Р Е Ш Е Н И Е
№ 1598
гр. Перник, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, IV- ти състав, в открито съдебно заседание проведено на десети
октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Михаил Алексов
При
участието на секретаря Катя Василева като разгледа гр. д. № 03255 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от
"Райфайзенбанк България" ЕАД срещу В.С.Б. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 вр.чл.79 ЗЗД, чл.430 от ТЗ, за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
805,73 лв.- изискуема главница с настъпил падеж по Договор за потребителски
кредит от 22.11.2012г., сумата от 3130,65 – предсрочно изискуема главница с
дата на настъпила предсрочна изискуемост на 02.03.2018г., просрочена редовна
лихва в размер на 130,52лв. начислена за периода от 05.08.2017г.-01.03.2018г,
изискуема наказателна лихва в размер на 56,73лв., начислена за периода от
05.09.2017г.-13.03.2018г., ведно със законната лихва за забава считано от
15.03.2018г. – датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК за които суми
е издадена ЗИПЗ по ч.грд. 1725/2018г. по
описа на ПРС. При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите
суми. Претендират се разноски за производството.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК от назначеният по реда на чл.47 ГПК
особен представител е постъпил писмен отговор от ответника, който дава
становище за допустимост, но неоснователност на ищцовите претенции.
Ищецът „Райфайзенбанк България" ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Н.Вапцаров“ 55, представлявано от Ани Василева Ангелова – изпълнителен директор и прокурист Михаил Танев Петков чрез юрисконсулт Е.В.Н. твърди че между него и ответника В.С.Б. с ЕГН ********** *** е налице обигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит от 22.11.2012г. /Договора/. Въз основа на Договора „Райфайзенбанк България" ЕАД кредитор е предоставил на кредитополучателя В.С.Б. с ЕГН ********** кредит в размер на 10 182,07лв. /десет хиляди сто осемдесет и два лв. и 07ст./, за рефинансиране на друг кредит със срок на издължаване до 05.11.2019г.
Уговорената възнаградителна лихва за първите 12
месеца е в размер на 9,5 % фиксирана лихва, а за останалият срок от договора –
7,36 % + 6 месечен Софибор. Постигнали съгласие за заплащане на неустойка при
забава в заплащането на месечните вноски. Кредитът следвало да бъде погасен на 84
анюитетни месечни вноски, дължими на 5 – то число от съответния месец, платими
от 05.12.2012 г. до 05.11.2019г. Ответникът не изпълнил задължението за
заплащане на месечни вноски, при което същият е уведомен за предсрочната
изискуемост на договора за кредит, която настъпила на 06.02.2018 г.
Назначеният особен представител на ответника е подал
отговор на исковата молба, с която изразява становище за липса на уведомяване
за предсрочна изискуемост на кредита. Излага твърдения за частично плащане на
вземанията по договора за кредит.
Пернишкият районен
съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
„Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е
депозирало на 15.03.2018 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.С.Б.. Районният съд е издал заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01725 по описа на съда за 2018
година на Пернишки районен съд, за следните вземания: сумата от 805,73 лв. /осемстотин и пет лева и 73
ст./, представляваща редовно падежирала главница по Договор за потребителски
кредит от 22.11.2012 г. за периода от
05.09.2017 г. до 05.02.2018 г., сумата от 3130,65
лв. /три хиляди сто и тридесет лева и 65 ст./, представляваща предсрочно изискуема главница,
сумата от 130,52 лв. /сто и тридесет
лева и 52 ст./ представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.08.2017 г. до 01.03.2018 г. включително, сумата от 56,73 лв. /петдесет и шест лева и 73 ст./ представляваща изискуема
наказателна лихва, начислена за периода от 05.09.2017 г. до 13.03.2018 г.
включително, веднодно със законната
лихва върху главницата от 3936,38 лв.,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.03.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и
сумата от 82,47 лв. /осемдесет и два лева и 47 ст./ държавна такса и 50,00 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Издадената заповед за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за което на
ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за установяване на
процесните вземания.
От представените писмени доказателства се установява, че
страните по делото са сключили договор за
потребителки кредит за рефинансиране на друг на
22.11.2012 г. По силата
на този договор ищцовото дружество поело задължение да предостави на ответника
кредит в размер на 10 182,07 лева. Ответникът
се задължил да върне паричните средства заедно с възнаградителната лихва, която за
първите 12 месеца е в
размер на 9,5 % фиксирана лихва, а за останалият срок от договора – 7,36 % + 6
месечен Софибор. С-но чл. 5 от договра
ответникът поел задължение да погаси кредита на 84 анюитетни месечни вноски,
дължими на 05 – то число на съответния месец, считано от 05.12.2012 г. до
02.11.2019 г. , общата дължима сума по Договора е 14 754,70лв.
От заключението на съдебно – икономическата експертиза се
установява, че кредит е усвоен, тъй като по банковата сметка на ответника е
постъпила сумата 10182,07 лева на 23.11.2012г.. Експертът посочва, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение непогасените вземания по договора са както
следва: 805,74 лева падежирала
главница, 3130,64 лева - предсрочно изискуема главница, 130,52лева - възнаградителна лихва за периода от 05.08.2017
г. до 01.03.2018 г. и 56,73лева – наказателна лихва за периода от 05.09.2017 г.
до 13.03.2018г. Съдът кредира заключението на експерта, тъй като е
непротиворечиво, компетентно и намиращо опора в писмените доказателства по
делото.
Към исковата молба е приложено
уведомление изх. № 001-9687 на ищцовото дружество, адресирано до В.С.Б. на посочения в договора постоянен адрес е изпратено уведомление с из№ 001-9688 на
настоящия адрес на ответника. С обсъждания документ банката уведмоява
ответника, че счита кредита за предсрочно изискуем поради забава плащанията на
месечните вноски. Представени са известия за доставка, от които се установява,
че уведомлението е връчено на ответника при условията на чл. 13.9 от Договора.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и
валидна клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от
услуги.
От
предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията, съдът прави извода,
че е
налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори,
които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която
разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е
представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства
и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По делото се установи, че ответната страна е
получила кредит в размер на 10 182,07лв. /десет хиляди сто
осемдесет и два лв. и 07ст./, за рефинансиране на друг кредит със срок на
издължаване до 05.11.2019г. Уговорената
възнаградителна лихва за първите 12 месеца е в размер на 9,5 % фиксирана лихва,
а за останалият срок от договора – 7,36 % + 6 месечен Софибор. Постигнали
съгласие за заплащане на неустойка при забава в заплащането на месечните
вноски. Кредитът следвало да бъде погасен на 84 анюитетни месечни вноски,
дължими на 5 – то число от съответния месец, платими от 05.12.2012 г. до
05.11.2019г. Видно от приобщените доказателства
по делото и изслушаната съдебно икономическа експертиза ответникът е преустановил плащанията по предоставеният
кредит.
Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното
обявяване става с изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора
следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява
упражняване на правото за едностранно изменение на договора, поради което то
следва да достигне до другата страна по него. Съобразно това предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не предписва конкретен способ
за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения.
Горното налга извод, че главницата по кредита в размер на 3936,38
лева е с настъпил падеж, което налага нейното връщане, тъй като не се
представиха доказателства за нейното връщане. В този смисъл е основателна
исковата претенция за главница.
Съдът
намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение неплатената главница с настъпил падеж е в размер на 805,74 лева. Тази сума не е заплатена от ответника
на определените падежи на съответните месечни вноски, което води до извод за основателност на
исковата претенция за сумата от 805,74 лева – главница с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Установи се, че 3130,64 лева е общият размер
на неплатената главница по кредита, непадежирали към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следва да се отбележи, че
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост за обсъжданото вземане, която е и
надлежно обявена на ответника преди образуване на заповедното производство.
Съгласно чл. 60, ал. 2
ЗКИ банката има право да обяви за предсрочно изискуем договора за
кредит, ако кредитополучателят не издължи частично или напълно, която и да е
месечна вноска по кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост става с
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмено. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване
на правото за едностранно изменение на договора, поради което то следва да
достигне до другата страна по него.
Установи се, че възнаградителната лихва за
периода от 05.09.2017 г. до 01.03.2018г. е в размер на 130,52 лева и не се
установи нейното плащане, което налага уважаване на исковата претенция за това
вземане.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.
1 от ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения,
наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка;
неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в
определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това
задължение.
В чл. 4.6 от договора се съдържа клауза за
неустойка при забава плащането на дължимите суми по кредита, чийто размер се
определя като към размер на дължимата възнаградителна лихва се прибавят 10 %,
т. е. 14,95 % върху неплатената главница по всяка погасителна вноска. От
заключението на вещото лице се установи, че размерът на неустойката е 56,73
лева – наказателна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 13.03.2018г., т. е.
основателен е предявения иск за установяване съществуването на вземането за
неустойка.
Предявените главни искове са основателни и
следва да се уважат, поради което не са налице предпоставките за разглеждане на
предявените евентуални осъдителни искове.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се заплатят направените разноски в исковото и заповедното производство. По ч. гр. д. № 01725 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд са направени разноски както следва: 82,47 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер на 132,47 лева. В исковото производство разноските са следните: 192,76 лева – държавна такса, 450,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, 520,00 лева – депозит за адвокатски хонорар на особен представител и 150 лева – депозит за вещо лице, т. е. в общ размер на 1312,76 лева. В този смисъл ответникът следва да заплати на ищеца горепосочените суми за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Б. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. “Никола Вапцаров” № 55 сумата в размер на 805,73 лева, представляваща
главница с настъпил падеж, сумата от 3130,65
лева – представляваща предсрочно изискуема главница, сумата от 130,50лева - възнаградителна лихва за периода от
05.08.2017 г. до 01.03.2018 г. и 56,73 лева – наказателна лихва за
периода от 05.09.2017 г. до 13.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК – 15.03.2018
г. до окончателното й изплащане, които вземания произтичат от договор за потребителки заем 22.11.2012г. между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и В.С.Б. и за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 01725
по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
ОСЪЖДА В.С.Б. с ЕГН
********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Никола Вапцаров” № 55 сумата от 132,47 лева– разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 01725 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд както и сумата от 1312,76 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01725 по описа за 2018 г.
на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.