№ 6239
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100503583 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД срещу решение №
13522/25.11.2022 г. по гр.д. № 45261/2022 г. по описа на СРС, 76 състав, с което са
уважени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предяви от ЗД „Е.“ АД
срещу жалбоподателя, като последният е осъден да заплати в полза на ищеца сумите,
както следва: 3015 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 22.08.2022 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на
11.01.2022 г. в гр. Шумен между влекач с рег. № **** и ремарке с рег. № ****, виновен
за което е бил водачът на влекач с рег. № ****, гражданската отговорност на който е
била застрахована от ответника, 121,42 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 31.03.2022 г. до 22.08.2022 г.
Въззивникът - ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД, поддържа, че решението на Софийски
районен съд е неправилно. Твърди, че по делото не е доказано виновен за ПТП да е бил
водачът на влекач с рег. № ****, поради което не носи регресна отговорност. Ето защо,
обжалваното решение следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
1
Претендира разноските.
Въззиваемият - ЗД „Е.“ АД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно. Моли същото да бъде потвърдено, като претендира разноските по
производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „Е.“ АД с осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД
за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 3015 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 11.01.2022 г. в гр.
Шумен между влекач с рег. № **** и ремарке с рег. № ****, виновен за което е бил
водачът на влекач с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ответника, 121,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2022 г. до 22.08.2022 г.
Ищецът – ЗД „Е.“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за
имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 11.01.2022 г. ПТП
застрахователно обезщетение в размер на 3000 лв. на застрахованото лице. Твърди, че
вина за настъпване на застрахователното събитие има водачът на застрахования при
ответника – „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек
автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл.
411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със
сумата в размер на 15 лв. – ликвидационни разходи, като ответникът не е погасил
дължимата сума. Ето защо, предявява посочените по-горе искове.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е неправилно.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За
възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че
се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за
имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за
2
имуществено застраховане, в резултат на виновно и протИ.правно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по
имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.
На първо място, спорен по делото е въпросът относно настъпването на
застрахователното събитие при твърдения в исковата молба механизъм.
Ищецът твърди, че механизмът на ПТП е следният – на 11.01.2021 г., около
06,00 часа влекач „Скания“ с рег. № **** с прикачено към него ремарке с рег. № ****
се е движил в района на база „Лалев Такси“ ООД, където водачът – Р. Х., при
извършване на маневра за движение на заден ход е реализирал ПТП с паркирано
ремарке с рег. № **** и полуремарке „Стас **** с рег. № ****, управлявани от Т. Р..
По делото пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водачите на ППС – Р. Х. и Т. Р.. Свидетелите отричат да са участвали в ПТП
на посочената в исковата молба дата и при описания механизъм, както и да са
попълвали или подписвали приложения към исковата молба протокол за ПТП.
Освен това, самият протокол за ПТП не е подписан от никое от сочените за
участници в ПТП лица.
Следователно и при липсата на други доказателства, установяващи механизма
на ПТП, въззивната инстанция намира, че по делото не е установено при условията на
пълно и главно доказване, че е реализирано твърдяното ПТП, както и че виновен за
същото е бил водач на МПС, гражданската отговорност на който е била застрахована
при ответника-въззивника.
Ето защо, главният иск с правно основание чл. 411 КЗ и обусловеният от него
иск за мораторна лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД се явяват неоснователни, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД следва да се
присъди сумата в размер на 222,57 лв. – разноски по производството пред въззивната
инстанция, както и сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството пред
първата инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13522/25.11.2022 г. по гр.д. № 45261/2022 г. по описа на
СРС, 76 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предяви от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД, като последният е осъден да
заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 3015 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г., до погасяването, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за застрахователно събитие
– ПТП, реализирано на 11.01.2022 г. в гр. Шумен между влекач с рег. № **** и
ремарке с рег. № ****, виновен за което е бил водачът на влекач с рег. № ****,
гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника, 121,42 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2022 г. до 22.08.2022 г., както и в
частта, с която ответникът „ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД е осъден да заплати в полза на
ищеца ЗД „Е.“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 770 лв. –
разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от
ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****, срещу ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“ АД, ЕИК ****, за осъждането на
ответника да заплати в полза на ищца сумите, както следва: 3015 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2022 г., до
погасяването, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 11.01.2022 г. в гр.
Шумен между влекач с рег. № **** и ремарке с рег. № ****, виновен за което е бил
водачът на влекач с рег. № ****, гражданската отговорност на който е била
застрахована от ответника, 121,42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.03.2022 г. до 22.08.2022 г.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК ****, да заплати в полза на ЗАД „Д.Б.: ЖИ.т и З.“
АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 222,57 лв. – разноски
по производството пред въззивната инстанция, както и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата в размер на 100 лв. – разноски по производството пред първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4