О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260461
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и първи април
през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Симеон Михов
като
разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 139 по описа
за
2020 година.
Делото
е приключило с решение № 54/ 10.03.2021г., с което съдът е осъдил Община
Сунгурларе, ЕИК *********, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. „Георги Димитров“ № 2,
представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов да заплати в полза на „Каристо
2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.
„Славейков“ бл.169, ап.12, представлявано от управителя Григорий Живков
Дараджанов с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. М.М. ***, с адрес за
призоваване и съобщения: гр. Бургас, ул. ”Алеко Константинов” № 8, ет.1 сумата
от 74 794.86лв., представляваща
сбор от стойностите на издадени и незаплатени фактури за доставка на стоки и
сумата от 16 560 лв. внесена гаранция, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В полза на ищеца
е присъдена сумата от 8452 лв. направени разноски, от които 4500 лв. адвокатско
възнаграждение.
В срока да обжалване, постъпи
молба с правно основание чл.248 от ГПК от пълномощника на ответната община, да
бъде изменено решението в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в по-нисък
размер предвид действието на друга редакция на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения преди изменението в ДВ бр.45 от 2020г.,
в сила от 15.05.2020г. предвиждаща занижени минимални стойности.
В предоставения срок постъпи
писмено становище от ищцовата страна, която счита, че присъдените разноски се
дължат в пълен размер, тъй като са съобразно фактическата и правна сложност на
съдебното производство, а това е единственият критерии за извършвана от съда
преценка. Различните редакции на наредбата не са достатъчно основание за
изменение на решението.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното
искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, приема
за установено следното.
Молбата е допустима, като подадена в срока за
обжалване и от лице, което взе участие в производството по делото, като беше
приложен списък на разноските съобразно чл.80 от ГПК (л.654-655 по делото ).
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно заявеният материален интерес – общо сумата
от 91 354.86 лв., дължимото минимално възнаграждение е 3270.65 лв.,
изчислено съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази си част наредбата не е изменяна
с решение № 13062/ 03.10.2019г. или решение № 5419/ 08.05.2020г. на Върховния
административен съд, нито с ДВ бр.68/2020г. Поради това и формално не е налице изложената
причина за изменение на присъденото адвокатско възнаграждение.
От друга страна, практикуването на свободна професия,
вкл. адвокатската, включва и умението да бъде поискано и получено по-високо
възнаграждение. Приетите в наредбата минимални стойности целят защита на
адвокатския труд, а не са причина за намаляване на присъдения размер поради
надвишаването на минималните стойности. Чл.78 ал.5 от ГПК е предвиден за
фрапантни случаи на разминаване между положения квалифициран юридически труд и
полученото възнаграждение, преценени съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото. Настоящият случай не е такъв. Заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 4500 лв. надвишава с 27 % минималното
дължимо според наредбата. Предвид депозираният отговор на исковата молба,
множеството приложени писмени доказателства, неоснователните твърдения на
ответника, принудили ищцовата страна да поиска събиране на нови доказателства,
забавяне прилагането на необходимите приложения за изготвяна не допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза причина за провеждане на още едно съдебно
заседание и др., довели до значителен обем на делото (повече от 660 листа),
може да се направи обоснован извод, че изплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение отговаря на фактическата (и не толкова на правната) сложност по
делото. Това прави молбата неоснователна и като такава същата следва да бъде
отхвърлена.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ подадената
молба от Община Сунгурларе, ЕИК *********, с адрес: гр.Сунгурларе, ул. „Георги
Димитров“ № 2, представлявана от кмета Георги Стефанов Кенов за изменяване на решение
№ 54/ 10.03.2021г. в частта за разноските, като неоснователна.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: