Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 223
гр. Сливен, 20. 10. 2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 300 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от П.С.П. с ЕГН: **********,***,
подадена против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№ 22-0804-000426 от 01.07.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР–
Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, с която на оспорващия, на основание чл. 171,
т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано
от 00:14:54 часа на 01.01.2022 г., а именно за 190 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, издадена е при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие на
материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва, че не е извършил
описаните в заповедта нарушения след употреба на алкохол. Моли оспорената
заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
явява лично и с упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли
да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище
оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде оставена без уважение, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на Директора
на ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 2а от ЗДвП.
На 03.08.2018 г. на оспорващия П.С.П. е издадено СУМПС
№ *********, валидно до 03.08.2028 г.
На 01.07.2022 г. на оспорващия П. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ Серия GА № 681672, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, затова
че: на 01.07.2022 г. в 01:58 часа в ***, при следните обстоятелства: на 30.06.2022
г. в 22:30 часа в *** пред номер три, управлявайки личния си лек автомобил с
Рег. № ******** след употреба на алкохол, при движение с несъобразена скорост в
зоната на десен завой б. намиращата се на у. п.: Ж. С. И. с ЕГН: ********** от ***;
настъпило ПТП с п. л.; водачът не останал на мястото на ПТП, не о. п. на п. и
не изчакал служителите на МВР; при извършена проверка с техническо средство:
Алкотест-Дрегер 7510 с фабричен номер: ARPМ-0800 в 00:14:54 часа на 01.07.2022 г.
уредът отчел 2.06 промила алкохол в кръвта в издишания въздух; на водача бил
издаден талон за медицинско изследване с номер: 0030890, където същият написал
саморъчно, че приема показанията на техническото средство и не желае да дава
кръвна проба за лабораторен анализ.
Въз основа на съставения АУАН, на 01.07.2022 г. от
Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, е издадена
оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 22-0804-000426. С нея на оспорващия
П.П. е наложена ПАМ с правно основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП– прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано от 00:14:54
часа на 01.01.2022 г., а именно за 190 дни. В мотивите на заповедта са възпроизведени
констатациите в съставения АУАН и е прието, че П. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния
ред, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Процесният лек автомобил с Рег. №
********е регистриран в АИС– КАТ
на името на оспорващия П.С.П. – като н. с.
По делото е представено Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 11.07.2022 г. на Районна прокуратура – Сливен, в
което е прието, че от събраните материали по производството не може да се
докаже по несъмнен и категоричен начин извършено престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК от П.С.П. ***, поради което и на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК,
воденото срещу П.С.П. наказателно производство за престъпление по чл. 343б, ал.
1 от НК е прекратено.
В хода на съдебното дирене са събрани и показанията на
свидетелите: Б.
З. А. /б. на с. на оспорващия/ и Д. И. А. /К. на ***/.
Според показанията на свидетеля Б. З. А., на
30.06.2022 г. около
22,00 ч. П.П. ***; пристигнал е с колата си и не е бил пиян; след пристигането
на П., са се почерпили, п. са р.; след около час две момчета, пратени от К. на
с., са извикали П.П. при К., като са взели и колата му; имало е полицейски
служители при К., които са вкарали П.П. в полицейската кола.
Според показанията на свидетеля Д. И. А., на 30.06.2022 г. вечерта, в ***, е
видял д. ж., е. от които с б.; д. ж. казала, че ж. с б. била у. по к. от кола,
управлявана от П.; К. се обадил на Полицията, пратил две момчета да извикат П.
и да вземат колата му; след пристигането си, П. се качил в полицейската кола;
дошла линейка, която в. ж. с б.; по-късно К. разбрал от полицаите, че ж. н. н.,
н. с. к.; полицаите взели шофьорската книжка на П. и го задържали; колата му
нямала драскотина; П. бил с., к. м.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспорената заповед е връчена на
оспорващия на 12.07.2022 г. Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.07.2022 г.
и следователно е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат
на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен акт,
който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от
закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановена в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя нейната незаконосъобразност.
В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена
посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: собственикът
на МПС да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
адресатът на мярката да е собственик на управляваното МПС.
В разглеждания случай предвидените в разпоредбата
материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са налице: оспорващият
не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката – намерен е в
жилището на негов близък около час и половина след получения в ОД на МВР –
Сливен, сигнал за настъпило ПТП; установена е концентрация на алкохол в кръвта
му над 0,5 на хиляда, но липсват доказателства да е управлявал собствения си
автомобил с такава концентрация на алкохол – доколкото проверката не е
извършена непосредствено след като е шофирал автомобила, а около час и половина
по-късно, когато е бил намерен в дома на негов близък.
По изложените съображения, оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна, поради което ОД на МВР – Сливен, следва да бъде осъдена
да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 410
лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 400 лева - договорено и
платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.П. с ЕГН: **********,***, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000426 от
01.07.2022 г., издадена от Началник Сектор към ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна
полиция Сливен, с която на П.С.П. с ЕГН: **********,***, е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано от
00:14:54 часа на 01.01.2022 г., а именно за 190 дни.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи– Сливен, да заплати на
П.С.П. с ЕГН: **********,***, сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: