МОТИВИ
по АНД № 8108/19г., ПРС-14 н.с.
Производството е по реда на чл.375
и сл. от НПК.
С Постановление от 20.12.2019г. по пр.пр.№ 8882/18г. Районна прокуратура-Пловдив е направила предложение
за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК на обв.К.Т.М. за това, че на 25.09.2018г. в индустриална зона
на с.Радиново, обл.Пловдив при управление на моторно
превозно средство – автобус „Мерцедес 0550 Интегро“ с
Рег.№ **е нарушил правата за движение:
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди“
чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например… да се отклони надясно или
наляво по платното за движение…, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
чл.37, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство
завиващо наляво… за навлизане в крайпътна територия, като…предприятие… е длъжен
да пропусне пътните превозни средства… движещи се по пътя който той напуска“ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. И. К..ЕГН **********,
изразяваща се в открито раздробено счупване на голямопищялната
кост на десния крак, което довело до трайно затрудняване движението на долен
десен крайник – престъпление по чл. 343, ал.1,
б.”б”, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С разпореждане от 16.01.2020год.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.78а от НК и е насрочил делото
за разглеждане по реда на глава ХХVІІІ от НПК.
Прокурорът поддържа направеното
предложение с постановлението. Предлага на дееца да се наложи наказание глоба в
справедлив размер, както и да се възложат в негова тежест разноските по делото.
Обвиняемият М. изразява съжаление
за станалото и дава подробни обяснения. Намира, че не е извършил вмененото му
престъпление. Неговият защитник пледира за оправдателна присъда.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият К.Т.М. е роден на ***г***. Той е б., б.г.,
със средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият
е правоспособен водач на МПС от 1994г. и притежава СУМПС № **. В тази връзка и
работел като шофьор на автобус и возел работници в Индустриална зона Радиново.
На 25.09.2018г. обвиняемият имал курс с автобус марка „Мерцедес 0550 Интегро“ с рег. № **. В автобуса се возили работници на
фирма „Агри България“ЕООД. Сред тях били свидетелите В.А.Ц., А. П. Р., В.Н.В., Б.Х.М.,
които били втора смяна на работа. Около 13.45ч обв.М.
наближил входа на предприятието, намиращо се в Индустриална зона Радиново.
Пътят бил с асфалтово покритие в добро състояние, двупосочен, с по една лента
за движение в посока. Същите били маркирани с осева непрекъсната бяла линия.
Малко преди достигане входа на предприятие имало поставен знак за ограничаване
на скоростта тип „ В-26“ до 30 км/ч. Освен това имало поставено и изкуствено препятствие,
с оглед фактическо принуждаване на водачите на МПС да спазват ограничението на
скоростта. Автобусът управляван от обв.М. се движел
от изток на запад, в северната лента на пътя. Скоростта му била около 13 км/ч
като преминал през изкуствената неравност, а зад него имало бус,
следван от лек автомобил Пежо с рег № **, който пък
бил управляван от свид.П.А.. Обв.М.
сигнализирал чрез ляв пътепоказател, че ще предприеме маневра завой на ляво към
входа на предприятието, след което продължил. Започнал завоя наляво като се
убедил, че не пресича път на насрещно движещи се МПС. Не забелязал зад него да
приближава МПС, поради което и продължил маневрата си. В този момент обаче свид.А. К.. – **в група „Сигма“,
Сектор СПС към Отдел ОП при ОД МВР Пловдив, се движел в същия пътен участък на
мотоциклет. Той бил следван от колегата си – свид.Р.И.А.,
също на мотоциклет. Двамата имали за задача да посрещнат автобус на футболни
фенове, поради което били в униформено облекло и с маркирани полицейски
мотоциклети. Първият преминал изкуствената неравност и увеличил скоростта си до
31 км/ч. Заобиколил отляво спрелите към този момент бус и лек автомобил Пежо, които изчаквали автобуса да
завърши маневрата си наляво. В този момент обаче последният му пресякъл пътя и
последвал удар в предна лява част на автобуса, в района зад предна лява гума. В
резултат мотоциклета се плъзнал по терена и се установил до портала на
предприятието. Свид.К.. пък отхвръкнал във въздуха и
се ударил в колона на портала на предприятието. След удара почувствал силна
болка в десен крак, опитал да се изправи, но не успял. Ето защо останал легнал
на асфалта. От своя страна обв.М. спрял на место като
почти бил завършил завоя и препречвал наполовина лява лента на пътното платно. Свид.А. спрял движението, с оглед обезопасяването му. Пътниците
слезли от автобуса, а на место пристигнали служители на ПП-Пловдив, както и
ЦСМП, които били известени за случая. Обв.М. бил
тестван с техническо средство за употреба на алкохол като пробата била
отрицателна. Пострадалият водач К.пък бил транспортиран до лечебно заведение,
където му била взета проба от кръв, която след изследване също била с
отрицателен резултат. В последствие бил опериран, а около една година не
постъпил на работното си място поради възстановяване от увредата
си.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от обясненията на обв. М. дадени
в хода на съдебното производство, както и от показанията на разпитаните в хода
на същото производство свидетели А. И. К., Р.И. А., П.Ч.А., К.Т.К., Е.А.Й., В.А.Ц.,
А.П.Р., В. Т. В. и Б.Х.М.. Следва да се посочи, че има известни нюанси в
показанията на свидетелите като първите трима твърдят, че всъщност автобуса бил
спрял на место, поради което полицейските служители всъщност предприели
заобикаляне на спрелите в колона МПС. Возещите се в автобуса обаче сочат, че
последния не е спирал за престой преди входа на предприятието, а ако е спрял,
то било за секунда – две, за да вземе завоя към портала на предприятието.
Последното всъщност е видно и от записа от видео-диск, от входа на
предприятието, на което не се наблюдава престой в зоната на удара. Ето защо и
настоящата инстанция приема, че всъщност автобуса управляван от обв.М. не е излизал от движението или пък престоявал на
място повече от нужното , за да извърши маневрата завой наляво. Горното е видно
и от приложените по делото писмени доказателства и протоколи за процесуално - следствени
действия.
Видно от назначена и изготвена по
делото съдебно- медицинска експертиза, при възникналото пътнотранспортно
произшествие на 25.09.2018 г. на А. К.е било причинено открито раздробено
счупване на голямопищялната кост на десен крак. Последното
е довело до трайно затрудняване движенията на този крайник. Тези травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Отговарят по начин и време
да са били получени така, както било отразено в представените по делото
материали и както съобщават свидетелите по делото, а именно – при
пътнотранспортно произшествие. Счупването на посочената кост обичайно
ограничава движението на крайника за около 5-6 месеца.
От назначената и изготвена по
делото автотехническа експертиза, а и от новата
такава в съдебната фаза на процеса е видно, че ударът между автобуса “Мерцедес”
и мотоциклета управляван от пострадалия е настъпил в южната лента лента на
платното за движение приблизително на 1-2 метра по дължина, западно от
ориентира в протокол за оглед, а по широчина на около 3.5-4 м. северно от ориентира. Скоростта на движение на автобуса в момента
на удара е била около 13 km/h, а скоростта на мотоциклета на пострадалия в
момента на удара е била между 31 km/h и 42 км/ч.
Последното зависи от коефициента на съпротивление от триенето на мотоциклета и
терена – асфалт, тъй като скоростта се определя именно на база изминатото
разстояние на мотоциклета до мястото му на установяване след съприкосновението
с автобуса. Ако се приеме осреднена величина на този коефициент 0.4 то
скоростта е била 31 км/ч, при 0.5 е 34 км/ч, а при о.8 то е 42 км/ч. Настоящата
инстанция намира за установена първата скорост, тъй като няма данни на които да
се позове, че е била по-висока, а напротив в този смисъл са и показанията на
свидетелите. Освен това налице е била изкуствена неравност, която обективно е
забавила мотоциклета, и едва след това е започнало ускорение. Същият не е с
голяма мощност на двигателя видно от приложената справка, четиритактов и с неголямо ускорение. Мястото до удара е не
повече от 50 метра, за което разстояние той не е имал обективно възможност за
голямо ускорение.
Причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водача на автобуса, а именно обв. М. е предприел маневрата в момент, когато това не е
било безопасно, защото е бил изпреварван от пострадалия К.. Той пък от своя
страна е превишил с 1 км/ч допустимата скорост от 30 км/ч в този участък, а
освен това също е предприел маневра „заобикаляне“ по отношение на колоната
спрели МПС, а спрямо автобуса „изпреварване“, когато това не е било безопасно.
В посочената пътна ситуация нито водача М., нито пострадалия са могли да
избегнат ПТП чрез спирачните системи на МПС.
Съдът възприема и кредитира така
депозираните заключения, като изготвени обстойно, с нужните професионални
знания и опит, съобразно събраните и приложени по делото доказателства.
При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа
обстановка по делото Съдът е на становище, че обв.К.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал. 1, б. Б, пр.2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за
това, че на 25.09.2018г. в индустриална зона на с.Радиново, обл.Пловдив
при управление на моторно превозно средство – автобус „Мерцедес 0550 Интегро“ с Рег.№ **е нарушил правата за движение:
чл.25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например… да се отклони надясно или
наляво по платното за движение…, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата, като се
съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение“.
чл.37, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на нерелсово пътно превозно средство
завиващо наляво… за навлизане в крайпътна територия, като…предприятие… е длъжен
да пропусне пътните превозни средства… движещи се по пътя който той напуска“ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на А. И. К.ЕГН **********,
изразяваща се в открито раздробено счупване на голямопищялната
кост на десния крак, което довело до трайно затрудняване движението на долен
десен крайник.
От обективна страна е налице управление на МПС от обвиняемия с неговите
действия като при нарушение горните норми на ЗДвП в пряка причинна връзка са
уврежданията на пострадалата. Затруднението в движението на крайника е за
повече от тридесет дни според СМЕ, следователно е трайно такова. Обв.М. не е забелязал идващия мотоциклетист, но е могъл да
стори това защото нищо не му е пречело. Не е била висока и скоростта на
последния, защото според математически модел дори при най – висок коефициент на
съпротивление от триенето, то тя не е превишавала 42 км/ч. Следователно той не
е бил на голямо разстояние от автобуса и поради голяма скорост да го е наближил
изненадващо за водача на предното МПС.
От
субективна страна престъплението е било извършено по непредпазливост
/несъзнавана такава/, като обв.М. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен по силата на
нормите на ЗДвП посочени по-горе, а и е
могъл да ги предвиди.
За извършеното от М. престъпление
се предвижда наказание “лишаване от свобода” под пет години. Той не е осъждан
за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VІІІ от НК. Същевременно не са настъпили съставомерни
имуществени щети при ПТП-то. Такива очевидно са настъпили от деянието, но
същите не са част от обективната страна на състава на престъплението. При наличието
на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, а и
липсата на отрицателни такива по ал.7 на същата норма, Съдът е на становище, че
обв.М. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като на основание посочената разпоредба му бъде наложено
административно наказание ГЛОБА. Законодателя е предвидил такава в размер от
1000 до 5000лева. С оглед значителния превес на смекчаващи вината
обстоятелства, а именно добрата му характеристика, чисто съдебно минало,
формата на вина – несъзнавана непредпазливост, степента на обществена опасност
на деянието и на извършителя, а принос за ПТП има и пострадалия водач, Съдът намира,
че глоба ориентирана на минимума от 1000 лева би следвало да постигне
поправителен ефект върху него. Отегчаващи вината обстоятелства липсват. Ето
защо глоба от 1000 / хиляда лева/ съдът намира за най-справедлива и съответна
на извършеното. Тя е съобразено и с имотното състояние на дееца – работещ.
На основание чл.78А, ал.4, вр. с чл.343, ал. 1, б. Б и чл.343г от НК би могло да се
наложи наказание „лишаване от право на управление на МПС“ на обв.М., но отчитайки откъснатостта във времето на
настоящото деяние, факта , че същия е водач на МПС от дълго време с минимални
наказания по ЗДвП, то Съдът намира, че не следва да бъде наложено и наказание
“лишаване от право на управление на МПС”. Всъщност наличието на 4 наказания за
близо 30 години стаж сочат, че настоящата проява е инцидентна.
Същевременно обвиняемия К.Т.М. със снета по делото
самоличност следва на основание чл.304 от НПК да бъде признат за НЕВИНЕН в това
да е нарушил нормата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“. Посочената норма не въвежда конкретно правило за
поведение, а е обща такава, поради което и няма причинна връзка с настъпилото
ПТП. Ето защо съдът го ОПРАВДАВА по повдигнатото му в този смисъл обвинение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва обв.
К.Т.М. /със снета по делото самоличност/ да заплати направените разноски по
делото в размер на 520,00 /петстотин и двадесет/ лева по сметка на ОД на МВР –
Пловдив за извършени експертизи, а по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от
1192,00 /хиляда сто деветдесет и два/ лева също за експертиза и разноски на
свидетели за път.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.