Решение по дело №503/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 202
Дата: 24 юли 2020 г. (в сила от 27 август 2020 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20205640200503
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

      202/        24.07.2020 г.            град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен  състав,

на  двадесет и шести юни две хиляди и двадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

Съдия: Гроздан Грозев

 

Секретар: Павлина Николова

като разгледа докладваното от съдия Гроздан Грозев,

АНД № 503 по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г. установи:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения  наказания.

Образувано е по жалба от М.П.Я. *** срещу Наказателно постановление № 20 - 1253 - 000525/27.04.2020г. на Началник група при  Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 183, ал.3, т5, пр.1 от ЗдвП   на жалбоподателя е наложено административно наказание - „Глоба" в размер на 30 лева. В жалбата се  сочат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Излагат се съображения, че НП е издадено след преклузивни срокове по ЗАНН, като се сочат и доказателства за това.  Иска се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда. В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован се явява адв.Ч.. Той поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното НП и да присъди направенвите от жалбоподателя разноски.

Административнонаказващият орган - редовно призован, не се явява и не изпраща представител, респ. не заявява становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като а запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 22.10.2019г., около 16.30 часа св. Б.Б. се движел със собственият си автомобил по ул.“Каменна“ в посока запад. По същото това време по същата улица в гр.Хасково се движел и жалбоподателят М.Я., като управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ Х. негова собственост. Жалбоподателят управявайки последният автомобил, вместо да завие наляво, нарушил пътен знак В1 намиращ се на ул.“Каменна“ преди магазин Ерато в посоката на движение на жалбоподателя към ул.“Крали Марко“. Навлизайки срещу горният знак жалбоподателят станал предпоставка за възникване на ПТП с автомобила управляван от св. Б.Б.. Жалбоподателят дори не спрял за да осигури предимство и продължи по ул.“Каменна“ в посока ул.“Крали Марко“. Зад а съобщи за  горното нарушение св. Б.Б. се обадил на тел.112 но те го препратили към РУМВР-Хасково, а от там до КАТ-Хасково. в КАТ – Хасково св. Б.Б. подал жалба срещу жалбоподателя М.Я. за извършеното от жалбоподателя нарушение, като посочил и номера на автомобила. Това станало на същата дата на която било извършено и нарушението - 22.10.2019 г. В последствие след извършена проверка на 24.02.20г.  бил съставен и АУАН с бланков № 0669260 от същата дата. Акта е съставен от св.К.Д. в присъствието на жалбоподателя и св.П.Д. и св.Б.Б.. В акта е описано горното нарушение, като за датата на нарушението е посочена 24.02.2020г. Нарушението е  квалифицирано като такова по чл.6, т.1 от ЗДв.П. Акта е предявен и връчен на жалбоподателя срещу подпис, като той не е посочил възражения в акта. Такива са подадени в последствие в срока по ЗАНН.

При издаване на наказателното постановление наказващият орган възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН, като посочил друга дата на нарушението а именно 24.02.2020г. на която дата е съставен АУАН. На основание чл. 183, ал. 3, т.5, предл.1 от ЗДвП било наложено  процесното наказание.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.К.Д., св.П.Д. и св.Б.Б. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и за действията, предприети от тях като контролни органи по установяване на описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на 6, т.1 от ЗДвП – Чл. 6. Участниците в движението: т.1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 3, т.5, предл.1 от ЗДвП предвижда – чл. 183, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 30 лв. водач, който: т.5. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената посока на еднопосочен път.

Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон към твърдяната дата на извършването му.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателят е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която не е възползвала. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като пълно са  описани обстоятелствата и фактите, при които е извършено нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под която е подведено деянието. посочена е датата и мястото на извършване на нарушението. В случая обаче според настоящият състав на съда АУАН е издаден извън сроковете по ЗАНН и по-точно на чл.34 от ЗАНН. Това е така защото за нарушението контролните органи са разбрали още с подаването на сигнала на тел.112 , а в последствие и с подаването на жалбата в КАТ-Хасково от св.Б.Б.. Тоест АУАН е издаден извън тримесечният срок от откриване на нарушителя, до колкото св.Б.Б. е посочел жалбоподателя като лице управляващо процесният автомобил и извършило нарушението. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо длъжността „Началник група при Сектор ПП" към ОД на МВР - Хасково. В НП обаче в нарушение на процесуалните правила на ЗАНН е посочена друга датата на нарушението различна от тази посочена в АУАН, а именно 24.02.2020г., която е датата на съставяне на АУАН но не и на нарушението. Това посочване на нова дата  или на ново обстоетелство, не е от компетентността на наказващият орган, тъй като той не е присъствал при извършването или установяването на нарушението и не може в НП да проченя фактическата обстановка описано в АУАН. Последното е съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на атакуваното НП.

От материалноправна страна, съдът намира за недоказано жалбоподателт да е извършил описаното в НП нарушение на посочената в НП дата - 24.02.2020г. От всички събрани по делото доказателства се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН нарушение на посочената в него дата - 22.10.2019 г. това се доказва от свидетелските показания на св.Б.Б. който е очевидец на случилото се, както и от показанията на св.К.Д., който се е запознал с извършената проверка и е съставил АУАН. Тези показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

Последното обаче по никакъв начин не доказва жалбоподателят да е извършил нарушението на 22.10.2019г. както се твърди в НП. Ето защо и съдът намира, че НП е незаконосъобразно до колкото не се доказа по делото жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение на 24.02.2020г.   поради това НП следва да се отмени и на това основание.

По принцип съдът намира, че описаното в АУАН и Н нарушение правилно е квалифицирано и правилно е санкционирано, до колкото се касае за нарушение изразяващо се в навлизане  след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство.

До колкото се претендират направените по делото разноски от жалбоподателя и липсва възражение от наказващият орган относно техният размер, съд намира, че с оглед отмяната на НП следва на жалбоподателят да се присъди сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение – разноски по делото.

Мотивиран така, Хасковският районен съд

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 - 1253 - 000525/27.04.2020г. на Началник група при  Сектор „ПП" към ОД на МВР Хасково.

ОСЪЖДА  ОДМВР – Хасково да заплати на М.П.Я. с ЕГН **********,*** сумата в размер на 300 лв. - адвокатско  възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./