Решение по дело №1154/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1004/11.12.2020г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА 2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

При секретар	Антоанета Метанова	и с участието
на прокурора	Паун Савов	изслуша докладваното
от съдия	ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по КАНД № 1154 по описа на съда за 2020 г.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на П.В.П., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 14/05.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 424/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-840/20.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на П.В.П., за нарушение на чл. 116б, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, на основание чл. 221, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 4 000 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд гр. Велинград е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът П.В.П., редовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмено становище вх. № 7950/10.11.2020 г. от адв. Д.С., в което по изложени съображения, моли съда да отмени решението на Районен съд гр. Велинград, като вместо него да постанови друго, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. Претендира сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

 Ответникът по касационната жалба – Комисия за финансов надзор, редовно призовани, не се представляват. По делото са представени писмени бележки с вх. № 7882/09.1.2020 г., в които процесуалният представител на ответника е изразил становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Счита, че не е налице съществено процесуално нарушение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пазарджик изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита се, че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С решението си Районен съд гр. Велинград е потвърдил Наказателно постановление № Р-10-840/20.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на П.В.П., за нарушение на чл. 116б, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, на основание чл. 221, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 4 000 лева.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че районният съд е бил сезиран с жалба от П.В.П., срещу НП № Р-10-840 от 20.09.2019 г. на Заместник председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ Управление „Надзор на инвестиционната дейност“, София. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № Р-06-383 от 02.05.2019 г. В АУАН и НП се установява, че П.В.П. е член на Съвета на директорите на „Велина“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „****“, № **. Въпросното акционерно дружество е публично по смисъла на чл. 110, ал.1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, чиито акции са вписани в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор с цел търговия на регулиран пазар и са допуснати до търговия на регулиран пазар.

В междинния финансов отчет за дейността на „Велина“ АД, представен чрез единната система за предоставяне на информация на Комисията по електронен път „e-Register“, вх. № 10-05-11237 от 30.10.2018 г., конкретно в доклада за дейността на „Велина“ АД за трето тримесечие на 2018 г., е оповестена информация, че дъщерното дружество „Велина“ ЕООД е предоставило търговски заем на „Феникс глас” ЕООД, ЕИК *********, в размер на 374 000 лв., за срок от 12 месеца, при годишна лихва 6 %, с цел временна финансова помощ. „Феникс глас” ЕООД е учредено през 2015 г. Финансовият отчет на „Феникс глас“ ЕООД към 31.12.2016 г. показвал липса на активи. През 2017 г., съобразно декларация от управителя на дружеството, същото не е осъществявало дейност и не е отчело приходи за данъчната 2017г.

С поредица писма КФН е изискала от „Велина“ ЕООД да представи копие на решението на едноличния собственик на капитала на „Велина“ ЕООД, с което е взето решение да бъде предоставен заем на „Феникс Глас“ ЕООД в размер на 374 000 лв. и мотивите за целесъобразността на сделката; писмени обяснения относно целта и предназначението на отпуснатия заем, имена и длъжност на лицето, наредило прехвърлянето на средствата; информация дали „Велина“ ЕООД е искало предварително одобрение от управителния орган на „Велина“ АД по реда на чл. 114, ал. 3 от ЗППЦК, както и копие от договора за заем, сключен между „Велина“ ЕООД и „Феникс Глас“ ЕООД и относимите документи. В отговор „Велина“ АД е представило всички изискани от Комисията документи.

Административнонаказващият орган е приел, че паричните средства по договора за заем от 13.09.2018 г., са предоставени на „Феникс глас“ ЕООД, което е създадено през 2015 г., с кратка и несъдържателна корпоративна история, което от своето създаване не отчита никакви активи и приходи от дейност, а само разходи, задължения и увеличаваща се загуба. Изборът на такъв длъжник по кредита на публичното дружество, без съществуването на документи за надеждността му и потенциала му да върне дълга, въз основа на които е взето решението за сключване на договора, както и формалните обяснения, дадени от членовете на управителния орган, включително на П.В.П., доказват и обосновават, че от тяхна страна не е положена дължимата грижа на добрия търговец при изпълнението на техните задължения, в смисъла на понятието, вложен в съдържанието на чл. 116б, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК.

По отношение на обезпечението, предвидено в чл. 7 на Договора за заем между „Велина“ ЕООД и „Феникс глас“ ЕООД, а именно запис на заповед, издадена от „Феникс глас“ ЕООД и авалирана от „ТЕОС“ холдинг Гмбх, административнонаказващият орган е посочил, че представеният запис на заповед е с дата на плащане 13.09.2019 г., като в съдържанието на ценната книга е посочено, че „Феникс Глас“ ЕООД, неотменимо и безусловно се задължава, без протест и без разноски да заплати на 28.06.2019 г. на „Велина“ АД, сума в размер на 437 718,10 лв. Според административния орган, при това положение, падежът на записа на заповед не може да бъде определен. Пояснено е, че за да е налице валиден запис на заповед е необходимо да е спазена изискуемата от закона форма. В текста на записа на заповед следва да бъдат включени всички реквизити по смисъла на чл. 535 от ТЗ, в това число и датата на падежа, като наличието на повече от една дата за плащане, довежда до недействителност на самия документ.

Районният съд гр. Велинград подкрепя становището на административнонаказващия орган, като счита, че П.П. е осъществил състав на нарушение по чл. 116б, ал. 1, т. 1 ЗППЦК, тъй като от данните по делото е видно, че при участието си във вземане на решение на Съвета на директорите на „Велина“АД, проведено на 03.09.2018 г., за сключване на договор за заем с „Феникс глас“ ЕООД, П.П. не е имал основание обосновано да счита, че действа в интерес на всички акционери, и наред с това въпросното решение не е взето въз основа на пълна и достоверна информация. Този извод според съда, следва от съдържанието на сключения договор за заем и от обстоятелството, че при вземане на решението за сключването му членовете на съвета на директорите не са разполагали с доказателства, че „Феникс глас“ ЕООД се ползва с репутация на коректен партньор и изряден платец по поетите ангажименти и задължения по договори, включително и че липсва направен анализ за финансовото състояние на заемателя по договора. Аргумент в тази насока според съда е уговорката по в т. 7 от договора за заем, според която връщането на заетата сума от заемателя ще бъде гарантирано, посредством издаване на Запис на заповед за заетата сума от страна на заемателя и авалиран от трето лице. Съдът е счел, че подписаният запис на заповед не представлява обезпечение по договора за заем, доколкото независимо дали е сключен във връзка с този договор, записът на заповед не е сред изрично изброените в ЗЗД и ТЗ видове обезпечения и в правен смисъл не представлява обезпечение по договора за заем.

Предвид на гореизложеното касационната инстанция намира следното:

Съгласно чл. 116б, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, членовете на управителните и контролните органи на публично дружество са длъжни да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството и като ползват само информация, за която обосновано считат, че е достоверна и пълна.

Според чл. 221, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК който извърши или допусне извършване на нарушение на чл. 116б от същия закон, се наказва с глоба в размер от 3000 до 5000 лв.

Правилни са съображенията изложени в мотивите на наказателното постановление и в обжалваното съдебно решение, относно изискването на членовете на управителните и контролните органи на публично дружество,  да изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец.

Основавайки се единствено на данните публикувани в търговския регистър, административният орган и първоинстанционният съд са счели, че при вземане на решението за сключване на процесната сделка, членовете на Съвета на директорите не са разполагали с доказателства, че „Феникс глас“ ЕООД се ползва с репутация на коректен партньор и изряден платец по поетите ангажименти и задължения по договори, включително и не са направили анализ за финансовото състояние на заемателя по договора. 

Касационната инстанция счита, че единственият ясен и неоспорим критерий, относно правилността на решението и сключването на търговската сделка е постигнатия краен резултат от нея. В случая от доказателствата по делото се установи, че този резултат е печалба за дружеството в размер на  3782 лв. и то в условията на предсрочно прекратяване на сключения договор и незабавно предприето изпълнение от страна на заемателя. С оглед този факт, съдът счита, че ако съвета на директорите на „Велина“ АД, не бе решил и „Велина“ ЕООД не бе сключило процесния договор за заем, то очевидно дружеството не би придобило въпросната печалба.

При това положение, възниква въпросът, кое решение на съвета на директорите би било определено, като  изпълнение на задълженията с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството – отказа да се сключи договор за паричен заем, с наличния във „Велина“ ЕООД паричен ресурс, основан липсата на пълната и всестранна информация за „Феникс глас“ ЕООД, при който вариант разбира се, дружеството не би придобило каквото и да е благо или пък вземането на решение и сключването на договор за заем, при който дружеството придобива печалба в размер на 3782 лв. и то при условията на предсрочно прекратяване на договорните отношения.

 Тези факти и обстоятелства, не са били обсъдени от наказващия орган и от първоинстанционния съд. Несъстоятелно е твърдението, че  реализирането на икономическа изгода от процесната сделка, не е основание за прекратяване на образуваното административно наказателно производство, тъй като относим за преценка на фактите е моментът на вземане на решение за сключване на договора за заем.

Съдът счита, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, доколкото в случая не само липсват, каквито и да е вредни последици, но в резултат на решението, при вземането на което е участвал и П.П., дружеството е придобило конкретна парична изгода, поради което деянието не представлява, дори най-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

С оглед казаното по-горе, Административен съд – Пазарджик счита, че решението на РС гр. Велинград следва да бъде отменено, като съответно бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

С оглед изложеното, съдът счита, че на касационния жалбоподател се дължат сторените разноски по настоящото производство, които според представения по делото списък са в размер на 960 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 14/05.02.2020 г., постановено по н.а.х. дело № 424/2019 г. по описа на Районен съд гр. Велинград, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-840/20.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на П.В.П., за нарушение на чл. 116б, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, на основание чл. 221, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, е наложено административно наказание – глоба, в размер на 4 000 лева.

ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор, гр. София, ул. „Будапеща“ 16, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща извършени от него разноски по делото.

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/

 

ЧЛЕНОВЕ :           1./п/

2./п/