Р Е Ш
Е Н И Е
№ 60
гр. Бургас, 14.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5126 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АЗУРИС” ЕООД, ЕИК *********
срещу Наказателно постановление № 418666-F398940 от
10.01.2019 г., издадено от началник на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на
основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000
лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление и се моли неговата отмяна. Твърди се,
че установената разлика от 100 лева не представлява оборот на обекта, а
служебни средства, като неотразяването на сумата във фискалното устройство се
дължи на грешка, а не на умишлени действия. Дружеството-жалбоподател, редовно
уведомени, не се явява представител.
ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител
юрисконсулт К.. Оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита
нарушението за безспорно доказано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 05.08.2018 г. в 21:59 часа е била извършена проверка от служители на НАП
в това число и свидетелят М.Н. на длъжност инспектор по приходите на търговски обект
– бистро, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „И.“ бл. ***, партер, стопанисван от
жалбоподателя. При проверката бил разпечатан дневен финансов „Х” отчет, от
който се установило, че регистрираната касова наличност на фискалното
устройство била 716.39 лева. Фактическата
касова наличност, изброена от управител на обекта – Р.И. била 817.15 лева.
Установила се разлика между двете наличности в размер на 100.76 лева. В обекта
имало монтирано ФУ, което притежавало функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми, но в случая не са били използвани, за да се отрази разликата от
100.76 лева.
За констатираното нарушение бил съставен на 08.08.2018 г. АУАН от свидетеля
Н., а впоследствие на 10.01.2019 г. било издадено обжалваното в настоящото
производство Наказателно постановление.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по
делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал,
който
да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на свидетеля Н. са
обективни, последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
частично основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи (упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В чл. 118, ал. 4
от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във
връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е
издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин извън случаите на
продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които оперират с фискални
устройство, като съдът намира, че за да бъде наказано едно лице за нарушение на
тази норма не е необходимо в нея да се съдържа санкция. Няма изискване
законодателят да заложи и санкционна част във всяка правна норма, предвиждаща
задължение за правните субекти. Въпрос на законодателна техника е как ще се
процедира и няма пречка една правна норма да вменява задължение за лицата, а
друга правна норма да предвижда съответните санкции при неизпълнение на
задължението.
От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената
проверка в обект - бистро, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „И.“ бл. ***,
партер, се установила
разлика във фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като наличността в касата
била 100.76 лева в повече от
записаните. Същевременно във ФУ не са били направени записи за „служебно
въведени” суми. При това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на
парични суми в касата не е отразил промяната на касовата наличност, което е
довело до необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са
намерили отражение както в АУАН, така и в НП.
При така установените факти обаче съдът счита, че АНО не
е приложил правилната санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение
е било подведено под нормата на чл. 185, ал. 2 изречение първо ЗДДС,
съгласно която извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт
по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Второто
изречение на същата алинея гласи, че когато нарушението не води до неотразяване
на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. В настоящия случай, в акта и в
наказателното постановление не се твърди установеното административно нарушение
на чл.118, ал.4 ЗДДС,
във връзка с чл.33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, да е довело до неотразяване на
приходи. Ето защо АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя на основание чл.
185, ал. 2, изр. първо ЗДДС. След като по делото не се
установява, че жалбоподателят не е
отразил приходи, пък и подобни твърдения не се излагат от АНО, следва санкцията
да се определи при приложението на чл. 185, ал. 2, изр.
последно, вр. ал.1 ЗДДС, в която за търговците се
предвижда наказание „имуществена санкция” в размер от 500 лв. до 2000 лв.
Допуснатото от АНО нарушение относно неправилното приложение на санкционната
норма, не води до отмяна на обжалваното наказателно постановление, а само до
неговото изменение в частта за размера на наложеното наказание.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Във връзка с
изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от ЗАНН, тъй
като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на предходни
нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени отношения,
свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения от
посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се
приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието
се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Настоящият състав счита, че с оглед липсата на данни за
предходни нарушения, извършени от жалбоподателя наказанието следва да бъде
определено в предвидения в чл. 185, ал. 1 ЗДДС минимален размер от 500 лева.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и
превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху
обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление
следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание
„имуществена санкция” и основанието, на което се налага, като размерът се
намали от 3000 лв. на 500 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 418666-F398940 от 10.01.2019 г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в ЦУ
на НАП, с което на „АЗУРИС” ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.185, ал.2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, предл. последно, вр.
ал. 1 ЗДДС НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 3000 лв. на 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС