РЕШЕНИЕ
№ 1241
гр. Пловдив, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по две въззивни жалби. Първата въззивна жалба е
подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК: ***- ищец в първоинстанционното производство,
чрез юрисконсулт А. –П., срещу Решение №1382/27.03.2024 г. по гр.д.№ 8247/2022 г.
по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя искове против Б. Х. Д., ЛНЧ: ********** са осъждане на последният
да заплати сумата за разликата над 7823,32 лева до 12409,60 лева -представляваща
неплатена главница, дължима по договор за за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 04.12.2014 г., сумата от 591,15 лева – договорна лихва за периода
28.10.2021 г. - 02.06.2022 г. и сумата в размер на 17,76 лева – обезщетение за забава за
периода 28.10.2021 г. - 02.06.2022 г.
Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и
незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и
иска неговата отмяна,като вместо това съдът да постанови решение, с което исковите
претенции да бъдат уважена в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемият по тази жалба Б. Х. Д., чрез особения си представител адв. В. П.
изразява становище за неоснователност на същата по подробно изложени
съображения. Счита, че решението на Районен съд -Пловдив в тази му част е правилно
и моли да бъде потвърдено.
Втората въззивна жалба е подадена от Б. Х. Д., ЛНЧ: **********- ответник в
първоинстанционното производство, чрез назначения му по делото особен
1
представител адв. В. П., срещу Решение № 1382 /27.03.2024 г. по гр.д.№ 8247/2022 г.
по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която Б. Х. Д. е осъден да заплати на
„Банка ДСК“ АД сумата в размер на 7 823,32 лева представляваща главница по
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по
Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Искането
към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявения
иск да бъде отхвърлен изцяло.
Въззиваемият по тази жалба „Банка ДСК“ АД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК,
е изразил становище за нейната неоснователност. Иска да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалвана му част. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка
ДСК“ ЕАД срещу Б. Х. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12409,60
лева – главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от
04.12.2014 г., сключен между страните, 591,15 лева – договорна лихва за периода
28.10.2021 г. - 02.06.2022 г., 17,76 лева – обезщетение за забава за периода 28.10.2021 г.
- 02.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В исковата
молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти от 04.12.2014 г., по силата на който банката предоставила на
ответника сумата от 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение. С допълнително
споразумение от 16.02.2015 г. било договорено намаляване размера на кредита до 7
823,32 лева, като посочва, че претендираната главница е в размер на 12 409,60 лева,
тъй като съгласно чл. 10.2 от ОУ начисляваната по време на гратисния период лихва се
капитализира годишно. Твърди, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца,
считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора,
гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща
времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно
учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен.
Усвояването на кредита се осъществявало чрез превод по банкова сметка на висшето
2
училище, като дължимата такса за обучение на ответника била преведена по сметка на
Медицински университет - гр. Пловдив на 05.12.2014 г. Била уговорена фиксирана
лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно чл. 10.2 от ОУ се начислявала върху
усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай
посочва, че се капитализира годишно. Ответникът не погасил нито една от вноските
по погасителен план, като в периода 28.10.2021 г. - 28.05.2022 г. били просрочени осем
месечни вноски. Съгласно чл. 17.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като посочва, че считано
от получаване на препис от исковата молба, Банката счита кредита за предсрочно
изискуем. Освен дължимата главница, ответникът дължал и възнаградителна лихва на
осн. чл. 7 от договора, както и наказателна надбавка, представляваща договорено
между страните обезщетение за забава на осн. чл. 17.1 от ОУ.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б.
Х. Д., чрез назначения му особен представител – адвокат В. П., с който се оспорва
предявените искове като недопустими и неоснователни. Навеждат се доводи, че не е
настъпила изискуемостта на предявените парични вземания. Оспорва клаузите в ОУ и
в договора, предвиждащи капитализация на лихвата към главницата в гратисния
период, като противоречащи на закона - чл. 10, ал. 3 ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД,
както и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗЗП. Възразява, че връчването
на исковата молба на особен представител не може да има за последица обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
От фактическа страна по делото се установява, че на 04.12.2014 г. между
ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, в качеството му на
кредитополучател, е бил сключен договор за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и
докторанти /ЗКСД/, съгласно който ищецът отпуска на ответника кредит за заплащане
на такси за обучение в размер на 78 233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца,
считано от датата на изтичане на гратисния период. Според чл. 3 от договора
гратисния период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита
на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и
образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът
на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части
въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя
на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се
превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена
банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно
погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане
на гратисния период. В чл. 7 от договора страните са постигнали съгласие
кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на
годишна база. Писменият документ, в който е обективиран договорът, съдържа превод
на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница.
Към договора са приложени и Общи условия за предоставяне на целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти, които също са преведени на английски език и
подписани на всяка страница от страните. Според чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се
начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния
3
период, в който случай се капитализира годишно.
Видно от приетото допълнително споразумение, подписано от страните на
16.02.2015 г., към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти от 04.12.2014 г., страните са постигнали съгласие за намаляване
размера на кредита от 78 233,20 лева на 7 823,32 лева при запазен срок за издължаване.
От представеното по делото уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3
ЗКСД от Медицински университет – гр. Пловдив се установява, че ответникът е имал
право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в
размер на 4000 евро със срок за заплащане до 17.10.2014 г.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че по
сключения договор за кредит е усвоен само един транш от предоставената сума в
размер на 7 823,32 лева. Ответникът не е извършвал плащания за погасяване на
задълженията си по договора, които към 03.06.2023 г. били както следва: 12 409,60
лева – главница, 591,15 лева – договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до
03.06.2022 г. и 17,76 лева – наказателна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 03.06.2022
г. Вещото лице посочва, че разликата между претендираната главница от 12 409,60
лева и усвоената по кредита сума от 7 823,32 лева представлява капитализирана лихва
към главницата.
С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД, тъй като не са спазени изискванията
на чл. 17, ал. 4 и на чл. 18, ал. 3, ЗКСД. ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Също така
първостепенният съд е приел, че лихвата по кредита, тъй като надхвърля предвидения
максимален размер от 7 %, противоречи на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение на
потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 – 146 ЗЗП, към която
препраща чл. 17, ал. 5 ЗКСД.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и
допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена
неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за
спазването на императивните материалноправни норми – т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на
ОСГТК, ВКС.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на
спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред
първоинстанционния съд. След преценка им, въззивният съд изцяло възприема
фактическата обстановка установена от районният съд, която се подкрепя от
събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районният съд
за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и
правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да
бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на
първоинстанционния акт.
По направените оплаквания във въззивните жалби и доводи в отговорите на
въззивните жалби, въззивният съд намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2020
от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на
решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са
от значение за решаване на правния спор, и без да е направено възражение от
4
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК (след изменението на ГПК с ДВ
бр.100/2019г.) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, като осигурява възможност на страните да изразят становище
по тези въпроси.
В отговора на исковата молба са наведени доводи за наличието на
неравноправни и нищожни клаузи в процесния договор за кредит, а и доколкото
съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за такива в договор,
сключен с потребител, то следва да се извърши проверка за съответствието му с
императивните разпоредби на ЗКСД.
Настоящият съдебен състав намира, че отношенията, които са възникнали
между страните по делото попадат в обхвата на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти. От представените по делото доказателства се установи, че ищецът е
сключил типов договор по чл. 7 от посочения закон, поради което и същият има право
да сключва договори за кредит със студенти и докторанти по реда на специалния
закон. Процесният договор за кредит е именно сключен със студент и е с цел
финансиране на обучението му. Изрично в глава Четвърта от закона – чл. 16 до чл. 27
са посочени реквизитите на договора, както и че по отношение на същия приложение
следва да намери и потребителската защита, уредена в чл. 143 – 148 от ЗЗП.
Договорът за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и
докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 04.12.2014 г., е
договор за потребителски кредит, с оглед неговия предмет и страни– от една страна
физическо лице, действащо при сключването му извън професионалната си
компетентност и от друга страна финансова институция по смисъла на 3, ал. 1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност. Приложима правна
уредба към този договор се съдържа в действащия ЗКСД, който се явява специален по
отношение на ЗПК, както и уредбата в ЗЗП, съгласно изричното препращане в текста
на чл. 17, ал. 5 ЗКСД. Специалният закон съдържа в цитираната норма изисквания за
действителност на договора, при нарушаване на които договорът се счита
недействителен. Такива са договорът да е сключен в писмена форма (чл. 17, ал. 1
ЗКСД), кредитополучателят да не се задължава да извършва плащания, които не са
включени в условията на сключения договор (чл. 17, ал. 4 ЗКСД), преди сключване на
договора банката да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита (чл. 18,
ал. 3 ЗКСД) както и да е в съответствие със задължителните реквизити на договора за
кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7 от закона. В противен случай законът
повелява, в разпоредбата на чл. 17, ал. 6, че договорът за кредит е недействителен,
като при недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да
върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.
От една страна строгостта на закона по отношение на формата и съдържанието на
5
договора е свързана с целта му да се подобрят условията за достъп до висше
образование, поради което държавата оказва финансова подкрепа чрез гарантиране на
кредитното задължение, погасяване в определените от закона случаи и заплащане на
премия за добро управление, или, с оглед охраняване на държавния интерес, а от друга
- с оглед засилената потребителска защита, гарантирана както от националното, така и
от законодателството на ЕС, предоставена на икономически по-слабата страна в
договорното правоотношение. Поради това, освен на общите изисквания на
законодателната уредба на потребителското кредитиране, договорът по ЗКСД следва
да е съобразен и със специалните правила, уредени с този закон.
В настоящия случай процесния договор не отговаря на изискванията за
действителност, уредени в специалния закон.
По делото се установява, че с договора е отпуснат кредит за заплащане на
семестриални такси и е уговорена фиксирана лихва за предоставения кредит, която не
може да надхвърля 7 % на годишна база, но без да има конкретно фиксиран размер на
лихвата. В същото време в общите условия е предвидено, че за предоставения кредит
се заплаща фиксирана лихва, посочена в самия договор за кредит, и начисляването й
става върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период,
като в последния случай се прави годишна капитализация - чл. 10. 2. Това е сторено в
процесния случай, като към усвоената сума е прибавена капитализираната лихва в
максималния й размер и сборът от двете суми съставлява претендираната главница по
кредита /остатъчната главница/. Допълнително, след изтичане на гратисния период, се
претендира договорна лихва върху остатъчната главница, както и обезщетение за
забава лихва. Достигнало се е до прибавяне на изтеклите възнаградителни лихви за
гратисния период към главницата, като по този начин размерът на главницата се е
увеличил /остатъчна главница/, а после има и начисляване на договорна лихва върху
увеличената главница, включително и върху включените възнаградителни лихви за
гратисния период.
По делото не е представен погасителен план, подписан от страните, който е
следвало да се изготви след изтичането на гратисния период. В самия договор също не
е определен размерът на всяка една от дължимите 120 месечни вноски, които
кредитополучателят дължи след изтичане на гратисния период, съответно няма данни
с всяка от месечните вноски каква част от задължението за главница и
възнаградителна лихва се погасява. Нарушени са изискванията на чл. 17, ал. 4 и чл. 24,
ал. 2 от ЗКСД, както и на чл. 18, ал. 3 от ЗКСД. Размерът на погасителната вноска е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит и липсата на договарянето
й води до извод за недействителност на договора за кредит. В случая е нарушено
изискването на чл. 18, ал. 3 от закона, задължаващо банката преди сключване на
договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. Липсата на
подписан от кредитополучателя погасителен план като неразделна част от договора,
обуславя извода, че не е спазено изискването в договора да са посочени условията за
издължаване на кредита от потребителя. Погасителният план не е инкорпориран и в
самия договор. Нарушена е и разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗКСД, съгласно която
изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период
съгласно погасителния план, уговорен между страните. Нормата е императивна и в
самия закон съществува изискване за наличие на погасителен план, уговорен между
6
страните, което предполага да е подписан и от двете страни по договора, а не да е
изготвен едностранно от банката-кредитор. Липсата на погасителен план, с който да е
определен размер на месечната вноска след изтичане на гратисния период, без този
размер да е предварително съобщен на кредитополучателяпотребител, и липсата на
яснота относно начина, по който ще се заплаща начислената възнаградителна лихва,
отложена по време на гратисния период, обуславят извода, че процесният договор за
студентски кредит е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 11, 12 и 19 от ЗЗП,
поради което се явява нищожен съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като позволява на
банката-кредитор едностранно да променя условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, както и едностранно да променя характеристиките на
предоставената на потребителя финансова услуга, което не му позволява да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Липсата на погасителен план
не може да се вмени във вина на кредитополучателя, доколкото никъде в процесния
договор за студентски кредит не е предвидено негово задължение след изтичане на
гратисния период да се яви в офис на банката, за да подпише погасителен план.
Не се установява страните да са договорили фиксиран размер на договорната
лихва съгласно чл. 7 от договора и капитализиране на лихвата съгласно чл. 10. 2 от
общите условия, а оттук и не са налице условията по чл. 17, ал. 3 и 4, както и по чл.
18, ал. 3 от ЗКСД, а именно - посочените клаузи да са съобщени на кредитополучателя
на ясен и разбираем за него език. На практика за кредитополучателя са останали
неясни икономическите последици от сключването на договора. В договора липсва
клауза за капитализация на лихвата към главницата, а и подобна клауза не съответства
на чл. 21 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗКСД, определящи обхвата на главницата - отпуснатите
средства за такси.
Върху капитализираната /добавената към дълга/ лихва за гратисния период не
е следвало да се начислява възнаградителна лихва. Прибавянето на просрочени
задължения за лихви към размера на редовната главница, върху които после да се
начислява възнаградителна лихва, без съмнение представлява анатоцизъм по смисъла
на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, а той е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 от ТЗ/Определение № 1456 от 03.06.2024 г. на ВКС по т. д. №
1877/2023 г., I т. о., ТК/. Въпросът e правен и касае тълкуването и прилагането на
нормите от ЗКСД, отнасящи се до режима на лихвите по банковите заеми, отпускани
на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Специализацията на този
вид целево кредитиране се отличава с държавната финансова гаранция, предоставяна
на банките-кредитодатели. В този контекст понятието "лихва", въведено в чл. 20, ал. 1
от ЗКСД, следва да се тълкува по начин, съответстващ на целта на закона, определена
в чл. 2. Ето защо приложимите банкови правила за "капитализиране на лихвите" и
"анатоцизма на лихвите" не намират приложение към тази група банкови заеми.
Предоставяната от държавата финансова подкрепа за стимулиране на банковото
кредитиране за обучение на студентите и докторантите следва да отговаря на
принципите за предварителна оповестеност, правна сигурност и запазване на
конкурентността, като се избягва тълкуване, което води до предоставяне на
неоправдано икономическо предимство в отклонение от целите, преследвани от
държавната подкрепа. Ако бъде позволено на банките да прилагат правилата за
капитализация на лихвите и анатоцизъм, това несъмнено ще повлече нарастване на
държавния дълг в полза на банките, поставяйки последните в по-благоприятно
положение в сравнение с определеното от чл. 20 от ЗКСД, което не кореспондира на
преследваните от този специален закон цели и на чл. 107, § 1 от ДФЕС, която
7
общностна разпоредба забранява под каквато и да е форма и причина предоставянето
на "нерегламентирана държавна подкрепа". Разпоредбите на чл. 20-24 от ЗКСД са
своеобразна гаранция за това, че натоварването на държавните ресурси няма да бъде в
повече от допустимото и да надхвърли сбора от "отпуснатите средства" и "дължимата
лихва за срока на кредита". Понятието "сбор" не допуска банките да добавят
начислените от тях лихви към главницата, което по подразбиране води до прогресия на
дълга и до нарушаване на законовоустановения предел на лихвата, а това изправя пред
несигурност както държавата, така и студентите и докторантите. Принципът за правна
сигурност, подкрепен с разпоредбите на чл. 12, 17 и 20 от ЗКСД, определя за
недействително всяко изместване на определения в този закон режим на задълженията
в посока на тяхното нарастване.
Претендираната лихвена надбавка за забава /мораторна неустойка/ също не е
уговорена в договора, а е предвидена в чл. 17. 2 от общите условия, съгласно който
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни пункта, или
общо 17 %. Тази лихва не е посочена в договора и за нея няма разписани ясни
правила, приети от кредитополучателя. Възможно е да се уговори между страните
обезщетение при забавено изпълнение, но то трябва да бъде в писмен вид съгласно
изискването за писмена форма на договора, ясно и разбираемо, да има постигнато
съгласие, материализирано в документ, който е подписан двустранно, при отчитане и
тълкуване на законово определената максимална лихва от 7 % по договора, в която
разпоредба не е индивидуализиран видът на лихвата - дали се отнася само за
възнаградителна, или и за лихва за забава. Следователно и чл. 17. 2 от общите условия
противоречи на правилата на чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД, които са
императивни и имат за цел защита на кредитополучателя.
Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, с оглед на коментираните нарушения на
изискванията на чл. 17, ал. 3 и 4, както и на чл. 18, ал. 3 от същия закон, целият
договор за кредит се явява недействителен, като на основание чл. 17, ал. 7 следва да се
дължи само чистата стойност на кредита. Възнаградителната лихва и обезщетение за
забава се явяват недължими. Претенциите за тях действително са неоснователни.
Главницата е дължима, но не изцяло. В разглеждания казус релевантна е
усвоената част от същата – 7823,32 лева, а не капитализираната такава – 12409,60 лв.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира и двете
въззивни жалби за неоснователни, поради което първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на делото Б. Х. Д. следва да бъде осъден да заплати на Банка
ДСК АД направените пред настоящата инстанция разноски във връзка с подадената от
него въззивна жалба, а именно за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева. Депозитът за особен представител на Б. Х. Д. не следва да се възлага в негова
тежест, тъй като той е бил внесен във връзка с депозираната от Банка ДСК АД
въззивна жалба, която е била отхвърлена. Следва да се осъди Б. Х. Д. да заплати и ДТ
за въззивно обжалване в размер на 156,47 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1382 от 27.03.2024 г. постановено по
гр.д.№ 8247 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с.
ОСЪЖДА Б. Х. Д., ЛНЧ: **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:
***сумата от 150 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. Х. Д., ЛНЧ: ********** да заплати ДТ в размер на 156,47 лева
за въззивно обжалване по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на
съдебната власт.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адвокат В. П.- особен представител на Б. Х. Д., ЛНЧ:
**********, разходен касов ордер за определеното адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9