№ 1255
гр. Варна, 07.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100500215 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. М. З., ЕГН **********, срещу
Решение №177/26.07.2023г. по гр. д. №126/2023г. на ДРС, с което са
отхвърлени предявените от Е. М. З. искове с правно основание чл.200 от КТ
за осъждане на „Агрополихим“ АД, ЕИК813095287, за следните суми:
- 164 000лв., съставляваща обещетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие претърпяна трудова
злополука на 06.02.2021г., ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 06.02.2021г., до окончателното плащане;
- 6497.00лв., съставляваща обещетение за претърпени имуществени
вреди вследствие претърпяна трудова злополука на 06.02.2021г., изразяващи
се в направени разходи за лечение и за закупуване на медицински изделия и
медикаменти, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 08.02.2023г. до окончателното плащане,
и като резултат е осъден ищецът за разноски пред районния съд.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради
нарушения на материалния закон – чл.52 от ЗЗД, чл.200, ал.3 от КТ и чл.201,
ал.2 от КТ; постановено при нарушения на процесуалния закон – чл.201 от
ГПК и необосновано поради неточно и избирателно обсъждане и анализ на
всички събрани по делото доказателства. Във връзка с оплакванията се
въвеждат подробни съображения, които могат да бъдат обобщени по групи
така: Относно размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди
от трудовата злополука ДРС не е съобразил в достатъчна степен характера,
тежестта и последиците от причинените на служителя увреждания. Не е отчел
1
няколкото счупвания по десния крак на ищеца (бедрена кост, колянна става и
фибула) и няколкото медицински интервенции за отстранява на последиците
от тях; не е взел предвид продължителността на лечебния период,
невъзможността на ищеца да се обслужва сам през същия период и липсата на
възстановяване в пълна степен и досега. ДРС не е отдал необходимото
значение не само на болките и страданията на пострадалия, но и на
последиците в емоционален план за ищеца през целия възстановителен
период. Така приетите от ДРС 80 000лв. за неимуществени вреди не
съответстват в пълна степен на принципа справедливостта. Относно приетото
съпричиняване от 50% съдът е допуснал нарушение при изясняване на
механизма на произшествието. От една страна защото е основал изводите си
на приетата САТЕ, а заключението по нея за допуснато от служителя
нарушение на чл.20 от ЗДвП е произволен. От друга страна защото
констатираното от Комисията по разследване на залополуката нарушение на
служителя е на чл.11 от ПП ЗДвП, евентуално и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, но не и
на чл.20, ал.2 от същия закон. Изобщо становището на вещото лице, че
тракторът се е движил с несъобразена скорост, е необосновано, като самото
МПС вероятно е било в неизправност. Освен това вещото лице по САТЕ е
основало заключението си и на ортофото снимки, но които не са приобщени
по делото по допустимия по закон начин, а експертът не може да представя на
съда доказателства. Обобщено – няма груба небрежност и поради това няма и
съпричиняване. По въпроса дали се приспада получено от застрахователи
и/или от ДОО обезщетение за веменна нетрудоспособност от дължимото
обезщетение за неимуществени вреди по чл.200 от КТ въззивникът поддържа
отрицателно становище; такива суми счита, че компенсират само
пропуснатите от служителя ползи от нереализирано трудово възнаграждение,
поради което те не следва да се приспадат в случая. По същество моли за
отмяна на решението и за уважаване на исковете в цялост, с присъждане на
разноски за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Решението на
ДРС счита за правилно, обосновано и постановено без сочените нарушения на
закона, за което излага съображения по главните въззивни оплаквания.
Поддържа твърденията си пред първоинстанционния съд за прекомерност на
претендираното обезщетение за морални вреди в случая, както и за липса на
причинна връзка между част от твърдяните емоционални изживявания и ПТП.
От друга страна ищецът сам се е отказал от допуснати му свидетели, с които
да изясни сочения от него механизъм на произшествието, като приетият от
ВРС такъв е съобразен не само със САТЕ, но и с другите събрани
доказателства. Ищецът е имал задължения по длъжностна характеристика и
по преминат инструктаж във връзка с ползването на служебния трактор, част
от които е нарушил, с което е допринесъл за инцидента поне с 50%. Правилно
ВРС е намалил дължимото се на ищеца обезщетение по чл.52 ЗЗД с
получените по ДОО суми. По същество моли за потвърждаване на
обжалваното решение и за разноски пред ВОС.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице-помагач на ответника –
„Колонад иншурънс ес ей“ АД (Люксембург) чрез „Колонад иншурънс ес ей –
клон България“ КЧТ депозира отговор, с който оспорва жалбата, а доводите в
нея счита за необосновани. Решението на ДРС счита за правилно, обосновано
и постановено без сочените нарушения на закона, за което излага съображения
по въззивните оплаквания. Поддържа възраженията пред първоинстанционния
съд срещу доказаността и основателността на исковете. По същество моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК другите трети лица-помагачи на
ответника – „Булстрад живот Виена иншурънс груп“ ЕАД и „Уника“ АД – не
изразяват становище по въззивната жалба.
По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.
По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.
Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 14.04.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
3
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4