01.01.2009 г. към същия трудов договор подсъдимият е преназначен на длъжност лекар член на *** с код №**** по НКПД.

                   Правомощията и задълженията на подсъдимия са отразени в длъжностната му характеристика, утвърдена от управителя на **** София на 26.06.2009 г. Подсъдимият е запознат с нея на 06.07.2009 г.

                   Работата в *** била организирана по следния начин:

                   Документите от лицата, желаещи или подлежащи на освидетелстване, респективно – преосвидетелстване, постъпват в картотеката на ***. От лекар специалист те се разпределят към съответните състави. При постъпването в състава председателят и техническият секретар разпределят преписките по дни.

                   Св. Е., в качеството си на председател на ІІ състав, определяла датата, на която ще се извърши съответният преглед, като това се отбелязвало на писмото от нея. Датите на явяване на лицата се отбелязвали в отделен азбучник, воден от А.. След това досиетата заедно с писмата с датите се преглеждали от съответния специалист от състава, който отбелязвал необходимите изследвания. Впоследствие писмото, вече попълнено, както и производствена характеристика, когато се налагало, се поставяли в плик, на който А. вписвала името и адреса на лицето, до което е адресиран, като се поставял и печат на съответния състав.

                   Понякога на пациентите на *** се налагала промяна на датата, за която е насрочено освидетелстването им. В тези случаи се извършвала корекция, но винаги това ставало със съгласието и след предварително съгласуване с председателя на съответния състав, конкретно за ІІ състав - със св. Е.. Ако се носело писмото, корекция се правела върху него – задрасквала се старата дата, като се нанасяла новата дата за явяване. Отбелязване се правело и в азбучника. Ако не се носело писмото или е загубено, тогава се изготвяло ново, като се отбелязвали необходимите документи и изследвания, които да се носят при прегледа. Изготвянето на новите писма се правело от всеки от членовете на състава, но при предварително съгласуване на датата със св. Е..

                   Всички писма – както изпращаните по пощата, така и издаваните нови такива, не били подписвани до 2009 г., като след инкриминирания случай започнало подписването им.

                   Св. С.И. е с определена група инвалидност. Претърпяла е две сърдечни операции и имала изкуствена клапа на сърцето.

                   В края на април 2009 г. св. И. подала документи за преосвидетелстване в ***. През месец септември същата година нейна съседка получила писмо, адресирано до нея, от *** ІІ състав към МБАЛ „*****” АД, с което е уведомена да се яви пред ІІ състав на комисията на 05.11.2009 г.

                   И. била уведомена за датата, но писмото останало у съседката, която го получила, тъй като заминала за чужбина. Същевременно И. планирала пътуване до САЩ - закупеният билет бил за 28.10.2009 г. свидетелкатапреценила, че не може да се яви на определения ден и решила да попита дали е възможна промяна на датата на явяване пред ***.

                   Отишла в сградата, където се помещавали съставите, като на регистратурата я уведомили, че от 12 до 13 часа се провеждат справки пред лекари от ІІ състав и именно с тях следва да се консултира.

                   На 12.10.2009 г. малко преди 12 часа свидетелката отишла пред кабинета, в който се помещавал ІІ състав на ***. От стаята излязло лице, което ú се представило като доктор И. и което тя категорично разпознава като подсъдимия. Свидетелката помолила да говорят насаме, тъй като пред кабинета имало много хора. Двамата са отдръпнали в коридора, като свидетелката споделила проблема си. Подсъдимият обяснил, че е възможна промяна, като поискал от И. да даде личната си карта.

                   Подсъдимият отишъл в кабинета, където се помещавала св. А., като от там взел досието на И.. Консултирал се със св. Е., която се намирала в същото помещение, обяснил за разговора и съгласувал възможностите за промяна и датата, на която И. следва да се яви. След това с досието отишъл в кабинета, в който заседава ІІ състав на ***, като там разгледал приложената документация, попълнил писмо с новата дата за явяване, посочена от Е. – 15.10.2009 г. Отбелязал необходимите изследвания, които да носи И. със себе си при явяването си. Всички тези действия са осъществени в присъствието на св. К..

                   Подсъдимият излязъл в коридора, като дал новото писмо на С.И. отново насаме. Тя започнала да благодари, като подсъдимият заявил, че: „Благодарностите се изразяват в…”. На въпроса на свидетелката„В пари ли?” подсъдимият отговорил, че тя го е казала. Свидетелката попитала колко трябва да даде, отговорът бил: „Колкото Ви е на сърце. Ние не дерем кожи”. Същевременно подсъдимият разяснил, че „работата” трябва да се свърши по – рано, преди 15.10., като уговорката била за следващия ден.

                   Св. И. се разстроила от разговора, тъй като вместо да си купи лекарства, трябва да даде пари на лекаря. При прибирането си в дома си се разплакала пред дъщеря си и зет си.  Разказала им за случилото се и че ú искат пари за промяната на датата на явяване. Зет ú предоставил 100 лв. и казал да се обърне към полицията.

                   Свидетелката провела разговор на телефон 112 в 12.56 часа, сигнализирала за искания ú подкуп и подробности по същия, като от там я насочили към най – близкото полицейско управление. Същевременно сигналът е предаден по електронен път и на дежурен в ОД МВР П..

                   Свидетелката отишла в ІІІ РУ, като от там е отведена в сектор „БОП”. Проведен е разпит, като в присъствието на поемни лица предоставените от нея банкноти - 5 бр. с номинал 20 лева със серийни номера АМ 3459942, БА 5609032, БВ 9512903, АХ 7167634 и АН 8161862, са описани и фотографирани. Уговорено е на следващия ден свидетелката да предостави сумата на подсъдимия, като даде знак за предаването на парите. Подготвена е полицейска операция.

                   На следващия ден – 13.10.2009 г. – около 11 часа св. И. отишла в сградата на ***, като в двора видяла полицейски служители. Пред кабинета била извикана от подсъдимия, като именно такава била и уговорката им. Двамата излезли от сградата и тръгнали по съседната уличка покрай училището към река Марица, от там по бул. Марица стигнали до кръстовището с бул. Цар Борис ІІІ Обединител и намиращия се там подлез. Близо до него и до спирката на същия булевард срещу Водната палата и намиращия се до нея мебелен магазин, по искане на подсъдимия, който казал „Хайде!”, свидетелката извадила от джоб на портмонето си парите, предала ги на И., като той ги взел и ги пъхнал в десния джоб на дънките си. Забавянето в действията на И. – ваденето на парите - накарало подсъдимия да изрази недоволството си, като ú казал, че е трябвало да бъде готова. Тъй като свидетелката била притеснена, при даване на знака на полицейските служители за предаването на парите тя изтървала дамската си чанта на земята и вещите се разпръснали. Подсъдимият се навел да ú помогне. Тези действия били наблюдавани от полицейски служители – св. Р. и Р., като същите пристъпили към задържане на подсъдимия.

                   След задържането е извършен обиск, на който присъствали св. Ж. и Т.. Иззети са парите – веществени доказателства по делото, като е съставен надлежен протокол, одобрен от съдия от ПОС.

                   Св. И. се явила на 15.10.2009 г. на преглед, като такъв е извършен.

                   До инкриминираниия период подсъдимият е бил многократно стимулиран с допълнително възнаграждение.

                   Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на разпитаните свидетели И., Е., А., К., А., Ж., Т., Р. и Р., от писмените доказателства и доказателствени средства – копия от писмо на ***, ІІ състав, заповед за полицейско задържане, справка за съдимост, протокол за обиск и изземване, одобрен от съдия от ПОС, с приложен фотоалбум, протокол за доброволно предаване и протокол за оглед на веществени доказателства с приложени ксерокопия и фотоалбум, приемо–предавателен протокол, копия от трудов договор, длъжностна характеристика, допълнително споразумение към трудов договор, страница от азбучник, характеристична справка, писма до подсъдимия и удостоверение, писмо от Дирекция „НС 112” РЦ 112 – К. с приложени заверени копия от електронен картон, от веществените доказателства – пари – пет банкноти по 20 лв.

                   Налице се несъответствия в изложеното от св. Р. и Р., които обаче се отстраниха при проведената очна ставка. Двамата твърдят, че задържането на подсъдимия е станало на 5 – 6 метра от свидетелката И., факт, който се потвърждава индиректно от нея, тъй като се е навела, взела си е чантата и след това е задържан подсъдимия. Ирелевантно обаче е за настоящето производство дали подсъдимият е задържан на един или на пет метра от свидетелката, тъй като в това време той е получил искания дар и парите са били в джоба му.

                   Относно показанията на св. Ж. и Т., че „обяснения на лицето” в протокола за оглед и изземване, приложен на л.31 от досъдебното производство не са прочетени от тях – подсъдимият е категоричен, че той е изпълнил /изписал/ тези обяснения, като Ж. е сигурен, че парите са извадени от джобовете на подсъдимия. Единственото, което е отбелязано от Ж. е, че е възможно да не го е прочел. С оглед изминалия период от време обаче е възможно и да не си спомнят.

                   Колкото до твърдението, че обясненията са написани от подсъдимия под „диктат” на разследващия, установи се, че диктат е нямало. Колкото до това, да му е диктувано – не се установява по – раншно освидетелстване на И., каквото е отбелязано, като най – малко е нелогично да е упражняван натиск върху подсъдимия, още по – малко в присъствието на поемните лица, а те не твърдят такъв факт.

                   Св. К., А., Е. и А. допринесоха за изясняване процедурите в ***, а първите три -  конкретно за ІІ състав на ***. Св. К. не си спомня за конкретното изписване на писмото до И. от подсъдимия, но според настоящия състав следва да се даде вяра на изложеното от него.

                   От тези показания, а и от обясненията на подсъдимия безспорно се установява, че действително в длъжностните характеристики на лекарите – членове на съставите, в частност - на подсъдимия, не е отбелязана възможността за определяне и промяна на датата на явяване на пациентите в ***. Съгласно Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, това е правомощие на Председателя на *** /чл. 37, ал.1,т.2, 6 и 11, б.а/. Не може да се приеме обаче, че е налице превишаване от страна на подсъдимия на права, тъй като за определяне на датата на новото явяване на св. И. той е съгласувал действията си със св. Е., която е посочила и дата 15.10.2009 г. Промяната е станала именно по този начин, като последващите действия – преместването на досието, изписването на писмото, са само технически действия. Следва да се отбележи, че всички свидетели, а и подсъдимия са категорични, че всеки от тях е извършвал такава дейност, след предварително съгласуване с председателя, като деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна – липсва умисъл за извършване на престъпление, като действието не се приема като такова.

                   Несъответствия има в свидетелските показания, но те не са по основните факти от предмета на доказване – искана ли е „благодарност” от подсъдимия, дадена ли е от пострадалата и за какво е дадена. Тези факти се установяват единствено от обясненията на подсъдимия и от показанията на св. И., като твърденията на двамата са диаметрално противоположни.

                   Според подсъдимия инициативата за „благодарността” за промяна на датата на явяване е била на свидетелката, като той е очаквал бутилка ракия или кутия бонбони.

                   Според настоящия състав следва да се даде вяра изцяло на изложеното от св. И. относно същите факти, тъй като твърдяното от нея се подкрепя от писмените доказателства по делото, а и от показанията на св. Р. и Р., както и от приложените веществени доказателства. Колкото до несъответствието, че е тръгнала на 27.10.2009 г. /изложено в съдебно заседание/, а не на 28.10.2009 г. – касае се до неточност, а не до недобросъвестност от нейна страна, тъй като същата действително е отпътувала от П. на посочената от нея дата, с оглед ранния час на напускане на страната, посочен в справката от Сектор „ОА”, макар и да е напуснала страната няколко часа по - късно.

                   Безспорно по делото се установява, че подсъдимият е изготвил ново писмо за явяване на свидетелката на 15.10.2009 г. пред ***. Безспорно е и това, че тя е изразила благодарността си за това действие. Според настоящия състав е доказан и фактът, че подсъдимият е обяснил, че благодарностите се изразяват по друг начин, както и че уреждането на „благодарностите” следва да се извърши преди освидетелстването, като именно по този начин е поискал дар, който не му се следва. Допълнително за това искане го е мотивирало и обяснението на И., че ще пътува за САЩ, което по принцип предполага и по – големи финансови възможности.

                   За субективния елемент – че е знаел, че не му се следва, и въпреки това е искал дар, може да се съди от обясненията му.

                   На инкриминираната дата – 13.10.2009 г., след като е видял И., двамата, без да разговарят, са излезли извън сградата на *** /лист 38 – гръб от съдебното следствие/. Най – малко нелогично е, в случай, че нищо не е искал, да тръгне с лице, с което няма предварителна уговорка. Още по – малко – на значително разстояние от работното си място – обиколили са съседни улици, само за да не правят „лошо впечатление на хората, събрани в коридора” /л.39 – долу/, а и „за да не се случва това, за което съм тук днес”.

                   Че е искал и чакал благодарност може да се съди и от думите „За бутилка ракия или кутия бонбони, за това отидох до подлеза.” /л.39 гръб/, въпреки твърдението си, че това е обичайно /в този смисъл и показанията на св.Е./, като не е пречело да се получат в двора на сградата. Не е убеден дали е щял да върне бонбони или ракия /л.41/, но жената /св. И./ не е носела в себе си чанта, в която да могат да бъдат поставени бутилка алкохол и/или кутия бонбони, в какъвто смисъл са показанията на св. Р.. Това обаче е нелогично и с оглед изявлението му от предходния ден „Вие го казахте” /по повод споменаване от свидетелката на думата пари/. Нещо повече – подаването на парите го е накарало „по инстинкт с дясната си ръка…” да ги сложи в джоба си.

                   Напълно е съзнавал, че поставя пострадалата в безизходица – искал е „благодарност”, като и двамата са знаели, че той е в състава на ***, който ще я освидетелства, т.е. налице е зависимост, от която той се е възползвал.

                   Освен това, същият е имал съзнанието, че е контролен орган – факт, който не е бил известен на И., и именно в това си качество, ако е на различно становище, може да изпрати документите в *** /в този смисъл са обясненията на л. 106 от съдебното следствие/. Този факт сам по себе си – че ще се забави значително във времето вземането на решението, още повече, че евентуално обжалване е свързано с присъствието на лицето в страната, а същата е следвало да пътува в чужбина – е мотивирал подсъдимия да използва служебното си положение спрямо лице, което зависи от него и да го принуждава да му се „отблагодари”.

                   По изложените съображения се даде вяра изцяло на показанията на св. И., която освен това не е заинтересована по какъвто и да е начин от изхода на делото. Даде се вяра на обясненията на подсъдимия относно начина на организация на работата във ІІ състав, проведените срещи със св. И., действията, но не и по отношение на искането на „благодарност” и начина, по който е станало това. В тези части обясненията на подсъдимия се явяват израз на защитната му позиция, като не се кредитират.

                   Безспорно по делото е установено, че подсъдимият има качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. а от НК - на него е възложено да изпълнява със заплата постоянна служба в държавно учреждение – лекар член на ***. Извод в тази насока може да се направи от длъжностната му характеристика, а и правомощията му са определени с нарочен правилник.

                   При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. И. не е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК – за това, на 12.10.2009 г. в град П., в качеството си на длъжностно лице – лекар, представител на **** – Пловдив във *** ***на *** към МБАЛ „*****” АД, да е превишил правата си, визирани в длъжностната му характеристика и в чл.37 ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експерти, като е променил датата за явяване за освидетелстване в ***, с цел да набави за себе си имотна облага и от това да са настъпили немаловажни вредни последици за лицето С.И..

                   От обективна страна:

                   Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е имал качеството длъжностно лице, като вече се изложиха съображения за това.

                   Според съдебната практика, признакът превишаване властта или правата е налице, когато длъжностното лице извърши дейност извън неговата компетентност, т.е. когато извърши действие, което съобразно разпределението и функциите на правата и задълженията на служителите то няма право да извърши, а това право е предоставено на друго лице, а не на дееца.

                   Безспорно е, че в длъжностната характеристика на подсъдимия, а и в чл.37 ал.2 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експерти не е посочено, че лекарите от *** могат да извършват промени в датите за явяване за освидетелстване/преосвидетелстване в ***, тъй като това е правомощие на председателя на състава. На практика обаче всеки от членовете на съставите е попълвал писма или е коригирал дати, но след предварително съгласуване със св. Е.. Самата тя е категорична, че не е имало случай, в който да не е съгласувана дата с нея. Ето защо не може да се приеме, че е налице превишаване на права, тъй като е попълнено писмо с нова дата за явяване пред ***, след предварително определена дата от св. Е.. Извършена е техническа дейност по отбелязване на необходимите изследвания и посочване на определената дата в писмото.

                   Облагата по смисъла на чл. 282 НК може да бъде както имуществена, така и всяко друго благоприятно изменение на положението на дееца или друго лице. Може да се приеме, че с действията си – оказване на помощ на св. И. по наболял за нея проблем съдействие за по – бързото уточняване на нова дата, което е могло да се извърши и от друг член на състава – подс. И. е целял набавяне на имотна облага за себе си.

                   От субективна страна деецът не само, че трябва да съзнава, че нарушава служебните си задължения и превишава правата си, но и, че действайки по такъв начин, се облагодетелства конкретен субект. Такова съзнание – че се превишават права, липсва у подсъдимия.

                    Действията на подсъдимия не могат да се приемат за престъпление – деянието е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Ето защо настоящият състав на основание чл.304 от НПК призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение по чл.282, ал.1, от НК.

                   Относно престъплението подкуп:

Настоящият състав прие, че подс. И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 301, ал.1 от НК за това, че в град Пловдив, в качеството си на длъжностно лице – лекар, представител на **** – П. във ***  на *** към МБАЛ „***” АД, на 12.10.2009 г. е поискал и на 13.10.2009 г. е приел облага – парична сума от 100 лв. /5 бр. банкноти с номинал 20 лева със серийни номера АМ 3459942, БА 5609032, БВ 9512903, АХ 7167634 и АН 8161862/, която не му се следва.

                   От обективна страна – безспорно се установи, че подс. И. е бил длъжностно лице – лекар член на ***. Този факт се установява от приложените трудов договор №2/03.01.2005 г. и допълнително споразумение №35/01.01.2009 г., както и длъжностната характеристика, с които на подсъдимия е възложено участие в състава на дейността в О*** /С*** с цел подобряване качеството на медицинската експертиза на работоспособността, професионалните болести, степента на социална адаптация на деца до 16-годишна възраст.

                   Безспорно се установи и това, че на 12.10.2009 г., в качеството си именно на длъжностно лице, е поискал от С.И. дар, който не му се следва, за това, че е извършил действие по служба – променил е датата на явяване пред ***. Установи се и, че на 13.10.2009 г. е приел дар – сумата от 100 лв. - от същото лице.

                   Подсъдимият е осъществил две от формите на изпълнителното деяние – поискал е и е приел дар, като действията му ясно материализират това.

                   Не могат да се споделят доводите на защитата, че не е искан дар – в този смисъл са изложени подробни и последователни показания от св. И.. Начинът, по който е искан дарът, е недвусмислен – „благодарностите по друг начин…”. Тъй като са изразени устно, а не се очакват и писмени благодарности, единственият извод, който е направила свидетелката, е и изразеното от нея във въпроса ú „В пари ли?”. Действително, думата „пари” не е използвана пряко от подсъдимия, но той напълно се е солидаризирал с изтъкнатото от свидетелката– „Вие го казахте”. Не е конкретизиран и размерът – „ние не дерем кожи”, като е предоставена възможност на свидетелката за преценка на финансовите възможности.

                   Получаването на дарът е също безспорно установено – подсъдимият е поставил в десния джоб на дънките си дадените му от св. И. пари, като за това освен нея свидетелстват и св. Р. и Р., у него са намерени и парите, за което освен последните двама говори и св. Ж., този факт – намирането на парите - е отразен и в протокола за обиск и изземване, като се потвърждава и от св. Т.. За идентичността на тези средства може да се съди при съпоставяне на веществените доказателства с протокола за доброволно предаване и приемо–предавателния протокол и приложения фотоалбум и ксерокопията с подписи на поемни лица и св. И..

                   Предметът на престъплението – пари – 100 лева – са дар по смисъла на закона – вид имотна облага.

                   Според настоящия състав и в двата случая е налице изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – подсъдимият, с цел да набави за себе си имотна облага, е поставил другиго – св. И. – при условия, които я принуждават да даде неследващ се дар, за да предотврати извършване на такива действия по служба от подс. И. /в какъвто смисъл е и изложеното от него в обясненията му в последното проведено по делото съдебно заседание/ – определяне на по – нисък процент намалена трудоспособност от действителния, обжалване на решението на *** пред Н***, въз основа на които да последват неблагоприятни последици – намаляване размер на пенсията, забавяне, невъзможност да пътува зад граница до постановяване на окончателното решение и т.н., които биха накърнили права и законни интереси на свидетелката. В конкретния случай обаче такова обвинение няма.

                   Всички действия на подс. И. на инкриминираните дати обективират наличието на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянията, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.

                   Ето защо подс. И. бе признат за виновен в извършване на това престъпление, като бе признат за невинен и оправдан за това, във връзка с подкупа да е извършил друго престъпление във връзка със службата си, а именно такова по чл.282 ал.1 от НК, в какъвто смисъл бе първоначално повдигнатото обвинение, и го оправда по обвинението по чл.301, ал.3, пр.2 вр. с чл.282 ал.1 от НК.

                   Относно наказанието:

                   Предвиденото от закона наказание е лишаване от свобода до шест години и глоба до 5000 лв.

                   Настоящият състав прие, че деянието е с много висока степен на обществена опасност, с оглед и начина на извършване – спрямо лице, по отношение на което е налице зависимост, чрез злоупотреба със служебното положение. От своя страна подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Същият е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран и социално интегриран, семеен е, като всичко това се отчете като смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващи се приеха начина на извършване на деянието – иска се неследващ се дар от лице с влошено здравословно състояние, което е и зависимо, както и това, че самият подсъдим не осъзнава и до момента какво е извършил, като посочва какви още възможности е имал.

             При съобразяване на факторите, посочени в чл. 54, ал.1 от НК съдът прие, че най – справедливо е наказанието да се определи при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 2500 лв.

На основание чл.301, ал.4 във вр. с чл.301, ал.1, във вр. с чл.37, ал.1, т.6 от НК подсъдимия И. бе лишен от право да заема длъжността „лекар, представител на *** в ***” за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Така определеният размер е съобразен и с разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК.

                   При определяне начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода съдът взе предвид, че се касае за лице, което е с добри характеристични данни, работи, поради което прие, че не е необходимо за поправянето и превъзпитанието му да го изтърпи реално, с оглед и на ниската лична степен на обществена опасност. Наред с това съдът отчете и останалите предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК - липсата на предишни осъждания на подсъдимия, както и това, че наложеното наказание е в допустим от тази норма размер. Ето защо съдът определи изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила, за който да бъде отложено изтърпяването на определеното на подс. И. наказание лишаване от свобода, който в достатъчна степен би въздействал върху бъдещото му поведение поправително – възпиращо, а и възпитателно.  По този начин съдът счита, че ще се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36 от НК, като ще се попречи и на други лица да използват служебното си положение за получаване на неследващи се облаги.

На основание чл.307а от НК подсъдимия И. бе осъден да заплати в полза на държавата сумата от 100 лева, явяваща се равностойността на предмета на престъплението. Самите средства са предоставени от св. И. на разследващите с цел разкриване на престъплението /видно и от протокола за доброволно предаване/. Отнемането им в полза на държавата като предмет на престъплението би било не само несправедливо – същата е принудена да даде средства на подсъдимия, а и неоправдана репресия спрямо нея и толериране на подсъдимия, който на практика е искал средствата, а той не би бил санкциониран, за сметка на И.. Ето защо се постанови веществените доказателства  - пет броя банкноти, всяка с номинал 20 /двадесет/ лева, със серийни номера АМ3459942, БА5609032, БВ9512903, АХ7167634 и АН8161862, след влизане на присъдата в сила да се върнат на св. С.И..

                   Причините за извършване на престъплението са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, стремеж към лично облагодетелстване.

                   Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: