Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,17.01.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на седемнадесети
декември през двехиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №786
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД – за обезщетения за
имуществени вреди и чл.86 ал.1 от ЗЗД – за
законна лихва.
Подадена е искова молба от Б.Б.Н.,
с ЕГН ********** ***, представляван от И.Н.Ц.,***, със съдебен адрес:*** за
адвокат И.Ц. ***, ЕИК *********, представлявана от Кмета Т. П. , в която ищецът,
чрез пълномощника си, твърди, че е собственик на имот с идентификатор
55155.505.1102 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Пазарджик,
представляващ дворно място с площ 422 кв. м., административен адрес: гр.Пазарджик,
ул.„**********“ №*.
Твърди, че съседният имот с
идентификатор 55155.505.1101 е собственост на П.К.. Сградата в имота на ищеца,
която е строена преди 50-60 години, се намира на страничната регулационна и
имотна граница с имота на П.К..
Твърди, че П.К. *** му се разреши
проектиране и строителство на беседка - барбекю. С виза от 29.06.2011г. на К. е
разрешено проектиране, инвестиционният проект в част "Архитектурна" е
одобрен на 18.08.2011г. Въз основа на тези документи му е издадено разрешение
за строеж №347/04.10.2011г. в нарушение на действащите строителни правила и
норми. Твърди, че тази постройка представлява допълващо застрояване, което не е
предвидено с ПУП. Такова е допустимо, но в определени параметри в зависимост от
височината си. Сочи, че съгласно чл.42 ал.3 от ЗУТ такива сгради могат да се
разполагат на разстояние най-малко 3 м. от вътрешните граници на УПИ, а при
височина до 2.5 м. на разстояние най-малко 1.5 м. от югозападната граница на
съседен имот. В конкретния случай разрешението за строеж на беседката - барбекю
предвижда тя да е разположена на разстояние 0.6 м. от югозападната граница на
имота на ищеца, което е нарушение.
Сочи, че ищецът е
обжалвал това разрешение, но жалбата му е оставена без разглеждане, тъй като
той не бил заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ.
Независимо от това, при извършената проверка от органите на ДНСК е установено,
че разрешението за строеж е издадено в нарушение на закона - нарушени са чл.41
ал.2, чл.42 ал.2 и чл.35 ал.2 от ЗУТ - писмо изх. №ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г.
на Началник РДНСК Южен централен район.
Твърди, че въз
основа на разрешението за строеж, издадено в нарушение на строителните правила
и норми, П.К. е извършил строителството на беседката - барбекю.
Твърди, че пред
беседката - барбекю, също на недопустимо близко разстояние до сградата на
ищеца, е изграден навес с размери 3.40/4.40 м. Този навес е изграден през
2014г. без разрешение за строеж. Ищецът твърди, че е подал жалба за незаконното
строителство вх. №44-Б-107/01.09.2014г. до общинската администрация. Административните
органи вместо да предприемат мерки за спиране и премахване на незаконното
строителство, извършват незаконно „узаконяване“ на навеса. На 24.09.2014г.
(след жалбата, която е подал ищецът), К. е подал заявление вх. №513 и главният
архитект е издал разрешение за строеж на вече изградения навес
№311/07.10.2014г. Жалбите на ищеца и срещу това разрешение за строеж са
оставени без разглеждане поради това, че той не бил заинтересовано лице по
смисъла на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ.
Посочва, че беседката-барбекю
и навесът са с двускатен покрив и почти опират в стената на сградата в имота на
ищеца. При проливни дъждове и обилни снеговалежи стената на сградата на ищеца
се овлажнява и това е довело дотам, че по цялата дължина на сградата на ищеца
има влага на височина 1.50-2.00 м. Оттам се е стигнало и до падане на
облицовката от вътрешната страна на тази стена. Твърди, че това му причинява
имуществени вреди, които са в размер на 2 800 лв.
Сочи, че П.К. е
завел иск срещу ищеца за нанесени щети в неговия имот и вследствие на незаконно
издаденото разрешение за строеж, се е стигнало до осъждане на ищеца по гр. д.
№184/2015г. на Районен съд - Пазарджик. Образувано е изпълнително дело срещу
него (№315/2016г. на ЧСИ Г. З. ), по което към края на 2017г. ищецът е заплатил
2 200 лв. и е имало остатък от задължението в размер на 1 042,42 лв. След
завеждане от страна на ищеца на иск по чл.109 от ЗС и образуване на гр. д.
№2913/2016г. на Районен съд - Пазарджик, в крайна сметка се стигнало да
подписване на споразумение между него и П.К., по силата на което К. поема
задължението да премести беседката - барбекю и навеса на законно разстояние и
опрощава останалата част от сумата по изпълнителния лист, а ищецът се задължава
да постави улуци на сградата си, за което К. се задължава да му осигури достъп.
Твърди, че по този
начин незаконните разрешения за строеж, издадени от служител на Община -
Пазарджик при изпълнение на възложената му работа са причинили на ищеца щети
общо в размер на 5 000 лв. (2 200 лв. изплатени по изп. дело №315/2016г. на ЧСИ
Г. З. и 2 800 лв. - нанесени щети на сградата му).
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответната община да заплати на ищеца причинените
му щети в размер общо на 5 000лв. (2200 лв. по изп. дело №315/2016г. на ЧСИ Г. З.
и 2800 лв. щети по сградата), ведно със законната лихва от датата на
предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане на сумата.
Моли да се има
предвид, че настоящият иск не е подсъден на административните съдилища, тъй
като не отговаря на изискванията на чл.204 от АПК - с него не може да се иска
отмяна на административните актове поради това, че ищецът не е в категорията на
заинтересованите лица по смисъла на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ, което е мотивирало
РДНСК да остави без разглеждане неговите жалби.
Претендира направените
по делото разноски.
Към исковата молба
са представени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане - за
допускане на експертиза с поставени задачи.
В срока по чл.131
от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
който е взето становище, че искът е допустим, но неоснователен. Възразява, че не
са нанесени вреди на ищеца Б.Н. от административната дейност на Община
Пазарджик. Оспорва, че изплащането на присъдените разноски е във връзка с
административната дейност на Община Пазарджик. Оспорва, че изобщо има
овлажняване на стената на сградата на ищеца Н., а ако такова е налице - това е
вследствие на липсата на улуци на собствената му сграда. Ако има такова
овлажняване - причината не са издадените разрешения за строеж.
Прави възражение,
че Община Пазарджик не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск и
по двете основания.
Счита, че
издадените разрешения за строеж на беседка-барбекю и навес в имота на К.,
визирани в обстоятелствената част на исковата молба, са законосъобразни.
Беседката-барбекю, намираща се в имота на П.К. не представлява сграда по
смисъла на ЗУТ. Същата няма стени. За беседката-барбекю е издадено разрешение
за строеж през 2011г. и то е реализирано тогава, поради което искът срещу
Община Пазарджик е погасен по давност. Твърди, че навесът е съседен на
масивната ограда, не се допира до автосервиза, поради което не може да
навлажнява стената.
Оспорва, че
изплащането на присъдените разноски е във връзка с административната дейност на
Община Пазарджик. Напротив - платените суми нямат връзка с издадените
разрешения за строеж. Оспорва, че изобщо има овлажняване на стената на сградата
на ищеца Н., а ако такова е налице - това е вследствие на липсата на улуци на
собствената му сграда.
Твърди, че имотът
на ищеца Н. е съседен на имота на П.К.. На дворищно-регулационна граница между
двата имота се намира нежилищна сграда /автосервиз/ на ищеца, която не се пази
от застроителния план на гр.Пазарджик. На тази сграда няма поставени улуци,
които да отвеждат дъждовните води, които се стичат от покрива му и мокрят
стената на автосервиза.
Сочи, че не е вярно
и дори не е възможно да има влага по цялата дължина на сградата на ищеца, тъй
като беседката-барбекю е позиционирана в югоизточната част на имота на К.,
отстои на 60 см. от сградата на ищеца и не покрива цялата дължина на сградата
на ищеца, тя е с дължина 8.20 см., а навесът се намира в североизточната част
на имота на К., съседен е на масивната ограда без да се допира до сградата на Н..
Поради това беседката-барбекю и навесът не може да водят до навлажняване на
стената на автосервиза.
Сочи, че с писмо с
изх. №17-00-198/19.08.2009г. от Община Пазарджик по повод жалби е извършена на
място проверка от служители на Общината и е установено, че на съществуващата
стреха на сградата на Н. към имота на П.К. няма улуци и би следвало да се
изпълнят такива, за да се улавят дъждовните води и да не се стичат в съседния
имот. С писмо с изх. №44-Б-107/15.10.2014г. от Община Пазарджик по повод жалби
отново е указано, че г-н Н.
следва да постави улуци на сградата си.
От писмо изх.
№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. от РДНСК-ЮЦР е видно, че стрехата на сградата
на Н. е с ширина 70 см. и е надвесена над имота на К., а на сградата на Н. няма
монтирани улуци за отвеждане на дъждовните води и същите се стичат върху
покрива на беседката-барбекю. На покрива на беседката - барбекю има монтирани
улуци, които отвеждат водите в имота на К.. Следователно ищецът Н. търпи вреди
от собственото си бездействие.
Твърди, че визираните
в обстоятелствената част на исковата молба разрешения за строеж са законосъобразни,
тъй като не са отменени от РДНСК. Съгласно чл.149 ал.5 от ЗУТ, главният
архитект е уведомил писмено РДНСК Пазарджик за същите.
Сочи, че от писмо с
изх. №243/07.10.2011г. от Община Пазарджик до РДНСК-ЮЦР - сектор Пазарджик,
получено в ДНСК-Сектор Пазарджик с вх. №Дп31-Пз/1-01-912 на 11.10.2011г. е
видно, че на РДНСК са изпратени издадените разрешения за строеж от №343 до 348
/вкл. и разрешение №347 от 2011г. за беседка-барбекю/. Следователно още през
2011г. органите на РДНСК са получили копие от разрешението за строеж и са
осъществили служебно контрол върху него, но то не е отменено, т.е. същото е
законосъобразно. Впоследствие е постановена заповед №ДК-10-ЮЦР-27/12.03.2015 г.,
с която това разрешение е оставено в сила. Заповедта е влязла в законна сила.
С писмо с изх.
№283/13.10.2014г. на Община Пазарджик до РО„НСК" при РДНСК - ЮЦР са
изпратени разрешения за строеж от 309 до 315/2014г., видно от известие за
доставяне R ид - 283, ИД PS 4400 00LVNB 3, вкл. и разрешение №311 от 2014г. за
навес. Следователно още през 2014г. органите на РДНСК са получили копие от
разрешението за строеж и са осъществили служебно контрол върху него, но не е
отменено, т.е. същото е законосъобразно. Впоследствие е постановена заповед №ДК
10-ЮЦР-26/12.03.2015г., с която това разрешение е оставено в сила. Заповедта е
влязла в законна сила.
Счита, че от писмо
с изх. №ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. от РДНСК-ЮЦР, на което се позовава
ищеца, няма настъпили правни последици, тъй като същото не е стабилен
административен акт за разлика от горепосочените заповеди.
Твърди, че от К. е
предявен иск против Н. и по образуваното гр.д. №184/2015г. на Районен съд
Пазарджик Н. не е предявил инцидентен установителен иск за незаконосъобразност
на разрешенията за строеж по чл.17 от ГПК, както и по гр.д. №2913/2016г.,
образувано по иск на Н. против К., каквато процесуална възможност Н. е имал в
тези два процеса.
Твърди, че беседката-барбекю,
намираща се в имота на П.К. не представлява сграда по смисъла на ЗУТ, тя няма стени,
затова няма и не може да има калканна стена. Поради това неоснователно ищецът
се позовава на чл.41 ал.2 и чл.42 ал.2 и чл.35 ал.2 от ЗУТ. Стрехата на
сградата на Н. е надвиснала на 70 см. в имота на К. и дъждовните води от
покрива на сградата /автосервиза/ на Н. се изливат в имота на К. и това е
наложило отдръпването на беседката-барбекю на 60 см. навътре в имота на К..
Беседката-барбекю се намира в югоизточната част на имота на К. и за нея е
издадено разрешение за строеж през 2011г. и то е реализирано. Ако причината за
овлажняването на стената на сградата на ищеца е беседката-барбекю, той е
трябвало да предяви иск против П.К.. Такъв е предявен /гр.д. №2913 от 2016г. на
Районен съд-Пазарджик/, но страните са се споразумели, като от споразумението е
видно, че Н. все още не е направи улуци на собствената си сграда - факт, който
е констатиран още през 2009г. /видно от горецитираното писмо на Община
Пазарджик/. Разрешението за строеж е от 2011г. и то е реализирано. Ако ищецът е
считал, че има връзка с издаденото разрешение е трябвало да предяви иск против
Общината в петгодишния давностен срок, който е изтекъл, поради което прави
възражение за давност.
Сочи, че навесът,
визиран в исковата молба по настоящото дело, се намира в североизточната част
на имота на К., съседен е на масивната ограда, и не се допира до автосервиза,
следователно не може да води до навлажняване на стената.
Поради това, че
беседката-барбекю и навесът са построени в имота на П.К. на основание чл.219 от ГПК ответникът привлича като трето лице помагач П.И.К. ***.
Към отговора са представени
писмени доказателства, подробно описани. Приложена е молба с правно основание
чл.219 ал.1 от ГПК – за привличане на П.И.К. като трето лице помагач на
страната на ответника.
С Определение
№1207/16.04.2019г. на основание чл.219 ал.1 от ГПК е допуснато привличането на
трето лице помагач по делото на страната на ответника Община Пазарджик и е
конституиран П.И.К. *** като трето лице помагач по делото на страната на
ответника Община Пазарджик.
По делото не е
постъпило становище от третото лице помагач и не са ангажирани доказателства.
Предявените искове
се поддържат от ищеца и неговият пълномощник в проведените по делото съдебни
заседания. Молят съда да уважи исковете. Претендират разноските по делото по
предствения Списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по съществото на
правния спор са изложени в представената писмена защита.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни и да им присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева. Доводи по същество са изложени в приложената по делото писмена защита.
Третото лице
помагач не се явява и не изпраща свои представител в съдебните заседания.
Съдът приема, че предявените
искове по чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД са допустими, тъй като всеки
може да предяви иск, за да
защити правата си, които счита, че са
нарушени.
Предявени са искове
за репариране на вреди от Община Пазарджик, в качеството й на гражданско-правен
субект – възложител на работа.
В настоящия казус подлежащи
на доказване са елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, във връзка с
чл.45 от ЗЗД.
За да се уважи искът по чл.49 от ЗЗД, във връзка
с чл.45 от ЗЗД, следва да са налице кумулативно елементите от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане, дефиниран в цитираните две
разпоредби, а именно: следва да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от
виновно противоправното поведение на ответника, респективно, за да се ангажира
отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е резултат на виновно
противоправно действие или бездействие на лицата, ангажиращи отговорността на
възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка
между противоправното поведение и
настъпилата вреда. Във връзка със специалния състав на института на
непозволеното увреждане от възложител на работа по чл.49 от ЗЗД и за да се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа, е
необходимо да се установи отговорността по чл.45 от ЗЗД на физическото лице
/или лица/, на което/които е възложена работата, при и по повод изпълнението,
на която е станало увреждането.
В конкретния случай, от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Ищецът е собственик на имот с
идентификатор 55155.505.1102 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Пазарджик, представляващ дворно място с площ от 422 кв. м., с административен
адрес: гр.Пазарджик, ул.„**********“ №*. Съседният на неговия имот - имот с
идентификатор 55155.505.1101 е собственост на третото лице помагач по делото П.К..
За последния имот е издадено Разрешение за строеж №347/04.10.2011г. на беседка-барбекю. Видно от представеното копие
от архитектурната част на инвестиционния проект е, че отстоянието от беседката-барбекю е котирано на 0.60 м. от фасадата на сградата на ищеца.
От Писмо
изх.№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. на Началник РДНСК Южен централен район е
видно, че ищецът е обжалвал това разрешение, но жалбата му е оставена без
разглеждане, тъй като не е заинтересовано лице, съгласно разпоредбите на чл.149
ал.2, т.1 от ЗУТ. На основание чл.216 ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.216 ал.2 от ЗУТ от Началника на РДНСК ЮЦР е издадена Заповед №ДК-10-ЮЦР-27/12.03.2015г., с
която е прекратено образуваното по жалбата на ищеца административно
производство и е оставено в сила Разрешение за строеж №374/04.10.2011г.,
издадено от Главен архитект на Община Пазарджик за „Беседка-барбекю“.
Въз основа на
разрешението за строеж, третото лице помагач П.К. е извършил строителството на
беседката - барбекю.
За съседния на
ищеца имот – този собственост на третото лице помагач е издадено и Разрешение
№311/07.10.2014г. за строеж на навес. Ищецът е обжалвал и това разрешение, но
жалбата му е оставена без разглеждане, тъй като не е заинтересовано лице,
съгласно разпоредбите на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ, видно от Писмо
изх.№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. на Началник РДНСК Южен централен район. На
основание чл.216 ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.216 ал.2 от ЗУТ от Началника на
РДНСК ЮЦР е издадена Заповед №ДК-10-ЮЦР-28/12.03.2015г., с която е прекратено
образуваното по жалбата на ищеца административно производство и е оставено в
сила Разрешение за строеж №311/07.10.2014г., издадено от Главен архитект на
Община Пазарджик за „Навес“.
С писмо с изх.
№44-Б-107/15.10.2014г. на Община Пазарджик по повод жалба на ищеца относно извършено строителство на
стопански постройки на имотната граница от П.К. и след извършена проверка на
място, на ищеца е указано, че следва да постави улуци на сградата си, а
на третото лице помагач - че следва да премахне прикрепените към сградата на
ищеца чешма и метална планка и да подмаже нарушената мазилка.
От писмо
изх.№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. от РДНСК-ЮЦР е видно, че стрехата на
сградата на ищеца е с ширина 70 см. и е надвесена над имота на третото лице
помагач, както и че на сградата на ищеца няма монтирани улуци за отвеждане на
дъждовните води и същите се стичат върху покрива на беседката-барбекю, в
резултат на което се мокри въпросната калканна стена. На покрива на беседката -
барбекю има монтирани улуци, които отвеждат водите в имота на третото лице
помагач. Няма навлажняване на граничната плътна ограда.
От писмо с изх. №243/07.10.2011г.,
изпратено от Община Пазарджик до РДНСК-ЮЦР - сектор гр.Пазарджик и получено в
ДНСК-Сектор Пазарджик с вх. №Дп31-Пз/1-01-912 на 11.10.2011г. е видно, че на
РДНСК са изпратени издадените разрешения за строеж от №343 до 348 и разрешения
за строеж №191 и №195 от ЗУТ от 2011г. /в това число и процесното разрешение
№347 от 2011г./. Със Заповед №ДК-10-ЮЦР-27/12.03.2015 г., това разрешение е
оставено в сила. Заповедта е влязла в законна сила.
С писмо с изх.
№283/13.10.2014г., изпратено от Община Пазарджик до РО„НСК" при РДНСК -
ЮЦР са изпратени разрешения за строеж от 309 до 315/2014г., видно и от известие
за доставяне R ид - 283, ИД PS 4400 00LVNB 3 /в това число и процесното разрешение
№311 от 2014г./. Със Заповед №ДК 10-ЮЦР-28/12.03.2015г., това разрешение е
оставено в сила. Заповедта е влязла в законна сила.
В исковата си молба
ищецът твърди, че третото лице помагач П.К. е завел иск срещу него за нанесени
щети в неговия имот и че се е стигнало до осъждане на ищеца по гр. д.
№184/2015г. на Районен съд - Пазарджик. Твърди, че е образувано изпълнително
дело срещу него под №315/2016г. на ЧСИ Г. З. , по което към края на 2017г. е
заплатил 2 200 лв. и е имало остатък от задължението в размер на 1 042,42
лв. Твърди, че след завеждане от негова страна на иск по чл.109 от ЗС и
образуване на гр. д. №2913/2016г. на Районен съд - Пазарджик, се е стигнало до
подписване на споразумение между него и третото лице помагач П.К.. Представя
споразумението, от което е видно, че по силата на същото П.К. се е задължил в
срок до 30.04.2018г. да преустрои за собствена сметка, труд и материали
беседката-барбекю, построена в собствения му имот на отстояние 150 см. в
основата и 100 см. от края на улука до сградата-автосервиз, построена в имота,
собственост на ищеца, както и се е задължил в деня на подписване на споразумението
– 14.12.2017г. да депозира молба за прекратяване на изпълнително дело №315 от
2016г. по описа на ЧСИ - Г. З. . Заявил е, че опрощава и няма да търси занапред
от ищеца оставащата дължима сума по изпълнителното дело в размер на 1042,42
лева. От своя страна ищецът се е задължил в срок до 30.05.2018г. да монтира за
собствена сметка, труд и материали, улуци и водостоци по западната стреха на
покрива на собствената си сграда – автосервиз с площ 309 кв.м. и да отведе
водите от собствения си имот като монтажът се извърши за 10 календарни дни и в
срок до 30.12.2019г., да извърши за собствена сметка, труд и материали, ремонт
по западната фасада на сградата-автосервиз като П.К. се задължава да осигури
достъп след покана от ищеца. Ищецът се е
задължил в деня на подписване на споразумението да депозира в Районен
съд-Пазарджик молба за оттегляне на предявения иск по гр. дело №2913 от 2016г.
по описа на Пазарджишкия районен съд на основание чл.232 от ГПК, както и да
заплати в брой на П.К. сумата от 238,64 лева, представляваща такса на ЧСИ – Г. З.
за прекратяване на изпълнителното дело и заличаване на възрана на недвижим
имот.
От приетото по
делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява, че беседката-барбекю
е проектирана и изпълнена в две части: закрита площ и открита площ. Закритата площ представлява постройка с
леки преградни стени с размери 3.60/2.95 м., а
откритата площ представлява навес с дървена конструкция, с размери 4.53/3.60 м.
с една дъсчена преградна стена откъм сградата на ищеца. Двете части са с общ покрив, който е с дървена
конструкция, покрита с битумни керемиди, със стреха. Вещото лице е установило, че в настоящия момент закритата част отстои на
1.40 м. от сградата на ищеца, а откритата част -
на 1.20 м. от сградата: височината на
беседката-барбекю до стреха е 2.50 м. От
отскачането на дъждовната вода върху фасадата на сградата до височината на
беседката-барбекю се е мокрила системно мазилката върху
стената и е започнала да пада. В
същото състояние е и вътрешната мазилка в същия участък на стената, което
показва, че водата е преминавала през тухлената стена. Следи от мокрене и падане на мазилка се забелязват и в
ъгъла на съседната ограждаща стена на сградата. В преддверието към тоалетната в сградата на ищеца е
свалена фаянсовата облицовка, тъй като свързващият варо-циментов разтвор се е
намокрил и плочките са се разклатили. Според заключението на вещото лице, беседката-барбекю е второстепенна сграда на
допълващото застрояване, каквито са допустими в парцелите за ниско жилищно
застрояване. В случая тя е свободно
разположена в имота и при височина 2.50 м. следва
да бъде разположена на 1.50 м. от границите на
имота/парцела (в случая югоизточна граница за парцела, в който е изпълнена) -
чл.42 ал.3 от
ЗУТ. Тъй като допълващото застрояване не е
предвидено по застроителен план, то се допуска с виза за
проучване и проектиране, дадена от главния архитект - чл.41 ал.2 от ЗУТ. Според вещото лице разпоредбите на чл.35 ал.2 от ЗУТ нямат отношение
в случая, тъй като са относими за урегулиран поземлен имот, в който основното
застрояване е нежилищно, докато беседката-барбекю се изпълнява в парцел, който
е предвиден за жилищно строителство по регулационния план.
При така установената и приета по делото фактическа
обстановка, съдът счита, че предявените искове по чл.49 от ЗЗД, във връзка с
чл.45 от ЗЗД са недоказани и неоснователни и ще следва да се отхвърлят.
В конкретния случай не е налице фактическият състав на
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът е обосновал отговорността на общината-ответник с
издадените от главния архитект на същата разрешителни за строеж на
беседката-барбекю и на навеса, с твърдението, че същите са незаконосъобразни.
С изготвения и приет
по делото доклад, съдът изрично е указал на страните, че елементите от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и специфичните такива от състава на
чл.49 от ЗЗД, подлежат на доказване и че доказателствената тежест за това носи
ищцовата страна.
Съдът приема, че в конкретния
случай ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45
от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Текстът на
чл.45 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
За да възникне отговорността по
чл.49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени
на пострадалия – в случая на ищеца; вредите да са причинени от лице, респ.
лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника; работникът да има вина за причинените вреди. В случая, вината се
търси не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона,
за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено по делото, че ищецът е претърпял твърдяните
в исковата молба вреди, изразяващи се в щети по сградата, негова собственост, а
именно намокрена и падаща мазилка, свалена фаянсова облицовка и др. Тези вреди,
според заключението на вещото лице, са в резултат на отскачането на дъждовната
вода върху фасадата на сградата /водата отскача, падайки върху покрива и стрехата
на беседката-барбекю, която е била в близост до стената/.
Не е спорно по делото, че двете
процесни разрешения за строеж, съответно №347/04.10.2011г. и №311/07.10.2014г.
са издадени от главния архитект на Община Пазарджик. Установи се по делото, че
същите своевременно са изпратени на РДНСК, както и че органите на РДНСК са
осъществили служебно контрол върху тях и не са ги отменили. Впоследствие са постановени
Заповед №ДК-10-ЮЦР-27/12.03.2015г. и Заповед №ДК-10-ЮЦР-28/12.03.2015г. и двете
на Началника на РДНСК Южен централен район, с който разрешенията за строеж са
оставени в сила. Няма данни по делото, а и възражения и твърдения от страните
тези заповеди да са обжалвани, поради което същите са влезли в законна сила.
Съгласно разпоредбата на чл.156
ал.5 от ЗУТ, влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на
отмяна. Забрана по чл.156 ал.5 от ЗУТ се отнася както до хипотезата на
унищожаемост, така и до хипотезата на нищожност, т.е. и в двата случая, след
влизане в сила на строителното разрешение, то не подлежи на отмяна.
Предвид
горното твърденията на ищеца за незаконосъобразност на процесните две
разрешителни за строеж се явяват неоснователни.
При тези данни се налага изводът,
че причинената на ищеца вреда не е резултат от виновно противоправно поведение
на ответника, респективно и с оглед отговорността по чл.49 от ЗЗД, не е
резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД. Следователно
не е налице втората от изискуемите се от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД
предпоставки.
За пълнота на изложението, съдът
посочва, че в исковата си молба ищецът твърди, че именно вследствие на незаконно
издадените разрешения за строеж е бил осъден по гр. дело №184/2015г. на Районен
съд-Пазарджик и е заплатил на третото лице помагач разноски по образуваното изпълнително
дело №315/2016г. по описа на ЧСИ Г. З. в размер на 2200 лева. Тези му твърдения
останаха недоказани в процеса. Установи се, че изплащането на разноските е въз
основа на влязъл в сила съдебен акт по гр. дело №184/2015г. по описа на Пазарджишкия
районен съд. Не се събраха доказателства по делото осъждането на ищеца по
посоченото гражданско дело да е свързано с процесните разрешения за строеж.
Ищецът дори не представи препис от влязлото в сила решение по това дело, нито
пък от издадения по същото изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Още повече, че Община Пазарджик не е страна по това
гражданско дело и решението по същото не я обвързва по никакъв начин.
Предвид гореизложеното в
конкретния случай не е налице и третата законова предпоставка, а именно причинна
връзка между противоправно поведение и настъпила вреда.
По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът не следва да отговоря за претендираните от ищеца
имуществени вреди и че исковете му по
чл.49 от ЗЗД, във връзка с чл.45 от ЗЗД - за поправянето на такива, чрез заплащане на парично обезщетение, са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
Неоснователен се явява и акцесорния
иск – за присъждане на законна лихва върху главниците от датата на предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
При този
изход на делото, ищецът ще следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в претендирания размер от 300 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Б.Н., с ЕГН ********** ***, представляван от И.Н.Ц.,***, със съдебен
адрес:*** за адвокат И.Ц. ***, ЕИК *********, представлявана от Кмета Т. П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД –
за обезщетения за причинени му щети в размер общо на 5000лв. (2200 лв.
по изп. дело №315/2016г. на ЧСИ Г. З. и 2800 лв. щети по сградата), ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б.Б.Н.,
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адвокат И.Ц. ***, ЕИК *********,
представлявана от Кмета Т. П. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Производството е с участието на
конституирано трето лице помагач на страната на ответника Община Пазарджик - П.И.К.
***.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: