№ 359
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503635 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА
вх.№278773/04.11.2020г. на ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, Варна,
срещу решение №260663/13.10.2020г., постановено по ГД №4296/2020г. на 43 състав на
ВРС, в частта, в която съдът е уважил исковата претенция за сумата над 860.83 лева до
размера от 1302.03 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
собствения на К. Д. Ч., ЕГН **********, л.а. Фолксваген поло с ДК№ ******, в резултат на
ПТП от 16.04.2018г., настъпило в гр.Варна, ул.Дойран, пред дом №10, причинено по вина на
водача на л.а. Ситроен С4 с рег.№******, по застраховка Гражданска отговорност както и в
частта на присъдената с решението законна лихва от датата на уведомяване на
застрахователя на 17.04.2018г. до окончателното изплащане на дълга.
В жалбата се излага, че решението се обжалва поради погрешно възприемане от съда
по-високата стойност на цената на труда за възстановяване щетите по увредения автомобил
съобразно изготвената СТЕ. Твърди се, че съдът неправилно е възприел заключението,
базирано единствено на стойности на сертифицирани по ИСО сервизи. Поддържа се, че
пред първата инстанция въззивникът също е отстоявал липсата на основание за поставяне
такава задача на експертизата. Оспорил е поради това заключението и е направил искане за
повторна експертиза в тази част, което искане не е уважено от съда. Поддържа, че реалната
пазарна стойност на ремонта е 860.83 лева. Навежда довод, че ако би се възприело
заключението за стойността от 1302.03 лева, то съдът следвало да стигне до извод за тотална
щета, тъй като л.а. е оценен на 1 558 лева. Съгласно СТЕ остатъчната стойност на
автомобила е 260 лева.
Освен това, въззивникът обжалва решението и в частта за присъдената законна лихва
като твърди, че такава се дължи съобразно константната практика на съдилищата, от
1
представяне на доказателства за прекратяване регистрацията на МПС, каквито не са
представени по делото.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част ведно с присъждане на
сторените разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на застрахователя адв.П.
поддържа жалбата. Не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна
К.Ч., чрез адв.Й.А., за неоснователността . Страната поддържа заключението на приетата
експертиза, че възстановяването на увредения автомобил по средни пазарни цени за части и
труд възлиза към датата на ПТП на 1 302.03 лева. Твърди, че средната пазарна цена по
заключението е дадена въз основа проверка както на сертифицирани с европейски
сертификат за качество сервизи, така и на несертифицирани. Оспорва наличието на тотална
щета като поддържа, че според заключението, повредите са концентрирани само в два
основни елемента, поради което автомобилът подлежи на възстановяване. Поддържа, че
поради това както и поради липсата на издадено от застрахователя удостоверение по чл.18а,
ал.2 от Наредба I-45 от 24.03.2000г., същият се е поставил в забава. Поради това, ако и да е
налице тотална щета, то застрахователят е препятствал увреденото лице да представи
своевременно удостоверение от компетентните органи по регистрацията, тъй като не е издал
от своя страна посоченото по-горе удостоверение. Страната поддържа, че застрахователят не
следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Оспорва необходимостта
от допускане на повторна СТЕ, каквото искане се съдържа във въззивната жалба.
Претендира отхвърляне на жалбата на застрахователя ведно с присъждане на сторените във
въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд страната не се явява лично, не се
представлява, но поддържа оспорване на жалбата с писмена молба от 20.01.2021г.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е образувано по
искова молба на К. Д. Ч., ЕГН **********, с която против „ДЗИ-Общо Застраховане” ЕАД,
ЕИК *********, гр.София, след допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1302,03 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на собствения л.а. „Фолксваген
Поло”, рег. ******, нанесени в резултат от ПТП от 16.04.2018г., причинено по вина на
водача на л.а. „Ситроен С4“ с рег. № ******, настъпило в гр. Варна, ул.„Дойран“, ведно със
законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника, на 17.04.2018г., до
окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а.„Фолксваген Поло”, рег. ******, който на 16.04.2018г.,
при движение по ул. „Дойран“, в посока ул.„Битоля“, е бил ударен от движещ се на заден
ход излизащ от паркомясто л.а.„Ситроен С4“ с рег.№******. Автомобилът на ищеца е бил
управляван от водача Ж.Н.. По отношение на л.а. „Ситроен С4“ е налице сключен
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок
на действие от 06.11.2017г. до 05.11.2018г. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили
двустранен констативен протокол и подали сигнал на тел.112. Твърди се, че на 17.04.2018г.
ищецът уведомил ответника за произшествието. Образувана била ликвидационна преписка
по щета №4308031180032 от 17.04.2018г. Извършен бил оглед и бил съставен опис-
заключение, видно, от който били увредени следните детайли: преден ляв калник, предна
лява врата, лайсна на предна лява врата и капачка на странично ляво огледало. Ищецът
2
сочи, че до датата на подаване на исковата молба през м.май 2020г. не е получил
застрахователно обезщетение. От извършена справка в няколко автосервиза установил, че
необходимата сума за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на сумата от 990,44
лева. Поради това предявил иск първоначално частичен, за сумата от 100 лева.
Впоследствие, с прот.определение от 18.09.2020г., искът е увеличен до размера от 1302.03
лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ АД е оспорил
основателността на предявения иск. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата
молба, а именно: сочения в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП; наличието
на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните от ищеца
увреждания; вида на увредените детайли на МПС и качеството им на оригинални части.
Оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен и неотговарящ на
действително претърпените вреди. В случай, че бъде установена „тотална щета“, настоява за
отхвърляне на иска като неоснователен, тъй като ползващият се от застрахователната услуга
не е представил удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на
МПС поради настъпилата тотална щета. Позовава се на чл.348 от КЗ и чл.11.3.1.1 от Раздел
II на ОУ. Ако е налице пълна загуба на превозното средство, то не са установени запазените
детайли, а при изплащане на обезщетение в размер на действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на произшествието, ще бъде допуснато неоснователно
обогатяване. Застрахователят въвежда основание за отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като ищецът не е полагал грижата на добър стопанин по отношение на
увредения автомобил и не е препятствал настъпването на вредите. В отговора на исковата
молба застрахователят изрично е оспорил относимостта на заключение за действителните
вреди при отчитане на средната пазарна цена на труда в сертифицирани по ISO сервизи.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира докладваната жалба за редовна и производството по нея
допустимо. Жалбата е подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен
процесуален представител /с представено пълномощно по делото/, в преклузивния срок и
при наличие на интерес от обжалването в съответната част от съдебния акт. На
изискванията за редовност отговаря и постъпилия отговор на ВЖ.
Съдът намира, че в жалбите не се съдържат обосновани оплаквания за допуснати от
първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране преценката на съда относно
събраните доказателства представлява оплакване за неправилност на решението, което
попада в предмета на въззивното производство по същество. С определение на въззивния
съд от закрито заседание на 05.01.2021г. е оставено без уважение доказателственото искане
на въззивника за допускане на повторна автотехническа експертиза с подробни аргументи,
към които съдът препраща. В съдебно заседание искането не се поддържа от пълномощника
на въззивника както и не са правят от страните нови доказателствени искания.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. При тази преценка
съдът заключава, че обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, допустимо е като постановено при наличие на
положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269, ал.1, изр.второ
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които се изразяват
в твърдения за неправилност и противоречие с материалния закон. Решението се обжалва
3
частично – в частта за сумата над 860.83 лева до 1 302.03 лева, представляващи
застрахователно обезщетение както и в частта за присъдената законна лихва върху
обезщетението. В необжалваната част до 860.83 лева решението е влязло в сила.
Въз основа на събраните доказателства се формират следните фактически
констатации:
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след
като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, произтича от характера на въззивното производство. Правораздавателната
дейност на въззивната инстанция е аналогична с тази на първоинстанционния съд и не се
изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на
първоинстанционното решение, а има за предмет разрешаване по същество на
материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба.
Това от своя страна предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и на
заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на такава преценка
въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и правни изводи по
предявените искове. Предмета на въззивното произнасяне съвпада с това на първата
инстанция. Не са навеждани нови твърдения и възражения от страните.
От представен по делото препис от Свидетелство за регистрация, част I № *********,
издадено на 26.04.2011 г. от МВР, СПП - Варна, се установява, че ищецът К. Д. Ч. е
собственик на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №******.
В представения с исковата молба двустранен констативен протокол за ПТП рег.
№11103/16.04.2018г., подписан от двамата участници в ПТП, е описан следния механизъм
на ПТП: на 16.04.2018г., в гр.Варна, при движение по ул.„Дойран“, в близост до дом №10,
възниква ПТП между собствения на ищеца, управляван от Ж.Н., л.а. „Фолксваген Поло“ с
рег. ****** и друг автомобил „Ситроен С4”, с peг.№ ******, управляван от И.Д.. В
протокола са вписани обстоятелствата, нарушенията, причините и условията за ПТП, като е
изготвена и схема на настъпването му при пълно съгласие на двамата участници,
вкл.относно вината за настъпване на ПТП. Вследствие на произшествието и на двата
автомобила са нанесени материални щети.
Не се спори относно наличието на валидна застраховка на гражданската отговорност
относно причинилият увреждането автомобил л.а.Ситроен С 4, а и по делото е представен
регистрационен картон по полица №BG/06/117002898658 от 01.11.2017г. със срок на
покритие до 05.11.2018г. Не се спори, че процесното застрахователно събитие е настъпило в
срока на действие на застраховката, на 16.04.18г. В картона е отбелязана и заведената
застрахователна претенция от 17.04.2018г. /л.18 по делото/
Въз основа уведомление за щета от 17.04.4018г., при ответното дружество е
образувана ликвидационна преписка по щета № 43080311800325/17.04.2018г., като видно от
изготвен опис-заключение, увредените елементи по МПС на ищеца са: преден ляв калник,
предна лява врата, лайсна предна лява врата и капачка на ляво странично огледало.
Ответникът е изготвил калкулация на щетите с обща стойност, необходима за
възстановяване на автомобила, в размер на 324,93 лева.
С писмо изх. № 705/09.08.2018 г. ответникът уведомява ищеца, че към датата на
изготвяне на писмото не е налице основание за заплащане на претендирано застрахователно
обезщетение, тъй като не е представен АУАН или наказателно постановление за водача на
другия автомобил Ж.Н..
От представено удостоверение за техническа изправност за л.а. „Фолксваген Поло”,
4
рег. ******, се установява, че към датата на ПТП, автомобилът на ищеца е технически
изправен, като последният технически преглед е извършен на 02.10.2017 г.
От изслушаната по делото съдебно - автотехническа експертиза /на л.35/,
кредитирана и от настоящия състав, се установява, че настъпилите вреди по автомобила
съответстват на описания в двустранния протокол за ПТП, механизъм. Вместо остатъчна
стойност на увредения автомобил, вещото лице е посочило, че по същество същият подлежи
на възстановяване, тъй като са засегнати основно два елемента, а купето му е съхранено.
Посочва покупна стойност на малък клас автомобили над 15 години, подобно на процесния,
около 260 лева.
В заключението са посочени поотделно средни стойности на цената на труда в
сервизи, които са сертифицирани по ISO и такива, които нямат такъв сертификат, съответно
52.60 лева и 20.48 лева/час. Посочена е средна пазана цена на труда след съвкупна преценка,
която се поддържа и при устното изслушване на заключението в открито заседание, а
именно 36.54 лева с ДДС. Посочени са отново увредените детайли по автомобила – преден
ляв калник – подмяна и боя; предна лява врата –ремонт 3 степен и боя; лайсна на лява врата
– подмяна както и капачка на странично ляво огледало – боя. Вещото лице посочва и средна
пазарна цена на процесния автомобил към датата на ПТП – 1558 лева. В заключението са
посочени две усреднени цени за отремонтиране на автомобила, при съобразяване
посочените по-горе две различни средни пазарни цени на труда. Съобразно по-високата
оценка на труда, възстановяването на автомобила възлиза на сумата от 1 302.03 лева, а
съобразно по-ниската цена на труда – на 860.38 лева. Застрахователят обжалва именно за
разликата между тези две стойности постановения от РС съдебен акт.
Както в заключението, така и в устните обяснения вещото лице посочва, че
посочените стойности съответстват на средно-пазарните цени на резервни части и
материали, а не на тези на официални представители на марката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.432 КЗ вр. чл.386 КЗ
и чл.86 ЗЗД. За уважаване на иска, следва да бъде установено наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и деликвента, настъпване на събитие при наличие на
застрахователно покритие по полицата, претърпените вреди и техният размер. В тежест на
насрещната страна по прекия иск, сега въззивник, е да установи възраженията си срещу
основателността му, вкл. наличието на основание за изключен риск /отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение/. В подлежащите на установяване факти спорен пред
въззивната инстанция е единствено размерът на обезщетението.
Не се спори относно наличието на валидно застрахователно правоотношение на
гражданската отговорност на собственика/водача на л.а. Строен С4 с ответното дружество;
настъпване на застрахователното събитие от 16.04.2018г. при установен пред първата
инстанция механизъм на ПТП, понесените от лекия автомобил на ищеца увреждания в
резултат на ПТП. Спорни са единствено критериите при определяне размера на
обезщетението.
Въпреки твърденията си в отговора на исковата молба за наличие на основания за
изключен риск и отказ за изплащане на обезщетение /т.2 от отговора/, застрахователят не е
установил същите – а именно, че застрахованият не е изпълнил задължението си да пази и
5
ползва процесното МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите правила за експлоатацията му. Напротив, по делото е
установена техническата изправност на процесния автомобил, преминал технически преглед
през м.10.2019г. Освен това, целта на застраховката ГО е именно покриване на щети,
причинени от виновния застрахован на трети лица и тяхно имущество.
Въз основа на неоспорените доказателства по делото – свидетелски показания,
двустранен констативен протокол и автотехническа експертиза се установява, че
застрахователното събитие е причинено по непредпазливост от водача на л.а. Ситроен С4,
при маневра на заден ход при излизане от паркинг като не е съобразена разпоредбата на
чл.40 от ЗДвП. Налице е необорено съответствие, установено и от експертизата, между
механизма на настъпване на ПТП и вредите по автомобила на ищеца.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да изплати
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. /чл.386, ал.2 КЗ/ При тотална щета съгласно чл.390 КЗ, преди изплащане на
обезщетението, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение за прекратяване регистрацията на МПС, в което да е отбелязано, че се
извършва поради настъпилата тотална щета. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, такъв вид
обезщетение се дължи, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
70% от действителната стойност на МПС. Стойността на разходите се определят според
експертна оценка или издадена от сервиз проформа фактура /при избран способ на
обезщетяване в натура/.
Съгласно чл.400 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество, а за възстановителна стойност – стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Спорът пред въззивния съд е концентриран именно в размера на обезщетението и по
–конкретно, стойността на вложения в него сервизен труд. В жалбата не се сочат оплаквания
за неправилност на съдебното решение извън характера и размера на вредите – като
частични или тотална щета както и относно определяне на среднопазарната стойност за
възстановяване на щетите.
Както в писменото заключение, така и при устното изслушване вещото лице
поддържа, че среднопазарната стойност за възстановяване вредите по процесния автомобил
възлиза на 1302.03 лева. Съдът отчита, че тази стойност е осреднена, потвърдена като
съответна на пазара на автоуслуги към датата на ПТП, при отчитане както на
сертифицирани, така и цените на услугите на несертифицирани сервизи. Доколкото се касае
за възстановителна стойност, съдът не следва да приспада от нея стойността на запазени
части и агрегати. Независимо от това, след като разходите за необходимия ремонт /за
възстановяване/ надвишават 70 на сто от действителната стойност на автомобила, която
вещото лице посочва в размер на 1 556 лева, то съдебният състав намира, че е налице
тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Съгласно разпоредбата на чл.390 КЗ, предишна
чл.193, ал.4 КЗ /отм./, критерият за тотален характер на щетата не е техническата
невъзможност за възстановяване на лекия автомобил в състоянието преди настъпване на
застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на изпълнението на
ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние, поради това, че
тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от действителната му
стойност към датата на увреждането.
6
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат
приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на
увредения лек автомобил да получи едновременно както обезщетение от застрахователя в
пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат
реализирани на вторичния пазар, т.е. да се препятства неоснователното обогатяване. От
заключението на вещото лице се установява, че запазените части от автомобила са на
стойност /т.6 от заключението/ около 260 лева. Поради това, тази сума следва да бъде
приспадната от действителната пазарна стойност на автомобила от 1 558 лева като
остатъкът подлежи на присъждане като застрахователно обезщетение от 1 298 лева. За
разликата до уважения от първата инстанция размер 1302.03 лева, решението следва да бъде
отменено поради изложените по-горе различни правни изводи.
Съгласно чл.390 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета,
застрахованият следва да представи доказателства на застрахователя за прекратяване на
регистрацията на МПС. Представянето на такова доказателство няма отношение към
дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на
застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от
потребителя на застрахователна услуга.
Не е спорно по делото, че задължението по чл.390 КЗ не е изпълнено от потребителя,
поради което и искът за присъждане на мораторна лихва е неоснователен за периода преди
изпълнението на това условие. Действително, за да се представи такова удостоверение,
съответно за да се изпълни административното задължение за дерегистрация, собственикът
на увреденото МПС следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател,
съобразно чл. 18а ал. 2, т. 1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Въпреки
направеното своевременно възражение от ответника с отговора на исковата молба, ищецът
не е ангажирал доказателства и не е изразил становище относно изпълнение на законовото
изискване. Същевременно, по делото липсват доказателства застрахователят
недобросъвестно да е попречил за настъпването на дерегистрацията на МПС, с цел да се
освободи от заплащане на претендираното обезщетение, поради което и последиците на
чл.25 ЗЗД не намират приложение в случая. Не са ангажирани доказателства за отказ на
застрахователя по тази причина, но и определеното от същия обезщетение не е допускало
такава квалификация на щетите. Освен това, в първоинстанционното производство ищецът
не се е позовал на отказ на застрахователя да издаде удостоверение за тотална щета, за да
възникне процесуално задължение за последния до докаже обратното. Възражения в тази
насока са въведени за първи път едва с отговора на въззивната жалба, поради което се явяват
и преклудирани. Извод за тотална щета би могъл да бъде направен единствено в хода на
исковото производство и въз основа на установената сума за възстановяване на щетите.
Поради това, съдът намира, че не е налице забава на кредитора и обезщетение за забава не се
дължи на ищеца от сезиране на застрахователя 17.04.2018г., а от представяне на
удостоверението по чл.390 КЗ. С оглед на горното и доколкото вземането за лихва има
акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната лихва, следва
да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за
настъпване на обстоятелствата по чл.390 КЗ.
Предвид частично несъвпадане изводите на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта за присъденото застрахователно
обезщетение над сумата от 1 298 лева както и в частта за законната лихва и вместо него да
7
бъде постановено друго, с което законната лихва да бъде присъдена, считано от представяне
на доказателства за дерегистрация на процесния автомобил. В останалата обжалвана част
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Поради незначителната разлика в размера на присъденото обезщетение /4 лева/ както
и различните изводи по акцесорния иск, който не е остойностен, съдът намира, че
разноските следва да останат върху страните така, както са сторени.
Воден от изложеното, въззивният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260663/13.10.2020г., постановено по ГД №4296/2020г. на ВРС,
43 състав, в частта, в която съдът е осъдил „ДЗИ - Общо Застраховане”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица“, бул.
„Витоша“ № 89Б, да заплати на К. Д. Ч., ЕГН **********, с адрес: ******, разликата над 1
298 лева до 1302,03 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на
собствения на ищеца л.а. „Фолксваген Поло”, ДК******, вследствие ПТП на 16.04.2018г. в
гр.Варна, ул.„Дойран“, причинено по вина на водача на л.а.„Ситроен С4“, с рег. № ******,
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ както и в частта, в
която е присъдена законна лихва върху главницата, считано от уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие на 17.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Д. Ч., ЕГН **********, *** срещу „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, район „Триадица“, бул.„Витоша“ № 89Б, за
осъждане на застрахователя да заплати обезщетение по чл.493 КЗ, за разликата над 1 298
лева до 1 302,03 лева, за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца л.а.
„Фолксваген Поло”, рег. ******, вследствие ПТП на 16.04.2018г., настъпило в гр.Варна, ул.
„Дойран“, по вина на водача на л.а. „Ситроен С4“, ДК№ ******, по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ както и акцесорния иск за законната лихва върху
главницата, считано от уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие на 17.04.2018г. до датата на представяне на удостоверение за дерегистрация на
процесния автомобил „Фолксваген Поло”, рег. ******, съгласно чл.390 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, за присъдената в полза
на К. Д. Ч., ЕГН **********, ***, сума над 860.83 лева до 1 298 лева, представляващи
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка ГО в ответното дружество „ДЗИ
- Общо Застраховане”ЕАД, ЕИК *********, гр.София, за понесените при ПТП на
16.04.2018г. имуществени вреди по л.а.„Фолксваген Поло”, рег. ******, представляващи
„тотална щета“, на основание чл.493 вр.чл.390 КЗ.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9