Решение по дело №3956/2007 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ………………../11.03.2009 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      ХІІ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 27 февруари 2009 г.                                         Година 2009

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.К.

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. К.

гражданско дело номер 3956 по описа за 2007 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба и след изменение на иска в с.з. на 04.04.2008 г. ищецът Е.К.В. твърди, че по силата на реституция с Решение № 600/23.03.1999 г. на ПК – Варна е собственик на реална част с площ от 339.20 кв.м. от ПИ № 538 по ПНИ на с.о. „Ракитника”, гр. Варна с площ от 607 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 540, път, ПИ № 536 и останалата част от ПИ № 538. Излага се, че процесният недвижим имот се владее от ответниците Димитър Ж.О. и Венетка А.О. без правно основание, тъй като за тях не са налице предпоставките на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуването му. Ищецът излага, че придобивният способ на наследодателя му Кирил И.В. върху недвижимия имот преди кооперирането на земята е договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 131, том І, рег. 2220, дело № 128/1930 г. и вписан със Записка за вписване на нот. акт за продажба № 125, том І от 05.02.1930 г., като земята е внесена в ДЗС „Евксиноград”. Отправеното до съда искане е ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху реална част с площ от 339.20 кв.м. от ПИ № 538 по ПНИ на с.о. „Ракитника”, гр. Варна с площ от 607 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 540, път, ПИ № 536 и останалата част от ПИ № 538. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците Д. Ж.О. и В. А.О., чрез процесуалния си представител, оспорват иска като недопестим и неоснователен, включително и материалноправната легитимация на наследодателя на ищеца като собственик на претендирания имот преди кооперирането на земята и идентичността му с процесния. Придобивният способ, на който се позовават ответниците е транформиране на правото на ползване, предоставено на ответника О., в право на собственост в режим на СИО със съпругата му – ответницата О. чрез закупуване на земята по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ при наличие на всички изискуеми предпоставки за това. В евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, чрез добросъвестно владение, упражнявано в периода от м. ноември 1997 г. до предявяване на иска – 09.05.2007 г. Претендират се направените по делото разноски.

 Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 600/23.03.1999 г. на ПК - Варна /лист 4/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Кирил И.В. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива, с площ от 11.648 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. “Галата”, гр. Варна, местност “Ендклар куру”, представляваща имот № 57 по КП по плана на старите имотни граници, като собствеността е установена с нот. акт № 131/1930 г. Представен е заверен препис от реституционната преписка, образувана по заявление с вх. № 50479/31.03.1992 г. на Е.К.В. /листи 118-148/

От нот. акт № 131, том І, рег. 2220, дело № 128/1930 г. /лист 8 и 9/ се установява, че Милка И. Илиева продава на Кирил И. Илиев собствеността върху нива, находяща се в землището на с. Галата, местност „Янаклар - Куру” с площ от 9.6 дка, при граници: Бекир Алиев, Трънак и Георги Димитров. Нот. акт е вписан със Записка за вписване № 125, том І от 05.02.1930 г. /лист 7/.

От удостоверение за наследници /лист 10/ се установява, че ищеца е наследник по закон на Кирил И.В.,***.1987 г. С декларация /лист 11/ ищецът е декларирал, че имената Кирил И.В. и Кирил И. Илиев принадлежат на едно и също лице.

От Удостоверение № 511/02.10.1987 г. /лист 41/ се установява, че на Димитър Ж.О. е предоставено право на ползване върху земя, находяща се в землището на гр. Варна, местност "Ракитника" с площ от 0.600 дка с решение № 283-7-1 на ИК на ОНС - Варна, обективирано в протокол № 17/25.08.1987 г., при граници: Ж. Куртев и Ж. Блъсков. От протокол № 17/25.08.1987 г. на ИК на ОНС – Варна и списъка към него /от лист 73 до 98/ е видно, че ответника О. е получил земя по реда на ПМС № 26/1987 г. в местността “Ракитника” и фигурира в списъците под № 511. Представен е оценителен протокол от 26.09.1994 г. /лист 42 и 43/ и вносна бележка за извършено плащане от ответника О. /лист 168/.

С нот. акт № 52, том ХХV, дело № 21847/1997 г. /лист 12/ Димитър Ж.О. е признат за собственик на лозе с площ от 600 кв.м., находящо се в землището на кв. „Галата”, гр. Варна, местност „Ракитника”, съставляващо ПИ № 538.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 62 и 63/, кредетирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че е налице идентичност между предоставения за ползване имот с Удостоверение № 511/1987 г. и процесния. В имота има метално бунгало – каравана, монтирана върху бетонна основа, със застроена площ от 5 кв.м. Бараката не е нанесена в КП и в ПНИ.

От заключенията на вещото лице по допуснатата и приета от съда единична и допълнителна СТЕ /листи 182 – 186/, кредетирани като обективно и компетентно изготвени и разясненията дадени в с.з. се установява, че плана на старите имотни граници за местността е изработен на базата на аерофотоснимки, с които са установени границите, а данните за собствеността са установени с анкета. Процесният имот е част от имот № 57 с площ от 11648 кв.м., на който като собственик е записан Кирил И.В., при съседи по този план: ПИ № 55 с неидентифициран собственик, ПИ№ 151 със записан собственик Божко Димитров Калчев, ПИ № 68 със записан собственик Ангел Еремиев Петров, ПИ № 58 с неидентифициран собственик, ПИ № 155 със записан собственик Анка Василева Георгиева и ПИ № 56 с неидентифициран собственик. Нивата описана в записка за вписване № 125/1930 г. е при съседи: Бекир Алиев, Трънак и Георги Димитров. В нот. акт № 66/1937 г. на Ангел Еремиев Петров, като съседи на имота му са описани: Илия Мухлев, Божко Димитров и Милка И. Илиева, която е праводателка на Кирил И.В.. В нот. акт № 170/1940 г. на Анка Георги Алексиева, като съседи на имота са записани Георги Димитров, Желез Абаджиев, Иван Ил. В. и К. Мухлева.

По искане на ответната страна, с оглед доказване на твърденията й за наличие на сграда в имота към 01.03.1991 г. и нейните характеристики, са разпитани свидетелите Живко Железов Маринов /без родство и дела със страните/ и Илия Илиев Маринов /без родство и дела със страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а ответниците да се намират във владение на същия, без да имат правно основание за това.

Ищецът се легитимират като собственик на реална част с площ от 339.20 кв.м. от ПИ № 538 по ПНИ на с.о. „Ракитника”, гр. Варна с площ от 607 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 540, път, ПИ № 536 и останалата част от ПИ № 538 по силата на завършен фактически състав на реституционна процедура с Решение № 600/23.03.1999 г. на ПК – Варна, с което на наследниците на Кирил И.В. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива, с площ от 11.648 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. “Галата”, гр. Варна, местност “Ендклар куру”, представляваща имот № 57 по КП по плана на старите имотни граници, като собствеността е установена с нот. акт № 131/1930 г. Ответната страна обаче оспорва материално правната легитимация на ищеца и неговия наследодател като собственици на процесния имот.

Предявяването на иск за собственост с предмет земеделска земя е в зависимост от наличието на влязло в сила решение на съответната поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земята. Решението на ПК обаче не би могло да легитимира само по себе си безспорно ищецът като собственик на процесната земеделска земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост не проведе успешно доказване на всички реституционни предпоставки, а именно: земята да съществува понастоящем като земеделска по смисъла на чл. 2 от закона; да е притежавана от лицето, претендиращо правото на собственост преди обобществяването й; да е отнета по някой от способите предвидени в чл. 10 от ЗСПЗЗ и върху земята да не са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността.

Ответниците по ревандикационния иск не са взели участие в административното производство пред ПК, приключило с позитивното решение, поради което активната материалноправна легитимация на ищцовата страна по иска с правно основание чл. 108 от ЗС предполага установяване на принадлежността на правото на собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума на наследодателя на ищеца към момента на отнемането му, но и идентичността му с процесния.

По делото не се доказа по безспорен начин идентичност на притежавания от Кирил И. Илиев /В./ имот по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №  131, том І, рег. 2220, дело № 128/1930 г. и този с № 57 по плана на старите имотни граници и  възстановен с Решение № 600/23.03.1999 г. на ПК – Варна. Описаните в титула за собственост на наследодателя граници /Бекир Алиев, Трънак и Георги Димитров/ не съвпадат с тези установени по плана на старите имотни граници, а именно: Божко Димитров Калчев, Ангел Еремиев Петров, Анка Василева Георгиева. Не е налице съвпадение на нито една граница, а за да се установи безспорно идентичност между недвижими имоти е необходимо съвпадение не само по площ, но и най-малко на три граници. Съдът не кредитира допълнителното заключение на вещото лице, което установява идентичност между имота, описан в нот. акт № 131/1930 г. и този в реституционното решение, тъй като в нот. акт № 66/1937 г. на Ангел Еремиев Петров /лист 157/, който е издаден 7 години след титула за собственост на наследодателя на ищеца, същият не фигурира като граница, а като такава е посочена неговата праводателка, която е възможно да е притежавала и други имоти в местността освен разпоредения. Още повече, че в нот. акт на Кирил И. Илиев /В./ е посочен имот, находящ се в м. „Янаклар - Куру”, а в нот. акт № 66/1937 г. е описан такъв, находящ се в м. „Фандъклъ – алтъ”. От друга страна в нот. акт № 170/1940 г. на Анка Георги Алексиева /лист 158/, за която не е установено да е едно и също лице с Анка Василева Георгиева, записана като собственик на ПИ № 155 по плана на старите имотни граници, наследодателят на ищеца или неговата праводателка въобще не са посочени като граници.

С оглед изложеното, съдът намира, че наличието на първата от предвидените в чл. 108 от ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск предявен от Е.К.В. не се доказа при условията на главно и пълно доказване, а именно: собствеността върху реална част с площ от 339.20 кв.м. от ПИ № 538 по ПНИ на с.о. „Ракитника”, гр. Варна с площ от 607 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 540, път, ПИ № 536 и останалата част от ПИ № 538, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В конкретния казус не се явява необходимо изследването на наличието или евентуално липсата на останалите предпоставки по чл. 108 от ЗС.

            При този изход на спора формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 7 лева, представляваща заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение.

 

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Е.К.В., ЕГН **********,*** срещу Д. Ж.О., ЕГН ********** и В. А.О., ЕГН **********,*** за предаване владението върху реална част с площ от 339.20 кв.м. от ПИ № 538 по ПНИ на с.о. „Ракитника”, гр. Варна с площ от 607 кв.м., при граници на реалната част: ПИ № 540, път, ПИ № 536 и останалата част от ПИ № 538, защрихована със син цвят на скицата на лист 63 от делото, която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението, твърдяна като придобит от ищеца по силата на реституция с Решение № 600/23.03.1999 г. на ПК - Варна, на основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА Е.К.В., ЕГН **********,*** да заплати на Димитър Ж.О., ЕГН ********** и Венетка А.О., ЕГН **********,***„Кръстю Мирски” № 3 сумата в размер на 7 /седем/ лева, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщението.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: