РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр.Силистра , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
в присъствието на прокурора Свилен Георгиев Тодоров (ОП-Силистра)
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213400600057 по описа за 2021 година
на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №10 от 10.02.2021г. постановена по НОХД №653/2020г.,
Силистренски районен съд е признал подсъдимия К. Г. П. за виновен в това,
че на 31.07.2020г. е управлявал МПС-л.а. „Фиат Пунто“ с концентрация на
алкохол в кръвта от 2.18 на хиляда, установено по надлежния ред, поради
което и на основание чл.343б, ал.1 НК му е наложил наказание лишаване от
свобода за срок от една година и глоба в размер на 200 лева.
Признал го е за виновен и за това, че на същата дата е управлявал МПС в
срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-1099-
000265/29.04.2020г., поради което и на основание чл.343в, ал.3 НК му е
наложел наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в
размер на 200 лева.
Признал го е за виновен и за това, че на същата дата е управлявал МПС-
л.а. „Фиат Пунто“, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно
Наредба № 1-45/24.03.2000г., поради което и на основание чл.345, ал.2 НК му
е наложил наказание глоба в размер на 500 лева.
1
На осн.чл.23, ал.1 НК е групирал наказанията, и е наложил най-тежкото
определено-една година лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл.66, ал.1 НК, е отложил изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 НК, е присъединил изцяло към определеното
най-тежко наказание и наказанието глоба, в размер на 500 лева.
На основание чл.343г, вр.с чл.343б, ал.1 и чл.37, ал.1, т.7 от НК, е
наложил на подс.П. административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание
чл.59, ал.4 НК е приспаднал времето, през което той е бил лишен от това
право по административен ред.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.К. Г. П., който я
обжалва чрез адв.Г и я счита за неправилна и незаконосъобразна. Според
жалбоподателя, първоинстанционния съд е постановил осъдителна присъда
при липсата на каквито и да е преки и косвени доказателства. Поради това
той иска от въззивната присъда да отмени присъдата и постанови нова, с
която да го признае за невиновен по повдигнатите обвинения. Редовно
призован, подс.П. се явява лично в съдебно заседание и заедно с адв.Г, която
заявява, че поддържат подадената жалба. Адв.Г отново изтъква изложените в
жалбата съображения и направеното искане, като в условията на
алтернативност иска от въззивната инстанция да отмени присъдата и върне
делото за ново разглеждане, поради допуснато съществено процесуално
нарушение.
Подс.П. заявява, че е невинен и не той е карал колата.
Представителят на Окръжна прокуратура-Силистра счита жалбата за
неоснователна, а присъдата на СсРС за правилна и законосъобразна. Според
прокурора първоинстанционния съд е изградил своите изводи относно
фактите на база събраните писмени и гласни доказателства, като е обсъдил
всестранно тяхната относимост, допустимост и достоверност. Предвид на
това, прокурорът иска от въззивната инстанция да потвърди присъдата.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид
изложените в жалбата доводи, становището на страните и събраните по
делото доказателства констатира следното:
От фактическа страна по делото е установено: На 31.07.2020г. около
17.30ч. свидетелите –мл.автоконтрольорите Г и В получили сигнал от ОДЧ
при ОДМВР-Силистра за настъпило ПТП на път III -2001 в общ.Кайнарджа.
На място пристигнали в около 17.45ч., като в участъка на км 21+500
установили обърнат в дясната лента за движение, в посока на с.Кайнарджа
л.а. „Фиат Пунто“ без регистрационни табели с № на рама -ZFA
1880002293849. Автомобилът бил обърнат по таван и имал множество
деформации. Не установили шофьор или пасажер в автомобила. На место
2
свидетелите Г и В установили, че автомобила бил управляван от подс.П.,
който бил откаран от случайно преминаващ автомобил в Бърза помощ-
Кайнарджа. След малко край тях преминал автомобил на ЦСМП пътувайки за
ЦСМП-Силистра. Там бил изпратен св.В-мл.автоконтрольор, който установил
самоличността на подс.П.. От извършената проверка се установило, че
автомобила не е бил регистриран по надлежния ред и по отношение на
подс.П. имало издадено НП, влязло в сила на 16.05.2020г., въз основа на което
е издадена заповед за принудителна административна мярка - временно
отнемане на СУМПС. Установило се, че подс.П. има и неплатени глоби в
размер на 2270 лева. Вследствие на това, св.Г съставил АУАН на подс.П.,
който той подписал саморъчно и без възражения.
Непосредствено след възникналото ПТП, покрай местопроизшествието
преминал св.Д, който видял подсъдимия в обърнатия автомобил и не посмял
да го извади, а дъщеря му се обадила на тел.112. Малко след това от там
преминал и св.П, който видял, че две лица с микробус помогнали на
подсъдимия да излезе от автомобила, а след това го качили в буса и го
откарали в бърза помощ. Едно от лицата бил св.А, който с помощта на своя
спътник, помогнали на подсъдимия да излезе от обърнатия автомобил,
понеже той не е могъл да стори това сам. Те не видели на место или по пътя
друг човек.
Според подс.П., на инкриминираната дата докато бил в барчето на св.С в
с.Кайнарджа, при него дошъл „един черен ром“, който го попитал продава ли
колата. Подсъдимия му казал, че я продава, след което двамата отишли до
автомобила, ромът седнал да шофира, а подсъдимия седнал на предната дясна
седалка. После се насочили извън селото в посока на гр.Силистра. Поради
високата скорост ромът не успял да вземе един завой и се обърнали. След
това ромът излязъл от колата и „изчезнал“. Подсъдимия не познава това лице,
което не е от неговия край. Св.С също твърди, че е видял този ром, а след
това е видял и автомобила, който преминал пред неговото заведение и бил
управляван от непознатото лице.
Установената фактическа обстановка почива на събрания в хода на
досъдебното и съдебното производство доказателствен материал, което е дало
възможност на първоинстанционния съд да установи всички факти и
обстоятелства, свързани с механизма на деянията и авторството на
подсъдимия, които от своя страна имат значение за ангажиране на
наказателната му отговорност. Съдебния акт на СсРС се основава на анализ
на свидетелските показания и събраните писмени доказателствени източници,
като съдът ги е обсъдил и посочил кои точно доказателства кредитира, кои
отхвърля и какви са правните му съображения за това. При събиране и оценка
на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения.
С оглед на това, въззивната инстанция счита жалбата на подсъдимия за
неоснователна.
При оценка на доказателствената съвкупност, първоинстанционния съд е
3
дал отговор на всички съмнения и възражения /които буквално се
преповтарят във въззивната жалба/ поставени от подсъдимия и процесуалния
му представител. Правилната интерпретация на доказателствата напълно се
споделя от въззивната инстанция, която намира, че не е необходимо да
преповтаря изцяло доказателствения анализ в своето решение.
Оплакването за необоснованост /каквото реално се излага в жалбата/ се
опровергава от данните по делото, разкриващи процесуалната дейност на
СсРС по установяване и оценка на обстоятелствата, предмет на доказване
съгласно чл.102 НПК, и които стоят в основата за решаване с присъдата,
съобразно изискванията на чл.301 НПК. В тази връзка, решаващият съд не е
подходил едностранчиво и тенденциозно към проверката на
доказателствената съвкупност, а е извършил прецизен анализ на
достоверността на отделните доказателствени източници.
И според настоящата инстанция, СсРС основателно не е кредитирал
показанията на св.Стоянов, и ги е окачествил като „противоречиви, нелогични
и неточни“. Наред с изтъкнатите в тази връзка доводи от първоинстанционния
съд, следва да се посочи също така и обстоятелството, че св.Стоянов и
подсъдимия се намират в приятелски отношения, /което макар и неохотно се
признава от С/, а освен това в стремежа си да осигури благоприятна за
подсъдимия ситуация, св.С излага противоречащи на твърденията на
подсъдимия данни. Така например С твърди, че в заведението подсъдимия не
е консумирал алкохол, а П. признава, че е пил водка. В тази връзка въззивната
инстанция констатира, че първоинстанционния съд е пропуснал посредством
процесуалната възможност по чл.281, ал.4 НПК да установи относими за
основния факт на доказване обстоятелства, съдържаща се в показанията на
всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство.
Безспорно установено е, че всички пристигнали на местопроизшествието
свидетели са открили единствено подсъдимия в катастрофиралия автомобил,
като други лица не са забелязани нито в непосредствена близост, нито в двете
посоки на пътя, на който е допуснато ПТП-е.
Св.Д споделя, че е пристигнал след около 5-6 минути след настъпване на
ПТП /с оглед отстоянието му на местоживеене и чутия от него шум/, като е
заварил в колата единствено подсъдимия, който е бил неадекватен. Същият не
е бил в състояние да излезе сам от автомобила и е сторил това с помощта на
св.А и спътника му, според твърденията на св.А. При това положение,
предполагаемия „черен ром“ в рамките на тези 5-6 минути е успял да
преодолее получените по автомобила деформации, да излезе без чужда
помощ, и да се отдалечи в неизвестна посока на такова разстояние, че да не
бъде възприет от нито един от свидетелите.
Освен това, при общуването си с подсъдимия в ЦСМП-Силистра, св.В
твърди, че подсъдимия му е заявил, че нищо не помни от случилото се.
Впоследствие обаче в спомените му се появява „черния ром“, и други
подробни обстоятелства, свързани с възникването и развитието на
4
ситуацията.
Действително изготвената ВТЕ не може да даде категоричен отговор
колко лица се намират в автомобила, но и визуално на третата снимка,
посредством ъгъла от който е сниман автомобила и полученото изображение
между предното панорамно стъкло и стъклото на предна дясна врата, може да
се установи, че липсва човек на предна дясна седалка в автомобила. Това
обстоятелство се извежда и с оглед габаритите на конкретното МПС-во.
Именно на това място би следвало да се намира подсъдимия, според
твърденията му.
Относим към основния факт на доказване е и съставения на подсъдимия
АУАН, който е подписан без възражение от него, поради което правилно
първоинстанционния съд е оценил неговата доказателствена стойност,
съобразно правилата на чл.189, ал.2 ЗДвП.
Ето защо въззивната инстанция също намира, че от обективна и
субективна страна, съставомерността и авторството на деянията са
установени по несъмнен начин.
Несъстоятелни са и възраженията за допуснато съществено процесуално
нарушение. От една страна, такова не е констатирано в производството по
чл.248, ал.1 НПК, а от друга, посоченото обстоятелство /липсата на конкретен
израз в диспозитива на обвинението/, не опорочава обвинението, тъй като в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обвинението е формулирано
ясно и недвусмислено, като не представлява пречка подсъдимия да го
възприеме правилно и да организира адекватно защитата си.
Ето защо въззивната инстанция намира, че при правилно установената
фактическа обстановка и верен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, първоинстанционния съд е достигнал до обосновани и
законосъобразни правни изводи, досежно съставомерността на поведението
на подс.П., което от обективна и субективна страна покрива признаците
имено на престъпленията по чл.343б, ал.1 НК, по чл.343в, ал.3 НК и по чл.345,
ал.2 НК.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 НПК,
въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на
съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването му.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №10 от 10.02.2021г. постановена по НОХД
№653/2020 на Силистренски районен съд.
5
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6