Решение по дело №898/2024 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 295
Дата: 16 декември 2024 г.
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20242130100898
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Карнобат, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря Красимира Хр. Недева
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20242130100898 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК **** против Г. М. Е. с ЕГН
********** от с.Д., общ.Карнобат, с която е направено искане да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД сумата от 577,69 лв., от които 289,18 лв. дължима
главница, 27,60лв. дължима договорна лихва за периода 24.11.2021г.-
24.09.2022г., 260,91лв. дължима неустойка, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител, но депозира
писмено становище, с което поддържа предявените искове.
В законния едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен
отговор. В с.з. не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска.
Карнобатският районен съд, като взе предвид искането на
молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.
На 24.11.2021 г. между "КРЕДИ ЙЕС" ООД (заемодател), от една страна
1
и Г. М. Е. (заемател) от друга, е подписан Договор за паричен заем № 284850,
за сумата от 500,00 лв. Заемателят се е задължил да погаси отпуснатия заем
чрез 10 месечни вноски, всяка от които в размер 59,61 лв. като първата
падежна дата е 24.12.2021г. Последната вноска е уговорена на 24.09.2022г.
Общата дължима сума, която е следвало да бъде върната на заемодателя в
посочения период, е в размер на 596,06 лв.
В чл. 6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват, че
договорът за заем да бъде обезпечен с ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че при непредоставяне на
договореното в чл. 6 обезпечение в 3-дневен срок от подписването на договора
или в случай, че обезпечението на отговаря на условията, посочени в чл. 10 от
ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 463.94лв. с начин
на разсрочено плащане, подробно описан в погасителния план към договора.
Съгласно представения погасителен план задължението за неустойка е
начислено към месечните погасителни вноски по договора.
На 12.01.2024г. между „КРЕДИ ЙЕС" ООД, в качеството на цедент, и
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата
на който „КРЕДИ ЙЕС" ООД цедира вземането си по редица договори на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. В предмета на сключения Договор за
цесия от 12.01.2024 г. е включено и вземането по Договор за паричен заем №
284850, сключен между „КРЕДИ ЙЕС" ООД и Г. М. Е..
След сключването на договора „КРЕДИ ЙЕС" ООД упълномощава
цесионера "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници, чийто вземания са предмет на договора за цесия.
Уведомяването е извършено с куриерска пратка, като видно от
известието за доставяне, съобщението е получено лично от длъжника на
06.03.2024г., а също така и с личното връчване на исковата молба, ведно с
приложенията към нея, отново лично на ответника.
В исковата молба ищецът е направил признание, че от така отпусната
сума, ответникът е заплатил сума в общ размер на 511, 23 лв., от които 210, 82
лв. за погасяване на главница, 68, 46 лв. за погасяване на дължимата договорна
лихва и 231, 95 лв., които са разпределени за погасяване на дължимата
неустойка по кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът намира исковете за
2
заплащане на главница и договорна лихва за основателни и доказани и следва
да бъдат уважение. По отношение на иска за заплащане на сумата от 260,91лв.
неустойка по договора съдът намира същия за неоснователен.
Това е така, тъй като съдът е длъжен да следи служебно за противоречие
с добрите нрави на неустоечната клауза. Длъжникът притежава качеството
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а според чл. 143 ЗЗП
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Според чл.8 от Договор за паричен заем в случай, че
кредитополучателят не предостави договореното в чл.6 обезпечение в
тридневен срок от сключването му, заемателят дължи неустойка в размер на
463.94 лева, с начин на разсрочено плащане, съгласно договорения
погасителен план. Тази клауза противоречи на добрите нрави, като мотивите
за това са следните:
Действително, принципът на договорната свобода (чл. 9 от ЗЗД) е
основополагащ, но тази свобода на договаряне във всички случаи е
ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т.нар.добри нрави. В
конкретния случай, по начина, по който е уговорена, неустойката излиза извън
присъщите й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, в
каквато връзка са указанията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г.
ОСГТК на ВКС. Преценявана към момента на сключване на договора,
неустойката изпълнява единствено обезпечителна функция, тъй като има за
цел да стимулира точното изпълнение на поетото задължение по предоставяне
на обезпечение. Тук е мястото да се отбележи, че при договора за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за ползването на заемната сума и направените разходи по
събиране. Уговорената с договора неустойка в случая не обезпечава
възстановяването на вредите, т.е. тя няма обезщетителен характер. От
неизпълнението на поетото от ответника задължение за предоставяне на
обезпечение не настъпва вреда, която да подлежи на обезвреда чрез включване
на клауза за договорна неустойка. При неизпълнение на задължението за
3
връщане на дадената в заем сума и уговореното възнаграждение за ползването
й, кредиторът, с оглед правилото на чл. 133 от ЗЗД, има право да се
удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение.
На следващо място, съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а в ал. 2 е предвидено, че когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. С процесната неустойка се цели да се
преодолее ограничението на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от
ЗПК.
В този смисъл, макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита, т.е. при заплащането й ще е налице обективна
неравностойност на насрещните задължения, а това, от своя страна, означава
неоснователно обогатяване на кредитора. Неустоечната клауза е в отклонение
от основния принцип за добросъвестност и справедливост в търговските
отношения и като накърняваща добрите нрави се явява нищожна по смисъла
на чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради което претенцията за неустойка следва
да бъде отхвърлена.
Не на последно място следва да се посочи, че съгласно чл.3 от договора
общата дължима сума за плащане е в размер на 596.06лв., а дължимата и
начислена още към деня на подписване на договора за заем неустойка-
463.94лв. Така общото задължение възлиза на 1060лв. Точно за тази сума
ответникът е подписал и Запис на заповед от 24.11.2021г. в полза на
заемодателя, което е допълнителен довод за нищожността на неустойката.
При този изход от спора ответникът следва да заплати сторените от
ищеца разноски -съобразно уважената част от исковете, а именно сумата от
126,13лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. Е. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Карнобат да заплати
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес
4
на управление гр******** сумата от 289,18лв. дължима главница по Договор
за паричен заем № 284850 от 24.11.2021г., сключен с „Креди Йес“ ООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2024г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 27,60 лв. дължима договорна лихва за периода
24.11.2021г.-24.09.2022г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК ****
със седалище и адрес на управление гр******** за осъждането на Г. М. Е. с
ЕГН ********** за сумата от 260,91лв. дължима неустойка по Договор за
паричен заем № 284850 от 24.11.2021г.
ОСЪЖДА Г. М. Е. с ЕГН ********** от с.Д., общ.Карнобат да заплати
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес
на управление гр******** сумата от 126.13лв. съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5