Р Е Ш Е Н И Е
№ 254
гр. Перник, 03.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5780 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е
по молба от Е.Д.Й.,
с ЕГН: ********** против В.С.Й., с ЕГН **********, с която се
иска налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу
ответника, поради упражнено от него спрямо молителката насилие, изразяващо се в
емоционално, психическо и физическо насилие – заплахи, обиди и агресивно
поведение: блъскане и нанасяне на удари, които действия са осъществени на
01.10.2019 г. Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
В
обстоятелствената част на молбата и
приложената към нея декларация се твърди, че молителката и ответникът са
съпрузи като от около четири години са фактически разделени и са предприели
действия за прекратяване на брака си. Уточнява се, че имат две деца, които вече
са пълнолетни. Твърди се, че въпреки фактическата раздяла между съпрузите
ответникът продължава да упражнява насилие върху молителката.
По отношение
на датата 01.10.2019 г. се твърди, че молителката се прибрала от работа в дома си в *******но заварила в апартамента съпруга си –
ответника. На нейн въпрос какво се е случило, последният отговорил, че му била
изневерила преди години и започнал да я обижда и заплашва, като крещейки се
насочил към нея. Започнал да я блъска и да й нанася удари. Молитеката обаче успяла вземе телефона си и набрала
номера на една от дъщерите си – С Й.. Твърди се, че ответникът отнел телефона
от ръката й и продължил да я обижда и блъска, като дори я хванал за врата и
заявил, че ще я ликвидира. Молителката посочва, че
междувременно обаче телефонната връзка с дъщеря
й, се осъществила и тя чула случващото се. Твърди се, че дъщерята на страните
позвънила на съседи, които се притекли на помощ на молителката и прекратили
нападението над нея от страна на ответника.
На следващо място молителката посочва, че след прекратяване
на нападението веднага се обадила на тел. 112 и служители на МВР пристигнали на
проверка като отправили предупреждение по отношение на ответника.
На последно място се твърди, че поведението на ответника се
отразява много негативно на молителката, която не може да живее нормално и
спокойно и изпитва постоянен страх.
С тези аргументи се иска ответникът да бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие; да
бъде отстранен от съвместно обитаваното от страните жилище в гр.Перник, ул.
„Отец Паисий”, блок 58, вх. „А”, ет. 4, ап. 10 за срок от 18 месеца и да бъде
задължен да не доближава до молителката, до посоченото жилище, до местоработата
й и местата й за социални контакти на по-малко от 50 метра.
Към
подадената молба са представени декларация по
чл. 9 от ЗЗДН, Удостоверение серия ГБ №043619, издадено от ОбНС-Перник за
сключен граждански брак и нотариален акт №28, том 2, рег.№ 2368, дело № 51/2001
от 2008г. по описа на нотариус Маруся Маркова с рег.№063 в нотариалната камара.
От страна на ответника е подадено писмено становище по
молбата. В същото се твърди, че действително страните са във фактическа раздяла
като молителката обитава семейното жилище в гр. *****. Посочва се и че
действително на процесната дата ответникът е посетил същото, за да може
страните да обсъдят предстоящия помежду им развод. Ответникът обаче категорично
отрича да е осъществил описания в молбата акт на домашно насилие спрямо
съпругата си като твърди, че нито я обиждал и заплашвал, нито е осъществил
каквото и да било физическо насилие спрямо нея. Поддържа, че двамата единствено
са спорили като разговорът им е преминал емоционално и на висок тон. Счита, че
намесата на органите на реда не е била необходима. Уточнява, че след процесната
дата отново е посетил жилището, за да прибире свои вещи, но не могъл да влезе,
защото ключът бил сменен. По тези съображения иска молбата да бъде оставена без
уважение.
В съдебно
заседание, проведено на 08.11.2019 г., молителката уточнява, че на процесната
дата страните са имали уговорка да се срещнат в семейното жилище. По време на
разговора им обаче ответникът упрекнал молителката за нейни изневери. Когато
последната заявила, че това не е предмет на разговора им, обаче ответникът
реагирал агресивно – скочил срещу нея с юмрук, казал и че ще я пребие.
Молителката твърди, че се насочила към вратата на жилището, но ответникът я
настигнал и двамата се сборичкали. Уточнява, че има моменти, които не помни, но
твърди, че е успяла да набере номера на дъщеря си по телефона, която от своя
страна повикала полиция. Молителката посочва, че се е съвзела до пристигането
на органите на реда и слязла да им отвори вратата на блока, като тогава нямала
наранявания по себе си. Уточнява, че се е уплашила от случилото се, защото
ответникът я е блъскал и дори я е хванал за гушата. Посочва, че вследствие на
действията му имала синини по ръцете на бицепсите и предмишниците. Допълва, че
дълги години е работила с ответника в семейния им бизнес, но е била без трудов
договор през повечето време. Посочва, че към настоящия момент работи на друго
място. В проведеното на 13.01.2020 г. съдебно заседание уточнява, че не е
потърсила помощ от пристигналите в дома на страните служители на реда,
доколкото при пристигането им ответникът вече е бил в спокойно състояние, а
самата тя все още била неадекватна, предвид случилото си. Иска молбата да бъде
уважена, като на ответника бъдат наложени поисканите със същата мерки за
защита. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Счита, че твърденията в същата се опровергават от
събраните по делото доказателства. В съдебно заседание на 08.11.2019 г.
посочва, че действително с ищцата са имали уговорка да се видят в семейното
жилища на процесната дата, за да обсъдят предстоящия помежду им развод.
Признава, че е бил афектиран, повишил е тон и скочил, но отрича да е удрял
молителката. Посочва, че последната действително е набрала по телефона дъщеря
им. Уточнява, че при пристигането на полицията, повикана от дъщеря им, не е
имало други съседи, а молителката лично е отворила на полицейските служители.
Уточнява и че дъщерята на страните е пристигнала около половин час след
скандала, но категорично поддържа, че по съпругата му не е имало никакви следи
от насилие. Счита, че във всяко семейство е нормално да има скандали. Претендира
разноски като представя списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че молителката Е.Й. и ответникът В.Й.
са съпрузи като живеят във фактическа раздяла от около 3-4 години, и към
настоящия момент са предприели действия, за да се разведат. Няма спор и че на
процесната дата 01.10.2019 г., привечер след края на работното време – около
18.00 – 19.00 часа страните са се срещнали в семейното жилище – в гр. Перник,
на ********, за да проведат разговор относно развода си.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ответника не са постъпвали жалби и оплаквания в РУ Перник,
както и че спрямо същия няма наложени мерки по ЗЗДН и други дела по ЗЗДН, нито
са образувани наказателни производства. Установява се и че ответникът не се
води на отчет към психиатричното отделение при МБАЛ „Р. Ангелова“ – гр. Перник.
От изготвена справка за съдимост е видно, че ответникът е осъждан за
престъпление по чл. 316 вр. с чл. 308, ал. 1 от НК, но е реабилитиран.
От представени по делото информационна карта за
дейността на наряд, състоящ се от А. А. и А. Б. и доклад за проверени лица и
превозни средства за дейността на АП-212 за 08.00 до 20.00 часа на 01.10.2019
г., се установява, че на 01.10.2019 г. е извършена проверка на лицата Е.Й. и В.Й.,
като и двете лица са предупредени устно и правата им са разяснени.
От показанията на св. С.ВЙ. (дъщеря на страните) се установява, че на
01.10.2019 г., около 18.30-19.00 часа, докато свидетелката била още на работа
получила телефонно обаждане от майка си. Когато вдигнала обаче не последвал
отговор, а свидетелката чула майка си да пищи и други шумове, които
свидетелката възприела като борба и посегателство върху майка й. Тъй като майка
й не й отговорила, свидетелката затворила и позвънила на телефон за спешни
повиквания 112, откъдето я уведомили, че ще изпратят екип. Непосредствено след
това свидетелката позвънила и на баща си ответника, който й отговорил, че е в
дома им в Перник. В тази връзка свидетелката разбрала, че родителите й са
заедно в семейното жилище като помежду им има конфликт, поради което позвънила
отново на тел. 112, за да обясни, къде се намира майка й. Доколкото била
уведомена, че се налага да бъде отворена входната врата на блока, за да може
полицейските органи да влязат в сградата, свидетелката Й. потърсила съсед,
който да им отвори. Свързала се с лицето И.З., която обаче не била в дома си,
но от своя страна потърсила друг съсед от блока – св. А.М.
На следващо място от показанията на св. Й. се установява, че впоследствие
същата веднага тръгнала от работното си място в гр. София към дома си в гр.
Перник, където пристигнала около 20.00-20.30 часа. При пристигането й
ответникът вече си бил тръгнал, като свидетелката не заварила на място нито
полицейските служители, нито съседи. Посочва, че молителката била много
притеснена и стресирана, но освен, че треперела, физически била добре. От
показанията на св. Й. се установява и че след пристигането й в апартамента,
молителката й е разказала какво се е случило между нея и ответника. В тази
връзка молителката й разказала, че ответникът я е обвинил в изневери, а
впоследствие проявил агресия като помежду им почнала борба, а молителката
паднала на земята. До пристигането на полицията молителката се съвзела и успяла
да слезе до входа на блока и да отвори. Свидетелката уточнява, че майка й е
разказала, че ответникът е започнал разправията, а самата тя се е отбранявала.
На последно място свидетелката посочва, че на следващия ден е забелязала синина
по китката на майка си, но не са потърсили медицинска помощ. Свидетелката
уточнява и че случилото се е отразило зле на майка й, която се страхува от
агресивното поведение на ответника.
От показанията на св. А.М (съсед на страните
от блока, където се намира семейното им жилище) се
установява, че на процесната дата, привечер, докато свидетелката си била у дома
в *****, получила телефонно обаждане от друга съседа на има *****, която я
помолила да отвори входната врата на блока. Обяснила й че ще пристигне полиция,
тъй като бил подаден сигнал, че ответникът малтретира молителката. В тази
връзка свидетелката слязла до входа, където срещнала молителката, която вече
била отворила на полицейските служители. От показанията на свидетелката се
установява, че е разговаряла с молителката, а последната е била разстроена и
бледа, а вратът и едната й китка били зачервени, но свидетелката не помни коя.
Уточнява, че не е видяла ответника и не се е качила до жилището на страните, но
след случилото се молителката била уплашена от поведението на съпруга си.
От показанията на разпитания по делото полицейски служител св. А.А. се
установява, че същият е пристигнал на адреса на страните **********, около 19
часа по подаден сигнал, че мъж бие жена си. Установява се също, че при
пристигането си на място входната врата на жилищната сграда е била заключена,
но след обратна връзка с дежурната част, молителката е дошла сама да отключи вратата.
Свидетелят посочва, че същата е имала учуден и притеснен вид и е обяснила, че
със съпруга й действително са имали скандал, който е приключил и нямало нужда
от намесата им. От показанията на свидетеля се установява и че с колегата му са
се качили до апартамента на страните като не са влизали вътре, а на входната
врата са разговаряли с ответника, който е отрекъл да е отправял заплахи или да
е упражнявал насилие спрямо съпругата си. Свидетелят уточнява и че не е
забелязал следи от насилие по молителката, а с колегата му са се качили до жилището,
защото това било обичайна процедура.
От показанията на св. А.Б. се установява, че с колегата му са отишли до
адреса на страните привечер около 19 часа поради подаден сигнал, че мъж тормози
жена си. Установява се, че при пристигане на място входът на жилищната сграда
бил заключен, но след обратна връзка молителката лично отворила на органите на
реда, като обяснила, че между нея и съпруга й е възникнал скандал, но няма
нужда от намесата им. Свидетелят посочва, че с колегата му са се качили до
жилището на страните, но не са влизали вътре, а са разговаряли с ответника на
входа, като същият им обяснил, че действително е имало скандал, но няма нужда
от намесата на полицията. От показанията на свидетеля се установява и че при
пристигането на служителите на реда на адреса на страните във входа на
жилищната сграда е имало още една жена, която е чула викове и с която
молителката е разговаряла. На последно място от показанията на св. Б. се
установява и че полицейските служители са направили предупреждение и на двете
страни да решават споровете си по законоустановения ред.
Посочените
показания съдът кредитира като относно показанията на св. С Й. съобрази
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото последната е дъщеря на страните и за
нея е налице възможна заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка съдът
отбелязва, че показанията на св. Й. са логични и последователни като същата
подробно разказва събитията от процесната дата, така както ги е възприела,
доколкото не е непосредствен свидетел очевидец на случилото се, но е
осъществила контакт с молителката по време на инцидента и непосредствено след
това. Налице са известни неясноти в показанията на св. М., доколкото същата не
може да уточни по коя точно ръка на молителката е забелязала зачервявания, нито
може да установи със сигурност произхода на същите. Посочените неясноти обаче
се дължат на изминалия период от време, както и на възрастта на свидетелката, а
освен това не са и съществени, доколкото не са от решаващо значение за изхода
на делото. Освен това от своя страна св. Й. също посочва, че е забелязала
синина по китката на майка си, на следващия ден след процесната дата.
На
следващо място съдът отбелязва, че показанията на св. Й. и на св. М.
кореспондират помежду си относно последователността на описваните събития, като
между същите не са налице противоречия. На последно място показанията на двете
свидетелки кореспондират в значителната си част и на показанията на разпитаните
по делото полицейски служители. В тази връзка св. Б. изрично посочва, че е
забелязал друга жена във входа на блока при пристигането му на адреса и че
молителката е разговаряла с тази жена. Действително полицейските служители
посочват, че не са забелязали следи от насилие по молителката, но това
обстоятелство се обосновава с факта, че свидетелите са комуникирали с
молителката сравнително кратко и то във вечерната част на денонощието – около
19.00 – 19.30 часа на 01.10.2019 г., когато макар да не е напълно тъмно,
дневната светлина е ограничена. Освен това свидетелката М. същото твърди, че е
забелязала единствено зачервяване по китката и врата на молителката, поради
което и съдът намира за логично полицейските служители да не са обърнали
внимание на подобно обстоятелство.
По тези съображения съдът намира, че липсват
основания, които да поставят под съмнение достоверността на показанията на св. Й.
и св. М., в която връзка и следва да даде вяра на същите.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Защита по
ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие,
осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта
на последния е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от закона.
В конкретния
случай съдът е сезиран с молба, изхождаща от пострадало лице по смисъла на
ЗЗДН, която съдържа необходимите реквизити по посочения закон, подадена е в
установения срок, поради което и следва да бъде разгледана по същество.
В молбата се
съдържат данни за упражнено физическо, психическо и емоционално насилие от
страна на ответника спрямо молителката, осъществено на 01.10.2019 г. и
изразяващо се блъскане, стискане, нанасяне на удари и в отправяне на обиди и заплахи,
в това число, че молителката ще бъде ликвидирана.
Съгласно чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Действително
законът не съдържа легална дефиниция
на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като
такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице – пораждат отрицателни за него
емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на
емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/,
отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх. Преценката дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи
конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на
пострадалото лице.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от
ЗЗДН, а и от разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, следва изводът, че целта на закона е да се изследва поведението на
ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита, като при определяне на конкретните способи за
осигуряване на физически и емоционален интегритет на пострадалите лица и срока
им следва да бъдат взети предвид всички релевантни по делото обстоятелства.
В
конкретния случай по делото действително се установи, че между ответника и
молителката са налице трайно влошени отношения. Съобразно дадените по-горе
разяснения обаче на преценка в настоящото производството подлежат единствено
фактите и обстоятелствата, свързани с конкретния акт на домашно насилие,
осъществен на 01.10.2019 г. По тези съображения и наведените от молителката
твърдения, че ответникът упражнява постоянен тормоз спрямо нея, не подлежат на
установяване в производството по ЗЗДН, доколкото описват взаимоотношенията
между молителката и ответника по принцип, но не са обвързани с конкретен акт на
домашно насилие.
На
следващо място разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН придава доказателствена сила на представената от
молителката декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН. Предвид специфичния
характер на отношенията, засегнати от явлението домашно насилие,
законодателят предоставя
улеснен за молителя ред при доказване на изложените в сезиращата молба
твърдения, доколкото обичайно конфликтите между близки лица възникват в семейна
обстановка в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че в разглеждания случай фактите,
изложени в молбата за защита относно процесния акт на домашно насилие са
обективирани в декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съгласно посоченото по – горе съставлява достатъчно доказателство за основателност на твърдението за
осъществено насилие. В настоящия случай посочената
декларация следва да се приеме и за основно доказателство в тази връзка,
доколкото кореспондира с другите ангажирани по делото доказателства.
Посоченият
извод следва от обстоятелството, че съдържащите се в декларацията данни, в
значителната си част, се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства. В тази смисъл ангажираните по делото доказателства опровергават декларацията
само частично – относно част от описаните действия на ответника, досежно
физическото насилие, но кореспондират с нея относно обстоятелството, че върху
молителката е упражнено физическо, психическо и емоционално насилие.
В
тази връзка изложените в декларацията твърдения, че ответникът се е нахвърлил
върху молителката като я е блъскал и стискал, включително в областта на врата,
кореспондират пряко с показанията на разпитаните по делото свидетели Й. и М..
Посоченият извод следва от обстоятелството, че св. Й. е чула писъците на майка
си по телефона, както и шумове, които е възприела като борба, а освен това на
следващия ден след процесната дата е забелязала синина по китката на майката
си. От своя страна св. М. непосредствено слез инцидента е възприела зачервяване
по една от китките на молителката, както и около врата й. Изложеното в
декларацията се подкрепя и от показанията на св. Й., която е пристигнала при
майка си почти веднага след инцидента – т.е. около 20.00 – 20.30 часа на същия
ден, поради което е възприела състоянието на майка си, а последната подробно й
е разказала за случилото се – като е описала как ответникът й се е нахвърлил и
я е съборил на земята, като междувременно я е обиждал и заплашвал.
Изложеното
в декларацията се подкрепя макар и косвено и от показанията на полицейските
служители – последните описват логично и еднопосочно спрямо останалите
свидетели по делото пристигането си на мястото на инцидента, действията по
влизането в сградата и разговора си със страните. В този смисъл същите
посочват, че молителката е била притеснена и е имала объркан вид като ги е
отпратила поради липса на необходимост от намесата им. Действително от
показанията на свидетелите еднозначно се установява, че противно на изложеното
в декларацията, не молителката е потърсила съдействие от полицията, а сигналът
е подаден от дъщеря й – св. Й.. Това обстоятелството обаче само по себе си не е
съществено при преценка достоверността на декларацията, а принципно
кореспондира с житейски естественото състояние на обърканост на пострадалата
след инцидента, което потвърждават и полицейските служители.
Предвид
обстоятелството, че никой от разпитаните свидетели – дори св. Й. не са преки
очевидци на акта на домашно насилие, то при формиране на изводите си относно
осъществено психическо и емоционална насилие съдът се основава преимуществено
на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. При все това съдът счита,
че на декларацията и в тази й част косвено кореспондират показанията на св. Й.,
доколкото същата посочва, че след инцидента майка й е била уплашена, а освен
това й е разказала и повода за агресията на ответника – обвинение в изневяра от
страна на съпругата, последвано от обиди и заплахи.
На
последно място само за пълнота следва да се отбележи и че изслушана пред
настоящия състав молителката също описа логично и последователно процесните
събития, като обясненията й кореспондират почти изцяло с останалия събран
доказателствен материал, доколкото между последния и същите липсват съществени
противоречия. Освен това в обясненията си ответникът също признава, че е бил
афектиран, повишил е тон и дори е „скочил“ срещу молителката.
Отново
само за пълнота следва да се отбележи и че обстоятелството, че полицейските
служители са направили предупреждение и двете страни да не осъществяват
саморазправа, съдът възприема като косвен довод и че за органите на реда също е
била налице индикация за конфликт между страните, който е надхвърлил границите
на ежедневен семеен скандал, какъвто счита, че е бил налице ответникът.
От
ангажираните по делото доказателства не се установява единствено ответникът да
е нанасял удари на молителката, доколкото нито полицейските служители, нито
останалите свидетели са забелязали върху молителката белези от насилие и в
частност от удари. Посоченият извод следва от обстоятелството, че доколкото
нанасянето на удари представлява интензивно физическо въздействие, то
осъществяването на същото предполага забележимо телесно увреждане върху
човешкия организъм още повече на лице от женски пол.
Така
установените по делото обстоятелства обосновават предприемането на мерки срещу
проявите на насилие от страна на ответника. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че ответникът е
извършил спрямо молителката акт на домашно насилие, а именно – физическо, психическо
и емоционално насилие, изразяващо се в блъскане и стискане, както и отправени обиди
и заплахи, осъществени на 01.10.2019 г. В този смисъл молителката е пострадала
от акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, извършен от ответника,
и следва да получи закрила по Закона за защита от домашното насилие.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
При определяне вида на наложителните в случая мерки за защита сред
предвидените от чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН и
доколкото мерките целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие, на
първо място необходима се явява посочената в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН мярка, а именно –
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката, като тази мярка се налага
задължително от съда без определяне на срок (по аргумент от противното от чл.
5, ал. 2 от ЗЗДН).
Доколкото по
делото са налице данни, че страните живеят разделени повече от четири години,
то липсва основание за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
Евентуални единични посещения на ответника, могат да бъдат предотвратени чрез
прилагане на установените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Във връзка и
с гореизложеното съдът намира, че следва да
бъдат наложени марките по чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН – налагане на забрана на
извършителя да доближава молителката, жилището, обитавано от същата - находящо
се в гр. Перник, на ********, както и всяко друго жилище, в което молителката
се установи да живее, и нейната
местоработата, както и местата за социални
контакти и отдих на молителката на по –
малко от 50 метра. Периодът,
през който следва да бъде наложена посочената мярка, съдът намира за адекватно
да определи на осем месеца. При определяне на посочените мерки и срокът на
налагането им съдът съобрази характера и естеството на извършеното домашно
насилие, което може да се определи като такова със среден интензитет. Относно
местоработата следва да се отбележи, че определянето на посочената мярка няма
да затрудни търговската дейност на ответника, доколкото от твърденията на
молителката по делото се установява, че същата вече работи на друго място,
различно от мястото на упражняване на стопанска дейност от ответника.
При отчитане
на всичко гореизложено и най-вече обстоятелството, че извършеното от ответника
домашно насилие не се отличава с особено висок интензитет, то на последния
следва да бъде наложена и глоба в близък до средния размер, а именно 500 лева,
съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Съдът счита, че следва да укаже на ответника да
заплати определената глоба в едноседмичен срок, считано от влизане в сила на
решението, като в противен случай, съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и
ще пристъпи към принудително изпълнение.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в
производството претендират и двете страни. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на молителката. Видно от представен по делото договор за
правна защита и съдействие молителката е направила разноски в размер на 400
лева – за адвокатски, които са действително заплатени. Същите са в минималния
размер по чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което и следва да й бъдат присъдени
изцяло.
На основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на
Пернишки районен съд такса в размер на 25 лева (т. 21 от Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита от домашно насилие
на Е.Д.Й., с ЕГН: **********
и адрес: *** относно
осъществено на 01.10.2019 г. спрямо нея домашно насилие, което е
извършено от съпруга й В.С.Й.,
с ЕГН **********,***,
изразяващо се във физическо, психическо и емоционално насилие, а именно:
стискане и блъскане, както и отправяне на заплахи и обиди спрямо пострадалата.
ЗАДЪЛЖАВА В.С.Й.,
с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по
отношение на съпругата си Е.Д.Й.,
с ЕГН: **********.
ЗАБРАНЯВА на В.С.Й., с ЕГН ********** да приближава
1/пострадалата Е.Д.Й.,
с ЕГН: **********, 2/жилището, в
което същата живее, находящо се в гр. Перник, ********,
както и всяко друго жилище, в което пострадалата се установи да живее, 3/ местоработата
на пострадалата, както и 4/ местата за социални контакти и отдих на пострадала, на по - малко от 50
(петдесет) метра ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща
предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, а
именно при неизпълнение на заповедта за защита, ответникът ще бъде задържан от
полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА В.С.Й.,
с ЕГН **********,*** да
заплати глоба в размер на 500 лева в
полза на държавата.
ОСЪЖДА В.С.Й.,
с ЕГН **********,***, да
заплати по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 25 лева.
УКАЗВА на В.С.Й., с ЕГН **********, че следва
да заплати определената глоба и държавната такса в едноседмичен срок, считано
от влизане в сила на решението, като в противен случай, съдът ще издаде
служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително изпълнение.
ОСЪЖДА В.С.Й.,
с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Е.Д.Й., с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 400 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Препис от
решението и заповедта да се връчат на полицейските управления по настоящия
адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА подлежат на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, като решението подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в седемдневен срок от връчването – чрез обявяване в открито
съдебно заседание на 03.02.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К. КОСТАДИНОВА